№ 56
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора и С. К. К.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601431 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. ИВАНКА ШКОДРОВА
При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОА С. К. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Г.
НД № 1431 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 08.07.2024 г. присъда от 21.04.2023 г. по НОХД № 11228/2018
г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД (СРС), изцяло потвърдена с въззивно РЕШЕНИЕ № 430
от 08.07.2024 г. по ВНОХД № 4691/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СГС),
неподлежащо на проверка (и непроверено) по касационен ред. С присъдата подсъдимите
брат и сестра Х. П. С. с ЕГН ********** и А. П. С. с ЕГН ********** са били оневинени в
това да са извършили вменената им с обвинителния акт кражба на кабел (взломна и улеснена
от техническо средство; повторна за Х. С.), поради което всеки от тях е бил оправдан,
съответно: С. – за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1
1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28 от НК, а С. – за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Внесено е на 10.10.2024 г. в РС (НД, л. 3) искане за възобновяване на наказателното
дело (във въззивната му съдебна фаза) с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от лице,
оправомощено съобразно чл. 420, ал. 1 от НПК – от и.ф. Главен прокурор на Република
България.
Искането (за възобновяване на завършило с оправдателна присъда наказателно дело),
като постъпило в РС на 10.10.2024 г. (НД, л. 3), е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал.
1 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който срок започва да тече от влизането на присъдата в
сила, т.е. от 08.07.2024 г., и изтича на 08.01.2025 г.
Искането е за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния СГС.
Искането е обосновано с твърдение за съществено нарушаване на процесуални
правила при въззивното разглеждане на делото, изразяващи се в: липса въобще на мотиви
във въззивното решение относно съществени доказателствени средства (показанията на
очевидец, подлежащи на съвместно разглеждане с други доказателствени средства); липса
на съответни мотиви във въззивното решение относно доводите на прокуратурата в протеста
срещу оправдателната първоинстанционна присъда; ограничаване по време на процеса на
правата на държавното обвинение да сочи и да бъдат събрани доказателства (чрез
заличаването от въззивния съд на четирима свидетели). Посочените твърдени нарушения са
определими като съществени по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК (вр. чл. 13 и чл.
14 от НПК), поради което е налице позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в искането за
възобновяване.
Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се
иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е
постановен от районен съд.
В съдебните прения пред настоящия съд прокурорът заяви, че поддържа искането по
изложените в него съображения, а всеки от двамата оправдани заяви, че иска делото да не
бъде възобновявано и да не се променя сегашното им положение.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Прегледът на мотивите на въззивното решение и сравняването им с мотивите на
първоинстанционната оправдателна присъда установява практическа липса на мотиви за
въззивното решение:
Относно това кои факти са установени и чрез кои доказателствени средства липсват
въобще самостоятелни мотиви на въззвния съд. Изложението относно фактите (ВНОХД, л.
148-149) е техническо копие на (част от) мотивите на присъдата, включително – с
правописните и стилистични грешки; различието се изразява само в подредбата на някои
абзаци. Предвид това липсват мотиви, онагледяващи мотивационната дейност на въззивния
съд да приеме определени факти за установени, а други – за неустановени. Мотивацията на
въззивно решение изисква описване на дейността на второстепенния съд по анализ на
съдържанието на всяко отделно доказателствено средство и по синтез на съдържанието на
всички доказателствени средства, разглеждани съвкупно. Тази мотивация се дължи дори
когато въззивният съд изцяло споделя становището на предходния съд по (не)установеност
на значимите факти – именно за да се проследят причините и начините, поради които и
вторият решаващ инстанционен съд достига до същите фактически изводи като първия. В
конкретния случай е налице пълна липса на мотиви на въззивното решение относно
2
(не)установеността на значимите факти, твърдени от държавното обвинение.
Като част от този порок – пълна липса на мотиви на въззивното решение относно
(не)установеността на значимите факти, е налице и твърдяната в искането за възобновяване
липса на обсъждане на конкретно доказателствено средство – показанията на очевидеца Р. З.,
а също и липса на обсъждане на съотношението между тях и други доказателствени
средства, изрично посочени в протеста срещу първоинстанционната оправдателна присъда
(ВНОХД, л. 8 гръб). Възможно е това да е последица на допуснато от първоинстанционния
съд съществено процесуално нарушение относно показанията на този свидетел. СРС е
заявил (НОХД, л. 467), че „изключва“ от доказателствената маса показанията на свидетеля
З., защото не били подкрепени от останалите доказателствени източници. Това „изключване“
е било недопустимо: не е налице и не е било посочено от СРС нито едно от предвидените в
чл. 118 от НПК основания за приемане на показанията на З. за недопустими, т.е. и за
„изключването“ им от доказателствената маса.
Дадените от Р. З. показания на досъдебно производство пред съдия са пълноценен
доказателствен източник и депозирането им по ред, осигуряващ в максималната възможна
степен условия за неповлияването им в каквато и да е посока, е законово предвидена
процедура именно с оглед използването им при невъзможност да се осигури събирането на
показанията на свидетеля и пред съда. В случая тези показания са подлежали задължително
на обсъждане – и самостоятелно, и в съотношение с други доказателствени източници
(както е направено в протеста), като при такова съвкупно разглеждане на показанията на
очевидец с верига от косвени доказателства (посочени в протеста) е възможно
инстанционните съдилища да оформят друг извод относно доказаността на обвинението,
различен от заявения в оправдателната присъда и в потвърждаващото я въззивно решение.
Във връзка с твърдението в искането за ограничаване от въззивния съд на правата на
прокуратурата да сочи доказателства чрез заличаването на четирима свидетели настоящият
съд намери следното:
Относно свидетелите А. Г. и Т. П. – полицейски служители, свидетелстващи за
направени пред тях гласни изявления от очевидеца Р. З.: Двамата полицейски служители
нямат преки възприятия за значими факти, поради което изявленията им относно
изявленията пред тях на свидетел-очевидец са производни; вследствие на това двамата
полицейски служители не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК – да са възприели
пряко, лично, непосредствено факти (допринасящи за разкриване на обективната истина).
Освен това изявленията на Р. З. пред двамата полицаи могат да се разглеждат като събрани
при разузнавателна беседа, поради което показанията на двамата полицейски служители не
са допустими и съобразно чл. 118, ал. 2 от НПК. Поради това „заличаването“ на тези двама
свидетели от страна на СГС практически не накърнява правата на държавното обвинение да
сочи доказателства и те да бъдат събирани в хода на съдебно следствие.
Същите съображения се отнасят и до свидетеля Я. А. – защото той дава показания
относно споделено му от друг свидетел (отново Р. З.).
Относно обстоятелствата, за които са събрани показанията на А. Г., Т. П. и Я. А.
допустимият и задължителен за обсъждане първичен доказателствен източник са
показанията на свидетеля Р. З. – дадени на ДП пред съдия и приобщени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие.
Съществено е било ограничено правото на прокуратурата да сочи и да се събират
доказателства чрез заличаването от въззивния съд на свидетеля М. Н., за когото
прокуратурата твърди, че е възприел лично редица факти, можещи да се разглеждат
обвързано с показанията на Р. З. и с обективно установеното чрез оглед, претърсване и други
доказателствени средства.
В обобщение: Във въззивното решение няма въобще мотиви относно
(не)установеността на значимите твърдени от прокуратурата факти (поради техническо
3
копиране на мотивите на присъдата, при това – само на част от тях, в мотивите на
въззивното решение); във въззивното решение няма въобще мотиви относно най-
същественото доказателствено средство в полза на държавното обвинение - показанията на
Р. З., а производно на това – няма въобще и мотиви относно съотношението на тези
показания със съдържанието на други доказателствени средства, посочени в протеста;
въззивният съд съществено е ограничил правата на държавното обвинение да сочи и да
бъдат събирани доказателства във връзка с изпълнението от прокурора на правомощието му
по чл. 46, ал. 1 от НПК да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ
характер - чрез заличаването от страна на въззивния съд на свидетеля М. Н..
В заключение: Въззивният съд е нарушил съществено процесуални правила, тъй като
е ограничил правата на държавното обвинение да сочи и да бъдат събирани доказателства и
тъй като няма мотиви на въззивното решение (изцяло – относно (не)установеността на
фактите; почти изцяло – относно аналитично-синтетичната доказателствена дейност на
въззивния съд чрез обсъждане на доказателствените средства поотделно и съвкупно; изцяло
– относно доводите на прокурора в протеста). Поради това е налице основание за
възобновяване на наказателното дело съобразно искането за това – в стадия на въззивното
производство.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО – ВНОХД № 4691/2023 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 430 от 08.07.2024 г. по ВНОХД № 4691/2023 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4