Р Е
Ш Е Н
И Е
№_________
гр. Варна, _______.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№543 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивна
жалба от В.П.П. и „АРСЕНАЛ“ ЕООД, представлявано от В.П.П., чрез адв.Г., срещу
решение №260050/14.07.2020г. по т.д.№1987/2018г. на ВОС в частта, с която са
уважени предявените от И.Н.С. срещу възивниците искове, както следва: за
прогласяване недействителността на договор от 11.11.2013 г., нотариално заверен
с peг. № 5295 от 11.11. 2013 г. на нотариус И. О. с район на действие PC-Варна,
с който В.П.П. в качеството си на пълномощник на И.Н.С., гражданка на Руска
Федерация, родена на ***г., е продал на В.П.П., ЕГН **********,***, 50 дяла по
100 лв. всеки, общо на стойност 5000 лв., представляващи 100 % от капитала на
„АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Княз Борис I" 131, на
цена в размер на 500 (петстотин) лева, като сключен във вреда на
представлявания, на основание чл.40 от ЗЗД и за приемане за установено, че с
вписване № 20131115164214 по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД са вписани
несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С.
на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като
едноличен собственик на капитала, обявяване на нов учредителен акт, на
основание чл.29 от ЗТР.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се
установява по безспорен начин, че към датата на сключване на договора за
продажба на дружествените дялове пасивите на дружеството/ответник са били
по-големи от активите му, като стойността на дяловете му е била отрицателна
величина. В случая, сделката по прехвърлянето им не е във вреда на
представляваното лице именно с оглед посочения факт. По делото е установено, че
с предоставеното на В.П. пълномощно ищцата е дала право на същия да се разпорежда
с дяловете й както и на когото намери за добре, включително и да договаря сам
със себе си, поради което същата се е съгласила и с продажната цена, на която е
бил сключен договора. Ако тя е имала съмнения или се е чувствала застрашена, е
можела да ограничи представителната власт на пълномощника, да изключи тези
действия или да определи цена, на която същите да бъдат прехвърляни.
Неправилно е
решението и в частта, с която се кредитират свидетелските показания. От същите
се установява по несъмнен начин, че ищцата е желаела да се раздели с дяловете
си от дружеството на всяка цена още през 2011г. Този факт се потвърждава и от
обстоятелството, че още на следващия ден след придобиването им тя е подписала
пълномощното, с което е дала права на упълномощеното лице за отчуждаването им.
От доказателствата по
делото се установява и факта, че дружеството е имало големи задължения още към
края на 2011г., които са продължили да съществуват и към датата на сключване на
процесния договор. За периода 2011г. и 2012г. ищцата е подписвала ГФО на
дружеството, в които балансът на активите му е бил отрицателна величина, поради
което същата е знаела за задълженията му. Не е в тежест на ответниците да
установяват произхода на задължението на дружеството, които са възникнали към
2007г. По същество това е оспорване на обстоятелства възникнали по време,
когато ищцата е била собственик на същото, осчетоводяването им и отразяването
им в ГФО е осъществено именно в този период – преди прехвърляне на дяловете.
Договорите за заем, както и задължението към свид.М. са надлежно осчетоводени.
От заключенията на
вещите лица категорично се установява, че към датата на сключване на договора
стойността на дяловете е била отрицателна величина, поради което за
представляваното лице не е настъпило увреждане. Предявеният иск е
неоснователен.
Предвид изложеното, неоснователен е и
съединеният с него иск с правно основание чл.29 от ЗТР.
По същество се
претендира отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивнците, чрез процесуалния си представител, поддържат
жалбата и молят същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна И.Н.С.,
с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Н., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните
доказателства.
Твърди, че процесната
сделка е сключена в нейна вреда, тъй като продажната цена е значително по-ниска
от стойността на дяловете към момента на продажбата. Твърди, че сумите по
процесните договори за заем никога не са постъпвали по сметките на дружеството,
нито от страна на офшорните дружества, нито от св.М.. Не са налице основания за
счетоводното им отразяване, нито за заплащане на изчислените от вещите лица
възнаградителни лихви. Към датата на продажбата активите на дружеството са
надхвърляли размера на задълженията му, поради което и стойността на дяловете е
положителна величина, много по-висока от продажната цена по договора.
Осчетоводяването на
задължения на дружеството без наличие на договори, доказателства за реално
постъпване на средствата по сметките на дружеството, както и начисляването на
лихви върху несъществуващи задължения не може да бъде зачетено при определяне
стойността на дяловете и имуществото на дружеството.
По делото не е
установено съгласие на ищцата за продажба на дяловете, на цената на която е
сключен договора. Налице е съществено противоречие в показанията на свидетелите
на ответниците и тези на ищцовата страна, поради което последните не могат да
бъдат кредитирани.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена, а решението в оспорената част потвърдено.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, срещу
В.П.П. за прогласяване нищожността на „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от
11.11.2013 г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11.2013 г. на нотариус И. О.
с район на действие PC-Варна, за покупко-продажба на 50 дяла по 100 лв. всеки,
общо на стойност 5000 лв. от капитала на „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, с
продавач – И.Н.С., гражданка на Руска Федерация и купувач – В.П.П. на цена 500
лева, на осн. чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания и
срещу „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Княз Борис I"
131, за установяване на: (а) несъществуване на вписани в търговския регистър на
обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214
от 15.11.2013 г., относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно:
прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на
съдружниците – вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала,
промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен
акт, и (б), евентуално, недопустимост на вписване в търговския регистър на
обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214
от 15.11.2013 г., относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне
на дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците –
вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала, промяна в
управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт.
Ищцата твърди, че
ответникът В.П., в качеството си на неин пълномощник, на 11.11.2013 г. е продал
сам на себе си всички нейни дялове от „Арсенал" ЕООД, а именно 50 дяла по
100 лева всеки, на обща стойност 5000 лева, за сумата от общо 500 лева - продажна
цена и станал едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Към
момента на сключване на сделката същото е имало значителни активи – недвижими
имоти и МПС. За продажбата на дяловете и промените в дружеството ищцата не била
уведомявана. Не е давала съгласие за сключване на сделката, нито е била
обсъждана продажната цена. Твърди, че стойността на активите на дружеството,
към м. 11.2013 г. надхвърля многократно платената по договора цена от 500 лева.
Сочи, че в годините след сключване на сделката част от имотите на дружеството
били разпродадени от ответника.
Излага, че договорът
от 11.11.2013 г. е сделка, извършена във вреда на представлявания, тъй като
справедливата пазарна стойност на дяловете на ищцата е многократно по-висока от
договорената продажна цена от 500 лева, поради което договорът е
недействителен, а вписаните в търговския регистър по заявление вх. №
20131111130601 обстоятелства са несъществуващи, евентуално вписването им е
недопустимо.
Оспорва твърдението,
че исковете са погасени по давност, тъй като такава не е предвидена в закона. Твърди,
че упълномощаването на ответника В.П., с приложеното по делото пълномощно, е
имало за цел развиване на дейността на дружеството и управлението му от тримата
пълномощници. Оспорва твърдението, че към м. 11.2013 г. дружеството е имало
задължения, които са надхвърляли пазарната стойност на активите, като твърди,
че последните са били достатъчно за покриването им и цената от 500лв. не е
справедливата пазарна стойност на дела притежаваните от нея дялове. Сочи, че
лично ищцата е уредила финансовите си взаимоотношения с физическите лица –
бивши съдружници М. и С., които нямат претенции към дружеството. Твърди, че
възмездното придобиване на активите от дружеството със средства на бившите
съдружници е станало през 2005, 2006, 2007 г. като към 2013 г. тези задължения
са погасени по давност.
Излага още, че голяма
част от имотите, представляващи част от активите на дружеството, са придобити
безвъзмездно и тяхната пазарна стойност, към момента на сключване на
атакуваната сделка, е надхвърляла договорената по нея цена от 500лв. Оспорва
възражението за сключен устен договор за поръчка за прехвърляне на дяловете и
прекратяване на членството й, както и твърдяното й уведомяване по „Вайбър“ и
съгласието й с продажбата. Оспорва твърденията, че стойността на дружествените
дялове е била „отрицателна величина", както и че цената от 500 лева е в
интерес на представлявания. Оспорва възражението, че В. П. е придобил дяловете
по давност, тъй като законодателството не познава придобиване на дялове по
давност.
Оспорва редовността
на воденото счетоводство на „Арсенал" ЕООД от 2012 г., 2013 г. до 2019 г.,
както и публикуваните в TP ГФО на дружеството, ведно с балансите и финансовите
резултати, като твърди, че в същото не са отразени настъпилите промени в задълженията на
дружеството, погасените по давност задължения към трети лица, както и
погасените задължения към бившите съдружници – чрез плащане или опрощаване. Твърди,
че задължения към дата на прехвърляне на дяловете 11.11.2013 г. не са
съществували или са били в минимален размер в сравнение с активите на
дружеството. Относно осчетоводените задължения от 2005, 2006 и 2007г, поддържа,
че с изтичане на 5-годишна давност, вземанията на кредиторите спрямо търговеца
се погасяват, поради което е следвало да бъдат отписани и признати като приходи
в съответната година.
