СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 19.05.11г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 1658/09г. и констатира следното:
Предявен е иск от Държавата –
представлявана от Областния управител против Н. М. с правно основание чл.
124 от ГПК – за установяване, че ответникът не е собственик на: УПИ ІІ-2, в квартал 10, находящ се в град С.,***
път-Специални нужди-Б.П., целият с площ от 968 квадратни метра, при граници: от север – улица с о.т. 45В и
о.т. 46; от изток – поземлен имот с планоснимачен №
690; от юг – УПИ І; от запад – УПИ І.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че – искът е основателен:
В процесната хипотеза – ищецът твърди, че е бил
собственик на процесния недвижим имот - преди прехвърлянето му в хода на делото /което твърдение обуславя неговата – процесуално-правна легитимация и правен интерес да води процеса/
и в тази връзка именно представя писмени
доказателства – досежно собствеността си върху
процесния имот /в това число и 2 броя АДС – като според приетата по делото техническа експертиза – описаните
в двата акта имоти са – идентични, а друга страна –
според вещото лице – тези
имоти са идентични и с имотите,
описани в нотариалните актове - № 41 от
31.07.97г. на Нотариуса към СРС и №
135 от 07.04.98г. на Нотариуса към СРС – които актове на практика съставляват – титулите за собственост
на - ответника/.
Изложеното налага извода, че – и ищецът и ответникът – представят писмени
доказателства – с които се легитимират като собственици – по отношение на един и същи имот /процесния/.
В такава хипотеза /при спор за собственост/ – принципно всяка от спорещите
страни следва да удостовери по категоричен /безспорен/ начин – своето право на собственост /т.е. – следва да докаже – придобиването на
собствеността – на годно – първично
или вторично правно основание/.
Конкретно - в хипотеза обаче на - отрицателен установителен
иск /какъвто е процесния/ е в тежест на ответника да –
удостовери – своето право но
собственост /ако това не бъде
сторено - искът може да бъде уважен дори и ищецът да не е удостоверил своето такова право, тъй като при такъв тип иск за – ищеца е достатъчно
само да обоснове своята процесуална легитимация
и интерес да води делото – което е направено
в случая/.
Съдът намира, че в процесната хипотеза – ответникът
не удостовери надлежно – своето
право на собственост досежно процесния имот:
В случая – ответникът извлича своето
право от – прехвърлителни сделки /направени в негова полза/.
В такава хипотеза следва да се
проследи назад във времето „веригата на собствеността” за да се констатира наличието
на безспорно /категорично, надлежно/
съществуващо право на собственост в патримониума на първия
праводател. В тази връзка:
По делото е представен нотариален акт № 169/29.05.97г. на Нотариуса към СРС
– с който – Д. Ц. и В. Ц. са били признати за собственици на процесния имот. След
това – тези лица са прехвърлили
правото си на собственост по отношение на други приобретатели
и след още няколко транслации имота е бил придобит от – ответника. Посоченият нотариален акт обаче е – констативен /т.е. – същият не може да удостовери – основанието – на което Д. Ц. и В. Ц. – са придобили собствеността върху имота,
а това именно обстоятелство –
съобразно изложените по-горе принципни
съображения – съставлява основание да се приеме, че правото на
собственост на ответника по
делото не е удостоверено надлежно, което
от своя страна – налага – уважаване
на процесния отрицателен
установителен иск.
С оглед – изхода на спора по иска с правно основание чл. 124 от ГПК – следва да бъдат отменени /при условията на чл. 537, ал. 2 от ГПК/ - нотариални
актове № 41 от 31.07.97г. на
Нотариуса към СРС и № 135 от 07.04.98г.
на Нотариуса към СРС – доколкото същите на практика създават привидност за
реално придобити права на собственост.
На конституираното по делото 3-то
лице – не се следват съдебни разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО – на основание чл. 124 от ГПК - по иска на Държавата – представлявана от Областния
управител против Н.К.М. ЕГН **********,
че последният не е собственик на
следния недвижим имот: УПИ ІІ-2, в
квартал 10, находящ се в град С.,*** път-Специални нужди-Б.П., целият с площ от
968 квадратни метра, при граници: от
север – улица с о.т. 45В и о.т. 46; от изток – поземлен имот с планоснимачен № 690; от юг – УПИ І; от запад – УПИ І.
ОТМЕНЯ – на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК - нотариални актове №
41 от 31.07.97г. на Нотариуса към СРС и № 135 от 07.04.98г. на Нотариуса към СРС.
ОСЪЖДА Н.К.М. да плати на Държавата – представлявана от Областния управител – 2 795
лева съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на
„БМ Г.И.” ЕООД – конституирано по делото на основание чл. 226 от ГПК – като 3-то лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: