№ 6994
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100511109 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9756/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 9549/2023 г. на
Софийски районен съд, 46 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Г. М. С. искове, че на основание чл. 422 вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. М. С. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД следните суми: 689,50 лева – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост IV”, бл. ****, с абонатен № 236906, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от
115,88 лева – обезщетение за забава върху цената за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 11.05.2021 г., сумата от 22,90 лева – цена за услугата „дялово
разпределение” за същия имот за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.06.2021 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34666/2021 г. на СРС, 87 състав. Със същото
решение съдът е осъдил ответника Г. М. С. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 49,54 лева – разноски за заповедното
производство, както и сумата от 102,14 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „Техем Сървисис”
ЕООД.
С горепосоченото решение СРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД искове за доставена топлинна енергия за горницата над 689,50 лева до
1
пълния предявен размер от 870,33 лева, за услуга „дялово разпределение” за горницата
над 22,90 лева до пълния предявен размер от 28,62 лева, за обезщетение за забава
върху дължимата цена на доставената топлинна енергия за горницата над 115,88 лева
до пълния предявен размер от 140,99 лева, както и изцяло за обезщетението за забава
върху цената за услуга „дялово разпределение” в размер на 6,74 лева. Във връзка с
това на основание чл. 38 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на
адв. Красимира Билева сумата от 75,12 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, а на адв. Михаел Любомиров да заплати сумата от 75,12 –
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответника Г. М. С.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че ищецът
„Топлофикация София” ЕАД не е установил наличието на облигационна връзка между
страните по делото, доколкото не е доказал, че ответникът Г. М. С. е собственик на
процесния имот през исковия период. Твърди се, че съгласно общите условия от 2014
г. месечните дължими суми за топлинна енергия се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването на фактурата на страницата на ищеца, а по делото няма данни кога е
настъпила изискуемостта. Поддържа се, че клаузата на чл. 33 от общите условия е
нищожна. Излагат се подробни съображения, че „Топлофикация София” ЕАД не е
легитимирана да търси изпълнение на цената за услуга „дялово разпределение”.
Предвид изложеното се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли
исковете на „Топлофикация София” ЕАД.
Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие с
константната съдебна практика, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис”ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е и правилно поради
следните причини:
2
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 04.04.1989 г., сключен между инж. П.П.,
зам-председател на ИК на ОбНС – Община „Младост”, и купувачите Г. М. С. и М. С.
М.. От представения договор е видно, че Г. М. С. е придобил чрез договора за
покупко-продажба 2/3 ид. ч., а М. С. М. е придобил 1/3 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 81, на 6
етаж в жилищна сграда – блок № ****, находящ се в комплекс „Младост 4”. По делото
нито се твърди, нито се доказва от страна на ответника Г. М. С. (настоящ въззивник),
че същият преди м. 05.2018 г. е прехвърлил на трето лице притежаваните 2/3 ид. ч. от
процесния имот. Предвид това въззивният съд намира за неоснователни оплакванията
във въззивната жалба, че не било доказано по делото ответникът (настоящ въззивник)
да е собственик на имота.
От приетата от СРС без възражения от страните съдебнотехническа експертиза
се установява, че през исковия период в имота на въззивника е имало пет отоплителни
тела с монтирани на тях електронни уреди за дялово разпределение с визуален отчет.
Монтирани са били и два водомера за топла вода. Отчет на показанията на петте
отоплителни тела и двата водомера при осигурен достъп е извършен на 10.05.2019 г.
Вещото лице е заключило, че начислените от „Топлофикация София” ЕАД суми са в
съответствие с действащата нормативна уредба. От техническата експертиза се
установява също така, че постъпилата топлинна енергия в абонатната станция,
захранваща ж.к. „Младост 4”, бл. ****, се измерва с общ топломер KAMSTRUP,
фабричен № 4017328, като през разглеждания период топломерът е преминал през
изискваната метрологична проверка.
Следователно установено по делото е, че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия през исковия период. Предвид това въззивният съд приема, че в
исковия период Г. М. С., като съсобственик на топлоснабден самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, е имал качеството на битов клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест установено е
съществуването на облигационно отношение между страните по делото, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който договор „Топлофикация София“
ЕАД е доставяло в имота на Г. М. С. топлинна енергия. Това е достатъчно за доказване
по основание на иска в частта относно търсената цена за топлинна енергия.
