Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
18.03.2019
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II
гр. отделение
Районен съд – Д. състав
06.03. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2291 2018
дело № по описа за г.
В.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.А.,***, е предявил срещу
М.В.П., с адрес: *** и втори адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Радецки" №2, иск
с правно основание чл.50 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от намиращо се
под негов надзор куче, вследствие на изживян страх, стрес, мъка, нарушен ритъм на
живот, болки и страдания от самите ухапвания и последващото лечение и всички
свързани с тях неудобства, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 09.07.2018 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че със съпругата му Н.Д.Г. в периода
между месеците април и ноември пребивават преимуществено в гр. Сапарева баня,
където обитават съсобствена жилищна сграда, ползвана и от семейството на Татяна
Стоянова Петрова и М.В.П.. Дворът на къщата се ползва съобразно постигна устна
договорка между двете семейства. В своята част от двора ответникът отглежда
куче, порода „немска овчарка".
През месец май 2018 г. ищецът взел в своята част от
двора кучето на сина му, порода „ротвайлер".
На 09.07.2018 г., около 10, 30 - 11, 00 ч. кучето
на ответника се отвързало, нападнало и ухапало отглежданото от ищеца куче.
Ищецът разтървал двете кучета, като съпругата му опитала да завърже кучето на ответника,
но то я нападнало и съборило. При опита на ищеца да го изблъска, то го ухапало
няколко пъти по ръцете.
Получените рани от ухапвания от кучето в областта
на лявата длан, дясната предмишница и десния показалец наложили двуседмично
лечение, изразяващо се в промивки, снимки, превръзки, ваксини и дренажи. Всеки
ден ищецът трябвало да посещава МБАЛ „Св. И.Рилски" ЕООД – гр. Дупница.
Наложило се и провеждане на лечение на кучето, отглеждано от ищеца, което
получило вътрешен кръвоизлив в областта на стомаха вследствие на ухапването.
Тези обстоятелства подложили ищеца на стрес и
разбили ежедневието му; било затруднено хигиенното му обслужване, обличане и
отиване до тоалетна, изпитвал болки и неудобства от външния си вид –
обезобразените си ръце.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не е собственик на
описаното в исковата молба куче, което е кротко и дружелюбно, за разлика от
агресивното по природа куче, отглеждано от ищеца. Оспорва изложения механизъм
на причиняване на вредите. Твърди се съпричиняване на вредите, предвид
поведението на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът
е представил медицинско свидетелство от 10.10.2018 г., в което са констатирани
рани от ухапвания от куче в областта на лявата длан, дясната предмишница и
десния показалец, като е посочено, че съответстват по вид и давност на соченото
от пострадалия – че са причинени при инцидент на 09.07.2018 г.; амбулаторен
лист от 19.07.2018 г. във връзка с проведеното му лечение – превръзка, дренаж и
предписано лекарство „Зинат“. Представени са и медицински документи за
проведено лечение на отглежданото от ищеца куче.
В
показанията си Н.Д.Г. /***/ сочи, че при инцидента била в градината на
описаната в исковата молба къща; кучето на ответника скъсало веригата си и
нападнало кучето на ищеца; тя извикала ищеца и двамата се опитали да разтърват
кучетата, при което кучето на ответника я нападнало; ищецът й се притекъл на
помощ и успял да отблъсне кучето, но то го ухапало няколко пъти. Според
свидетелката Н.Г.
и свидетеля С.Г. /син на ищеца/ ухапванията по ръцете на ищеца му пречели да се
храни, да шофира, да се бръсне за около 15-20 дни; освен необходимостта от
помощ във всекидневието, се налагало да бъде превозван отначало ежедневно, а
впоследствие – по-рядко, до болница в гр. Д.за смяна на превръзките и други манипулации.
В този период ищецът се оплаквал от болки и приемал обезболяващи.
Свидетелят
Димитър И.сочи, че видял двете кучета да се бият, а ищеца да
размахва тояга към тях, за да ги раздели. В този момент свидетелят си тръгнал и
не видял как е продължил инцидентът, при който според него не е присъствала свидетелката
Н.Д.Г..
Според
свидетеля Тодор М.кучето на ищеца е агресивно, за разлика от това на ответника.
Не е очевидец на инцидента, като му е известно единствено, че двете кучета се
сбили и бил ухапан ищецът.
От
заключението на вещото лице д-р В.В. се установява, че при описания инцидент
ищецът е получил рани от ухапване в областта на лявата длан, на дясната
предмишница и на десния показалец. Срокът на заздравяване на раните и
възстановяване функцията на наранените крайници е около 2 седмици, като раните
не са от естество да доведат до обезобразяване. На ищеца е извършена първична
хирургична обработка на раните и е назначена антибиотична терапия. В съдебното
заседание вещото лице е уточнило, че в периода на заздравяване на раните те са
причинявали известен дискомфорт и болка при шофиране, бръснене и подобни
дейности.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД, следва да се
установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди -
имуществени или неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е
собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира
вещта; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се
намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Те
отговарят солидарно, а помежду си – по равно за обезвреда на вредите.
