О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.11.2017г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2320 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на И.С.М. срещу Определение № 8741 от 23.08.2017г. по гр.д. № 1976/2017г. по
описа на ВРС, ХXXV-ти
състав, в частта, с която на основание
чл. 130 от ГПК е прекратено производството по предявения от нея срещу Н.И.К.
иск за прогласяване нищожността на постановление за възлагане от 26.10.2006г.,
постановено по изп.д. № 20/2006г. по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова.
В частната жалба е наведено оплакване
за недопустимост на определението, с искане за обезсилването му. Наведени са
доводи и за неправилност, като нарушаващо основни права, сред които и правото
на справедлив процес, и необоснованост. Към конкретния случай е неотносима приложената от съда нормативна уредба, доколкото
обявеният за купувач никога не е участвал в публичната продан. Моли поради това
за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК
отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от И.С.М. срещу Н.И.К. установителни
искове за прогласяване нищожността на постановление за възлагане на недвижим
имот от 26.10.2006г. по изп.д. № 20/2006г. по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова, както и за прогласяване нищожността на Решение по гр.д.
№ 10334/2007г. по описа на ВРС, с което е извършена делба, както и за
обезсилване на издадения въз основа на решението изпълнителен лист.
Фактическите твърдения, на които са
основани исковете са, както следва: изп.д. №
20/2006г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано по молба на взискателя Александър Ковачев, въз основа на издаден
изпълнителен лист за изпълнение задължение на съпруга й Михаил Стоянов Милев.
Изпълнението било насочено върху недвижим имот в съпружеска общност на длъжника
– апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“ №
55, бл. № 2, вх. А, ет. 6. Междувременно съпрузите Милеви дарили семейното
жилище на дъщеря си с договора по НА № 255/2002г. Взискателят
Александър Ковачев от своя страна провел успешно павлов
иск срещу съпрузите Милеви, като дарственото
разпореждане било обявено за относително недействително спрямо него. По този
начин за ½ ид.ч. от имота е отпаднала несеквестируемостта по отношение на взискателя
Ковачев и имота е изнесен на публична продан. С договор за цесия от 19.09.2006г.,
взискателят Ковачев прехвърлил вземането си от
длъжника на Н. Колев, който на това основание бил конституиран като взискател по изпълнението с Разпореждане на ЧСИ от
11.10.2006г. Последният бил обявен и за купувач на ½ ид.ч.
от жилището. Несеквестируемостта в случая е била
отпаднала по отношение на взискателя – цедент, но не и абсолютно отпаднала, в т.ч. и по отношение
на новоконституирания взискател
– цесионер. С договора за цесия не е прехвърлена тази
привилегия, възникнала единствено в отношенията на Милев с Александър Ковачев. Доколкото
това обстоятелство не е съобразено от ЧСИ при провеждане на проданта и
възлагане на имота на взискателя, насочил
изпълнението върху несеквестируем имот на длъжника,
то постановлението за възлагане се явява нищожно. За делба на възникналата
съсобственост между Н.К. и ищцата е проведено съдебно производство, приключило
с решение, с което е постановено изнасяне на имота на публична продан.
Последната е реализирана по изп.д. по описа на ЧСИ
Захари Димитров, по което също има изготвено постановление за възлагане на
имота на трето лице. Постановлението за възлагане по изп.д.
№ 20/2006г. е обжалвано от съпрузите Милеви по в.гр.д. № 2091/2006г., с решение
по което е потвърдено. В това производство съдът не се е произнесъл по валидността
на ПВ, а за ищцата липсва друга възможност за защита. Ето защо счита, че има
интерес от установяване на сочената нищожност поради противоречие на закона,
която моли да бъде прогласена.
В отговор на исковата молба
ответникът оспорва допустимостта на първия иск. Твърди, че амостоятелен
иск или възражение за нищожност на ПВ са недопустими, освен в случаите на чл.
496, ал. 3 вр. чл. 490 от ГПК. Извън основанията
предвидени в чл. 496, ал. 3 от ГПК /чл. 384, ал. 3 от ГПК /отм./ проведената ПП
не може да бъде атакувана по исков ред. Доколкото в случая възлагането е било
обжалвано и потвърдено, действителността на продажбата не може да се оспорва по
исков ред. Същевременно наведените пороци на ПВ /несеквестируемост,
липса на активна процесуална легитимация и др./ не съставляват основания по чл.
496, ал. 3 от ГПК. С влязло в сила решение по гр.д. № 9928/2011г. на ВРС, XXXI-ви състав е отхвърлен предявеният
от Милев срещу Н.К. положителен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че Милев е собственик на
½ ид.ч. от апартамент № 120, в гр. Варна, ул.