По-нататък следва да се посочи, че неоснователен е доводът, че „Топлофикация
София“ ЕАД не е легитимирана да събира цената за извършената услуга „дялово
разпределение“.
На основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, действала към исковия период, дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от лицето, избрано от клиентите.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на
„Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В
чл. 36 от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за
услуга „дялово разпределение”.
От представените по делото писмени доказателства и съдебнотехническата
експертиза се установява, че третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД е
извършвало услугата „дялово разпределение” в процесната топлоснабдена сграда през
исковия период, което не се оспорва във въззивната жалба. Във въззивната жалба не е
оспорена изрично като погрешна и констатацията на СРС, че съгласно представения
по делото договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице
помагач „Техем Сървисис” ЕООД, на „Топлофикация София“ ЕАД е възложено
3
събирането на цената за услугата „дялово разпределение“. Предвид горното
въззивният съд приема, че е доказано основанието за претендираната главницата за
услуга „дялово разпределение“. Още повече, че с депозираната пред СРС молба от
„Техем Сървисис“ ЕООД с вх. № 239647/07.11.2022 г. третото лице помагач е заявило,
че не оспорва предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия.
Към исковата молба са приложени общи условия, които са публикувани във в.
„Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани и в местния вестник „19
минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.
Следователно в съответствие с чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия са влезли
в сила 30 дена след публикуването, а именно на 11.08.2016 г., без да е било необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Точно тези общи условия от 2016
г., а не общите условия от 2014 г. са действащи и към днешна дата и в този смисъл са
приложими за задълженията за м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г., които се претендират в
настоящото производство.
На основание чл. 33 от общите условия от 2016 г. потребителите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 45 дена след
изтичане на периода, за който се отнасят. Въззивният съд намира, че клаузата на чл. 33
от действащите и към днешна дата общи условия не противоречи на императивни
правни норми или на правилата на морала, поради което същата не е нищожна, както
погрешно се поддържа във въззивната жалба.
С оглед актуалното съдържание на чл. 33 от общите условия от 2016 г. следва да
се посочи, че изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия на
потребителите не е свързано с обявяването на месечните фактури на сайта на
„Топлофикация София” ЕАД в присъствието на нотариус, за което обстоятелство да се
състави протокол. Съгласно общите условия от 2016 г. за вземанията за топлинна
енергия, за които е издадена изравнителна сметка в обща фактура, не е необходимо и
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
топлопреносното дружество, за да се постави клиентът в забава. Това обуславя
основателността на исковата претенция за обезщетението за забава върху дължимата
цена на топлинна енергия, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Тоест
изцяло неоснователни и несподеляеми са оплакванията във въззивната жалба срещу
уважената част от иска за обезщетение за забава, начислено върху стойността на
доставената топлинна енергия.
Във въззивната жалба няма оплаквания срещу размера на вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД, поради което на основание чл. 269 ГПК въззивният съд
не дължи да обсъжда по същество първоинстанционното решение по този въпрос. Това
следва от разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г.
на III Г.О. на ВКС. Въпреки това и с цел пълнота на изложението следва да се посочи,
че СРС е установил дължимостта на вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД в
съответствие с доказаната по делото квота на Г. М. С. в собствеността върху
процесния топлоснабден имот.
Предвид всичко изложено по-горе Софийски градски съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради съвпадение в
крайните изводи на първата и въззивната инстанции атакуваното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
4
С оглед цената на обективно и субективно съединените искове по делото
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият „Топлофикация
София” ЕАД, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Последното
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда. С оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на
въззиваемия юрисконсултското възнаграждение, дължимо в случая на „Топлофикация
София“ ЕАД, следва да се определи на 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9756/08.06.2023 г., постановено по гр.д. №
9549/2023 г. на Софийски районен съд, 46 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено, че Г. М. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните
сумите: 689,50 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост IV”, бл. ****, с
абонатен № 236906, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 115,88 лева – обезщетение за
забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г.,
сумата от 22,90 лева – цена за услугата „дялово разпределение” за същия имот за
периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.06.2021 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 34666/2021 г. на СРС, 87 състав.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Младост 4”, бл.
****, ап. 81, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 50,00 лева –
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5