Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                        №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ ..........................2015 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав   в     публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                                    ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар Д.К., като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 9 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл.  от ГПК.

           

С решение № 158 от 21.11.2012 г., постановено по гр.дело № 845 по описа за 2010 година, Тетевенският районен съд е осъдил  С.Р.М.,*** да заплати на О.С.Б.,ЕГН ********** ***, на основание чл.55,ал.1,предл. второ от ЗЗД,сумата от 15 000 лева, предадена като капаро от Б. на М. в периода м.октомври 2007 г.-м.март 2008 г, на основание сключен неформален устен предварителен договор за покупко-продажба на МПС-лек автомобил/микробус/ „Ситроен Джъмпер”, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 15.12.2010 г до окончателното и заплащане, а за разликата до претендирания размер от 15 600 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е като недопустим, поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация, предявения от Г.А.Б. *** срещу М.А.М. ***, иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.второ от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 600 лева,представляваща дадено капаро по същия  договор, както и иска с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 670 лева,представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху главницата от 15 600 лева и прекратил производството по делото в тези части. Отхвърлил е, като неоснователен и недоказан, предявения от О.С.Б. против С.Р.М. иск с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 670 лева,представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху главницата от 15 600 лева, съставляваща предадено капаро за закупуване на автомобила, за периода от м.октомври 2007 г. до 14.12.2010 година. Отхвърлил е, като неоснователен и недоказан, предявения от  С.Р.М. против  О.С.Б. иск с основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева,представляваща дадена в заем парична сума с уговорен падеж 15.09.2008 г.,а срещу Г.А.Б.  е отхвърлил иска като недопустим и прекратил производството. Отхвърлил е, като неоснователен и недоказан, предявения от  С.Р.М. против О.С.Б. частичен иск, с основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от  6 000 лева, представляваща уговорена неустойка за период от 60 дни, начиная от 15.09.2008 г.,в размер на 100 лева дневно, за невръщане в срок на дадена в заем парична сума в размер на 10 000 лева, а срещу Г.А.Б., отхвърлил иска, като недопустим и прекратил производството. Осъдил С.Р.М. да заплати на О.С.Б. разноски по делото в размер на 2 014,52 лева.

Подадена е въззивна жалба от С.Р.М. *** против решението в частта, в която е уважен частично основния иск по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД и е осъден да заплати на ищеца О. С.Б. сумата от 15 000 лева, както и в частта, в която са отхвърлени предявените от него насрещни искове- първият с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева- дадена в заем парична сума и втория- за заплащане на основание чл.92 от ЗЗД на неустойка в размер на 6000 лева.Решението на Тетевенския районен съд е атакувано като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в обжалваните части.Според жалбоподателя ищецът Б. не е доказал основателността и размера на предявения си иск по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД и наличието на визираните от закона предпоставки. Твърди също, че в хода на производството е доказал категорично и безспорно двата насрещни иска и съдът неправилно ги е отхвърлил.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло или до размера на признатата част, като неоснователен и недоказан, предявения от О. С.Б. срещу него иск по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лева и да се уважат предявените като насрещни срещу О. С.Б. обективно съединени искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият О.С.Б. не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат И.К., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.Представя писмени бележки.

Въззиваемият Б. се представляват от адвокат П.К., която моли да бъде потвърдено решението на РС.Изготвила е и писмена защита.

От събраните доказателства по гр.дело № 845/2010 година на Тетевенския районен съд, приложеното НАХД № 100/2014 г., като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

 Решението на Тетевенския районен съд е валидно в обжалваната част,, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

Ищците О.С.Б. и Г.А.Б. са предявили обективно съединени искове с посочено правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу С.Р.М. и М.А.М. за солидарното им осъждане да им заплатят сумата от 15600 лева, като получена от тях без правно основание, както и за сумата 6 670 лева, представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху главницата от 15 600 лева за периода от м.октомври 2007 г. до 14.12.2010 г.Първоначално като ответник по делото е бил конституиран В. Р.М., но впоследствие делото срещу него е прекратено, поради отказ от иска.Като ответник е конституирана М.А.М., съпруга на С.М..

В отговора си на исковата молба, ответникът е изложил становището си за неоснователност на претенциите.Предявил е насрещен иск с посочено основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати общо сумата от 38 000 лева, от която 10 000 лева главница и 28 000 лева неустойка по договор за заем и неизпълнението на същия за връщане на заемната сума, ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лева, от датата на предявяване на иска и до окончателното изплащане на задължението.

О.С.Б. отрича да е получавал пари в заем от М..

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Ответникът С.Р.М. и първоначално конституирания като ответник В. Р.М. са братя, а ищцата Г.Б. и съпругата на В. Р.М. –А. М. (свидетелка по делото) са сестри.

Ищецът О.С.Б. се занимавал със строителство и през периода м.октомври 2007 г. до края на м.юли 2008 г. работел на обект в с.Бели Осъм, община Троян, заедно с други лица от с.Галата, които превозвал с микробус. Разбирайки, че Б. има нужда от закупуване на микробус, през 2007 г. С.М. му предложил да закупи от него микробус марка „Ситроен Джъмпер” за сумата 25 000 лева, като се уговорили изплащането на автомобила да стане на вноски. През м.октомври 2007 г. С.Р.М. получил  моторното преводно средство от свидетеля Ч. и го предал на ищеца Б..Последният още през първата седмица предал на М. сумата от 5000 лева в дома на В. М. и в присъствието на съпругата на Б. и свидетеля А. Щ..След около пет или шест месеца,чрез св.З. З., Б. предал сумата от 15 000 лева на С.М., като част от цената. Твърдението на ищците е, че средствата са семейни и сумата от 10 000 лева е била част от ипотечен кредит, който те са сключили с ОББ АД, клон Тетевен. Междувременно Б. продължил да ползва микробуса за извозване на работещите на строителния обект в с.Бели Осъм в продължение на 9-10 месеца.

Въпросният микробус обаче не бил собственост на Б. към момента на устната уговорка, а на бащата на свидетеля С. Ч. от гр.Троян- регистриран като едноличен търговец с фирма „***”-гр.***, който имал сключен за автомобила договор за лизинг.От показанията на свидетеля Ч. се установява, че е имал търговски отношения с братята и във връзка с доставени стоки и извършени от тях услуги им дължал пари- според него повече от 25 000 лева, а според други свидетели- около 50 000 лева.В обясненията си С. Ч. твърди, че през пролетта на 2007 г. се е договорил с ответника С.М. да оформят документите за прехвърляне на собствеността на микробуса като вместо плащане бъдат приспаднати задължението му.Категорично е заявил, че не е имал финансови отношения с О., а уговорката му е била със С.. Знае, че във връзката с микробуса О. е давал пари на С., но не са всичките.Лично се е обадил на О. да му върне автобуса, защото С. така е поискал.

Покупко-продажбата на микробуса била оформена през 2008 г. с писмен договор, съгласно изискването на чл.144,ал.2 ЗДвП.Установява се от свидетелството за регистрация, че на 07.11.2008 г. ответникът  М. е регистрирал микробуса на свое име (Част І,стр.16 на ДП № 11/2010 г. на РУ”Полиция”-Тетевен).От приложеното в същото Досъдебно производство свидетелство за регистрация (на стр.17), се установява, че микробусът е пререгистриран на 14.11.2008 г. на името на  С. А. Й. от с.Г., след като последният го закупил от М..

До посочените продажби на микробуса се стигнало, след като ищецът спрял плащането на договорената цена и след като ответникът го посетил, за да поиска и остатъка от 10 000 лева. Ищецът не разполагал с парите, поради което М. отказал да прехвърли собствеността на МПС и заявил, че ще го обяви за откраднато.След  този разговор Б. закарал микробуса на свидетеля Ч., впоследствие реализирал горната продажба. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля И. И. и С.Ч..Свидетеля А. Щ. е присъствал лично на предаването на сумата от 5 000 лева от ищеца пред свидетели и знае, че сумата от 10 000 лева е предадена от О. на З.. Свидетелят И. И. (живеещ на съпружески начала с майката на ищцата) е потвърдил предаването на сумата от 10 000 лева. Свидетелят З. З.в  е заявил, че е предал на В., брат на ответника, сумата от 10 000 лева, която ищецът му е дал и които са били за покупката на буса и знае, че парите са предадени на С..Не знае нищо друго за отношенията им.

В съдебно заседание на 28.03.2011 г. на поставени по реда на чл.176 ГПК въпроси ответникът С.М. е заявил, че от ищците не е получавал лично пари, а те са предавани на брат му, който му ги е предавал.Първите 5 000 лева е получил през м.октомври 2007 г., а втората вноска –в края на месец март 2008 г.Пари на ищците не е връщал.Обяснява, че  разписката е написана от него в дома му на 23.08.2008 г. към 19.30 ч. в присъствието на съпругата му, на съпругата на ищеца-Г.Б. и на Р. М. Л.- негов баща.Сумите са получени, тъй като е дал на ищците 25 000 лева през месец октомври, а те са му върнали 15 000 лева.

В подкрепа на твърдението си е представил разписка, която е оспорена от Б. в срока по чл.193 ГПК относно съдържанието и подписа.Съдът е открил производство по оспорване на истинността на частния документ.По делото са допуснати и приети съдебно-графическа,тройна съдебно-почеркова и повторна тройна съдебно-почеркова експертизи, които съдържат противоположни констатации и заключения относно автентичността на подписа на Б. върху разписката.

Във връзка с разписката районният съд е изпратил сигнал до Районна прокуратура-Тетевен, по повод на който е образувано досъдебно производство  № 398/2012 г. срещу неизвестен извършител за съставяне на неистински частен документ – престъпление по чл.309,ал.1 от НК.Дознанието е изпратено на Районна прокуратура-Тетевен с мнение за предаване на съд на обвиняемия С.Р.М., за извършено престъпление по чл.316,предл.1,във вр. с чл.309,ал.1 НК.С решение № 111/12.07.2013 г., постановено по НАХ дело № 250/2013 г. Тетевенският районен съд е признал обвиняемия С.Р.М. за виновен в това, че на 28.03.2011 г. в открито съдебно заседание по гр.дело № 845/2010 г. на РС-Тетевен съзнателно се е ползвал от неистински частен документ- разписка, удостоверяваща предадена сума от С.Р.М. на О.С.Б., в началото на м.октомври 2007 г. в размер на 25 000 лева, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316,предл. 1 във вр. с чл.309,ал.1 НК, но го освободил от наказателна отговорност и на основание чл.78а,ал.1 НК му наложил административно наказание –глоба от 1000 лева в полза на държавата. С решение № 34 от 12.03.2014 г. по ВНАХД № 37/2014 г., Ловешкият окръжен съд е отменил решението на Тетевенския районен съд  и върнал делото за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение.Тетевенският районен съд е постановил решение № 97/14.10.2014 г. по НАХ дело № 100/2014 г., с което отново е признал С.Р.М. за виновен по повдигнатото му обвинение, но с решение № 122 от 12.12.2014 г. по ВНАХД № 395/2014 г. въззивният съд е отменил отново решението на районния съд и върнал делото на Районна прокуратура-Тетевен за ново разглеждане.В мотивите на решението ЛОС е приел, че „е налице използване на инкриминирания документ от страна на М., но същият е с невярно съдържание, а не истински такъв, тъй като същият съдържа невярно обстоятелство, а именно категорично посоченото от вещите лица по тройната почеркова експертиза в т.9.2, а именно че подписът положен като обект на експертизата в т.4.2 не е положен от О.Б., т.е. че са неверни обстоятелствата отразени в процесната разписка...” С Постановление от 20.01.2015 г. Тетевенският районен прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № 368/2012 г. по описа на РУ”Полиция” гр.Тетевен, както и повдигнатото обвинение срещу С.Р.М. за престъпление по чл.316,предл. 1 във вр. с чл.309,ал.1 НК, на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК. В мотивите на постановлението прокурорът се е позовал на решението на Ловешкия окръжен съд, като е изтъкнал, че при разглеждане на разпоредбата на чл.309,ал.1 НК се вижда, че законодателят е криминализирал създаването и използването само на неистински частен документ и такъв с преправено съдържание, но не и на частен документ с невярно съдържание, с оглед на което „процесната разписка не може да бъде предмет на престъпление по смисъла на чл.309,ал.1 НК, а след като това е така, то същата не може да бъде такава по чл.316 НК във вр. с чл.309,ал.1 НК и използването и от обвиняемия не би могло да доведе до съставомерност на престъплението, разглеждано в конкретния казус”.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Тъй като при проверката на решението на районния съд въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, съгласно чл.269,предл.второ от ГПК, то решението на Тетевенския районен съд в необжалваната част е влязло в сила, поради което не следва да бъде обсъждано.

Предявеният от О.С.Б. и Г.А.Б. срещу С.Р.М. и М.А.М. главен иск е с правно основание чл.55,ал.1,предложение второ от ЗЗД- за връщане на суми, за които твърди, че са получени от ответниците с оглед неосъществено основание.Акцесорния иск е по чл.86,ал.1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на главницата.

Според фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД подлежи на връщане полученото с оглед неосъществено основание.

Като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, включително и приложеното НАХ дело № 100/2014 г. на РС-Тетевен, съдът приема, че страните по делото са се договорили за сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер” за сумата от 25 000 лева.Към този момент те са били в добри отношения (и предвид факта, че братът на ответника съжителства със сестрата на съпругата на ищеца) поради което не са оформили писмено условията на бъдещия договор. В изпълнение на уговорката ,макар че не е бил собственик на МПС, С.М. е предоставил владението на автомобила на О.Б. още през 2007 г., а последният започнал да го ползва за извършване на превоз на работници до строителен обект в с.Бели Осъм, където е работел. От уговорената цена Б. е платил общо сумата 15 000 лева, която според настоящия състав не представлява капаро, както е приел Тетевенският районен съд, а е част от цената на автомобила и в този смисъл са показанията на свидетелите А. Щ.,И. И.,С. Ч..

 Ответникът С.М. е придобил собствеността на автомобила от свидетеля Ч. вместо плащане по повод техни търговски взаимоотношения, но се е снабдил със свидетелство за регистрация на МПС едва на 07.11.2008 г. Тъй като не е получил от Б. цялата уговорена цена, е продал автомобила на друго лице ( на 14.11.2008 г. е издадено свидетелство за регистрация на МПС на името на С. А. Й.). Безспорно е, че договорът за покупко-продажба не е сключен, т.е. бъдещото основание за плащането не се е осъществило, поради което дадените от О.Б. на С.М. суми подлежат на връщане.Предявеният от  О.С.Б. срещу С.Р.М. иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Съдът намира за неоснователен акцесорния иск, предявен за сумата 6670 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от м.октомври 2007 г. до 14.12.2010 г. Според разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗЗД свързва забавата с изтичане на срока, определен за изпълнение.Но когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- чл.84,ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства не само за срока, в който е следвало да се осъществи продажбата на процесния автомобил, но и че Б. е поканил М. да му върне дадените пари, поради което претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.Тъй като едва с исковата молба е направено искането за присъждане на обезщетение за забава, то законната лихва следва да се присъди от датата  на подаване на исковата молба пред Тетевенския районен съд- 15.12.2010 г.

С.Р.М. е предявил срещу О.С.Б. насрещен иск по чл.79,ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД- за връщане на сумата от 10 000 лева, която представлява неизпълнено задължение по договор за заем (главен иск),както и акцесорен иск- по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на задължението.Претенцията е основана на представена разписка с дата 23.08.2008 г., която обаче е оспорена от ответника относно нейната истинност по реда на чл.193 ГПК.

Установено е, че разписката е написана саморъчно от С.Р.М. и съдържа следното негово изявление: ”В началото на м.октомври 2007 г. броих на О.Б. 25, 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, за да си закупи микробус „Строен”.До момента към 23.08.2008 г. същото лице ми е върнало 15,000 /петнадесет хиляди лева/. За останалите 10,000 /десет хиляди лева/ има споразумение парите да се върнат до 15.09.2008 г. В противен случай от 16.09.2008 г. лицето С.Р.М. иска по 100 лева за всеки изминал ден.” Посочено е, че разписката е подписана пред свидетели, но в нея се съдържат само два подписа.

От съдържанието на тази разписка не може да се направи извода, че Б. е получил в заем сумата.Договорът за заем е реален и заемодателят трябва да докаже предаване на заемните средства.Най-малкото разписката следва да съдържа изявлението на  Б., че е получил посочената сума в заем. Не се съдържа и негово съгласие при забава да заплаща исканото от М. обезщетение от 100 лева за всеки изминал ден.

Във връзка с оспорване на подписа, положен срещу името на О.С.Б., са допуснати и приети няколко съдебно-графологически експертизи. Тетевенският районен съд изключително подробно е аргументирал изводите си относно факта, че въпросната разписка не е подписана от О.Б., които се споделят и от въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тези мотиви.

В подкрепа на този извод са и доказателствата, събрани в хода на наказателното производство по посочените по-горе дела, след приключване на делото пред районния съд.  В мотивите на решение № 122 от 12.12.2014 г. по ВНАХД № 395/2014 г. ЛОС е приел, че „е налице използване на инкриминирания документ от страна на М., но същият е с невярно съдържание, а не истински такъв, тъй като същият съдържа невярно обстоятелство, а именно категорично посоченото от вещите лица по тройната почеркова експертиза в т.9.2, а именно че подписът положен като обект на експертизата в т.4.2 не е положен от О.Б., т.е. че са неверни обстоятелствата отразени в процесната разписка...” Тройната експертиза, изготвена от специалисти в областта на почерковото изследване на документи в ЦЕКИИ към НИКК-МВР по дознание № 398/2012 г. на РПУ-Тетевен е дала категорично заключение, че ръкописният текст е изписан от С.Р.М., а подписът, посочен като обект на експертизата, не е положен от О.С.Б.. Независимо от това, че експертизата е приета като доказателство в наказателното производство, тя подкрепя изводите на районния съд и на настоящата инстанция, основани на тройната съдебно-почеркова експертиза, изготвена по делото от вещите лица Колибарска, Василев и Илиев, както и на особеното мнение на д-р С. Георгиев Бенчев от повторната тройна експертиза.

            На основание чл.172 ГПК съдът не дава вяра на показанията на доведените от М. свидетели за установяване факта на полагане на подписа върху разписката лично от Б., тъй като те са негови близки роднини, което предполага евентуалната тяхна заинтересованост в негова полза. Обикновената логика налага извода, че ако те са присъствали наистина при подписването на разписката от Б., то в нея би трябвало да има и техните подписи, а такива липсват.

При тези мотиви следва да се приеме, че оспорването истинността на разписката е успешно проведено и доказателствената сила на частния документ не следва да бъде зачитана. Това налага извода, че  С.Р.М. не е доказал съществуването на заемни правоотношения между него и О.С.Б., поради което искът за връщане на сумата от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Поради обусловеността му от главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск по чл.92 ЗЗД –за присъждане на наустойка в размер на 6000 лева за период от 60 дни, считано от 15.09.2008 г. –по 100 лева на ден, затова, че заетата сума не е върната в уговорения срок.

При това положение, поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат определени и разноските за въззивната инстанция. О.Б. е поискал присъждане на разноски, които според списъка по чл.80 ГПК са в размер на 400 лева -за адвокатско възнаграждение.Видно обаче от представения договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г. на адвокат П.К. това възнаграждение е само договорено, но не и заплатено, поради което не следва да се присъжда.В този смисъл е т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 21.11.2012 г., постановено по гр.дело № 845 по описа за 2010 година на Тетевенския районен съд в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О.С.Б., ЕГН ********** *** за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му  страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

                                    

                                                                                                    2.