„Царевец“ № 55, бл. 2, вх. А, ет. 6. Този иск също бил основан на твърдения за
нищожност на ПВ. По силата на т. 2 от договора за цесия от 15.09.2006г.
Александър Ковачев цедирал на Н.К. паричното си
вземане от Милев, заедно с правата по успешно проведения павлов
иск срещу длъжника, т.е. с правото К. да се удовлетвори чрез насочване на
принудителното изпълнение върху собствената на Милев ½ ид.ч. от имота /в този смисъл Решение № 319/27.04.2010г. по
гр.д. № 4025/2008г. на ВКС, IV ГО/.
Относителната недействителност на сделка по успешно проведен павлов иск е принадлежност на подлежащото на изпълнение
парично вземане, а не лично обезпечение. Моли предвид изложените доводи,
производството по този иск да бъде прекратено като недопустимо.
С извод за недопустимост на иска за
нищожност на ПВ с оглед фактическите основания на същия, ВРС прекратил производството
пред него.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Защитата на длъжника срещу всякакви
незаконосъобразни действия по принудително изпълнение, може да се осъществи
чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, когато
се касае за процесуална незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл. 496,
ал. 3 от ГПК изрично забранява оспорване на публичната продан по исков ред,
освен на предвидените в същата норма основания – когато в проданта е участвало
лице, което не е имало право да участва /чл. 490/ и когато имотът е възложен на
лице, което не е платило цената, каквито по настоящото дело не са релевирани. Процесуалният закон не е предвидил възможност
по исков ред да се обявява нищожност на изпълнителни действия на основания, извън
посочените в чл. 496, ал. 3 от ГПК. По тези съображения и с оглед разпоредбата
на чл. 496, ал. 2 от ГПК, съгласно която от деня на възлагането купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, съдът приема, че самостоятелен
иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане, извън случаите,
посочени в чл. 496, ал. 3 от ГПК е недопустим /в този смисъл е и задължителната
съдебна практика О-28-2012 по ч.гр.д. № 497/11г., І ГО, О-81-2012г. по ч.гр.д.
№ 498/2011г. на І ГО, О-471-2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на ІV ГО/. Тази
недопустимост е продиктувана с оглед защитата на взискателя
и третите лица – участници в публичната продан, както и с оглед сигурността в
гражданския оборот като е осигурена стабилност на проданта след изтичане на
срока за обжалването й и извършения въз основа на нея въвод
във владение. Самостоятелен иск за прогласяване нищожността на постановлението
за възлагане, извън случаите, посочени в чл. 496, ал. 3 от ГПК поради това е
недопустим. Формираната съдебна практика по приложението на чл. 496, ал. 3 от ГПК, според която публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само на
изрично посочените основания, съответства на съдържанието на правната норма,
която е императивна и не може да бъде тълкувана разширително.
Съдебният състав приема на следващо
място, че в конкретния случай за ищцата не е налице и правен интерес от
предявения иск за нищожност на ПВ. Правото на собственост на Михаил Милев по
отношение на ½ ид.ч. от имота, предмет на
постановлението за възлагане е отречено със сила на пресъдено
нещо в отношенията му с ответника Н.К. с влязлото в сила решение по гр.д. №
9928/2011г. по описа на ВРС, XXXI-ви
състав. Ето защо дори и да се обяви нищожността на ПВ от 2006г., с което
½ ид.ч. от правото на собственост върху имота
е възложено на ответника К., то това няма да се отрази на правното положение на
ищцата /съпруг недлъжник по изпълнението/, предвид формираната между Милев
/съпруг длъжник по изпълнението/ и К. сила на пресъдено
нещо по въпроса за собствеността на имота към 2012г.
По тези съображения съдебният
състав приема, че предявеният иск за установяване нищожност на постановление за
възлагане е процесуално недопустим, като исковата молба подлежи на връщане на
основание чл. 130 от ГПК. ВРС е постановил идентичен правен резултат с
обжалваното определение, което като правилно следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8741 от 23.08.2017г.
по гр.д. № 1976/2017г. по описа на ВРС, ХXXV-ти състав, в частта, с която на основание чл. 130 от ГПК е
прекратено производството по предявения от И.С.М. срещу Н.И.К. иск за
прогласяване нищожността на постановление за възлагане от 26.10.2006г.,
постановено по изп.д. № 20/2006г. по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече
от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Препис от определението да се връчи
на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.