№ 741
гр. С, 02.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
Сложи за разглеждане докладваното от ТД Гражданско дело №
20211110157458 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Н. АКР. – редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Б, с пълномощно, представено в днешно съдебно
заседание.
ОТВЕТНИКЪТ „С мдл - Р“ ООД - редовно призовано дружеството,
представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Б - Поддържам подадената искова молба, ведно с всички
представени писмени доказателства. Оспорвам отговора. Нямам възражения
по проекта за доклад. Водя допуснатия свидетел.
Адв. М. - Поддържам депозирания отговор на исковата молба, нямам
възражения по проекта за доклад. Представям и моля да приемете като
писмени доказателства по делото документите, с които се снабдихме от ВМА
по силата на издадените съдебни удостоверения, а именно - справка за броя и
вида на посещенията на ищцата през месец март 2021 г., епикриза и резултат
1
от изследване от месец март 2021 г. Водя допуснатия ни свидетел.
Адв. Б - По представените писмени доказателства, нямам възражения и
моля да се приемат.
На основание чл.146 ГПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Докладва делото съгласно проекта за доклад, обективиран в определение
от 07.12.2021 г.
ПРИЕМА писмени доказателства, представени от процесуалния
представител на ответното дружество в днешното съдебно заседание.
Адв. Б – При провеждане разпита на свидетеля на ответника правя искане
за отрицателните факти, които се опитват да установяват, да не бъдат
допускани въпроси в тази насока, доколкото считам, че е налице процесуална
пречка за това, а именно - липса на виновно поведение. Молбата ми е съда да
съблюдава това, тъй като е много деликатен този въпрос за установяване на
отрицателни факти и липса на вина. Нямам други доказателствени искания.
Съдът пристъпва към разпит на допуснатите свидетели.
В залата влезе свидетелят, доведен от ищеца.
Съдът снема неговата самоличност: САР, с лична карта № ххх, изд. от
МВР-С на ххх г., неосъждан, без дела и родство с ищеца, без дела и служебни
отношения с ответника.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
На въпроси на адв. Б свидетелят отговори – Познавам М.А., познавам
мъжа НА, познавам и сина ТА. С Т сме съученици, познаваме се от повече
от 30-35 години, живели сме в една сграда, много добре ги познавам цялото
семейство. Мога да кажа, че сме семейни приятели с Т. Той познава моите
2
родители, аз познавам неговите. Известно ми е за какво се води това дело. Аз
много добре знам за какво става дума, тъй като бях заедно с тях на опашката
пред лаборатория „Р“ на бул. „В“ миналата година през март месец беше – 10-
ти - 12-ти март. Знам това нещо, защото в края на февруари си поставих
първата ваксина и бях за антитела на десетия ден след ваксината, значи е
било около 9-ти, 10-ти март. Т и майка му М.А. бяха на опашката пред мен.
Заговорихме се. Майката се оплака, че е зле, изглеждаше зле в интерес на
истината, Т я придружаваше. Т по никакъв начин нямаше някакви
симптоматика. М сподели, че чичо К – НА - мъжът й, е приет в болница с
„Ковид“ и тя е получила симптоматика и трябва да си направи тест, за да я
приемат в болница, съответно и Т, тъй като е контактен, и той трябваше да си
направи тест. Беше минало 12,00 ч., ако не се лъжа, стояхме на опашката, по
едно време излезе една дама отвътре от „Р“ и още със самото излизане в
цялата тази ситуация, помните какво напрежение беше, тя много
некооперативна, много груба беше дамата от „Р“, предполагам медицинско
лице, защото тя каза „влизайте Вие и другите ще приключваме“. Имаше още
много хора поне 7-8 човека зад нас, никой не разбра за какво става въпрос.
Влязоха М и Т, след кратко време излязоха и М кашляше много, изглеждаше
зле – много, и каза: „тази жена виж какво направи, тя според мен всичко
обърка“, така каза на Т. Тя каза „виж я каква е груба“ и то си личеше след като
ги изпрати до вратата каза „това е, за днес приключваме, утре“, и не даде
някакво обяснение. В същото време беше с една маска, но държеше цигара в
ръката си и нямаше никакви ръкавици. На мен ми направи неприятно
впечатление цялата тази ситуация. Аз след това отидох в друга лаборатория,
но се чух по-късно с Т и с майка му, като Т каза, че резултатът му е
положителен, а на майка му - отрицателен. Каза „на 100% тук има нещо
нередно“. Т нямаше никакви оплаквания, той си живее в отделно семейство,
не е контактен с баща си. Виждал е баща си два дни преди да го приемат в
болница и съответно искаше от превенция да си направи тест, тъй като той
има две деца и живее съвсем отделно. Той нямаше никаква симптоматика и
каза: „аз съм карантиниран, не мога да ходя никъде“. Аз му казах: „не се
притеснявай, ще взема майка ти и каквото трябва ще свърша“ и аз я взех леля
М и я закарах във ВМА. Оставих я пред вратата, с маски, с ръкавици, на
дистанция, тя беше много зле, първо беше зверски притеснена, не толкова от
болестта, колкото от цялата ситуация. В деня, в който Т ми каза, че е
3
позитивен, аз му казах да си направят някъде другаде тест, и той каза „да,
натам сме тръгнали“ и знам, че си направиха другаде тест. На другото място,
когато е излязъл тестът, точно обратното - Т е отрицателен, а М - позитивна.
Ден или два по-късно я приеха във ВМА, защото показа, че вече е болна, а и
състоянието беше наистина много тежко. Тя беше притеснена много, Т -
карантиниран, не може нищо да направи, мъжът - в болница, тя се чувства
зле. Видях я на опашката и когато я карах, през един ден е било и видимо
състоянието беше много тежко. Обсъдихме цялата ситуация е се казах, как
е възможно тези хора да променят резултатите, пробите ли е объркала,
епруветката ли е объркала, но жената беше много нехаеща, една рутинност,
никакво внимание, груба, не мога да си обясня защо. Тук за последните
няколко години на всеки по няколко пъти му се е налагало да ходи в подобен
род заведение, дали да му взимат кръв, дали за антитела, но никога не съм
виждал подобно отношение. До ден днешен М е в някакъв непрекъснат стрес
и няма никакво доверие на медицинската система, въпреки че бе излекувана,
но има стрес от всякакви медицински служители да не я объркат нещо, да не