По делото е безспорно, че към датата
на инцидента ответникът е полагал грижи за кучето порода „немска овчарка“,
описано в исковата молба. Пасивно легитимирани
по иск за вреди от вещи са собственикът и лицето, под чийто надзор се намира
вещта; поради това е неоснователно възражението за липса на надлежна
процесуална легитимация на ответника.
От доказателствата се установи по безспорен начин, че на 09.07.2018 г. е
възникнал инцидент, при който двете кучета, отглеждани в общ двор от страните
по делото, се сбили. Единствен свидетел – очевидец на инцидента е Н.Г., като
съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър И.в частта им, в която
твърди, че свидетелката не е присъствала при инцидента, тъй като той сочи, че
видял двете кучета да се борят, след което си тръгнал, респ. – не е присъствал
през цялото време на инцидента и не е имал възможност да възприеме всички обстоятелства,
описани в исковата молба. Присъствието на свидетелката на инцидента се
установява и от описаното от нея обаждане по телефона на ответника – това
обстоятелство изрично е потвърдено в писмения отговор.
В писмения отговор изрично е потвърдено и обстоятелството, че при инцидента
ищецът е получил ухапвания, заради които бил придружен от ответника до болнично
заведение; това обстоятелство се сочи и от свидетеля Тодор Манчев, разпитан по
инициатива на ответника. Поради това е неоснователно оспорването на
представените медицински документи за получените наранявания; отделно от
горното, в описаното медицинско свидетелство изрично е уточнено /предвид
по-късното му съставяне/, че видът на раните съответства на изминалото от
инцидента време.
Начинът на получаване на нараняванията се установява от показанията на единствения
свидетел – очевидец Н.Г.; във връзка с възраженията, че кучетата са били
отвързани нарочно, за да се сбият и относно невъзможността за скъсване на
веригата, за която било вързано кучето на ответника, не са ангажирани каквито и
да е доказателства. Поради това по делото е установено, че при разделянето на
двете кучета и отвеждането от Н.Г. на кучето на ответника то я нападнало и
съборило; това наложило намесата на ищеца за отблъсване на кучето и довело до
причиняване чрез ухапвания на описаните наранявания по лявата длан, дясната
предмишница и десния показалец.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на получените наранявания,
посредством описаните действия на ищеца /борба с кучето с голи ръце, дърпане за
нашийника, посягане с пръчка, ритане/. Причина за намесата на ищеца е
нападението на животното над свидетелката Н.Г.; действията му са били насочени към отблъсване на животното и
предотвратяване на наранявания на свидетелката; тези действия очевидно са
предприети при условия на неотложност. Поради това ищецът не може да бъде
упрекван за начина, по който е отблъсвал кучето и не може да бъде прието, че е
допринесъл за настъпването на вредите.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че на 09.07.2018 г. кучето, намиращо се под надзора на
ответника, се е отскубнало от ограничаващата движението му верига, последвало е
сбиване между него и кучето на ищеца, наложило разделяне на кучетата и отвеждане
на кучето на ответника, при което то нападнало свидетелката Н.Г. и причинило
чрез ухапвания наранявания по лявата длан, дясната предмишница и десния
показалец на ищеца при опита да я защити. Посредством деянието на ответника на
ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, стрес и притеснение, включително във връзка с нараняванията на
неговото куче, причинени при сбиването между кучетата.
Налице е причинна връзка между бездействието на ответника, под чийто надзор се
намирало животното, допуснал отскубването му от ограничаващата движението му
верига, и причинените вреди. Съгласно чл.50, изр.2 ЗЗД, той отговаря и когато животното е
избягало.
Следователно са налице всички елементи на състава, пораждащ права за
увредения срещу лицето, под
чийто надзор се намира вещта.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките,
които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали същите ще се
задълбочават в бъдеще и какви са прогнозите за оздравяването му.
Според заключението на вещото лице, гореописаните травматични увреждания са
заздравели отдавна, без последици за здравето на ищеца. В период от около две
седмици пострадалият е търпял известни болки и страдания, като е било
затруднено самостоятелното му обслужване. Представени са и доказателства за
провеждане на лечение на получените наранявания от отглежданото от него куче,
като това обстоятелство също е довело до негативни изживявания при ищеца,
породени от притеснение за здравето на животното.
Съдът, като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди на
ищеца вследствие на деянието на ответника, по свое вътрешно убеждение и с оглед
на всички обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде
уважен за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
болки и страдания вследствие на станалия инцидент на 09.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД - 09.07.2018 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Искът за разликата над уважения размер от 1000 лв. до претендирания от 5
000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
по делото /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице/ съразмерно с уважената част от иска на обща стойност 210 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 400
лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, да заплати на В.С.Г.,
ЕГН **********, обезщетение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за причинените му неимуществени вреди на 09.07.2018 г. от
намиращо се под надзора на ответника куче, вследствие на изживян страх, стрес, мъка,
нарушен ритъм на живот, болки и страдания от самите ухапвания и последващото
лечение и всички свързани с тях неудобства, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 09.07.2018 г. до окончателно изплащане на дължимата
сума, като за разликата над уважения размер до претендирания
от 5000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, да
заплати на В.С.Г.,
ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска на обща стойност 210 лв.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, да
заплати на М.В.П.,
ЕГН **********,
разноски по
делото съразмерно
с отхвърлената част от иска в размер на 400 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: