Решение по дело №633/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 244, ал. 2, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е след като с решение № 3447/01.04.2025 г. по адм. дело № 1171/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), ІV о., е отменено на основание чл. 239, т. 6 АПК, решение № 1338/12.07.2019 г., по адм. дело № 1447/2019 г. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, във връзка с постановено от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) решение от 10.09.2024 г., постановено по дело по обединени жалби № 4173/20 и № 6186/20 на „Невада Typc 2004“ АД и „Българска Туристическа компания Глобал Typc“ АД срещу България, с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), изразяващо се в това, че обезщетението, присъдено в процеса, проведен пред Административен съд Бургас на двете дружества, не е било „разумно свързано“ (reasonably related) със стойността на имота, поради което изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени, както и е лишаването на „Невада Typc 2004“ АД от собственост е извършено непропорционално.

Предвид изложеното съдът приема, че е сезиран с жалба на „Невада турс 2004” АД, против заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област Бургас, с която е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място] – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти - частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], съгласно влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план (ПП), одобрен със заповед № РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно определения размер на паричното обезщетение от 34 268,00 лева за отчуждената част от поземлен имот с [идентификатор], с площ за отчуждаване от 4,103 дка, целият с площ от 8,500 дка, земеделска територия с начин на трайно ползване „нива“.

В хода на настоящото производството жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващото дружество - адвокат М. Д.. Счита се, че справедливото обезщетение, което е било крайно занижено, съгласно решението на ЕСПЧ, следва да се изчисли към датата на издаване на заповедта - 2019 г., ведно със законната лихва върху стойността на обезщетението. Алтернативно се претендира обезщетението да бъде изчислено към настоящия момент. Тези две тези се поддържат и в хода в по същество, след изготвянето на съдебно-оценъчната експертиза. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Представя се писмена защита в която са доразвити тезите.

Ответникът - областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д. Ж., оспорва жалбата. Счита за правилно пазарната цена на обезщетението да бъде изчислена към момента на издаването на заповедта - 2019 г., като се вземат предвид характеристиките на имота - земеделска земя. По същество се съгласява с дадените оценки от вещото лице и пледира обезщетението да се определи към 2019 г., като счита, че не следва да се присъждат лихви върху тази сума, тъй като такива не се дължат в отчуждителните производства, а следва да се претендират по реда на Закона за задълженията и договорите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от дружеството-жалбоподател. Представя писмена защита в която прави искане от сумата която ще присъди съдът, да бъде прихваната вече платената като обезщетение сума от 68 004,08 лева.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), конституирана на основание чл. 38, ал. 5 ЗДС в качеството й на инвеститор на обекта, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й.

По делото са приети събраните в хода на адм. дело № 1447/2019 г. на Административен съд Бургас и адм. дело № 1171/2025 г. на ВАС доказателства, включително приложената в заверено копие административна преписка. В хода на настоящото производство са събрани допълнително представени от страните доказателства. Назначена е и приета без възражение от страните съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е представило заключение за размера на дължимото парично обезщетение за имота в няколко варианта.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Видно от представените в административната преписка доказателства се установява, че със заповед № РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 157 от адм. дело № 1447/2019 г.), на основание чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „в“ и ал. 4; чл. 110, ал. 1, т. 5 и чл. 128, ал. 1, 2, 5, 6 и ал. 12, т. 2, б. „в“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрен ПУП-ПП за обект „Обходен път на [населено място] – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, която е влязла в сила на 16.07.2018 г., видно от писмо, изх. № АУ 13-2/31.07.2018 г. (л. 162).

В тази връзка председателят на управителния съвет на АПИ отправил мотивирано искане с изх. № 04-16-2708/21.12.2018 г. по реда на чл. 34 ЗДС, до Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на финансите, да се разгледа и одобри отчуждаването на имоти и части от имоти за задоволяване на държавна нужда за изграждането на този обект и да се предложи на областния управител на област Бургас да издаде заповед в този смисъл (л. 111).

Със съвместни заповеди № ЗМФ-266/01.04.2019 г. и № РД-02-14-343/08.04.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, е одобрено отчуждаването за държавна нужда на имоти и части от имоти - частна собственост, находящи се в землището на [населено място], за изграждането на обекта (л. 14).

Последвало е издаването на заповед № 80-00-202 от 23.04.2019 г. от областния управител на област Бургас, с която на основание чл. 34а, ал. 3 ЗДС е обявено започване на процедурата по отчуждаване.

Оценката на имотите или чатите от имоти, предмет на отчуждаване, била изготвена от правоспособни оценители (л. 143) Т. С. Б. и Н. К. Ц. - „Бачовска и синове“ ЕООД, за което е изготвен подробен доклад (л. 117 и сл.). С него е определена осреднена цена за землището на [населено място], съобразно чл. 32 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, изчислена съобразно предоставени пазарни аналози от Служба по вписванията Бургас, в размер на 12 745,41 лева за дка за имотите с начин на трайно предназначение (НТП) „Ниви“, като какъвто е квалифициран и процесния имот с [идентификатор] (л. 122, задна част). Специално за него и за [имот номер], след съответната таблица е посочено, че са засегнати от ПУП-ПП за обекта, затова за тях е изведена цена - лв./кв.м, без в тази цена да е включен съответния имот. Изведената цена за процесния [имот номер] е изчислена като средна, на база последните 20 бр. пазарни аналози в земеделска територия в землището на [населено място], на 8 351,82 лева/дка (л. 123, задна част).

С процесната заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г., областният управител на област Бургас, на основание чл. 34а, ал. 2 ЗДС наредил да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на [населено място] – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас” до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас” и локални платна”, части от имоти - частна собственост в землището на [населено място], съгласно влезлия в сила ПУП-ПП, описани в приложението по идентификатори, вид на територията, начин на трайно ползване, площ на имота, площ на отчуждаване, вид собственост, име на собственика и стойност на паричното обезщетение.

Процесният имот е описан в т. 1 на Приложение към заповедта (л. 147), като имот с [идентификатор], земеделска територия, целият с площ от 8,550 дка, площ за отчуждаване - 4,103 дка, частна собственост, собственик - „Невада Typc 2004“ АД и стойност на паричното обезщетение от 34 268,00 лева.

Заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. е оспорена по съдебен ред от „Невада Typc 2004“ АД. Образувано е адм. дело № 1447/2019 г. на Административен съд Бургас. По делото е постановено решение № 1338/12.07.2019 г., с което обжалваната заповед е изменена в частта й относно размера на обезщетение за имот с [идентификатор], като същото е увеличено от 34 268,00 лева на 68 004,08 лева. Решението е мотивирано с извършено ново изчисление от съда чрез съдебно-техническа експертиза, която е определила увеличената стойност.

С решението на ЕСПЧ от 10.09.2024 г., постановено по дело по обединени жалби № 4173/20 и № 6186/20 на „Невада Typc 2004“ АД и „Българска Туристическа компания Глобал Typc“ АД срещу България, е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, изразяващо се в това, че обезщетението, присъдено в процеса, проведен пред Административен съд Бургас на двете дружества, не е било „разумно свързано“ (reasonably related) със стойността на имота, поради което изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени, както и е лишаването на „Невада Typc 2004“ АД от собственост е извършено непропорционално.

С решението е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на парично обезщетение за стойността на имота, тъй като ЕСПЧ е приел, че не е в състояние да определи с точност такава стойност. Приел е, че не е убеден, че представената от дружеството оценка в размер на претендираните 278 988 евро е действителна пазарна стойност. Посочено е, че възобновяване на производството на национално ниво и повторното разглеждане на претенцията на дружеството в съответствие с член 1 от Протокол № 1 е най-подходящото средство за отстраняване на нарушението. Освен това ЕСПЧ е присъдил на двете дружества - жалбоподатели, по 3000 евро за неимуществени вреди и по 2000 евро за разноски.

С решение № 3447/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1171/2025 г. на ВАС, на основание чл. 239, т. 6 АПК е отменено влязлото в сила решение № 1338/12.07.2019 г., по адм. дело № 1447/2019 г. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е образувано настоящото дело.

В хода на производството по него за установяване размера на равностойното парично обезщетение на отчуждения имот бе назначена и приета без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице П. Ш.. Вещото лице по указания на съда и искане на дружеството – жалбоподател, изготви две оценки на пазарната стойност на отчуждената част от имота.

Първата е към настоящия момент, като са използвани за аналози 20 бр. сделки: покупко-продажби, договорна ипотека и включване в капитала на търговско дружество, в периода април 2023 г. - март 2024 г. По нея е определена пазарна цена от 121,87 лева за [жк],61 лева за отчуждаваната част от имота на жалбоподателя.

Втората оценка е към момента на издаване на атакуваната заповед - 2019 г. При нея са използвани за аналози 16 бр. сделки: покупко-продажби, няколко договорни ипотеки, договори и заповеди за собственост на общината. Средната пазарна цена е изчислена от вещото лице в размер на 88,55 лева за кв. м., или общо 363 320,65 лева за отчуждаваната част. Изчислена е и законната лихва върху тази сума за периода от издаването на заповедта до сега - в размер на 244 964,40 лева.

И при двете оценки вещото лице се е съобразило с указанията на ЕСПЧ, залегнали т. 1, т. 13 и т. 14 от решението, че имотът на жалбоподателя е имал потенциал отвъд земеделското използване, тъй като е разположен в индустриална зона и е бил отреден за промишлено и търговско развитие. Използваните за аналози сделки са именно за такива имоти и това не се оспорва от никоя от страните.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че не е използвало като аналог сделката от 2007 г., тъй като периодът е много голям, настъпили са много промени, включително и срива на пазара на имотите през 2008 г., но е включило ипотеката от 2018 г., а за индексация на цените може да се приеме изчислената законна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото производството се развива по реда на чл. 244, ал. 2 АПК и предвид мотивите на ЕСПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе относно законосъобразността на определеното обезщетение за отчуждения имот.

Все пък съдът дължи установяване, че заповедта е издадена от компетентен орган - областен управител на област Бургас, съобразно нормата на чл. 34а, ал. 2 ЗДС.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Съгласно § 1 ДР ЗДС в приложимата редакция, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

В случая, имотите се отчуждават за изграждане на обект „обходен път на [населено място] първи етап, от Път І-9 „Сарафово – Бургас“, от км. 230+700 до път I-6 - Ветрен - Бургас км. 493+550 и локални платна“. Този участък е нов и не представлява част от нито един от двата първокласни пътя от републиканската пътна мрежа, които свързва, както към момента на издаване на процесната заповед, така и към настоящия момент и липсва акт на Министерския съвет, с който да е бил обявен за национален обект с решение на Министерския съвет, поради което същият не е обект с национално значение или част от такъв обект. След като обекта за който се извършва отчуждаването не е национален обект, то компетентен да издаде процесната заповед се явява именно областният управител на област Бургас, като е ирелевантно дали в бъдеще този обект ще бъде обявен за национален или не. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като нейното съдържание е в съответствие с изискванията на чл. 34в, ал. 1 от ЗДС. Всички това води съдебния състав до извод за нейната валидност.

Спазена е процедурата, предвидена в чл. 34а, вр. чл. 33, чл. 34в и чл. 34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, по арг. от чл. 34, ал. 1 ЗДС, които със съвместни заповеди № ЗМФ-266/01.04.2019 г. и № РД-02-14-343/08.04.2019 г. са одобрили отчуждаването. На основание съвместите заповеди, влезлия в сила ПУП-ПП, одобрен със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016 г., доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, решения № КЗЗ-08 от 08.04.2015 г. и № КЗЗ-24 от 29.11.2018 г. на Комисията за земеделски земи при МЗХ и чл. 34а, ал. 2 ЗДС, областният управител е издал процесната заповед.

В хода на проведеното административно производство по издаването на заповедта обаче, са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, вследствие на което неправилно е приложен и материалният закон, по следните съображения:

Не спорно между страните, че „Невада Typc 2004“ АД е собственик на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], част от който са била отчуждена с оспорената заповед. Налице е държавна нужда за принудително отчуждаване на частта от този имот по смисъла на чл. 33, ал. 3 ЗДС. Спорът е относно определения със заповедта размер на паричното обезщетение на отчуждената част от имота.

Равностойното парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на ЗДС - § 1а, т. 1 ДР ЗДС и следва да е в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, по аргумент от чл. 32, ал. 2 ЗДС. Тук следва да се отчетат и горепосочените указания на ЕСПЧ по т. 1, т. 13 и т. 14 от решението, като се отчете, че имотът е бил разположен в индустриална зона, съгласно предвиждането на ОУП.

Пазарни цени, съобразно легалното определение, посочено в § 1а, т. 2 ДР ЗДС в приложимата редакция, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

С оглед определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които са с подобни характеристики и се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Според § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които се намират в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания.

При изготвянето на оценката в хода на административното производство ответният орган не е изпълнил в цялост задълженията по чл. 35, вр. чл. 36, ал. 3 АПК за изследване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Това е довело до неправилно установена фактическа обстановка, а оттук и до неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно при изготвянето на оценката в хода на административното производство е прието, че имотът следва да бъде оценен като земеделска земя.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, от мотивите на ЕСПЧ и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценъчна експертиза се установи, че макар имотът формално да е бил земеделска земя към момента на отчуждаването, е бил част от индустриална зона в близост до [населено място] и съгласно общия устройствен план (ОУП) от 2011 г., земята е била предназначена за обществени и административни услуги, търговия и малки частни предприятия.

За съответни на изискванията на закона, съобразно легалната дефиниция за в § 1а, т. 2 ДР ЗДС за пазарна цена, изискваща тя да се определи на база сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, следва да се приемат селектираните от вещото лице 16 бр. сделки от периода: юли 2018 г. - април 2019 г. Не могат да бъдат взети предвид сделките от 2024 г., тъй като те са извън посочения в § 1а, т. 2 ДР ЗДС период, а и в решението на ЕСПЧ също не е поставено условие изчисленията да се извършат за друг период, различен от предвидения в българското законодателство. Изчислената от вещото лице цена възлиза на 88,55 лева за [жк],65 лева за отчуждаваната част,

Съдът намира, че именно в този размер следва да се определи равностойното парично обезщетение за процесния имот. Така определеното обезщетението съответства изцяло на пазарната цена на отчуждавания имот, на мотивите на решението на ЕСПЧ и не е в нарушение на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ по отношение на обезщетението. Настоящият съдебен е обвързан от приетата национална законодателна уредба относно определяне размера на обезщетението при отчуждаване. Освен това ЕСПЧ не е намерил за доказан посочения от жалбоподателите пред него размер на обезщетението от 130 лева (вж. т. 13 от решението на ЕСПЧ) и е приел, че именно по реда на отмяната и новото разглеждане на делото следва да бъде определен същият. Разгледано по този ред, определеното от областния управител обезщетение е значително в пъти увеличено. По процесната заповед обезщетението е 34 268,00 лева, по отмененото предходно съдебно решение то е увеличено двукратно 68 004,08 лева, а след ползването на съответните аналози сегашното увеличение е над десет пъти - 363 320,65 лева.

Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя върху така определения размер да бъде начислена и законната лихва, изчислена от вещото лице в размер на 244 964,40 лева.

На първо място неправилно вещото лице е начислило законната лихва върху цялото обезщетение, тъй като съгласно платежно нареждане (л. 23 от настоящото дело) значителна част от него - 68 004,08 лева, вече е приведена по сметка на „Невада Typc 2004“ АД през април 2020 г. и за този размер не може да се приеме, че е налице забава.

Освен това, понастоящем в производството по ЗДС е недопустимо да бъде присъждана лихва. Такава възможност съществуваше в периода: 2010 г. - 2013 г., съгласно нормата на чл. 39, ал. 7 ЗДС, отм., която предвиждаше, че „Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.“. След отмяната на тази норма с ДВ, бр. 109 от 2013 г., е недопустимо в това производство да се присъжда законна лихва.

Това законодателно разрешение и недопустимостта законната лихва да се присъжда в настоящото производство, обаче, не е пречка същата да се претендира по предвидения общ исков ред по българското законодателство, тъй като може да се квалифицира като класическо неоснователно обогатяване, за което е приложим чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, още повече, че съгласно експертизата, за годините между 2019-2025 г. е настъпила и значителна промяна в пазарните цени на имотите. Следователно за дружеството-жалбоподател няма правна пречка да реализира претенцията си за лихви и други обезщетения срещу ответната страна, но това не може да бъде извършено в настоящото производство, предвид ограничения му предмет.

Посоченото по отношение на законната лихва, се отнася и за претендираното от ответната страна прихващане от присъдения размер на обезщетението, на вече заплатената сума от 68 004,08 лева по отмененото предходно съдебно решение. Предмет на настоящото производство по ЗДС е единствено определеното обезщетение, като е недопустимо както уважаване претенции за лихви, така и за прихващане от други дължими суми, което може да бъде реализирано по реда на чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

При тези мотиви съдът приема, че оценката на имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаване на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката, определена в административното производство и размера на обезщетението, установен по настоящото дело, води до извода за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Това налага изменение на заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областния управител, в частта й относно определяне на дължимото се парично обезщетение за отчуждаваната част с площ от 4,103 дка от поземлен имот с [идентификатор], чрез увеличаване на неговия размер от 34 268,00 лева на 363 320,65 лева.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по производството разноски, е основателна. Такива са доказани в размер на 24 000 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие (л. 123) и фактурата (л. 128), както и 1270 лева за възнаграждение на вещото лице по експертизата - 800 лева, по внесения депозит и 470 лева, доплащане за което жалбоподателят е осъден да го заплати. Не могат да бъдат присъдени претендираната със списъка държавна такса от 800 лева, защото такава не е заплащана, (вероятно се има предвид депозита за експертизата, който съдът присъжда), както и разноските направени в производството по отмяна пред ВАС, тъй като те са присъдени в размер на 2497 лева, (видно от диспозитива на решение № 3447/01.04.2025 г. по адм. дело № 1171/2025 г. на ВАС). Не следва да се присъждат и разноските направени пред Административен съд Бургас по адм. дело № 1447/2019 г., защото независимо, че това решение по това дело е отменено от ВАС, за него е бил издаден изпълнителен лист, който и е бил получен от процесуалния представител на „Невада турс 2004” АД (л. 241), т. е. за жалбоподателя е налице изпълнителен титул, за който няма данни да е обезсилен, поради което е недопустимо тези разноски да му бъдат присъждани за втори път.

По отношение заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 20 000 лева без ДДС, то съответства на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Доколкото настоящото дело не е с материален интерес, тъй като пред съда не се търси или оспорва изначално установима сума, както е например в производствата по обезщетения по ЗОДОВ, по оспорване на паричния санкции, ревизионни актове и т. н., а единствено се проверява законосъобразността на оспорения административен акт, относима за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно нея за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Предвид това, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по него са проведени три открити съдебни заседания, в едно от които е прието заключение по експертиза, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в редуциран размер от 4000 лева. Следва да се има предвид и че с решението си от 10.09.2024 г. ЕСПЧ също е присъдил като разноски 2000 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 2, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗДС, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ заповед № РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област Бургас, в частта му относно размера на обезщетение за отчуждаваната част от 4,103 дка от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 8,500 дка, описан в т. 1 на Приложение към заповедта, собственост на „Невада турс 2004” АД, като:

УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за очуждаваната част от имота от 34 268,00 лева на 363 320,65 лева (триста шестдесет и три хиляди триста и двадесет лева шестдесет и пет стотинки), дължими на „Невада турс 2004” АД.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Бургас да заплати на „Невада турс 2004” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], к.к. Слънчев бряг, курортна зона Делфин, хотел К., съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 5270 (пет хиляди двеста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС.