РЕШЕНИЕ
Номер 117 23.01.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3466 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433149-F472981 от 03.05.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности" – гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „**С.С.”,
БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С.В.С., ЕГН ********** на основание
чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена на имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 433149-F472981 от 03.05.2019г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности" – гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „**С.С.”,
БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С.В.С., ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена на имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
По
съображения изложени в жалбата „ЕТ „**С.С.” обжалва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител адв.З., който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата
страна – ЦУ на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален
представител ст. юрк. А., която моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази
насока.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
извършена проверка на 21.02.2019 г., в офис на ГД „Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Трети март" № 28, на представени
документи, изискани по повод извършена проверка, документирана с ПИП №
0381207/21.02.2019 г. издаден във връзка с ПИП № 0379030/28.01.2019 г. и ПИП №
0381205/12.02.2019 г. било констатирано, че ЕТ „**К.С.С.", в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата.
За
извършена продажба на мобилен телефон „Самсунг Галакси Джей 6 Плюс”, на клиент
на 22.12.2018 г. от ЕТ „**К.С.С.”, заплатена в брой на 22.12.2018 г. за сума в
размер на 350.00 лв., било констатирано, че в момента на плащането не е била
предоставена издадената фискална касова бележка от кочан на лицето. За
извършената продажба е била издадена фискална касова бележка от кочан с № 1 от
22.12.2019 г. от която било видно, че плащането за сумата от 350.00 лева била
отразено, но нямало подпис на получателя на цитираната фискална бележка, което
за Л.И.К. – ** обосновавало незнанието на купувача за издаването й, както и
непредоставянето й на купувача. Въведеното в обекта ФУ с ФП № 50119698 за
периода 21.12.2018 г. - 22.12.2018 г. не е функционирало, тъй като е било при
сервизен техник, за което имало съответно отбелязване в паспорта му.
Нарушението било извършено на 22.12.2018г. в гр. Пловдив и било констатирано на
21.02.2019г. в офис на ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „Трети март" № 28 при извършената проверка на представени
документи от търговеца и документирано с Протокол за извършена проверка, сер.
АА № ПИП № 0381207/21.02.2019 г., издаден във връзка с ПИП № 0379030/28.01.2019
г. и ПИП № 0381205/12.02.2019 г. ведно с приложените доказателства към тях.
Въз
основа на горните констатации актосъставителят Л.И.К. приела, че е бил нарушен
е състава на чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Той е бил подписан без възражения от жалбоподателя, като
такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, като въз основа на така
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
В
качеството на свидетел е разпитана в съдебното производство актосъставителят Л.И.К..
Свид. К. заявява, че повод за извършената от
нея проверка бил подаден сигнал до НАП-Пловдив за неиздаден фискален бон от
кочан от страна на търговеца на клиент при покупка на мобилен телефонен апарат
на 22.12.2018г. Свидетелят сочи, че след подадения сигнал на 21.02.2019г. тя
посетила обека стопанисван от ЕТ „**К.С.С.” представляващ магазин за мобилни
апарати и изискала документи, за да прецени дали е било извършено нарушение
като действително констатирала, че за процесната покупка е била издадена касова
бележка от кочан, тъй като въведеното в обекта фискално устройство не е
функционирало за периода 21.12.2018 – 22.12.2018г., но тя не е била
предоставена на клиента, тъй като не била подписана от него, като това
обстоятелство било потвърдено и от самия ** на дружеството – С.С., който
заявил, че не е знаел, че е следвало да предостави фискалната бележка на
клиента.
В хода на съдебното следствие бе разпитан и
свидетеля К.С.Н.. Така св. Н., който всъщност е закупил процесния мобилен
апарат заявява, че след като установил, че мобилния апарат, който е закупил е
бил с две сим-карти, а не с една както е искал, той решил да върне телефона и
да си получи парите обратно, но това му било отказано от служител на процесния
обект, като сочи че не е получил касова бележка нито когато е закупувал
мобилното устройство, нито впоследствие когато на няколко пъти е искал да върне
телефона.
Показанията
на актосъставителя и св. Н. се потвърждават и от тези на св. Т., който също
потвърждава, че на процесната дата и място реално клиента К.Н. не е получил
касова бележка за покупката си въпреки, че е платил на момента за нея, тъй като
фискалното устройство в обекта не е функционирало и управителят е трябвало да
напише касова бележка на св. Н. на ръка, но тъй като бил ангажиран и с други
клиенти св. Н. не го дочакал и си тръгнал.
Съдът кредитира
изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за логични, последователни,
добросъвестни и кореспондиращи с преценените като източник на обективна
доказателствена информация писмени
доказателства.
Въз
основа на тази еднопосочна доказателствена съвкупност, настоящата инстанция приема за несъмнено
установено от фактическа страна, че за извършена продажба от ЕТ „**К.С.С.” на мобилен
телефон „Самсунг Галакси Джей 6 Плюс” закупен от К.С.Н. на 22.12.2018 г.,
заплатена в брой на същата дата за сума в размер на 350.00 лв. в момента на
плащането не е била предоставена фискална касова бележка от кочан на лицето –
купувач.
Предвид
очертаните от доказателствата по делото фактически положения, съдът намира за
обоснован и законосъобразен направения от актосъставителя и наказващия орган
извод за реализиран от ЕТ „**К.С.С.” състав на нарушение по чл. 25, ал. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, които законови разпоредби
изискват лицата, извършващи продажби на стоки или услуги в или от търговски
обект /какъвто според легалното определение, съдържащо се в §1 т. 41 от ДР на
ЗДДС, е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други
подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е
част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други
подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби./, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително да регистрират и отчитат всяка продажба чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство /освен когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги/, като нормата на чл. 25, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ разписва изрично и ясно, че тези лица са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка, която се издава при извършване на плащането. В случая
по делото е безспорно установено от свидетелските показания на актосъставителя
и свидетелите Н. и Т., че фактическото заплащане на сумата за мобилния телефон
е станало преди получаване на телефона в самия обект, но въпреки това след
плащането на сумата на св. Н. не е била издадена фискална касова бележка от
кочан. Такава е била представена едва на проверяващите органи от НАП, което обстоятелство, обаче, не
изправя допуснатото нарушение поради посочените по-горе законовите разпоредби
на чл. 25, ал. 3, изр. 1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно че
фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането,
като видно от съдържанието на самата бележка № 001/22.12.2018г., тя не е била
подписана от получател, следователно не е била получена от св. Н., което се
потвърждава и от показанията на свидетелите К., Н. и Т. и не се оспорва дори от
самия жалбоподател. В тази връзка, дори в даден момент продавачът в обекта да е възнамерявал да
издаде касова бележка, то това, както и причините, поради които в крайна сметка
безспорно не е издал на клиента – свид. Н., фискална касова бележка при
извършване на плащането, респ. не му е предоставил такава едновременно с
получаване на плащането, в конкретния казус са без значение, тъй като в случая
административнонаказателна отговорност на едноличния търговец ЕТ „**К.С.С.” е
обективна и безвиновна, поради което не подлежи на обсъждане въпросът за вината, тъй като
юридическото лице не може да формира субективно отношение към деянието.
Достатъчно е с последното да са осъществени обективните елементи от състава на
административното нарушение, което е и сторено. Следователно, от обективна
страна е изпълнен съставът на твърдяното административно нарушение, като
правилно е определен и неговият субект.
За това
нарушение правилно е наложена административна санкция по чл. 185, ал.2 вр. с
ал. 1 от ЗДДС - "Имуществена санкция" на търговеца- жалбоподател.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е определил размера
на административното наказание, което следва да се наложи на нарушителя.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, по отношение на обжалващия търговец е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500, 00 лева. Така определеното
наказание правилно е индивидуализирано в минималния размер, тъй като по делото
липсват данни нарушението да е системно и следва да се приеме, че е извършено
за първи път, а съдът няма законово основание да го редуцира под него.
Правилно наказващият орган не е
квалифицирал случая като маловажен, тъй като не са налице условията за
приложение разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като и в самата жалба, която
е изцяло базирана върху тезата за незаконосъобразност на НП, поради наличие на
маловажен случай, не се обосновават предпоставки за това. От една страна, дали
нарушението е довело до реално настъпила щета, е ирелевантно за приложимостта
на санкцията по чл. 185, ал.2 вр. с ал.
1 от ЗДДС, тъй като съставът на коментираното безспорно формално по същността
си нарушение е изпълнен със самото неиздаване на фискалната касова бележка при
извършване на плащането и законодателят не е предвидил като елемент от същия
настъпването на имуществени вреди, още повече, че е въвел изискването за
задължително регистриране и отчитане на всяка продажба в брой чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или кочан дори, когато тази
продажба е документирана с първичен счетоводен документ. От друга страна,
липсват обстоятелства, които да характеризират санкционираното с процесното НП
деяние като маловажен случай на административно нарушение, съответно като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за
нарушение от съответния вид, засягащо интересите на фиска и на обществото като
цяло, на обществените отношения, пряко свързани с данъчната дисциплина.
При
проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и
НП, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила. Спазени са
изискванията при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано
по ясен начин, даващ възможност на същия да разбере в какво се състои и да
организира защитата си.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 433149-F472981 от 03.05.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности" – гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „**С.С.”, БУЛСТАТ: **,
със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от С.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр.
с ал. 1 от ЗДДС е наложена на имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и
законосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.