Номер 7630.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградНаказателен състав
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Рая П. Йончева
Секретар:Светлана Л. Илиева
Прокурор:Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно
наказателно дело № 20203300600358 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Ш. Али явява се лично и със служебен защитник АДВ.
Петър МАНЕВ.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПРОКУРОР Емил ЕНЧЕВ.
АДВ. МАНЕВ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА се делото от СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК, СЪДИЯ ЕМИЛ СТОЕВ.
Производството е по чл.64 НПК, образувано по жалба от адв. Петър Манев Петров, сл.
защитник на обв. Н. Ш. А. против определение от 27.10.2020г. по чнд № 250/2020г. на РС
Исперих.
С обжалваното определение РС Исперих взел МНО „Задържане под стража“ спрямо
обв. Н. Ш. А. по ДП № 275 ЗМ-290/2020г. по описа на РУ МВР Исперих.
В постъпилата жалба се излагат оплаквания, че определението е необосновано и
незаконосъобразно. Защитникът изтъква, че няма данни относно опасността обвиняемия да
1
се укрие или да извърши ново престъпление. Излагат се доводи, че е признал участието си,
изразил готовност да възстанови нанесените материални щети, че има постоянен адрес, на
който живее. Намира, че първоинстанционния съд не е отчел здравословното състояние на
обвиняемия и другите данни за личността му, че е семеен и има постоянен адрес. Искането е
за отмяна на определението и вземане на по-лека МНО „Домашен арест“ или „Парична
гаранция“.
Направено е доказателствено искане да се удостовери здравословното състояние на
обвиняемия.
АДВ. МАНЕВ: Поддържам така представената жалба. В днешното съдебното
заседание предвид казаното представям протокол за доброволно предаване, с който от имено
на подзащитния ми сме възстановили, нанесените от престъплението щети в размер на
80лв. Моля да бъде прието от Вас и приобщено към материалите.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм. Не възразявам да се приобщи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представения протокол за доброволно предаване.
АДВ. МАНЕВ: Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Считам жалбата за неоснователна.
С оглед становището на страните СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. МАНЕВ: Няма да пресъздавам написаното в частната жалба, само ще посоча
основанията, поради които считам, че може определението на РС Исперих да бъде изменено
към вземане на по-лека МНО спрямо обвиняемия Н. Ш. А. , каквато се явява „Домашен
арест“. Написал съм основанията, за това че със съвременните неща, които са допуснати чрез
предвиждане на разрешение от съда и прокурора, обвиняемият ако му бъде изменена
мярката в „Домашен арест“ ще бъде осуетена възможността същия, както да напуска
мястото, което обитава, така и извършване на нови престъпления. Само в насока, че може да
бъде изменена мярката в по-лека ще посоча решение № 10 от 27.07.1992г. по
конституционно дело № 13/1992г., в което Конституционния съд отбелязва „Домашният
арест е също форма на задържане и намеса в правото на неприкосновеност на личността“
т.е. по своята същност представлява лишаване от право за свободно придвижване в
пространството. Конституционното решение е с европейския стандарт, установен в чл. 5,т.4
2
от Конвенция защита правата на човека и основните свободи ратифициран със закон пред
Народното събрание на 31.07.1992г. в сила за Р България 7.09.1992г., според който като
форма на задържане домашният арест се ползва с всички процедурни гаранции, предвидени
за самото задържане. На това основание още 1999 год. в нашето вътрешно законодателство
се въведе съдебния контрол на домашния арест с проверка и ред за вземането, съответни на
задържането под стража. Законодателят е предвидил, че Домашния арест е своеобразна
форма на лишаване от свобода на лицето спрямо, което е взета тази МНО, поради което
режима й е същия, както и МНО „Задържане под стража“ т.е. по своята същност и правни
последици МНО „Домашен арест“ също представлява ограничаване правото на свобода,
поради което именно режима на тази мярка изцяло е подчинен на правилата на чл.63, чл.65
НПК.
Считам, че в настоящия казус обвиняемия действително е извършил престъплението,
за което е обвинен, признава вина. От процесуална гледна точка действително попада в
параметрите на чл. 62, където казват, че реалната опасност същият да се укрие е налице
само, ако е привлечен под наказателна отговорност за извършено деяние в условията на
опасен рецидив, но считам, че всеки казус отделно сам, по себе си е индивидуален. В
настоящия случай действително попада в параметрите на обхвата, на този текст от НПК, но
считам, че от поведението на обвиняемия, от съдействието на разследването, от желанието и
възможността да възстанови щетите, както и искреното съжаление към извършеното от него
е възможно и може да се измени мярката от най-тежката „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ по ваше усмотрение. Моля за изменение на мярката и постановяване на
по-лека каквато представлява „Домашен арест“ с всички последствия от това.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.А.: Поддържам становището на адв. Манев. Искам да добавя, че на
30.11. съпругата ми е в Чехия в момента, боледува, ще се прибере в България за тежка
операция. От две години не съм се виждал с нея. Поне за последно да се видя, защото
толкова време тя в Чехия се лекува и тук, обаче стандартите там нещо. Тук в България ще
се проведат операционните действия по простата причина, че явно заради пандемията ли не
знам, набелязали към края на м.ноември да се прибере в България и да проведат
оперативните действия. Искам да бъда в „Домашен арест“ като се прибере съпругата ми, от
две години не съм се виждал с нея, да се видят. Не се знае дали тя ще бъде жива или аз. И аз
съм също болен, епилептик.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате молбата. Спрямо обв. Н.А. е взета МНО
„Задържне под стража“ с оглед на това, че е извършено посегателство към собствеността,
което независимо от ниския размер, приблизително 80 лв. е извършено в условията опасен
рецидив, квалификация която съобразно НК предвижда наказание лишаване от свобода 15
години. В тази връзка, както изрази становище и процесуалния представител на обвиняемия,
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 , тъй като деяние е извършено в условията на опасен
рецидив. Моля да потвърдите взетата спрямо него МНО.
3
Основните цели на чл.57 НПК, една от тях е да се попречи извършване на друго
престъпление. Очевидно, а и в самото изложение в жалбата, по отношение на обвиняемия
има висящо друго наказателно производство. Очевидно обвиняемия не се е поправил и няма
как да очакваме нещо подобно при положение, че е налично висящо производство, отново
за престъпно посегателство. Считам, че действително целите на МНО биха се постигнали
единствено ако тази мярка бъде оставена в сила. Моля да се произнесете в този смисъл.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ПОСЛЕДНА ДУМА Н.А.: Моля да уважите молбата за „Домашен арест“ да се видя
със съпругата си. Две години не съм се виждал с нея. Не се знае утрешния ден какво ще се
случи. Аз така или иначе като съм Домашен арест няма да мога да излизам никъде. Наистина
съм сбъркал, сгреших. Със собственика се видях, искам да поправя. Много се извинявам за
постъпката си, съжалявам за това, което направих. Обещавам, че докато минат тия дела няма
да направя нищо конкретно, за което да ви изложа.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖИ в 14,20ч. с участието на
явилите се страни.
След тайно съвещание СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Производството е по чл.64, ал. 8 НПК, образувано по жалба от адв. Петър Манев
Петров, назначен защитник на обв. Н. Ш. А. по ДП № 275 ЗМ-290/2020г. по описа на РУ
МВР Исперих.
В жалбата се излагат доводи, че определението на РС Исперих, с което е взета МНО
„Задържане под стража“ е необосновано и незаконосъобразно. Според защитника в корицата
на делото няма данни относно опасността да се укрие или извърши ново престъпление.
Обвиняемият съдейства на разследването. Има влошено здравословно състояние. Съпругата
му има сериозно заболяване. Има постоянен адрес, не е възпрепятствал разследването,
съответно не е необходимо вземане на МНО „Задържне под стража“ според доводите в
жабата. Иска се изменение в „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
В съдебно заседание защитника поддържа жалбата. Изтъква доводи за сходство, и
последиците в основанията за налагане на мярка „Домашен арест“ с тези на мярка
„Задържане под стража“.
Обвиняемият Н.А. заявява, че иска да бъде в „Домашен арест“, тъй като това ще
направи възможно среща с болната му съпруга, която края на ноември ще се върне в Р
България. Заявява, че няма да извършва други деяния до приключване на делата.
Прокурорът счита жалбата неоснователно и излага доводи в подкрепа на възприетото
4
от РС, че са налице предпоставки за вземане на МНО „Задържане под стража“.
Съдебният състав установи следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
процесуално, легитимирано лице.
С постановление от 26.10.2020г. Н. Ш. А. е привлечен като обвиняем за престъпления
по чл.196, ал.1, т.2 НК във вл. чл. 195, ал.1, т. 3 и чл.194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК.
От събраните в хода на ДП доказателства, включително обясненията на обвиняемия
може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, в което е
обвинен. Това обстоятелство се твърди и от защитата .
От представен пред въззивния съд протокол за доброволно предаване се установява,
че обв. Н.А. е възстановил стойността на отнетото движимо имущество по обвинението,
което има на ДП.
Видно от приложената справка за съдимост Н. Ш. А. е многократно осъждан за
престъпления срещу собствеността, част от случаите и по сключени споразумения с
прокурора, след което има и последващи осъждания за деяния срещу собствеността.
Съгласно чл.63 НПК, МНО „Задържане под стража“ се взема, когато е налице
обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление.
Съгласно ал.2 на същия член, реалната опасност по ал.1 е налице, когато лицето е
привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условие на опасен
рецидив.
Н.А. е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено при условие на опасен
рецидив и от доказателствата по делото не се установява, че не съществува опасност да
извърши друго престъпление. Съдебният състав намира, че такава е налице с оглед
съдебното минало, многобройните деяния срещу собствеността, които са извършени и
приключили с осъдителни съдебни актове. Тази опасност не се опровергава от твърдяното
поведение на обв. Али по съдействие на разследването, включително и от възстановяването
на щетите, последвали деянието в извършване, на което е обвинен.
Данни за влошено здравословно състояние на обвиняемия се съдържат в неговите
твърдения и съдът намира, че не е установено, че има налице здравословен проблем, който е
пречка да търпи ограниченията на МНО „Задържане под стража“. Задължение е на
органите, изпълняващи мярката да осигуряват здравно обслужване на задържаните лица.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки на закона за вземане на МНО „Задържане
5
под стража“.
Обжалваното определение е законосъобразно, подробно мотивирано. Не са налице
основанията на закона за изменение на МНО в по-лека. За да се предотврати възможността
обвиняемия да извърши престъпление, следва да бъде взета МНО „Задъжане под стража“.
Жалбата е неоснователна. По изложените съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.10.2020г. по чнд № 250/2020г. на РС Исперих, с
което е взета МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Н. Ш. А. по ДП № 275 ЗМ-
290/2020г. по описа на РУ МВР Исперих.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:32ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6