М О Т И В И :
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Ю.Й.К., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 08.02.2008 г., в град Плевен,
Плевенска област, като затворник – изтърпяващ наказание лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 1010/2004 г. по описа на Районен съд – град
Петрич, избягал от Затворническо общежитие от предходен тип “Вит” към Затвора –
град Плевен.
Престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия
по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по
делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага
подсъдимият Ю.Й.К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, като
му се наложи наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода към
средата предвиден в закона.
Съдът е
дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия Ю.Й.К., при условията на чл.269,
ал.3, т. 2, т. 3 и т. 4, б. “а” и б. “в”
от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване,
същият не е бил установен, нито пък е
известно местоживеенето в страната.
Установени
бяха данни за подсъдимия, че е освободен от Затвора – Ловеч на 14.10.2013 г.,
тъй като е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода.
Видно от
справка, с рег. № 39764 от 25.11.2013 г. на ОД на МВР – Плевен, подсъдимият Ю.Й.К.
е обявен за местно и общодържавно издирване с телеграма на ГД “НП” – София, № 42417/19.11.2013
г.
От
справката е видно, че въпреки провежданите щателни издирвателни мероприятия,
подсъдимият Ю.Й.К. не е установен, въпреки получените данни за постоянен и
настоящ адрес на подсъдимия К..
Съдът прие,
че отсъствието на подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства
разкриването на обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно
дълго време, тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за
разглеждане и решаване на делата в разумни срокове.
Защитникът
на подсъдимия Ю.Й.К. –
адвокат М.К. *** сочи, че от събраните по делото доказателства, които
кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, обвиненията
се доказаха по безспорен и несъмнен начин.
Естествено, защитникът изтъква наличието на
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Ю.Й.К., с които
съдът се съобразява при постановяване на присъдата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с
оглед принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, намира за установено
следното:
С присъда по НОХД № 867/ 2004
година по описа на Районен съд град Петрич, състав на същия съд признал
подсъдимият Ю.Й.К. за виновен в
извършване на престъпление по чл.280, ал. 1,
т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от 5 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и глоба в
размер на 1000 лева. Присъдата влязла в законна сила на 07.08.2006 година.
Подсъдимият Ю.Й. Костов започнал
да търпи наложеното му наказание в Затвора Плевен, като било зачетено
предварителното му задържане, считано от 17.05.2004 година.
С решение на съответната комисия
от 06.08.2007 година режимът на изтърпяване на наказанието на подсъдимия Ю.Й.К.
бил заменен от строг на общ, като подсъдимият бил настанен в Затворническото
общежитие от преходен тип „Вит” към Затвора- Плевен.
Със Заповед № 146 от 04.02.2008
година на Началника на Затвора Плевен, на основание чл.74 буква „ж” от
действащия към момента Закон за изпълнение на наказанията, подсъдимият Ю.К. бил награден с два дни
домашен отпуск, считано от 06.02.2008 година до 08.02.3008 година.
След изтичането на срока на
отпуска, подсъдимият К. решил да избяга и да не се връща в затвора. Укрил се и
напуснал територията на Република България. С телеграма № 1/ 08.02.2008 година
на Затвора - Плевен до Главно управление на местата за лишаване от свобода град
София подсъдимият Ю.К. бил обявен за общодържавно издирване.
На 15.07.2012 година, при влизане
в Република България, подсъдимият Ю.К.
бил задържан на ГКПП „Кулата” и на 17.07.2012 година бил приведен в затвора
Плевен.
В подкрепа на така изложената
фактическа обстановка са и прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-2183/2012 г. по описа
на Районна прокуратура – гр. Плевен от показанията на разпитаните свидетели ***
/л.35/ и *** /л.36/; обясненията на подсъдимия
Ю.К. /л.28/; свидетелството за съдимост на подсъдимия Ю.К. /л.18- л.26/;
Заповед № 146 от 04.02.2008 година на Началника на Затвора- Плевен /л.42/; Телеграма
№ 1/ 08.02.2008 година на Затвора Плевен до Главно управление на местата за
лишаване от свобода град София /л.15/; както и останалите приложени към делото
писмени материали.
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Ю.Й.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията наказуеми, а именно:
-
по чл. 297, ал. 1 от НК, тъй като:
На 08.02.2008 г., в град Плевен,
Плевенска област, като затворник – изтърпяващ наказание лишаване от свобода,
наложено му с присъда по НОХД № 1010/2004 г. по описа на Районен съд – град
Петрич, избягал от Затворническо общежитие от предходен тип “Вит” към Затвора –
град Плевен.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с правилното насочване и
провеждане на наказателния процес, разкриване на обективната истина и
изпълнение на присъдата, постановена от РС - Плевен.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия Ю.Й.К.,
който е имал изискуемото качество «затворник», като не се е завърнал от домашен отпуск в Затворническо
общежитие от предходен тип «Вит» към Затвора - Плевен.
Съдът счита, че извършеното от подсъдимия Ю.К. е съставомерно
от обективна страна, тъй като подсъдимият е бил пуснат в домашен отпуск за
добро поведение и не е бил „затворник„, респективно „задържан под стража” по
смисъла на чл. 297 ал.3 от НК.
Съобразно
установеното по делото от обективна страна, и с оглед константната съдебна
практика, съдът намира че подсъдимият Ю.К. е имал качеството на затворник, тъй
като е изтърпявал присъда по НОХД № 1010/2004 г. на РС-гр. Плевен, именно в
Затвора-Плевен, Затворническо общежитие с преходен тип „Вит”. Пускането му в
домашен отпуск не води до извод, че същият не е затворник и е изгубил това си
качество. Напротив домашният отпуск в размер на 2 денонощия е награда за
лишения от свобода Ю.К. за добро поведение, съгласно чл. 74, б. “ж” от ЗИН,
който е следвало след изтичане на определения срок, да се завърне в затвора,
което не е направил. С това, престъплението е било довършено.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Ю.К. с пряк умисъл, като е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер и е целял пряко настъпването на престъпния резултат.
Било му е безусловно ясно, че като затворник е в
отпуск за 2 денонощия, но след изтичането на този срок не се е завърнал в Затвора-Плевен.
При
горните констатации, съобразно чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът призна подсъдимия Ю.К.
за виновен в извършването на престъпление по
чл. 297, ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Ю.К. съдът прецени данните за
предходната му съдимост, които не влияят на квалификацията на деянието и от
които могат да се изведат лоши
характеристични данни за същия. Като такива обстоятелства съдът прие и
дългият срок, през който подсъдимият Ю.К. се укрива от органите на реда.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
С оглед
горното, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на
престъплението, с оглед предвиденото за него наказание, високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия и начина на извършване на деянието, съдът при
определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК и наложи на подсъдимия
Ю.К. наказание лишаване от свобода.
При
определяне на неговия размер съдът взе
предвид наличието на множество отегчаващи отговорността му обстоятелства,
липсата на критичност в поведението на подсъдимия Ю.К., който въпреки налаганите
му преди наказания и тяхното ефективно изтърпяване, очевидно не е могъл да се
превъзпита и да се впише в нормите за поведение, приети в обществото,
респективно да съобрази собственото си поведение със законовите изисквания. Поради това съдът наложи на подсъдимия Ю.К.
наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца - към средния размер
предвиден в закона, което следва да бъде
изтърпяно в затвор при строг режим..
Съдът
прецени, че така определеното по вид и размер наказание е адекватно и съответно
на извършеното престъпление и чрез него
ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и
преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе грубото незачитане на
установения в Република България правов ред.
При така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на
закона съдът постанови своята осъдителна присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: