Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Велико Търново,27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
КАХД № 10104/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Предмет
на касационно производство е Решение № 528/21.12.2022г. по АНД № 537/2022г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на А.М.И.
***, чрез *** А.Ч. от ВТАК срещу Заповед за задържане № 1739зз-63 от 02.05.2022г.,
издадена от мл. Полицейски инспектор в участък Килифарево при РУ Велико
Търново.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от А.М.И. ***, чрез *** А.Ч. от ВТАК,
с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че първоинстанционният съд бил постановил бланкетно решение,
като е обсъдил възраженията лаконично, без да изследва възраженията в пълнота,
а някои от тях не бил обсъдил. Намира заповедта за задържане за неправилна,
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при
липса на компетентност, неспазване на установената форма и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Отразено било само данни
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, вр. с чл. 130,
ал. 1 НК, без да са отразени фактите, въз основа на които е формиран този
извод. Факти, сочещи данни за извършено престъпление не можели да се изведат и
от останалите материали, приложени в преписката – протокола за обиск,
докладната записка и дадените обяснения. Намерените при обиска вещи също не
подкрепяли извода за наличието на данни за извършено престъпление. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
отмяна на оспорения административен акт. Претендира
направените в двете инстанции по делото разноски.
Ответникът мл.
полицейски инспектор в участък Килифарево при РУ Велико Търново заема становище за неоснователност
на касационната жалба. Издадената Заповед за
задържане на лицето М.А.И. намира за законосъобразна, тъй като в хода на
проверката на сигнала имало свидетел, който посочва лицето М.А.И. да е нанесъл
побой на К..
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата. Основното
възражение в нея е немотивиране на заповедта за задържане, което според касатора
не е отчетено от РС. Намира, че това оплакване се опровергава от съдържанието
на самата заповед, а видно от същото в нея като основание за задържането, освен
налични данни за извършено престъпление по чл. 131 от НК са изписани и
фактическите основания за задържането, че в землището на с. Миндя задържаният е
причинил лека телесна повреда на конкретно лице като са посочени и действията,
чрез които това е станало. Фактическите основания, посочени в заповедта се
подкрепят и от материалите по административната преписка. Споделя доводите на
съда относно достатъчността на данните за задържането на лицето, както и
констатациите, че не са налице процесуални нарушения при издаване на заповедта.
Поради това счита решението за правилно, в съответствие с доказателствата по
делото и материалния закон, и предлага да се остави в сила.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на настоящия
касатор срещу Заповед за задържане № 1739зз-63 от 02.05.2022г.,
издадена от мл. полицейски
инспектор в участък Килифарево при РУ Велико Търново на посочено правно основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР. Съдът приема наличието на данни за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК,
за което е образувано досъдебно производство и съпричастността на А.И. към него. Приемат се за доказани факти за
наличие на досъдебно производство, извършвани процесуални действия като, водещи
до извод за участие на лицето в престъпното деяние. От правна страна съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в нея са налице
фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия закон. Същата според
районният съд е формално законосъобразна, тъй като съдържа предвидените в
специалния закон реквизити. Аргументирано е, че условията и реда за задържането
на лице са предвидени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, като тя представлява принудителна административна мярка,
целяща предотвратяването на опасността от укриване на адресата или извършване
на противоправно деяние. Посочено е, че събраните по делото доказателства
обосновават наличието на вписаната законова хипотеза. Аргументирано е, че
понятието данни по тази разпоредба е различно от понятието данни, с което
борави НПК, което е в
по-ограничен обхват.
Решението е постановено при нарушен
материален закон – касационно основание по чл. 209, т.
3, предложение първо от АПК. Съдът на ЕС по дело С-608/21г. с
педмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че: 1) Член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат
да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба
обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при
евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не
в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. 2) Член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че: изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущо разследване.
В настоящия случай информация, въз основа на
която е задържено лицето няма данни да е била съобщена на А.И. в момента на лишаването от свобода или
в кратък срок след началото на същото. Няма данни И. да е бил запознат с докладната записка от 02.05.2022г.
Същата видно от л. 16 от първоинстанционното дело е с рег. №
1739р-11649/05.05.2022г. Докладната записка на л. 24 от делото е също с рег. №
1739р-11674/05.05.2022г., поради което не може да се приемат в кратък срок след
началото на задържането.
Принципно правилен е извода на съда,
че понятието данни,
употребено в ЗМВР е различно от смисъла на това понятие, вложен в НПК. Неоснователно в
оспореното решение обаче се прави позоваване на докладните записки от
02.05.2022г. и 03.05.2022г. въз основа на ТР № 16/1975г., на ОСГК на ВС, че е
допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в
преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно
установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Действително основанията за задържане на лицата,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Тази информация обаче следва да бъде съобщена на задържаното лице не само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а и в момента на лишаването от свобода или
в кратък срок след началото на същото. Последното няма твърдения и данни да е било сторено. В акта, с който се ограничава
конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице, следва
не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а лицето да е
запознато с тях.
Съобразно изложеното, решението се
явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде
постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане.
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените по
делото разноски в претендирания размер за първа
инстанция 300лв. и за настоящата инстанция 300лв., както и 70лв. за държавна такса
или общо 670 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 528/21.12.2022г.
по АНД № 537/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане №
1739зз-63 от 02.05.2022г., издадена от мл. полицейски инспектор в участък
Килифарево при РУ Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико
Търново да заплати на А.М.И., ЕГН: ********** *** сумата от 670 лв. (шестстотин и
седемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.