По същество моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответниците В.П.П. и
„Арсенал“ ЕООД, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорват предявените искове като недопустими, а в условие на
евентуалност като неоснователни.
Твърдят, че ищцата, като
физическо лице с прекратено членствено правоотношение с дружеството няма правен
интерес от предявения иск с правно основание чл.29 от ЗТР. Недопустимо е
съединяването на иска с правно основание чл.40 от ЗЗД с този по чл.29 от ЗТР. Правят
и възражение за погасяване по давност на всички предявени искове.
В условие на
евентуалност твърдят, че предявените искове са неоснователни. Волята на ищцата
е била да прекрати участието си в дружеството колкото се може по-скоро след
като на 04.04.2011 г. е придобила дружествените дялове. Посоченото
обстоятелство се установява и от факта, че още на 04.04.2011г. същата е
упълномощила ответника В.П. да прехвърля дяловете и́. Дружеството било
декапитализирано поне от 2011 г. От 2011г. до настоящия момент, дружеството
непрекъснато било на загуба и имало задължения на стойност около 1 500 000лв.
Ищцата знаела за сделката прехвърляне на дялове от 11.11.2013 г., защото такава
е била волята и́ още от 7.4.2011г., а на 23.6.2013 г. отново поставила
въпроса. Не е искала никакви суми за дяловете си, защото е знаела че дяловете
и́ нямат никаква стойност – пасивите били повече от активите. Самата ищца
е приемала ГФО на дружеството за 2011 и 2012 г. На 7.4.2011г. между ищцата и П.
бил сключен устен договор за поръчка – да извърши прехвърлянето на
дружествените дялове и да прекрати членството на ищцата в дружеството без да
иска нищо в замяна /като стори това или безвъзмездно, или при цена и условия,
каквито намери за добре/. На 15.11.2013 г. ищцата е била уведомена от П. за
извършената сделка. Пълномощното не било оттеглено, пълномощникът е имал право
да договори цена по своя преценка или да прехвърли безвъзмездно на когото
намери за добре.
Излагат още, че стойността
на дружествения дял се определя не само от активите, но и от пасивите на
дружеството. По баланс към 31.12.2013 г. задълженията на дружеството били в
размер на 1 768 000,00 лева при загуба от поне 218 000,00 лв.
Стойността на дяловете е била отрицателна величина още към момента на
закупуването им от ищцата, както и към момента на продажбата, извършена от
ответника, поради което не е налице вреда. Поддържат, че счетоводството на
дружеството е водено редовно през целия период 2010-2019г. Заявяват, че
задълженията не са погасени по давност, същите не са към бивши съдружници, нито
са "уредени с ищцата". Възразяват, че ищцата като трето лице за
задълженията на дружеството не може да прави възражение за погасяването им по
давност.
Ответникът В.П. прави
възражение и за придобиване на дружествените дялове по давност въз основа на
осъществяваното им владение в периода 11.11.2013 г. -11.11.2018 г. и до
настоящия момент. Твърди, че е действал добросъвестно съгласно волята на
упълномощителя.
Твърдят още, че
ответникът В.П. е вписан в TP като управител на дружеството на 5.11.2013 г. Извършеното
вписване е допустимо, тъй като заявлението от 11.11.2013 г. изхожда от легитимирано лице – управителя П., който е избран
за такъв съгласно решение от 30.10.2013 г. и вписване в TP от 5.11.2013 г.,
които не са оспорени. Сочат, че с решението от 11.11.2013 г. не е вземано
решение за промяна в управлението.
В съдебно заседание и
с писмено становище, оспорват исковете и поддържат подадените отговори.
Претендират постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендират и присъждане на направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕ №260050/14.07.2020г. по т.д.№1987/2018г. в частите,
с които са отхвърлени предявените от И.Н.С., гражданка на Руска Федерация,
родена на *** г., против „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул.
„Княз Борис I" 131, искове за признаване
за установено, на основание чл.29, ал.1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, че с
вписване № 20131115164214 по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД е вписано
несъществуващо обстоятелство, а именно: промяна в управлението и
представителството на дружеството, както и за установяване на основание чл.29,
ал.1, предл. Второ от ЗТРРЮЛНЦ на недопустимост на вписване № 20131115164214 по
партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД относно обстоятелството: промяна в
управлението и представителството на дружеството, е влязло в законна сила.
Съдът, след съвкупна преценка на представените
по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите по делото, надлежно установени при
разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ С
договор от 04.04.2011 г. Ж. А. С. и А. А. М. са продали на ищцата И.Н.С.
собствените си дружествени дялове в „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********,
представляващи 100 % от капитала на дружеството на цена в размер на 5 000
лева. Със заявление А4 вх. №
20110404125119 е заявено за вписване в ТР придобиването от ищцата на 100 % от
дружествените дялове в „Арсенал" ООД. С извършеното по заявлението
вписване № 20110406123843 са заличени предишните съдружници и управители Ж. А. С.
и А. А. М. и като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
вписана ищцата И.Н.С..
2/ С нотариално
заверено пълномощно рег. № 3559 и 3560 от 7.4.2011 г., на нотариус В. Г. за
съдържание и подпис, ищцата И.Н.С., в качеството си на собственик на капитала,
управляващ и представляващ „АРСЕНАЛ“ ЕООД, е упълномощила ответника В.П.П. и
лицата А. А. М. и Ж. А. С., заедно или поотделно, да извършват от нейно име и
от името на втория ответник „Арсенал“ ЕООД изброените правни действия и сделки,
в т.ч. с право да придобиват недвижими имоти от името на „Арсенал“ ЕООД, както и с правото да представляват ищцата И.С. в
качеството и́ на едноличен собственик на капитала, като от нейно име вземат
решения за дейността на дружеството, решения за извършване на разпоредителни
сделки с имоти и вещи, собственост на дружеството, при цена и условия каквито
уговорят, включително и решения за промени в дружеството – за смяна на
собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както и с
право да продават дружествените и́ дялове на цена и при условия, каквито
уговорят, всеки с право да договаря сам със себе си. (л. 16, 17, 19-22).
3/ Въз основа на същото, на 11.11.2013 г. е сключен договор за продажба
на дружествени дялове, по реда на чл.129, ал.3 от ТЗ, с нотариална заверка на
подписите рег.№ 5259/2013г. /л.38-40/, с който ответникът В.П., в качеството си
на пълномощник на И.Н.С. – едноличен собственик на капитала на „АРСЕНАЛ“ ЕООД, е
продал на себе си собствените на И.С. дружествени дялове, представляващи 100 %
от капитала на „Арсенал" ЕООД на цена в общ размер 500 (петстотин) лева. В договора изрично е записано, че купувачът е
уведомен и приема всички стари публични и частни задължения на дружеството.
4/ Със заявление А4 вх. № 20131111130601 ответникът В.П. е заявил за
вписване в търговския регистър промяна в обстоятелствата по партидата на
„Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С.
на В.П.П.; промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като
едноличен собственик на капитала и нов учредителен акт. Към заявлението са
приложени Договор за прехвърляне на дружествен дял, нотариално заверен peг. №
5295/11.11.2013 г.; Протокол - решение и Протокол от ОСС на „Арсенал" ЕООД
от 11.11.2013 г., подписани от ответника П. лично и като пълномощник на И. С.,
обективиращи промяната в членствения състав на дружеството и приемането на нов
учредителен акт. Заявените промени са вписани в ТР на 15.11.2013 г. под №
20131115164214.
Със заявление А4 вх. № 20131030093856 ответникът В.П. е заявил за
вписване в търговския регистър и промяна в управлението и представителството на
„Арсенал" ЕООД, въз основа на което с вписване №20131105111807 е заличен
управителят И.Н.С. и като такъв е вписан В.П.П..
5/ С пълномощно от 27.6.2013г., peг. № 8857 и 8858, том 2, акт 88 на
Нотариус В. Г. (л. 180), ищцата е упълномощила ответника В. П. да приеме
дарение в полза на „Арсенал“ ЕООД на ½ ид.ч. от седем недвижими имота в
х-л „Дръстър“, Зл. пясъци, в т.ч. два апартамента и пет паркоместа.
6/ Не е спорно между страните и обстоятелството, което се установява и
при справка в Търговския регистър по партидата на „Арсенал“ ЕООД, че в
публикуваните ГФО на дружеството към края на 2011 г. са посочени задължения в
общ размер 1 784 х. лв. Към края на 2012 г. същите са били в размер на 1 784
х. лв., а към края на 2013 г. - в размер
на 1 768 х. лв. Балансите на дружеството за 2011 г. и 2012 г. са подписани
от ищцата И. С., а за 2013 г. от ответника В. П.. Разликата между активите и
пасивите в балансите е отрицателна величина, съответно: - 139 х. лева за 2011
г., - 215 х. лева за 2012 г. и - 218 х. лева за 2013 г. Тези данни са видни и
от представените от ищцата счетоводни баланси за 2012 и 2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като за ищцата е налице
правен интерес от завеждането им, с оглед изложените в исковата молба
твърдения, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.40 от ЗЗД,
предвид разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищцата следва да докаже наличието на
твърдените от нея факти, а именно: договор, сключен във вреда на упълномощителя
и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания,
т.е. недобросъвестността на страните по договора – пълномощник и третото лице, тъй
като същата не се предполага.
В тежест на ответника е да установи въведените в производството
възражения за надлежно овластяване от ищцата И.С., в качеството й на
упълномощител, да сключи процесния договор при описаните в него условия и цена,
както и че е изпълнил договора с грижата на добрия търговец.
Поставените за разглеждане пред настоящата инстанция въпроси са, както
следва: 1. Погасен ли е предявеният иск с правно основание чл.40 от ЗЗД по
давност; 2. Налице ли е вреда за представляваното лице – И.С. от процесния
договор за прехвърляне на собствените й дялове от „АРСЕНАЛ“ ЕООД; 3. Налице ли
е недобросъвестност на ответника В.П.П. при сключване на процесния договор,
предвид твърденията, че ищцата е искала да прехвърли дяловете си „на всяка
цена“.
За да отговори на така поставените въпроси, съдът съобразява тълкуването
на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД и разяснението за вида недействителност на
сключената във вреда на представлявания сделка дадени в ТР №5/2014г. на ОСГТК
на ВКС, както и в трайно установената съдебна практика по приложението й.
Възприетото в ТР становище е, че установената в чл.40 от ЗЗД недействителност
е изключително в интерес на представлявания, който единствен е увреден от
договора.
Прието е още, че договорът, сключен
чрез представител, увреждащ представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не може
да е относително недействителен спрямо представлявания, тъй като последният е
страна по този договор, а не трето за него лице. Освен това, след като съгласно
разпоредбата на чл. 40 ЗЗД такъв недействителен договор не поражда действие за
представлявания, той не би могъл да породи правни последици и за насрещната
страна по него, т.е. такъв договор изобщо не поражда правни последици – няма
обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват насрещни права и
задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното и доколкото сключеният във вреда на представляваното
лице договор не поражда транслативен ефект и не е относително недействителен,
то същият не се погасява с петгодишна давност. Още повече, че с оглед липсата
на правни последици на сделката и невъзможността същата да бъде потвърдена,
поради липса на предвидена в закона възможност /за разлика от чл.42 от ЗЗД/, да
се приеме, че искът за прогласяване недействителността й се погасява по
давност, означава да се допусне съществуване в правния мир на недействителна
сделка, която не може да породи права за страните по нея.
С оглед на горното, предявените
искове следва да бъдат разгледани по същество.
Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че пълномощникът е
задължен да действа в интерес на упълномощителя. Преценката дали договорът е
сключен във вреда на представлявания се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с неговия интерес и мотивите на представителя за сключване на
договора. Увреждането, от своя страна, може да има различни форми – договор
сключен при неизгодни условия; неоправдано обременяване на имуществото на
упълномощителя или превратно упражняване на предоставените с пълномощното
права, макар и упражнени в рамките на предоставената представителна власт. Не е
необходимо вредата да е настъпила, като е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване, но при наличие на обективно увреждане, което не е
незначително. Увреждането трябва да е налице към момента на сключване на
сделката и да се преценява съобразно конкретната икономическа обстановка
/решения по г.д.№3530/2008г. на ВКС, 2-ро г.о.; по г.д.№1471/2017г на ВКС, 3-то
г.о.; г.д.№4268/2017г. на ВКС 3-то г.о. и др./.
Изискуемото се от закона „споразумяване“ между представителя и насрещната
страна по съществото си представлява знание, че сключеният договор обективно
уврежда представляваното лице. Същото следва да съществува към момента на
сключване на договора, а преценката за наличието му, отново, се извършва въз
основа на конкретните обстоятелства.
Недействителността по чл. 40 ЗЗД намира приложение само, когато договорът
е сключен в рамките на представителната власт (учредена с пълномощно или от
закона).
В настоящия случай, от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че при сключване на процесния договор ответникът В.П.
е действал в рамките на предоставените му с пълномощното права, които включват
и: промяна в собствеността на притежаваните от упълномощителя дружествени
дялове, сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове при цена и
условия, каквито уговори, включително и да договаря сам със себе си.
Упълномощаването е извършено в изискуемата се по закон форма – чл.114, ал.2 от ТЗ.
За да се направи извод дали атакуваната сделка за продажба на
дружествените дялове на И.С. в „Арсенал“ ЕООД е в нейна вреда, следва да бъде
извършена съпоставка на цената, за която е сключен договора за прехвърляне на
дяловете и тяхната действителна пазарна цена, определена по справедливите
пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата
на извършване на сделката /в този смисъл и решение по т.д.№2091/2014г. на ВКС,
1-во т.а./.
За установяване активите и пасивите на дружеството, както и справедливата пазарна цена на притежаваното
от него имущество по делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно –
счетоводни експертизи.
От първоначалното заключение на вещите лица, се установява, че при
извършената съпоставка между записванията в хронологичните регистри,
представени от счетоводството и данните от нотариалните актове се установяват
единични случаи, в които закупени недвижими имоти – ниви са заведени като
сгради и обратно. Установено е несъответствие на записаните стойности на придобитите от дружеството
недвижими имоти с установените от вещите лица за годините 2005г., 2006г. и
2007г., както и несъответствия между данните по нотариалните актове и тези по
счетоводните регистри на дружеството за периода 2005-2007г. За посочения период
не е съблюдаван принципа на текущо начисляване и стопанските операции не са
отразявани точно и хронологично, съобразно счетоводните документи. По отношение
на водените в дружеството МПС вещите лица са посочили, че не могат да извършат
изчерпателна съпоставка доколко движенията, отразени в сметка 205 съответстват
на извършените стопански операции по придобиване и отчуждаването им.
Констатирани са и несъответствия при отразяване на пасивите на дружеството,
подробно разписани на стр.12 и 13 от заключението, което лишава вещите лица от
възможността да направят изчерпателен анализ на водените в баланса на
дружеството пасиви. Установено е още, че придобитото от дружеството имущество /недвижими
имоти и МПС/ са осчетоводени по тяхната историческа цена, като са начислявани и
амортизации.
С оглед на констатираните несъответствия, вещите лица са ползвали
счетоводните записвания за притежаваното имущество и размера на задълженията
такива, каквито са водени в дружеството.
Съдът намира, че именно тези записвания следва да бъдат взети предвид и
при постановяване на решението, без към същите да се добавят или изключват
задължения. Задълженията на дружеството по баланса за 2013г. /съставен от ответника
В.П./ са приблизително еднакви с тези отразени в счетоводството на дружеството
за 2012г., за която година ГФО е бил подписан от ищцата, в качеството й на
собственик и представляващ „АРСЕНАЛ“ ЕООД.
Въз основа на горното, вещите лица са посочили, че след приспадане на
амортизациите, балансовата стойност на наличните недвижими имоти към
11.11.2013г. възлиза на 1 454 406лв., а на МПС в размер на
10 796,94лв. Посочили са още, че общата пазарна стойност на притежаваните
от дружеството земи и сгради към 11.11.2013г. е в размер на
2 267 212лв., а на притежаваните от дружеството МПС – 54 200лв.
Към посочените активи следва да бъдат добавени вземанията и касовата наличност
в дружеството, в общ размер от 103 000лв.
С оглед на така установеното, разликата между активи и задължения по
баланс е в размер на - 201 000лв., а по пазарна цена на ДМА е +
655 000лв.
При изготвяне оценката на недвижимите имоти вещите лица са използвали
метода на пазарните аналози и метода на разходите, като са направили анализ на
начина на формиране цената на земеделските земи и рентата в селското стопанство
и са взели предвид данните публикувани на сайта на НСИ; направили са проучване
на статистическата информация събирана и обработвана от специализирана кантора
за недвижими имоти „Мирела“, резултат от реализирани сделки за покупко-продажба
на територията на Република България от агенцията и агенциите – партньори за
периода от 2002г. до процесната сделка – 11.11.2013г. Въз основа на събраните
данни са дали средна пазарна цена на кв.м за недвижимите имоти и сградите
поотделно за районите, в които се намират същите и въз основа на тях са
изчислили и стойността им.
Заключението е оспорено по отношение на размера на пасивите на
дружеството, с искане да бъдат изчислени дължимите възнаградителни лихви по
осчетоводените договори за заем, както и по отношение на пазарната цена на част
от недвижимите имоти - №16, №17, №18, №22, №23, №24 и №25 с твърдения, че по
отношение на част от тях /№16 и №24/ същата не е определена с оглед стойността
на реализираните от дружеството продажби; имоти №17и №22 са отчуждени преди
11.11.2013г. и не представляват активи на дружеството; имот №18 следва да се
оцени като земеделска земя, поради погасяване на разрешението за промяна на
предназначението му; №23 следва да се оцени съобразно състоянието му – груб
строеж, а имот №25 да се оцени като 400 кв.м. ид.ч. от застроен имот. Исканията
са уточнени в молба от 24.02.20г. /л.372 и сл./.
Въз основа на същото, вещите лица са изготвили заключение, в което са
определили пазарната стойност на притежаваните от дружеството недвижими имоти в
общ размер на 1 508 350лв. В обстоятелствената част на заключението,
при посочване начина на определяне на справедливата пазарна цена, вещите лица
са уточнили, че са използвали същите методи, като по първоначалното заключение
/стр. 22-35/. Допълнително е извършено маркетингово проучване на имотния пазар
за анализиране на аналози към период възможно най-близък до процесната дата, а
именно 14-20 октомври 2013г. в брой 39 на специализираното списание за
покупко-продажби на недвижими имоти – ВАРНЕНСКИ ИМОТИ, от където са установили
множество аналози касаещи извеждане на пазарни стойности за целите на
експертизата, намерили отражение в съставените таблици. Въз основа на
направеното проучване, по отношение на районите, в които се намират процесните
имоти вещите лица са посочили конкретна средна пазарна цена на цели имоти, а не
на квадратен метър, които след това са посочени като цени на притежаваните от
дружеството недвижими имоти в съответните райони, представляващи имоти №16, 18
и, 24. Имот №22 е изключен от списъка с ДМА на дружеството, тъй като същият е
отчужден през 2010г., съобразно приложените по делото доказателства
/л.385-386/. По отношение на имот №17 е запазена вече определената оценка в размер
на 53 066лв., с отбелязване, че се отнася за ½ ид.ч. Намалени са
пазарните стойности на имот №23, като е отчетено, че същият е отчужден като
„груб строеж“ и на имот №25, като е отчетено, че същият представлява 400 кв.м.
ид.ч. от застроен имот.
В заключението липсват мотиви обосноваващи дадената по-ниски пазарни цена
на част от посочените имоти /№16, 18 и 24/ и за начина на формирането им, както
и какво е основанието същите да се отнесат без корекции като стойност на
имуществото на дружеството. В съдебно заседание вещите лица са посочили,
единствено, че допълнителното заключение е дадено с други стойности, като е
съобразена молбата, която ответниците са представили, съдържаща редуцирани
пазарни стойности за определени имоти.
С оглед на така установеното, съдът намира, че при преценка на пазарната
цена на притежаваните от дружеството ДМА следва да кредитира първоначалното
заключение по допуснатата експертиза, което е обективно, компетентно дадено и
обосновано. От стойността на същите следва да бъдат изключени сумите от: -
2 267лв. – представляваща стойността на отчуждения имот №22; - разликата
от 567 044лв. в стойността на имот №23, като за същия бъде зачетена
пазарната му оценка като имот в „груб строеж“; - разликата от 5 552лв. в
стойността на имот №25, като бъде зачетена пазарната му оценка като имот,
представляващ 400 кв.м. ид.ч.
С оглед на посочените корекции, пазарната стойност на притежаваните от
„АРСЕНАЛ“ ЕООД недвижими имоти към 11.11.2013г. е в размер на
1 692 128лв. Към същите следва да бъде прибавена стойността на МПС –
54 000лв., както и установените от вещите лица вземания и касова наличност
на дружеството – 103 000лв. Общата стойност на активите на дружеството
възлиза на 1 849 128лв., пасивите са 1 769 000лв., а чистите активи възлизат
на 80 128лв.
Предвид изложеното, съдът намира че по делото е установена съществена
разлика между цената, на която са продадени дяловете на ищцата – 500лв. и
тяхната действителна пазарна стойност 80 128лв. Липсата на еквивалентност
на даденото и полученото по сделката, обосновава извод, че същата е увреждаща
за представлявания - да получи цена съответстваща на стойността на имуществото,
с което се извършва разпоредителната сделка.
По отношение на въведеното от ответника В.П. възражение за наличие на
договор за поръчка за продажба на дяловете, както и за знание у ищцата за
сключената сделка и съгласие с нейната цена, съдът намира следното:
От съвкупния анализ на допуснатите по делото свидетелски показания на Ж. Е.
О., Я. Д. Н. /на ответниците/, А. А. М. и Л. А. Малахова /на ищцата/ се
установява, че след придобиване на дружеството „Арсенал“ ЕООД от ищцата И.С.
същата е искала да упълномощи лице, което да я представлява и да движи дейността
на дружеството в Република България, във връзка с което, през 2011г., е
упълномощила ответника В.П.. Установява се още, че двамата са водили разговори
за наличието на задължения на дружеството и реализираните от същото загуби,
както и че И.С. е желаела да се разпореди с притежаваните от нея дялове. От
показанията на свидетелите, част от които са опосредени от чути по телефона
разговори, не може да се направи извод, че И.С. е желаела да се разпореди „на
всяка“ цена с притежаваните от нея дялове, като е била съгласна да не получи
никаква цена за същите.
Подобен извод не може да се направи и от текста на пълномощното „на цена
и при условия каквито уговори“. Даването на широки правомощия на упълномощеното
лице да договори и сключи сделката, за която е упълномощен, не го освобождава
от задължението да действа в интерес на представлявания и да сключва сделката с
грижата на добрия стопанин, включително и при договаряне на цената, нито го
упълномощава да договаря същата под стойността на прехвърляното имущество /така
и решения по г.д.№3530/2008г.; г.д.№3529/2014г. на ВКС , 1-то т.о. и др./.
От друга страна, доколкото пълномощникът е договарял сам със себе си, за
което е бил изрично упълномощен, по делото не следва да се установява наличие
на споразумение за сключване на сделката във вреда на представлявания.
Основателността на иска е обусловена от намерението за увреждане у
пълномощника, който от една страна е купувач и се облагодетелства от продажбата
и уговорената в негова полза цена и от друга същият е управлявал дружеството в
продължителен период от време, поради което е бил добре запознат с дейността и
имуществото му.
По изложените съображения съдът намира, че по делото е установено
наличието на определените в закона предпоставки, поради което предявеният иск с
правно основание чл.40 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на иска с правно основание чл.40 от ЗЗД, и
последиците от така сключената сделка, а именно липса на транслативен ефект на
същата, основателен е и съединеният с него иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписани в Търговския регистър по партидата на
„Арсенал“ ЕООД несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествените
дялове от И.С. на В.П.П., както и последвалите от това - промяна в състава на
съдружниците и вписване на нов едноличен собственик на капитала на дружеството.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивниците В.П.П. и „АРСЕНАЛ“ ЕООД следва да бъдат
осъдени да заплатят на И.С. сумата от 2400лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
възражението на въззиваемите страни за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е неоснователно. За да е налице прекомерност е
необходимо заплатеното възнаграждение да надвишава значително минималния размер на дължимото за процесуално
представителство възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като същото не означава, че страните са длъжни да договарят и заплащат
възнаграждение /адвокатско или юрисконсултско/ единствено в минимален размер,
респ. съдът да присъжда единствено този размер. В настоящия случай делото се
характеризира с фактическа и правна сложност, спрямо която договореното
възнаграждение не е прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №200050/14.07.2020г.
по т.д.№1987/2018г. на ВОС в частта, с която е ОБЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.40 от ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице,
договор от 11.11.2013 г., нотариално заверен с peг. № 5295 от 11.11. 2013 г. на
нотариус И. О. с район на действие PC-Варна, с който В.П.П. в качеството си на
пълномощник на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., е продал
на В.П.П., ЕГН **********,***, 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на стойност 5000
лв., представляващи 100 % от капитала на „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, бул. „Княз Борис I" 131, на цена в размер на 500 (петстотин)
лева И Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.29, ал.1, предл.трето от ЗТРРЮЛНЦ, по иск на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на *** г.,
против „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Княз Борис I"
131, че с вписване № 20131115164214 по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД са
вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял
от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П.
като едноличен собственик на капитала, обявяване на нов учредителен акт.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********,***
и „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Княз Борис I" 131, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., сумата от
2400лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №200050/14.07.2020г.
по т.д.№1987/2018г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: