РЕШЕНИЕ
№ 2131/28.10.2019г.
гр.
Пловдив, 28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 1775 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е във връзка с Решение № 8918/12.06.2019
г., постановено по административно дело № 482/2018 г. по описа на Върховен
административен съд, Седмо отделение, с което е отменено Решение № 1971/17.11.2017
г., постановено по административно дело № 2178/2017 г. на Административен съд
Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията
на ВАС, изложени в отменителното решение, настоящият съдебен състав намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане е оспореният от Л.Г.С., ЕГН **********
***, Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 287-1/22.06.2017
г., издаден от орган по приходите при община К., потвърден с Решение № РД-02-06-2/14.07.2017
г. на Директор на Дирекция „Устройство на територията, гражданска регистрация,
местни данъци и такси и хуманитарни дейности“ /УТГРМДТХД/ при Община К., в
частта, в която на С. са определени задължения за такса битови отпадъци за
периода 2010-2016 г. в общ размер на 98,94 лв. - главница и 29,56 лв. - лихви.
В жалбата, допълненията към нея и писмените становища се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената
част и се иска неговата отмяна от съда, както и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Устройство на
територията, гражданска регистрация, местни данъци и такси и хуманитарни
дейности” при Община К., чрез процесуалния си представител е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в
тази насока се съдържат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се
присъждане на разноски, съгласно представен списък за настоящото съдебно
производство и производството пред ВАС.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
АУЗД е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния в общинска администрация орган, който с решението си го е потвърдил
в обжалваната част. Така постановеният от Директор на Дирекция „УТГРМДТХД” при
Община К. резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Процесният АУЗД № 287-1/22.06.2017 г. е издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1-5, чл. 1, ал. 2, чл.
9 и чл.9б от ЗМДТ. В хода на административната процедура по неговото издаване е
установено следното:
Съгласно подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ
с вх. № 13-04-83/16.07.1998 г. (л. 123-126 от адм. дело № 2178/2017 г.) се
установява, че Л.Г.С. е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с
кадастрален идентификатор ***, целият с площ 1940 кв.м., ведно с построената в
имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 80,16 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна по Кадастралната карта на град К.,
одобрена със Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. С., находящ се
в гр. К., Гара К., с партиден № ***.
Прието е, че в качеството си на съсобственик, С. е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ.
Въз основа на декларацията и в съответствие с
разпоредбата на чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на притежаваната от
жалбоподателя 1/2 ид.ч. от посочения по-горе поземлен имот, е определена както
следва:
- за 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 2759,30
лв.;
- за 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 2759,30
лв.;
- за 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 2759,30
лв.;
- за 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 2941,45
лв.;
- за 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 2941,45 лв.;
- за 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2941,45
лв.;
- за 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2941,45
лв.
Относно процесната такса за битови отпадъци в АУЗД е
посочено следното:
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения за битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
за чистотата на териториите за обществено ползване.
На основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща
от лицата по чл. 11 от същия закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Когато до
края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за
битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер
към 31 декември на предходната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ – не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
В действащата Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община К.
/НОАМТЦУТОК/ в чл. 18б, ал. 1 е предвидено, че не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата
година и когато услугата не се предоставя от общината и данъчно задълженото
лице /физически и юридически лица, собственици или ползватели/ е подало
декларация за това в общинска администрация до края на предходната година с
дадено изрично съгласие за извършване на проверки от общинска администрация,
като декларира, че за вписване на неверни данни носи наказателна отговорност по
чл. 313 от Наказателния кодекс.
Мотивирано е, че при неползване на имота от
собственика или ползвателя му, такса за услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване не се събира, ако данъчно задълженото лице е подало декларация до
края на предходната година, т.е. необходимо и задължително условие е да се
налице и двете предпоставки– неизползване на имота и подадена декларация в
определения срок. От тук е прието, че данъчнозадължените лица не са освободени
от задължението да заплащат такса за услугите по поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места.
Посочено е, че съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от същия закон,
в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година.
Във връзка с изискванията, визирани в разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на община К. е издал заповеди №№ 423/29.10.2009
г., № 15-00-347/25.10.2010 г., № РД 15-00-452/24.10.2011 г., № РД 15-00-342/18.10.2012
г., № РД 15-00-345/29.10.2013 г., № РД 15-00-306/28.10.2014 г. и № РД 15-00-400/29.10.2015
г. (л.56 и сл. от адм. дело № 2178/2017 г.), в които са определени маршрутите
на автомобилите, улиците и районите от град К., за които се осъществяват
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, дните за извършването им и от които е прието
за установено, че имотът на Л.С. с ид. № *** и находящ се в гр. К., Гара К., попада в районите с
организирано сметосъбиране и сметоизвозване и всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ
се предоставят от община К..
С подадени декларации за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2015 г.
(л.127 и сл. от адм. дело № 2178/2017 г.), съсобствениците Л.Г.С. и Р. Г.С.,***,
че няма да ползват имота, в резултат на което за 2010 г., 2011 г., 2012 г.,
2014 г. и 2015 г., поземленият имот е освободен от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване и е начислявана само такса за предоставянето на услугата за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно следните
решения на Общински съвет К.:
- т.ІІІ.1.3 на Решение № 174, взето с протокол №
25/21.12.2009 г. за 2010 г. (л. 69-76 от адм. дело № 2178/2017 г.);
- т. ІV.1.3 на Решение № 250, взето с протокол №
37/28.01.2011 г. за 2011 г. (л.77-84 от адм. дело № 2178/2017 г.);
- т.ІV.1.4 на Решение № 13, взето с протокол №
3/22.12.2011 г. за 2012 г. (л.85-92 от адм. дело № 2178/2017 г.);
т. ІV.1.4 на Решение № 191, взето с протокол №
21/17.12.2013 г. за 2014 г. и 2015 г. (л.101-107 от адм. дело № 2178/2017 г.).
Съгласно цитираните по-горе решения на ОС К., размерът
на таксата за услугата поддържане на чистотата на територии за обществено
ползване е както следва: по 2 промила за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и по 4
промила за 2014 г. и 2015 г.
За 2013 г. съсобствениците на поземлен имот с
кадастрален идентификатор *** по КК на град К. Л.Г.С. и Р. Г.С. не са подавали
декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, поради което имотът е обложен с 10 промила,
съгласно т.ІV.1.1 на решение № 102, взето с протокол № 12/27.12.2012 г. за
услугите: сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и поддържане на чистотата
на територии за обществено ползване.
Мотивирано е, че съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1
от ЗМДТ, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата
не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
С Наредбата за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община К.,/Наредбата/ приета с Решение
№ 311, взето с протокол № 40 от 29.01.2007 г. на Общински съвет К., се
предоставя възможност на данъчно задължените лица да заявят, че даден имот няма
да се ползва през съответната година чрез подаване на декларация до кмета на
Община К.. В чл. 18б, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба е предвидено, че не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се
ползват през цялата година и когато услугата не се предоставя от общината и
данъчно задълженото лице (физически и юридически лица, собственици или
ползватели) е подало декларация за това в общинската администрация до края на
предходната година с дадено изрично съгласие за извършване на проверки от
общинска администрация, като декларира, че за вписване на неверни данни носи
наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Прието е, че видно от цитирания текст, при неползване
на имота от собственика или ползвателя му, такса за услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване не се събира, ако данъчно задълженото лице е подало декларация
до края на предходната година, т.е. необходимо и задължително условие е да се
налице и двете обстоятелства – неизползване на имота и подадена декларация в
определения срок. По аргумент на провитното е прието, че данъчно задължените
лица не са освободени от задължението да заплащат такса за услугите по
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, каквато такса е начислявана през годините на Л.Г.С..
С процесния АУЗД за 2016 г. въпросният имот е обложен
с 13 промила, съгласно т.ІV.1.1 на Решение № 191, взето с протокол №
21/17.12.2013 г. за услугите: сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, въпреки
подадената Декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване с вх. № 13-00-907/16.11.2015 г. (л. 119 от адм.
дело № 2178/2017 г.), тъй като на основание чл.18б, ал. 2, изр. 2 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община К., комисия, назначена със Заповед № РД
15-00-9/13.01.2016 г. на Кмета на община К. (л. 54 от адм. дело № 2178/2017
г.), е извършила три проверки по документи и на място през месеците март, юли и
октомври със задача да установи истинността на заявените обстоятелства в
постъпилите декларации на физически и юридически лица до края на 2015 г., в
които собствениците на недвижими имоти са декларирали, че няма да ползват
същите през цялата 2016 г., като е установила, че поземленият имот на
жалбоподателя се ползва и не следва да бъде освободен от такса за сметосъбиране
и сметоизвозване за 2016 г. За установеното ползване на имота е съставен
Констативен протокол от 18.10.2016 г. (л. 112 и сл. от адм. дело № 2178/2017
г.) и Акт за установяване на административно нарушение № АО-07-08-62/26.10.2016
г. (неприложен по делото).
Прието е, че по смисъла на чл.18б, ал. 2, изр. 1 от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община К., не се извършва освобождаване на такса, когато имотът
или част от него се ползва от собственик или ползвател през посочения в
декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или
част от него в имота се извършват строителни или довършителни работи. Съгласно
ал. 3 при констатирано нарушение по реда на чл. 18б, ал. 2 - ползване не имота,
таксата се определя и се дължи в пълен размер за годината и се налага глоба в
размер на ½ от годишния размер.
С оглед на така
установеното, размерът на задълженията за ТБО за недвижимия имот, притежаван от
Л.С., за проверявания период 2010 г. – 2016 г. са определени както следва:
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г. в размер на 5,52 лв.;
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г. в размер на 5,52 лв.;
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. в размер на 5,52 лв.;
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. в размер на 29,42 лв.
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. в размер на 11,77 лв.
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. в размер на 11,77 лв.
Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. в размер на 29,42 лв.
Установено е, че до датата на издаване на АУЗД, С. не
е направил вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци за
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. В тази връзка е посочено, че на основание
чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, като в изпълнение на чл.
69 от ЗМДТ – таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от
общинския съвет.
С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата се
определят броят на вноските за такса битови отпадъци и срокът, в който трябва
да се внесат. През годините тези срокове са променени както следва: съгласно
решение № 173, взето с протокол № 25 от 21.12.2009 г. – за 2010 г. таксата за
битови отпадъци се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: първа
вноска от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. За
2010 г. първата вноска се внася в срок от 01 март до 30 април; съгласно решение
№ 248, взето с протокол № 37 от 28.01.2011 г., таксата за битови отпадъци се
заплаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30
октомври на годината, за която е дължима; съгласно решение № 280, взето с
протокол № 30 от 11.02.2015 г., таксата за битови отпадъци се заплаща на две
равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължима.
Мотивирано е, че съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ
невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по ЗЛВДТДПДВ по реда на
ДОПК или ГПК, поради което и са определени лихви за просрочие на ТБО в общ
размер на 29,56 лв.
За да потвърди АУЗД, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на органа по приходите, посочена е изчерпателно и
нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, като е приложена и подробна
справка с вписани поотделно услугите, за които са начислени задълженията.
В хода на първоначалното съдебно производство по
делото е приложено копие от влязло в сила решение № 66/16.02.2017 г. на Комисия
за защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав, а
в хода на настоящото съдебно производство е приложено адм. дело № 3010/2016 г.
по описа на Административен съд Пловдив, ХІV състав.
При така събраните доказателствени средства, съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според действащата редакция на чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по същия ред. Съответно, според чл. 4, ал. 1- 5 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. В производствата служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Същите се определят със заповед
на кмета на общината. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
От събраните по делото доказателства и по-конкретно Заповед
№ РД-02-09-226/02.06.2017 г. на Кмета на община К. се установява, че оспореният АУЗД № 28-1/22.06.2017 г. е
издаден от административен орган, снабден с необходимите правомощия за това, в
рамките на съответното нормативно уредено производство и е обективиран в
предвидената от закона форма. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира
между страните.
Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимата
редакция, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите
разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ).
Случаите, при които не се събира такса за някоя от
услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ в приложимата редакция, а именно: т. 1 -
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота; т. 2 - поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 -
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Спор по отношение на обстоятелството, че в качеството
си на собственик на ½ идеална част от поземлен имот с кадастрален
идентификатор ***, целият с площ 1940 кв.м., ведно с построената в имота сграда
с идентификатор ***.1, със застроена площ 80,16 кв.м., с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна по Кадастралната карта на град К., одобрена със
Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. С., находящ се в гр. К.,
Гара К., с партиден № ***., С. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ, не се формира между страните.
Не е спорна и определената данъчна оценка на
коментирания имот за всяка една от процесните години.
Няма спор и че за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г. и
2015 г., с оглед подадена декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, на жалбоподателя
са определяни задължения само за компонента поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места в съответствие с определените
с решенията на ОС К. размери, а именно по 2 промила за 2010 г., 2011 г. и 2012
г. и по 4 промила за 2014 г. и 2015 г., като единствените възражения от страна на
С. досежно задълженията за тези години (2010 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г. и
2015 г.) са в насока, че общината е подходила дискриминационно при определяне
на завишени размери промили за имоти, които не се ползват и за които са
подадени декларации по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ.
Ето защо и тук е мястото да се посочи, че определянето
и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци,
е предоставено на Общинския съвет, съгласно разпоредбите на чл. 9 от ЗМДТ и чл.
66, ал. 1 от ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги. В конкретния случай това е
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община К., приета с Решение № 311, взето с Протокол № 40 от
29.01.2007 г. на Общински съвет – К., последователно изменяна и допълвана през
процесния период с Решение № 31, взето с Протокол № 6 от 29.01.2008 г., Решение
№ 31, взето с Протокол № 6 от 29.02.2008 г., Решение № 90, взето с Протокол №
15 от 10.12.2008 г., Решение № 100, взето с Протокол № 16 от 30.01.2009 г., Решение
№ 111, взето с Протокол № 17 от 05.03.2009 г., Решение № 141, взето с Протокол
№ 22 от 05.08.2009 г., Решение № 173, взето с Протокол № 25 от 21.12.2009 г., Решение
№ 193, взето с Протокол № 28 от 12.04.2010 г., Решение № 248, взето с Протокол
№ 37 от 28.01.2011 г., Решение № 14, взето с Протокол № 3 от 22.12.2011 г., Решение
№ 103, взето с Протокол № 12 от 27.12.2012 г., Решение № 126, взето с Протокол
№ 13 от 26.02.2013 г., Решение № 174, взето с Протокол № 18 от 19.09.2013 г.,
Решение № 192, взето с Протокол № 21 от 17.12.2013 г., Решение № 267, взето с
Протокол № 28 от 27.11.2014 г., Решение № 280, взето с Протокол № 30 от
11.02.2015 г. и Решение № 52, взето с Протокол № 5 от 21.03.2016 г., всички на
Общински съвет К..
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ.
По делото са представени решенията на Общински съвет К.
(Решение № 174, взето с Протокол № 25/21.12.2009 г.; Решение № 250, взето с Протокол
№ 37/28.01.2011 г.; Решение № 13, взето с Протокол № 3/22.12.2011 г. и Решение
№ 191, взето с Протокол № 21/17.12.2013 г.)., с които са определени размерите
за ТБО за всяка една от процесните години, които решения представляват общи
административни актове, които подлежат на самостоятелно оспорване по реда на чл.
179 и сл. от АПК и доколкото няма данни това да е било сторено, представляват
влезли в сила административни актове.
С други думи казано, определените размери ТБО с тези
решения на Общински съвет К. са задължителни за всички държавни органи,
включително и за съда. Обвързващата сила на тези актове безусловно следва да
бъде зачетена. До извод в обратната насока не води и представеното от
жалбоподателя влязло в сила решение на КЗД, доколкото това решение би могло да
послужи само като основание за иницииране на производство по реда на чл. 203 и
сл. АПК, във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ от лицата, спрямо които са установени дискриминационни
действия, но с него не се променя размерът на определените с влезли в сила
решения на Общински съвет К. такси за битови отпадъци. Отделно от това, решението
на КЗД е влязло в сила на 09.03.2017 г., т.е. след процесния период 2010 г. –
2016 г. и с него са дадени препоръки на Общински съвет К. да определи еднакъв
размер на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване по отношение на всички собственици и ползватели на имоти на
територията на Община К., което би могло да бъде сторено само занапред,
доколкото законодателят не му предал обратно действие.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на
жалбоподателя за неоснователни, а оспореният АУЗД за законосъобразен в частта,
в която са определени задължения за ТБО (компонент поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване) в размер на 5,52 лв. за 2010 г., 5,52 лв.
за 2011 г., 5,52 лв. за 2012 г., 11,77 лв. за 2014 г. и 11,77 лв. за 2015 г., доколкото
органът по приходите ги е определил математически вярно (за 2010 г., 2011 г. и
2012 г. – (2759,30 х 2,00):1000 = 5,52 лв., съответно за 2014 г. и 2015 г. –
(2941,45 х 4,00):1000 = 11,77 лв.), а и липсват конкретни възражения в тази
насока.
Досежно определените задължения за ТБО за 2013 г., не
е спорно, че няма подадена декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. В тази връзка и
на жалбоподателя са определени задължения съгласно т.ІV.1.1 от Решение № 102,
взето с Протокол № 12 от 27.12.2012 г. за трите услуги: сметосъбиране и сметоизвозване
(6 промила), депониране (3 промила) и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване (1 промил).
На първо място следва да бъде посочено, че в
допълнително становище, наименовано Мотивировка на жалбата по адм. дело
2178/2017 г. (л. 149-150 от адм. дело № 2178/2017 г.), от С. се твърди, че: „Предмет на оспорване от наша страна са
услугите събиране и извозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на
места за обществено ползване.“, т.е. не се оспорва услугата депониране.
Отделно от това, в о.с.з., проведено на 18.09.2019 г.
от страна на жалбоподателя е изразено следното становище: „Оспорвам за всичките години, тъй като тази такса е 4 пъти по-висока.
Начислените 4 промила са дискриминация. За годините от 2010 до 2015 година
таксите са дискриминационни и на това основание искам отмяна на акта.
…“ ., т.е. не се оспорва фактът, че общината фактически е престирала процесните
услуги на територията на града. Спорен е отново подходът на общината при
определяне на завишени размери промили за имоти, които не се ползват и за които
са подадени декларации по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ. Отговор на тези възражения на
жалбоподателя е даден по-горе в настоящото решение, който следва да намери
приложение и в конкретния случай и е безпредметно неговото преповтаряне.
За пълнота, във връзка с определените задължения за
услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване за 2013 г., следва да бъде съобразено, че
както вече се посочи, случаите, при които не се събира такса, са посочени в чл.
71 от ЗМДТ (в приложимата редакция), а именно: т. 1 - за сметосъбиране и
сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не
се предоставя от общината.
Относно таксите за двете спорни услуги – сметосъбиране
и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, за да е налице задължение за тяхното заплащане, е необходимо общината
да ги е престирала. Без да са предоставяни тези услуги, за лицето не възниква
задължение за заплащането им, с оглед изрично регламентираното в разпоредбата
на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугите
в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и да е определил границите на районите,
в които услугите ще се предоставят. Необходимо е недвижимият имот, за който се
заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета
на общината и общината фактически да е извършвала дейността. В конкретния
случай, със Заповеди № РД 15-00-342/18.10.2012 г. и № РД 15-00-345/29.10.2013
г. (л.58-59 от адм. дело № 2178/2017 г.) в изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,
Кметът на Община К. е определил границите на районите, видът на предлаганите
услуги и честотата на сметоизвозването по улици, квартали и зони през
обсъжданата тук 2013 г. От съдържанието на тези заповеди се установява, че
услугите „сметосъбиране и сметоизвозване” и „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване”, е разпоредено да се извършват в
регулационните граници на гр. К.. Имотът на жалбоподателя се намира в
промишлената зона на гр. К., като съгласно цитираните по-горе заповеди на кмета
на Община К. и приложеното по адм. дело № 3010/2016 г. по описа на
Административен съд Пловдив (приобщено по надлежния ред по настоящото дело) Нареждане
№ 28/30.10.2013 г. от Б.С.И. – управител транспорт (л. 138) – услугата
сметосъбиране и сметоизвозване в промишлена зона се осъществява в сряда с
автомобил ИСУЗУ с рег. № *** с водачи С.Б.С. и А.С.С.,
а тази по поддържане на териториите за обществено ползване – в четвъртък с
автомобил „Газ – 53 контейнеровоз“ с рег. № ** и водач А.А.Р..
Ето защо, съдът приема оспорения АУЗД за
законосъобразен и в частта, в която са определени задължения за ТБО в размер на
29,42 лв. за 2013 г., доколкото органът по приходите ги е определил
математически вярно (2941,45 х 10,00):1000 = 29,42 лв., а от страна на
жалбоподателя, както вече се посочи, не са изложени конкретни възражения във
връзка с извършването на коментираните тук услуги за 2013 г.
Спорен е обаче фактът, че въпреки подадена декларация
по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ за 2016 г., органът по приходите е приел, че имотът е
бил ползван различно от декларираното, в каквато насока от страна на
жалбоподателя в последното по делото съдебно заседание е направено и нарочно
изявление, наред с това, че не се оспорва фактът на предоставяне на услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване“ за 2016 г.
Видно от представената по делото Декларация по чл. 71,
ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване
с вх. № 13-00-907/16.11.2016 г. (л. 119 от адм. дело № 2178/2017 г.),
жалбоподателят Л.Г.С. и неговият брат Р. Г.С. са декларирали в качеството си на
данъчнозадължени лица, че собственият им недвижим имот няма да се използва през
цялата 2016 г. и се иска да не бъде начислявана такса смет.
Редът за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване е регламентиран в Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община К. и по-конкретно в
разпоредбите на чл.18б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, като за целта е необходима
декларация от предходната година, че имотът няма да се ползва, което
обстоятелство може да се проверява през съответния период чрез извършването на
три периодични проверки от служители на общинската администрация досежно
декларираните обстоятелства.
С оглед на подадена декларация от собствениците на
декларирания имот, служители на общинска администрация К., определени със заповед № РД
15-00-9/13.01.2016 г. Кмета на Община К. (л. 54 от адм. дело № 2178/2017 г.), са
извършили три периодични проверки – през месеци март, юли и октомври, като при
последната, извършена на 18.10.2016 г. – по документи и на място е констатирано
нарушение на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, а именно, че имотът се ползва. Констатациите
са обективирани в Констативен протокол от 18.10.2016 г.(л.112 от а.д.№
2178/2017 г.).
На основание чл.18б, ал. 3 от Наредбата на
жалбоподателя е начислена ТБО в пълния размер, определен с т.ІV.1.1 от Решение
№ 191, взето с Протокол № 21 от 17.12.2013 г. на Общински съвет К., а именно 10
промила, доколкото жилищният имот е с данъчна оценка в определените граници от
4501 до 7500 лв. (2 х 2941,45 лв. = 5882,90 лв.).
Приобщените в хода на административното производство
доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно производство, налагат
несъмнения извод, че по отношение на непризнатото право на освобождаване от
такса по чл. 18б, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община К., няма причина да
не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите са осъществени
съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са
възприети и възпроизведени от органите по приходите в издадения от тях АУЗД,
съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното
производство и въз основа на това са определени процесните задължения за
жалбоподателя за ТБО за 2016 г. Доказателства, които да подложат на съмнение
така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, чиято бе
доказателствената тежест като лице, претендиращо право на освобождаване от
такса по чл. 18б, ал. 1, т. 1 от Наредбата, не доказа по пътя на главно пълно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки за това.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от Справка
(л. 121 от адм. дело № 2178/2017 г.) се установява, че на 01.10.2016 г.
жалбоподателят С. е подал молба за свързване на собствения му НИ към
електроснабдителната мрежа, с оглед временното му предоставяне на М.Г. П., с
посочено ЕГН. На следващо място, на 06.10.2016 г. е подписана декларация на
основание чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация от С., в която е
декларирал съгласието си лицата М.П. и И. П.а да бъдат регистрирани в неговия имот
по настоящ адрес, която декларация, въпреки, че не е приложената по делото,
фактите, които удостоверява, не се оспорват от жалбоподателя (така касационна
жалба и заключително становище - л. 5 и л. 60 от адм. дело № 482/2018 г. по
описа на ВАС). И най-сетне, при извършена проверка на място на 18.10.2016 г. е
установено, че жилищната сграда във въпросния ПИ е обитаема от посочените
по-горе лица М.П. и И. П.а, както и от Роси П.а, като тези обстоятелства са
надлежно обективирани в констативен протокол (л. 112 от адм. дело № 2178/2017
г.). Тези констатации на комисията не са оборени от жалбоподателя в хода на
съдебното производство при негова доказателствена тежест, доколкото
констатациите се съдържат в официален документ, който се ползва с материална
доказателствена сила.
Що се касае до акцесорните задължения за лихви за
забава – съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за
ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.
175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани.
При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.
Предвид посоченото, правилно с АУЗД е установено, че невнесената ТБО по силата
на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 9б от ЗМДТ се събира заедно с лихвите
по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От
жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са
правилно изчислени.
За пълнота и във връзка с възраженията, че в процесния
АУЗД са включени и задължения, определени с АУЗД № 284-1/13.10.2016 г., който е
бил отменен с влязло в сила решение № 717/28.04.2017 г., постановено по адм.
дело № 2846/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, следва да бъде
посочено, че въпросът за дължимостта на ТБО за периода 2010 г. – 2015 г. не е
бил разрешен, доколкото актът е бил отменен като издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е възпрепятствало
съдебната проверка за неговата законосъобразност, както е отбелязано и в самото
съдебно решение. В тази връзка и доколкото това съдебно решение е влязло в сила
на 14.06.2017 г., органът по приходите е предприел издаването на нов АУЗД при
съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
решение № 717/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2846/2016 г. по описа
на Административен съд Пловдив. Т.е. оспореният в настоящото производство АУЗД
е нов индивидуален административен акт, издаден в изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният
АУЗД е законосъобразен - издаден е от компетентен орган в рамките на неговата
компетентност, спазена е изискуемата от закона форма, правилно е приложен материалният
закон, съобразен е с целта на закона, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Ето защо жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски, които се
констатираха в размер на 800 лева, от които 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение пред ВАС и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото съдебно производство. За пълнота следва да се посочи, че в
производството по адм. дело № 2178/2017 г. ответникът също е направил разноски,
но доколкото не се претендира тяхното присъждане, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Л.Г.С.,
ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения по декларация №
287-1/22.06.2017 г., издаден от орган по приходите при община К., потвърден с
Решение № РД-02-06-2/14.07.2017 г. на Директор на Дирекция „Устройство на
територията, гражданска регистрация, местни данъци и такси и хуманитарни
дейности“ при Община К., в частта, в която на С. са определени задължения за
такса битови отпадъци за периода 2010-2016 г. в общ размер на 98,94 лв. -
главница и 29,56 лв. - лихви.
ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН ********** *** да
заплати на Община К., сумата от 800 /осемстотин/
лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: