Решение по дело №212/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 23
Дата: 11 февруари 2021 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700212
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №…….

 

         гр. Ловеч, 11.02.2021 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                         МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ                                                                                   

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  к.а.н.д. № 212/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Дирекция инспекция по труда (ДИТ) Ловеч срещу Решение № 260060/30.10.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по  НАХД  № 642/2019г.

По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от Директорът на ДИТ Ловеч, който поддържа жалбата.

Ответникът по делото – „Мифьо“ ЕООД Ловеч в съдебно заседание   чрез пълномощник оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение  Ловешкият районен съд (ЛРС)  е отменил НП № 11-0000990/08.05.2019 г., на Директора на ДИТ Ловеч, с което на основание  чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на търговското дружество в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на хиляда и петстотин лева за извършено  нарушение на чл. 63, ал.2 от същия кодекс.

От фактическа страна Районният съд е приел, че на 27.03.2019 г.  е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от служител на ДИТ Ловеч на „Мифьо“ ЕООД Ловеч, затова, че на 12.03.2019 г. е извършена проверка в обект „Снек бар” в гр. Ловеч, ул. „П.Волов” № 1, експлоатиран от това търговско дружество. На 13.03.2019 г. е извършена проверка отново в този обект, при която е заварена да работи в кухнята на обекта Р.Д.И., като подготвя в тава пилешки бутчета за печене. В попълнената от нея декларация тя е отразила, че е започнала работа от 11.03.2019 г. При извършена проверка на 14.03.2019 г. в ДИТ Ловеч на представената от управителя на търговското дружество документация по спазване на трудовото законодателство за Р.И. е представен сключен писмен трудов договор № 1 от 11.03.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.3 от КТ с придружително писмо вх. № 113901900417716 от 12.03.2019 г., книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която е документирано провеждането на начален инструктаж на лицето на 11.03.2019 г. Представена е и служебна бележка № 1/11.03.2019 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, график за работното време през месец март 2019 г., в в който е отбелязано, че лицето е започнало работа от 11.03.2019 г. От представената документация е установено, че първия работен ден на Р.И. е бил 11.03.2019 г., а сключеният трудов договор с лицето е бил регистриран в ТД на НАП на 12.03.2019 г. Към датата на постъпване на работа на И. не е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Предвид изложеното е установено, че търговското дружество в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 11.03.2019 г. е допуснало до работа като „помощник кухня” в експлоатирания от дружеството обект „Снек бар” в гр. Ловеч, ул. „П.Волов”  № 1 Р.И., преди да й бъде представено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, с което е нарушила чл. 63, ал.2 от КТ.

При тази фактическа обстановка, ЛРС е приел от правна страна, че не са допуснати процесуални нарушения.  НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направено е пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение, правилна е правната му квалификация, както и посочената санкционна норма.

За да отмени НП, Районният съд е счел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като АНО не е съобразил обстоятелствата, че Р.И. е майка на едноличния собственик на капитала на дружеството и може да помага в обекта дори без трудов договор, както и че тя вече е имала действащ и надлежно регистриран в НАП трудов договор с друго дружество, чийто съсобственик и управител е бил също синът й Д.Д..***, втори касационен състав не споделя правните изводи на ЛРС за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

В чл. 415в, ал.2 от КТ е регламентирано, че не са маловажни нарушенията на чл. 63, ал.1 и 2. Административно-наказателната отговорност на търговското дружество е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Разпоредбата на  чл. 415в, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл. 28 от ЗАНН и изключва неговото приложение. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3/10.05.201 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. Това означава, че решаващия правен извод на ЛРС за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в случая е неправилен.

 Независимо от това касационният състав намира в изпълнение на правомощията си по чл. 218 от АПК, намира, че оспореното решение е  правилно, но по различни от изложените в него мотиви.

По силата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно л. 414, ал.3 от КТ, работодател – юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Административно наказващият орган (АНО) е приел, че нарушението е установено при извършената на 12.03.2019г. проверка, като Р.И. е била допуснато до работа на 11.03.2019г. като „помощник кухня” в експлоатирания от дружеството обект „Снек бар” в гр. Ловеч, ул. „П.Волов” № 1, без да й е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

 От материалите по делото е установено, че на 12.03.2019г.  служители на ДИТ Ловеч са извършили проверка на експлоатирания от дружеството обект, но същата е завършила със съставяне на Протокол за оглед №11-С-02-37/12.03.2019г., в който е отразено само, че в кухнята се експлоатират 2 двойни газови котлона, не е обозначено мястото на съхранение на бутилките с пропан бутан, не е представен информационен лист по безопасност за пропан бутан. При тази проверка липсва писмена констатация, че И.  е била заварена да работи без сключен трудов договор или без връчено уведомление за такъв.

При извършената нова проверка от служители на ДИТ Ловеч на следващия ден – 13.03.2019г. (за която е съставен Протокол №11-С-02-37/13.03.2019г.) е установена да работи като „помощник кухня” в експлоатирания от дружеството обект „Снек бар” в гр. Ловеч Р.Д.И..

В случая административно наказателната отговорност на търговското дружество е ангажирана за нарушение, установено при проверка на работни места, която не е била извършвана на  посочената в АУАН и НП дата,  и за която липсват доказателства в преписката да е извършвана с предмета, посочен в двата документа. Освен това от АНО не е установено и твърдяното от него нарушение на дата 11.03.2019г. На тази дата не е извършвана проверка от служители на ДИТ Ловеч в обекта на „Мифьо” ЕООД. Установено е по делото, че проверка на работните места в обекта е извършена едва на 13.03.2019г. Не са ангажирани от АНО безспорни доказателства, че Р.И. е работила на 11.03.2019г. в обекта на дружеството, а този извод е направен на база на попълнената от нея писмена декларация. Обстоятелството, че И. работи в обекта на „Мифьо” ЕООД е установено една при извършената проверка от служители на ДИТ Ловеч на 13.03.2019г.

Попълнената декларация  от Р.И. на 13.03.2019г. неправилно е била кредитирана от АНО като безспорно доказателство за престираната от нея работна сила на  11.03.2019г. Доказателствената сила на тази декларация е компрометирана от посоченото в същата, че тя не е сключвала никакъв договор с дружеството. Последното категорично се опровергава от приложения в преписката трудов договор, подписан от двете страни и регистриран в ТД на  НАП В. Търново, офис Ловеч на 12.03.2019г.

Настоящият касационен състав намира, че фактическите установявания по делото не кореспондират с фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Налице е противоречие, което води до неустановеност на фактическите обстоятелства по извършеното нарушение и оттам до недоказаност на обвинението така, както е формулирано от АНО.

Административно наказателното производство е строго формален процес, поради въведените абсолютни изисквания за форма, съдържание и процедура за установяване на нарушението и издаване на АУАН, както на и НП. Допуснатото от АНО нарушение в хода на административно-наказателното производство е съществено, защото опорочава производството по налагане на административно наказание. Издаденото НП е незаконосъобразно и като го е отменил, макар и по различни съображения, ЛРС е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В този смисъл е практиката на  Административен съд Ловеч – Решение 112/ 20.07.2020 г. по к.а.н.д. № 113/2020 г., постановено по идентичен казус между същите страни.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260060/30.10.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по  НАХД  № 642/2019г.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

  

                              ЧЛЕНОВЕ: