№ 3
гр. Русе, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно
дело № 20224520201322 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗП С. Ш. М., депозирана против наказателно
постановление № 18-002003/20.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414,
ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните
правила и при неточно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че наказващия орган не е взел предвид направените
възражения и липсват мотиви в тази насока, което представлява съществено
процесуално нарушение на процедурните правила и води до
незаконосъобразност на НП. Инвокират се доводи, че наказателното
постановление е издадено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Във връзка с твърдяните нарушения на материалния закон
се развиват съображения, че същият е приложен неправилно и необосновано е
прието, че е налице деяние, което може да се определи като административно
нарушение, а описаната фактическа обстановка не отговоря на обективната
1
действителност. Твърди се, че наказаното лице е поискало от проверяващите
да представи трудовите договори, но му е било казано, че няма нужда.
Излагат се доводи, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски
производител се е възползвал от правата, които дава чл. 114а КТ, и е закупил
от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе 80 броя еднодневни трудови
договори, за което е внесъл авансово дължимите осигурителни вноски и при
извършване на проверката е сключил 12 еднодневни договора, включително и
за лицето М. А. М., поради и което не е допуснато нарушение на чл. 62 и чл.
61 КТ. В условията на алтернативност се твърди, че наложеното
административно наказание не отговаря на тежестта на извършеното
нарушение и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като се касае за маловажен случай и за малозначителност на извършеното
деяние. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, че
декларираните обстоятелства, в попълнената от работника декларация не
отговорят на обективната действителност и ръкописния текст не е изпълнен
от подписалия декларациите работник. По отношение на декларацията
попълнена от работодателя, се оспорва нейното съдържание. Развива се
тезата, че с оглед наличието на специалната разпоредба на чл. 114а КТ и
доказателствата по делото, се установява, че е изпълнена целта на закона и
няма нанесени вреди, нито на държавата, нито на работника, а напротив, дори
има неизползвани договори и внесени осигуровки. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, за доказаност на състава на
нарушението. Застъпва се тезата, че еднодневните трудови договори, не са
изключение от общата разпоредба на чл. 61 и чл. 62 КТ и същите трябва да
бъдат подписани преди да се започне предоставянето на работната сила, а в
случая в хода на проверката, всеки един работник е декларирал, че такъв
договор не е подписвал, което се установява и от декларацията попълнена от
самия работодател. Излагат се доводи, че ако тези еднодневни договори не
2
бъдат използвани, в края на годината същите могат да бъдат върнати и
респективно да се върнат и внесените суми по тях. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 18-002003/24.06.2022г., за това че на
07.06.2022г., около 10,20 часа, при извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство по работни места на ЗП С. Ш. М., в обект на
контрол – градина Череши, в село Ряхово е било установено, че работничката
М. А. М., полага труд в обекта на контрол като „берач на череши“, без да има
сключен писмен трудов договор с работодателя. Прието е, че нарушението е
от 07.06.2022г. като по време на проверката работничката е беряла череши.
Така установените факти, били субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
АУАН е бил предявен на пълномощник и същият е бил подписан без
възражения.
На основание чл. 405а, ал. 1 КТ е било издадено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.06.2022г. между
земеделския производител и работника и е било дадено предписание на
работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор в срок
до 10.06.2022г. Постановлението за обявяване съществуването на трудово
3
правоотношение не е било обжалвано и същото е влязло в сила.
На 30.06.2022г., в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било
депозирано възражение от страна на земеделския производител срещу
съставения АУАН, в което са релевирани доводи, че земеделския
производител е поискал от проверяващите да му бъде предоставена
възможност да представи документите, които се намирали в склада, но му
било обяснено, че няма нужда, а следвало да представи същите, когато бъде
призован да се яви, което и земеделския производител е направил. Развити са
съображения, че констатациите за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61
КТ са неоснователни, тъй като с работниците са били сключени еднодневни
договори, на основание чл. 114а КТ. В допълнение са изложени съображения,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели И. Й. Д. – актосъставител и М. А. М. - работник и
писмени доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН № 18-
002003/24.06.2022г., Декларация във връзка с проверка на ДИТ – Русе, на
основание чл. 399 КТ, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1
АПК и чл. 40, ал. 1 АПК, Декларация от М. А. М., Декларация от С. Ш. М.,
Трудов договор № 18-1538056/07.06.2022г., Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, Протокол за извършена
проверка № ПР2218594/24.06.2022г., пълномощно, възражение срещу АУАН,
покана за сключване на трудово договор, 4 бр. вноски бележки за внасяне на
авансови вноски за 40 броя договора, счетоводна справка за закупени,
изразходвани и неизползвани еднодневни трудови договори, трудов договор
от 03.06.2022г., сключен с М. А. М., на основание чл. 114а, ал. 1 КТ, трудови
договори от 03.06.2022г. и от 06.06.2022г.
С оглед съдържащите се противоречия в доказателствената съвкупност
4
по делото и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена
оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че на посочената в АУАН и НП дата и час,
лицето М. А. М. е полагала труд като берач на череши в обекта на контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Съдът не кредитира депозираните в съдебно заседание показания на
свидетелката М. А. М., тъй като същите напълно се сугестират от
подписаната от свидетелката декларация, във връзка с извършената проверка
(лист 12), както и от декларацията, попълнена и подписана от земеделския
производител (лист 14). Показанията на тази свидетелка напълно се
опровергават и от показанията на актосъставителя И. Й. Д.. Показанията на
актосъставителя напълно кореспондират и се подкрепят от събраните в хода
на производството, завършило с издаване на наказателното постановление
писмени доказателства – декларации, предоставени на контролните органи от
работодателя и работника, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, на които
законодателят изрично е придал доказателствена сила, съгласно цитираните
разпоредби.
Видно от предоставените в хода на проверката, на основание чл. 402, ал.
1, т. 2 КТ, обяснения от страна на жалбоподателя, под формата на декларация
във връзка с извършената проверка, същият изрично е посочил, че договорите
с работниците, един от които е и М. А. М., се попълват в края на работния
ден. Декларативното последващо оспорване на съдържанието на попълнената
от страна на работодателя декларация, изискана на основание чл. 402, ал. 1, т.
2 КТ от контролния орган, не е в състояния да изключи същата от
доказателствената съвкупност по делото, а следва да бъде ценена, заедно с
всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото.
Обстоятелството, че текста на декларацията, подписана от М. А. М., не е
попълнен от същата, а само е подписана от нея, не е в състояние да обоснове
извод, че съдържащото се в нея изявление не отговаря на обективната истина,
тъй като именно с положеният от нея подпис на декларацията същата е
удостоверила материализираното в същата изявление. Самата свидетелка е
5
грамотна и доколкото тази декларация се изисква по закон, същата носи
наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 313 НК, за
деклариране на неверни обстоятелства.
Както обстоятелствата, изложени в декларацията попълнена от
жалбоподателя, така и в декларацията подписана от работника, напълно се
потвърждават от показанията на свидетеля И. Й. Д.. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, тъй като не са налице каквито и да било данни,
за наличието на възможна заинтересованост в показанията на същия и
едновременно с това, показанията на този свидетел, напълно кореспондират с
писмените доказателства, събрани в хода на протеклото
административнонаказателно производство, завършило с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на земеделския производител, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на жалбоподателя
за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на наказващия орган.
Депозираното от страна на същия възражение срещу съставения АУАН е
6
било обсъдено от наказващия орган и същият в самото наказателно
постановление е изложил мотиви, защо намира същото за неоснователно.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
От показанията на свидетеля И. Й. Д. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е
възприело фактите, за които свидетелства и показанията на който свидетел по
своята доказателствена същност представляват преки доказателства, които
едновременно с това напълно се подкрепят от събраните в хода на
производството писмени доказателства - декларации, предоставени на
контролните органи от работодателя и работника, на основание чл. 402, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, на които законодателят изрично е придал доказателствена сила,
категорично се опровергават твърденията на жалбоподателя, че Сабриева е
полагала труд, след сключен писмен трудов договор със земеделския
производител.
От оценката на всички събрани в хода на производството гласни и
писмени доказателства еднозначно се установява и доказва, че земеделския
производител, в качеството му на работодател е допуснал работника М. А. М.
да полага труд като „берач на череши“, в градина череши – село Ряхово,
стопанисван от земеделския производител, където именно е била установен
при извършената проверка по работни места на 07.06.2022г. да извършва тази
трудова дейност, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя,
преди започване на работата, както именно изискват посочените за нарушени
разпоредби.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ изисква сключване на
трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа, а
в случай от всички доказателства по делото безспорно се установява, че
лицето е полагало труд, без сключването на такъв преди престиране на
работната си сила.
Същото изискване важи и за трудовите договори по чл. 114а КТ, което
следва от чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и
реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда, приета на
7
основание чл. 114а, ал. 7 КТ.
Обстоятелството, че работодателят е закупил такива договори не го
освобождава от задължението за подписване на същите с работника, преди
постъпването му на работа и именно това в случая не е сторил
жалбоподателят.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на
жалбоподателя, че му е било отказано да представи договорите в хода на
извършената проверка, тъй като същият изрично е заявил, че договорите не са
подписани, и не е било необходимо да бъдат представяни регистрираните
образци на договори по чл. 114а, ал. 1 КТ, щом същите не са били подписани
от работника.
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
при който да се приложи привилегирования състав на чл. 415в КТ, с оглед
задължителното за съдилищата разрешение съдържащо се в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, на явно
маловажен случай или на малозначителност на деянието, свързано с
освобождаване от наказателна отговорност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК,
приложима на основание чл. 11 ЗАНН.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма са
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, социални и здравни осигуровки, респективно нарушаването
на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ пряко засяга тези права и категорично
изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или
притежаващо явно незначителна такава. Отделно от това, с несключването на
еднодневни договори по чл. 114а КТ може да бъде заобиколено изискването
на чл. 114а, ал. 2 КТ, която разпоредба също е в полза на работника и
защитава неговите права. На последно място, но не и по значение в случая,
видно от представената от земеделския производител декларация се касае за
11 лица, които са полагали труд без сключен трудов договор, което също
изключва да се касае за малозначителност на извършеното деяния или за
ниска степен на обществена опасност на същото.
В същия смисъл са Решение № 294 от 12.08.2022 г. на АдмС - Русе по к.
а. н. д. № 307/2022 г. и Решение от 13.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 151/2018 г.
Тезата на жалбоподателя, че липсва обществена опасност, тъй като са
8
били внесени предварително осигуровки не намира опора в закона, тъй като
неизползваните договори могат да бъдат върнати в края на годината, както
предписва разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай
за нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда санкция в размер от 1500 до 15000 лева, като
на жалбоподателя е наложена именно минималната предвидена в
санкционната разпоредба санкция, а ал. 5 на чл. 27 ЗАНН не допуска
определяне на наказание под най-ниския размер посочен в санкционната
разпоредба.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
002003/20.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на ЗП С. Ш. М., ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление град Сливо поле, Община Сливо поле, област Русе, ул. „Цар
Симеон“ № 6, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ЗП С. Ш. М., ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Сливо поле, Община Сливо поле, област Русе, ул. „Цар
Симеон“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – град СОФИЯ , сумата в размер на 100 (сто)
9
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10