№ 45559
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110122624 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на С. Д. П. срещу „Д...“ ЕООД.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
Ищцата твърди, че между нея като служител и „Д...” ЕООД като работодател са възникнали
трудови правоотношения въз основа на два трудови договора — Трудов договор №
323/01.03.2019 г. и Трудов договор № 504/23.06.2021 г. Излага, че на 09.01.2023 г., поради
системно забавяне на изплащането на трудовите й възнаграждения и неплащане на
изискуемото към този момент възнаграждение за м. октомври 2022 г., е упражнила правото
си по чл. 327, ал, 1, т. 2 от КТ да прекрати процесния трудов договор без предизвестие
(заявление с вх. № 268/09.01.2023 г,). Посочва, че работодателят е издал две заповеди от
09.01.2023 г. за прекратяване на двата трудови договора, които заповеди са връчени на
ищцата. Твърди, че между нея и ответното дружество било сключено споразумение,
съгласно което тя приела да получи плащания в намален размер, а ответното дружество се
задължило да извърши плащанията и да оформи документите й в кратки срокове. По-
конкретно с подписаното на 16.01.2023 г. споразумение страните са уговорили следното:
- Работодателят да оформи документите за прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т, 2 от
КТ на трудовите правоотношения между страните и да връчи документите на служителя в
срок до 17.01.2023 г.
- Работодателят декларира наличието на задължения към ищцата и се задължава да ги
заплати в определени срокове, а именно:
1
Работодателят декларира, че има нетно задължение за заплащане на трудово
Възнаграждение за месец октомври 2022 г. в размер на 2400,88 лева и нетно
задължение за Заплащане на трудово възнаграждение за месец декември 2022 г.
в размер на 2233,77 лева и се задължава да заплати тези суми на служителя в
срок до 25.01.2023 г.
Работодателят декларира, че има нетно задължение за заплащане на сумата от
1598,98 лева — общ размер на дължимото нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2023 г. и дължимото обезщетение по чл. 221 от КТ. Работодателят
се е задължил да заплати тази сума в срок до 31.01.2023 г.
Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по споразумението в
уговорените срокове, поради което на 01.02.2023 г. ищцата му е изпратила покана за
доброволно плащане на дължимите суми. На 08.02.2023 г. служителката подала и сигнал до
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по случая. Излага се, че в резултат от
това, на 15.02.2023 г. работодателят е заплатил сумата от 2400,88 лв. с основание „съгл.
Споразумение от 16.01.2023 г.”. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 33Д
това плащане е отишло за погасяване на най-старото задължение на работодателя — за
трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., доколкото към датата на плащането
работодателят бил в забава за това задължение, считано от датата следваща падежа по
споразумението — 26.01.2023 г., за периода на забавата (от 26.01.2023 г. до 14.02.2023 г.)
работодателят дължал законна лихва върху главницата в размер от 13,34 лв. Тъй като
плащането не е било достатъчно да покрие главницата и лихвите, с него са се погасили най-
напред лихвите в размер от 13,34 лв. и след това част от главницата (ар. от чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД), като е останала незаплатена главница за трудово възнаграждение за м. октомври 2022
г. в размер от 13,34 лв., която не е платена до момента. Твърди се, че работодателят не е
изпълнил и останалите си задължения съгласно споразумението от 16.01.2023 г. С оглед на
това същият изпаднал в забава за плащане на дължимите суми и дължи обезщетения за
забава в размер на законната лихва, както следва:
- Обезщетението за забава за плащане на сумата от 2233,77 лв. (нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2022 г.) за периода от датата следваща падежа
(26.01.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.) е в размер от 57,09 лв.
- Обезщетението за забава за плащане на сумата от 1598,98 лв. (общ размер на дължимото
нетно задължение за трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и обезщетение по чл.
221 от КТ) за периода от датата следваща падежа (01.02.2023 г.) до датата на исковата молба
(27.04.2023 г.) е в размер от 38,20 лв. Излага се, че въпреки неколкократните покани за
плащане и разговори, до настоящия момент работодателят не бил изпълнил задълженията
си към ищцата. Предвид горното, за нея бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли съда за постановяване на решение, с което да бъде осъден ,Д...”
ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С. Д. П., с ЕГН **********, следните суми:
2
Сумата от 13,34 лв. (тринадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Сумата от 2233,77 лв. (две хиляди двеста тридесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
Сумата от 57,09 лв. (петдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща
обезщетението за забава за плащане на сумата от 2233,77 лв. (нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2022 г.) за периода от датата следваща падежа
(26.01.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.);
Сумата от 1 598,98 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща дължимо нетно задължение за заплащане на трудово
възнаграждение за месец януари 2023 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Сумата от 38,20 лв. (тридесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетението за забава за плащане на сумата от 1598,98 лв. (общ размер на
дължимото нетно задължение за трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и
обезщетение по чл. 221 от КТ) за периода от датата следваща падежа (01.02.2023 г.) до
датата на исковата молба (27.04.2023 г.);
Претендира заплащане на направените по делото разноски, включително за платено
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, като УКАЗВА на ищцата в срок до
първото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна да
уточни какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за м. януари 2023 г., което
претендира, и какъв е размерът на обезщетението по чл. 221 КТ, както и какво обезщетение
за забава претендира върху всяка от тези две главници поотделно, като посочи и срока, за
който го претендира.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ - в тежест на ищцата е да докаже наличието на
трудово правоотношение с ответника, както и че в нейна полза е възникнало вземане за
трудово възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ - в тежест на ищцата е да докаже, че между
него и ответника е съществувал трудов договор, прекратен от ищцата, поради забава на
3
ответника да плати трудово възнаграждение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищцата е да докаже, че
същата има главни вземания срещу ответника, както и изпадането на последния в забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже заплащане
на дължимите суми.
II. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението, да
представи по делото (с препис за другата страна) копия от ведомостите за заплати за м.
октомври и м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г., както и от трудовото досие на ищцата.
ДОПУСКА издаването на съдебно удостоверение (СУ) в полза на ищцата за снабдяване с
документите от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, посочени в т. 3 от
доказателствените искания към исковата молба, като й ПРЕДОСТАВЯ възможност да
представи проект на СУ.
III. УКАЗВА на страните, че: - най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съгласно ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение. - съгласно чл. 41, ал. 1
ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. от 10,45 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5