РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 1.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осми март през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4308 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД, представляван от
управителите Николай Ценков Нешев и Матиас Юлиус Ерхард Фрайхер Гроте, чрез
процесуалния си представител твърди, че ответникът С.П.Б. се е задължил
неотменимо и безусловно да заплати на ищеца (с предишно наименование “Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг” ООД) сумата 4033.80 евро по запис на заповед, с падеж на
предявяване на 1.03.2011г. Записът на заповед му е предявен на 1.03.2011г. От
момента на предявяване на менителничния ефект възниква задължение за неговото
плащане, самото предявяване се явява покана до длъжника. Тъй като ответникът не
е заплатил дължимата сума, подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, образувано в гр. дело №1174/2014г. на Русенски районен съд. Съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и се разпоредил да се издаде изпълнителен лист в негова полза. Тъй
като ответникът направил възражение в законоустановения срок, моли да се
признае за установено, че същият му дължи сумата 4033.80 евро по запис на
заповед от 20.02.2008г., предявен за плащане на 1.03.2011г., заедно със
законната лихва от 5.02.2014г. до окончателното изплащане, както и 534.47 лв
общо разноски в заповедното производство. Претендира и разноските по настоящото
производство.
Ответникът С.П.Б. чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на иска. Възразява, че записът на заповед от 20.02.2008г., с
падеж 1.03.2011г. представлява обезпечение на вземанията на “Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг” ЕООД, клон Русе по Договор за финансов лизинг
№*********, респ. този запис на заповед обезпечава задълженията му за внасяне
на лизингови вноски за главницата по договора за срок от една година без ДДС.
По договора за финансов лизинг е бил изряден платец към датата на падежа на
процесния запис на заповед - 1.03.2011г., към която дата не дължи каквито и да
било суми на праводателя и съответно на самия ищец. Понастоящем е върнал лизинговия
автомобил на лизингодателя с протокол за доброволно предаване от 22.08.2011г. и
лизинговият договор е развален. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен с
присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №1174/2014г. на РРС и
е прието заключение на икономическа експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №1174/2014г. на
РРС, че в производство по чл.418 във вр. с чл.417 ГПК е била издадена заповед
за незабавно изпълнение срещу С.П.Б. за сумата 4033.80 евро главница по запис
на заповед от 20.02.2008г., заедно със законната лихва от 5.02.2014г. до
окончателното изплащане, както и за разноски: 157.79 лв за държавна такса и 376.68
лв юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 27.02.2014г. е издаден изпълнителен лист за сумите по
заявлението и издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът своевременно е направил възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения запис на заповед от 20.02.2008г. по приложеното ч. гр. д.
№1174/2014г. се вижда, че С.П.Б.
неотменнмо и
безусловно се е задължил, без протест, срещу представянето на записа на заповед
да заплати на “Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг” ЕООД, клон Русе сумата 4033.80 евро с място на плащане при Ситибанк АД. Падежът
на паричното задължение е на 1.03.2011г. Записът на заповед е подписан от
издателя С.П.Б..
Процесният запис на заповед от 20.02.2008г. съдържа всички необходими
реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което същият е редовен от външна страна
менителничен ефект.
В съдебни заседания на 15.12.2015г. и на 8.03.2016г. процесуалният
представител на ищеца е признал обезпечителната функция на записа на заповед
относно задължението на ответника по сключен с него Договор за финансов лизинг
№*********/20.02.2008г. и е уточнил, че сумата по представените с писмената
молба от 22.12.2015г. 5 бр. записи на заповед (4033.80 евро х 5) обезпечава
задължението по целия договор, съобразно представените с молба от 25.02.2016г.
фактури.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.17 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., в производството по установителния иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект
- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, по
правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
От представения Договор за финансов лизинг №*********/20.02.2008г. се
вижда, че лизингодателят-ищец е предоставил на лизингополучателя-ответник за
ползване лек автомобил
Mitsubishi Lancer 2.0 за срок от 60 месеца, считано от 21.02.2008г. до 28.02.2013г., на стойност
18756.32 евро без ДДС, първоначална вноска 1875.63 евро без ДДС, такса
управление 281.34 евро без ДДС, месечна вноска 336.15 евро без ДДС, лихвен
процент по лизинга 10.62 %, наказателна лихва 11 % годишно, обща стойност
22044.63 евро без ДДС. Обезпечението е посочено в Приложение №2 на договора за
финансов лизинг - записи на заповеди, издадени и авалирани от ответника.
Приложените на л.65-69 записи на заповед са издадени на 20.02.2008г., всеки
за сумата 4033.80 евро и с уговорени падежи на 1.03.2008г., 1.03.2009г., 1.03.2010г.,
1.03.2011г. и 1.03.2012г. Гаранционно-обезпечителната функция на представените
записи на заповед е по отношение на цялото задължение по договора за финансов
лизинг (4033.80 евро х 5 = 20169 евро без ДДС), представляващо сбор от вноските
за съответния период по договора - Приложение №4 Погасителен план - л.29.
С Протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 22.08.2011г.
ответникът е предал на лизингодателя-ищец лекия автомобил на основание т.4 от
ОУ към договора за финансов лизинг поради невъзможност за плащане на дължимите
лизингови вноски.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно
от вещото лице С.А. в с.з. на 8.03.2016г., се установява, че към 1.03.2011г.
задълженията на ответника по неизплатени фактури за периода от 30.09.2010г. до
1.03.2011г. (л.202), съгласно представена информация от лизингодателя, възлиза
на 4629.86 лв, както следва 4381.21 лв лизингови вноски с ДДС, 131.30 лв
наказателна лихва и 117.35 лв такса напомнителни писма или 2367.21 евро.
Вземането на основание записа на заповед, независимо от
гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на
записа на заповед - 20.02.2008г. и изискуемостта му настъпва на падежа на
ценната книга - 1.03.2011г. Процесният запис на заповед има обезпечителна
функция само за част от задълженията по каузалното правоотношение, поради което
изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на падежа на
ценната книга - 1.03.2011г. За вземанията по каузалното правоотношение, които
не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга. При доказана обезпечителна
функция на записа на заповед по отношение на конкретно задължение по каузалното
правоотношение между издателя и поемателя и при установената обезпечителна
функция на записа на заповед досежно изпълнението на конкретно по вид
задължение, в случая лизинговите вноски, искът следва да се уважи само относно неплатените
лизингови вноски. Съдът не съобразява задълженията, свързани с неизпълнение или
неточно изпълнение на ответника по договора и допълнително възникналите
разноски: за наказателни лихви и такса напомнителни писма, тъй като доказването
на обезпечителна функция на записа на заповед относно изпълнението на
лизинговите вноски, изключва ползването на менителничния ефект за събиране на вземания
по същото каузално правоотношение, независимо от момента на настъпващата им
изискуемост - преди или след падежа на записа на заповед. При това положение
съдът намира за правилно искът да се уважи за сумата 4381.21 лв или за 2240.08
евро.
Следователно ответникът не е доказал липсата на задължения към 1.03.2011г.
по договора за финансов лизинг. Фактът на връщане на лизинговия обект -
автомобила на лингодателя, установен от представения протокол от 22.08.2011г.,
е ирелевантен за дължимостта на лизинговите вноски към 1.03.2011г., още повече
че в протокола не е отразено ответникът да е погасил изискуемите към този
момент свои задължения.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 2240.08
евро на основание записа на заповед, издаден на 20.02.2008г., предявен за плащане на 1.03.2011г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 5.02.2014г. до окончателното
изплащане. Съгласно
т.12 от Тълк. реш.
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ответникът дължи на ищеца сумата 296.80 лв разноски по ч. гр. дело №1174/2014г. на РРС, съобразно
уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 687.69 лв разноски по настоящото дело,
съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника 400.20 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част
на иска.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на С.П.Б. ***, ЖКЗТ “Перла”,
комплекс “Зорница”, бл.4, вх.2, ЕГН **********, че дължи на “Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №1-3, ет.4, представлявано от управителите Николай Ценков Нешев и Матиас Юлиус
Ерхард Фрайхер Гроте, ЕИК *********, сумата 2240.08 евро по запис на заповед, издаден на
20.02.2008г., предявен за плащане на 1.03.2011г., заедно със законната
лихва, считано от 5.02.2014г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422 ГПК за разликата до предявения размер 4033.80 евро.
ОСЪЖДА С.П.Б. да заплати на “Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД сумите 296.80 лв разноски по ч. гр. дело №1174/2014г. на Русенски районен съд и 687.69 лв разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА “Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД да заплати на С.П.Б. сумата 400.20 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: