Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059/4.2.2021г. 04.02.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 02.02
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4461 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника Г.С.Г., че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019
г. на ЯРС.
С влязло в сила определение от
25.08.2020 год. производството по делото е било прекратено в частта относно
предявения като евентуален осъдителен иск.
В исковата молба се посочва, че при сключване на кредит за покупка на стока
ответникът е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта „***“, като на 12.07.2018 год. същият е
активирал предоставената му кредитна карта с максимален лимит 1000
лв.Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.10.2019 год.,
което принудило кредитора да блокира използването й. Към настоящия момент
ответникът дължал освен незаплатена главница и договорна лихва, както и законна
лихва за забава в посочени размери.Претендира се уважаване на претенциите,
както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания в законоустановения срок
отговор ответникът оспорва иска. Сочи , че липсвали доказателства за
действително предоставяне на кредита под формата на кредитна карта, същата да е
предоставена и да са усвоявани суми от нея. Липсвали и доказателства за
връчване на покана за плащане, поради което и не била доказана началната дата
на изискуемост на вземането. Прави се и възражение за нищожност на договорни
клаузи и по специално се оспорват като противоречащи на добрите нрави клаузите касаещи размера на лихвата и ГПР, за което се излагат
съображения. Освен това сочените клаузи не били индивидуално уговорени.
В съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена
молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен
представител, който поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
02.07.2018 год., по силата на който кредиторът, ищец в настоящото производство
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при посочена годишна лихва- 35
% и ГПР – 44, 90 %, за което е издадена
и кредитна карта, включително СЕФ. С представеното приложение към договора от
02.07.2018 год. страните са уговорили
усвояване на част от сумата по
кредита да бъде използвана за покупка на стока, при задължение за връщането на
общо 499, 45 лв., на вноски по инкорпориран погасителен план, за срок от две
години, т.е. до 01.08.2020 год.
С договора са уговорени предпоставките
за настъпване предсрочна изискуемост на кредита, задължението за заплащане на
минимална погасителна вноска на 1- во число от
месеца, включително предпоставки за блокиране/закриване на картата, по искане
на кредитополучателя или по инициатива на кредитодателя, при забава в плащането
на определен брой вноски.
Представен е и сертификат за
застраховка, заедно с ОУ.
Приет е и дубликат на фактура за
заплащане на стока за сумата от 419 лв.
на „***“АД, както и Уведомително писмо от 02.07.2018 год.
С последна покана от 08.04.2019 год.
ищецът е предоставил на ответника срок за доброволно издължаване на сумите по
издадената и използвана кредитна карта. Видно от приложената товарителница
документ с описание – карта *** е
получен от Г.С.Г. на 12.07.2018 год.
По искане на ищеца по делото е
назначена ССЕ, вещото лице по която посочва, че усвоените от кредитополучателя
суми по договора са в размер на общо 1086, 35 лв. По договора са постъпили суми
в общ размер на 149, 70 лв. Към датата на подаване на заявлението в съда
непогасени са задължения в общ размер на 1380, 69 лв. – главница и лихви.
Изчислен е и размерът на задълженията към датата на изготвяне на заключението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.
422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено
плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда установява се безспорно от събраните по делото
доказателства, че страните са били във
валидно облигационно отношение по сключен договор за револвиращ кредит. Сумата предмет на договора е реално предадена по
начина уговорен в същия,посредством издаване на кредитна карта, получена от
кредитополучателя на 12.07.2018 год. и активирана на същата дата, като част от кредитния
лимит е бил използван, по уговорка между страните, за заплащане на дължимите суми за покупка на стока в размер
на 499, 45 лв., а в последствие периодично са усвоявани суми чрез транзакции,
като към 18.09.2018 год. усвоената сума е била 1086, 35 лв.
Настъпил е и обективният факт за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. плащането е преустановено на
20.08.2018 год. Действително съдът приема, че по делото липсват надлежни
доказателства преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на ответницата да
е било връчено изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело
№8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост,да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Посоченото разрешение се прилага и по отношение на договори за заем
сключени с небанкови финансови институции – Решение от 17.04.2019 год. по гр.
д. № 1831/2017 год. на ВКС.
В случая,доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК договорът между страните е бил прекратен по право,с ползване от страна
на кредитополучателят на целия отпуснат лимит, настъпила забава в плащанията на
повече от три минимални месечни погасителни вноски, блокиране на картата, съдът
приема, че падежирали и съответно
дължими са били всички вноски.
Следващите възражения на особения представител на ответницата касаят нищожност
на договорни клаузи, тези за определяне на ГПР и лихва, като се твърди, че
същите противоречат на добрите нрави, включително не са индивидуално уговорени.
Не се приемат за неравноправни и
нищожни клаузите касаещи размерът на
възнаградителната лихва и ГПР. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент
на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава
размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че
максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава
е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За
противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е
и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва.
Възнаградителната лихва е възнаграждението на кредитора
за предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска
кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не
надвишава най – високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния
размер на законната за страната лихва. От друга страна, предвид принципа на
свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да уговорят
предвидения в договора годишен лихвен
процент. Ответницата се е съгласила с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на
договора, както и поради факта, че не се е възползвала от правото да се откаже
от сключения договор. Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно. Не без значение е факта, че в настоящия процес не се
установи и какъв е трикратният размер на законната лихва.
Относно възражението, че
клаузите в договора са нищожни, т.к. не са индивидуално уговорени, според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64/2007 г./ -
такива са неиндивидуално уговорени, които въпреки изискванията за
добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Дори да се приеме, че клаузите
в процесния договор не са индивидуално уговорени, според съда същите не
противоречат на принципа на добросъвестност, нито водят до неравновесие в
правата на търговец и потребител.
Предвид липсата на твърдения и
ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираните суми, съдът
намира, че претенцията е основателна и
следва да бъде уважена до размера установен с приетата и неоспорена ССЕ. В
останалата си част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
като по отношение претенцията за възнаградителна лихва, съдът не може да
присъди повече от поисканото с исковата молба.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, а именно – 68 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски за настоящата инстанция в размер на 607, 89 лв.- заплатена държавна
такса, депозит за особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Г., ЕГН ********** , че дължи
на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А.
клон България с ЕИК: *********, сумата от 1018, 72 лв.- главница, 151,
37 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2018-
03.04.2019 г., обезщетение за забава в размер 58,
02 лв. за периода 03.04.2019 – 11.10.2019 г.,в едно със законната лихва от
датата на заявлението- 25.10.2019 год. до изплащане на вземането, като претенцията
за главница за разликата над 1018, 72 лв. до пълния предявен размер от 1198, 41
лв. и за обезщетение за забава за разликата над 58,02 лв. до пълния предявен размер от 63, 84 лв.,
като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** да заплати “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: ********* сумата от 68 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 607, 89 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: