Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 391 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №466 от 11.03.2019 г. по гр.д. №6405/2018 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез юрк.К.П.,
против В.Т.Р., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.******, ***, ***, ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сума в
размер на 2 803.22 лева, от
които 2 023.04 лева главница, 184.76 лева договорна лихва за периода
20.02.2014 г. – 18.07.2014 г., 595.42
лева договорно обезщетение за забава за периода 21.02.2014 г. – 13.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РАЗПОРЕДИЛ да се изплати на особения
представител адв.Ч.Д. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 300,00 лева.
Недоволен
от решението в частта му, с която иска по чл.422 от ГПК е отхвърлен относно
вземанията за 2 023.04 лева
главница и за законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, е останал
ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и е подал въззивна жалба срещу него, в която
моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да
бъде признато, че ответникът дължи на ищеца 2 023.04 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното и изплащане. Според въззивника, с
връчването на препис от исковата молба на ответника чрез назначения му особен
представител – адв. Д., цесията следва да се счита за съобщена по смисъла на
чл.99, ал.3 от ЗЗД на ответника. Уточнява се, че по силата на договора за цесия
от 10.01.2017 г. /§5, ал.7/ цедентът е упълномощил цесионера да уведоми по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника.
Отбелязва се, че особеният представител е назначен след като съдът е приел
връчването на исковата молба и приложенията към нея за редовно. Въззивникът се
позовава на обективираната в решение №198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г.
на ВКС съдебна практика.
В жалбата
не се съдържат доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 07.05.2019 г. на ответника В.Т.Р. чрез
назначения му особен представител адв. Д.. На 08.05.2019 г. последният е
поискал Плевенски Районен съд да отмени определението си от 23.04.2019 г. за
администриране на въззивната жалба и да я остави без движение с указание до
въззивника за внасяне на депозит за възнаграждението му като особен
представител във въззивната инстанция. Плевенски Районен съд е уведомил на
15.05.2019 г. адв. Д., че възнаграждението му за въззивната инстанция ще бъде
определено от Плевенски Окръжен съд. До изтичане на срока по чл.263, ал.1 от ГПК, а именно – до 21.05.2019 г. адв. Д. не е депозирал отговор на жалбата.
С
определение №764 от 28.05.2019 г. Плевенски Окръжен съд е указал на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр.
София да внесе по депозитната сметка на Плевенски Окръжен съд сумата от 300
лв., необходима за заплащане възнаграждението на особения представител на В.Т.Р.
за въззивната инстанция. На 11.07.2019 г. на ел. поща на Плевенски Окръжен съд
е постъпила молба от процесуалния представител на въззивника – адв. Е.В., към
която е прикачено платежно нареждане от 10.07.2019 г. за сумата от 300 лв. В о.с.з.
на 11.07.2019 г. е разпоредено същата да бъде платена на адв. Ч.Д. като
възнаграждение за особено представителство във въззивната инстанция.
В о.с.з. на 11.07.2019 г. не е присъствал представител на
въззивника, но в молба от с.д., постъпила в съда по факса, е поискано делото да
се гледа в негово отсъствие. Поддържа се въззивната жалба. В молбата е
обективиран и списък по чл.80 от ГПК и се претендира присъждането на посочените
в него разноски.
В о.с.з. на 13.06.2019 г. особеният представител на
въззиваемия – адв. Д. е пледирал за потвърждаване на решението в обжалваната му
част.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за потребителски паричен кредит PLUS-10093159 от 19.03.2013 г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД е предоставило на В.Т.Р.
кредит в размер на 4 500 лв., при лихвен процент 32.36 %, с ГПР 44.96 %, който
кредит е следвало да бъде погасен на 16 месечни вноски, с размери и падежи,
съгласно погасителен план.
Видно от погасителния план, последната месечна погасителна вноска е с падеж
18.07.2014 г., която дата следва да бъде приета за краен срок за издължаване на кредита.
В т.3 от договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран
за срока на действието му.
Според т.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. Това обезщетение за
забава има характер на наказателна лихва за забава.
Отново в т.5 от договора е предвидено,
че при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски считано от
падежа на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Твърди се, че В.Т.Р. е спрял да обслужва кредита, като първата неплатена вноска е тази с
падеж на 20.02.2014 г. Непогасени са останали и останалите вноски до последната
вкл. с падеж на 18.07.2014 г.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД
е прехвърлило на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД вземанията си от длъжници,
подробно посочени в Приложение №1 към договора, в т.ч. и вземанията си от
ответника В.Т.Р. по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-10093159 от
19.03.2013 г.
за: главница в размер на 2 023.04 лв., лихва в размер на 184.76 лв., неустойка
за забава в размер на 556.62 лв.
Твърди се, че от деня след падежа на първата неплатена вноска, т.е. от 21.02.2014 г. В.Т.Р.
е изпаднал в забава и дължи договорената лихва за забава.
Твърди се също, че от 20.02.2014 г. до 18.07.2014 г. В.Т.Р. дължи и договорената
възнаградителна лихва.
Видно от нот. заверено пълномощно с рег. №00152/10.01.2017 г. на нотариус В.Б., цедентът изрично е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Видно от уведомление за извършено прехвърляне на вземания на стр.5 от
делото на РС, то
изхожда от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД чрез „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД и е
адресирано до В.Т.Р..
Твърди се, че уведомлението е изпратено по пощата чрез писмо с обратна разписка, но не е
връчено, защото пощенската пратка е върната като непотърсена. Доказателства не
се сочат.
Твърди се, че на 25.04.2018 г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е подало до Плевенски Районен
съд заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу В.Т.Р. за
изпълнение на следните вземания, произтичащи от сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София договор за потребителски паричен кредит PLUS-10093159 от 19.03.2013
г., които вземания са придобити от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София,
съгласно сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.:
- 2 023.04 лева главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането;
- 184.76 лева договорна лихва за
периода 20.02.2014 г. – 18.07.2014 г.,
- 595.42 лева договорно
обезщетение за забава за периода 21.02.2014 г. – 13.04.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. №2823/2018 г. по описа на Плевенски Районен
съд,
образувано въз основа на горепосоченото заявление, в
полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София е била издадена заповед за изпълнение №1756 от 26.04.2018 г. така, както е поискана.
Видно още от приложеното ч.гр.д. №2823/2018 г. по описа на Плевенски
Районен съд е, че В.Т.Р. не е открит за връчване на заповедта, поради което на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София е указано да предяви иск за установяване на
вземанията си от него. Съответното съобщение е връчено на 14.08.2018 г. и в
указания срок – на 03.09.2018 г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София е подало
по пощата искова молба, с която е предявило иск по чл.422 от ГПК със следния петитум: да бъде
признато за установено съществуването на следните вземания на ищеца от ответника, произтичащи от
сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София договор за потребителски
паричен кредит PLUS-10093159 от 19.03.2013 г., които вземания са придобити от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, съгласно сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София договор за продажба и прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г.:
- 2 023.04 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането;
- 184.76 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 20.02.2014 г. – 18.07.2014 г.,
- 595.42 лева лихва за забава за
периода 21.02.2014 г. – 13.04.2018 г.
В исковата молба изрично се сочи, че към нея е приложено невръченото по пощата уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, и се моли то да се счита за връчено на длъжника с
връчването на исковата молба и приложенията към нея.
След като ответникът не е намерен
на постоянния и настоящия му адрес, нито по месторабота, Плевенски Районен съд
е разпоредил залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. То е осъществено
на 06.11.2018 г., но в указания срок адресатът не се е явил да получи съдебните
книжа.
С определение от 19.12.2018 г.
първоинстанционният съд е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК адв. Ч.Д. за
особен представител на ответника. В това си качество той е получил на 27.12.2018
г. препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. и невръченото
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В
обжалваното решение е прието, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника
чрез назначения му особен представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т.ч. и невръченото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, защото връчването на особен представител не може да се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника цесията/,
нито на връчване на упълномощен от ответника адвокат /който да извърши
фактически действия, целящи да доведат до знанието на длъжника цесията,
доколкото му позволява връзката с клиента/.
Прието е
също, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като
кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник и предявеният иск се
явява неоснователен.
Въззивната инстанция не споделя тези изводи на Плевенски
Районен съд, защото:
Съобщаването
на цесията от цедента на длъжника има за цел да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. Именно „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД вече не е
титуляр на процесните вземания, доколкото още при сключването на договора за
цесия те са валидно прехвърлени в потримониума на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД. Предвид
целта на съобщаването на цесията, то по никакъв начин не се отразява върху
нейната валидност и тя поражда действието си между страните по договора.
Освен
това, според Плевенски Окръжен съд, неуведомяването или ненадлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение само ако
едновременно с това се твърди, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор.
В случая не се твърди В.Т.Р. да е платил на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД претендираните суми. Поради това
е без значение за основателността на иска, че цесията е съобщена на длъжника
чрез назначения му особен представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т.ч. и невръченото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В отговора особеният представител
на ответника е направил възражение за погасяване по давност на вземанията за
лихва в размер на 184.76 лв. и за мораторна лихва в размер на 556.62 лв.
Позовал се е на чл.111, б. „а“ от ЗЗД.
В отговора се твърди още, че в
договора има клаузи, целящи или имащи за резултат заобикаляне изискванията на
ЗПК, което съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, ги прави нищожни. Прави се препратка
към чл.5, ал.1, т.10 от ЗПК, но такава разпоредба не съществува. Като „заобиколени“
се сочат разпоредбите на чл.19 /която се отнася до ГПР/ и чл.11, ал.1, т.9, 9а
и 10 от ЗПК /които касаят съответно лихвения процент по кредита, методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит/.
Особеният представител е направил
и възражение, че в договора има клауза, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, която клауза също е нищожна.
Разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗПК се отнася до случаите на предсрочно
погасяване на кредита от страна на потребителя, каквато хипотеза в случая не е
налице.
От трите възражения на особения
представител Плевенски Окръжен съд намира за относимо само първото. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че процесният кредит е с фиксиран лихвен
процент, чийто размер е ясно посочен в договора; че няма хипотеза за прилагане
на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; че не се
претендират разходи по кредита и че за процесния договор, като сключен преди
26.03.2013 г., не се прилагат разпоредбите на ЗИДЗПК, обнародван в ДВ
бр.30/2013 г., за изчисляване на ГПР при отчитане на допълнителните допускания.
Възражението за изтекла погасителна давност, което именно е релевантно за
основателността на предявения иск в частта му относно лихвите, не е обсъждано
по същество в първоинстанционното решение. То не следва да бъде обсъдено и от
въззивната инстанция, доколкото решението на Плевенски Районен съд не е
обжалвано в частта му, с която иска по чл.422 от ГПК е отхвърлен относно
вземанията за 184.76 лева – договорна лихва за периода 20.02.2014 г. –
18.07.2014 г. и за 595.42 лева – договорно обезщетение за забава за периода
21.02.2014 г. – 13.04.2018 г.
Особеният представител не е
направил възражения относно дължимостта на главницата. По искане на ищеца в
първоинстанционното производство е допусната СИЕ и от изготвеното от ВЛ В.В. писмено заключение е видно, че кредитът в
размер на 4 500 лв. е предоставен от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД; че
ответникът е погасил напълно първите 10 месечни погасителни вноски и частично 11-та
месечна погасителна вноска – в размер на общо 80.10 лв. Така дължима е останала
главница в размер на общо 1 904.68 лв. Заключението не е оспорено от
страните и е прието от съда.
Въззивната инстанция намира, че
вземането за главница следва да бъде признато за съществуващо именно в
посочения от ВЛ размер. При това положение решението следва да бъде отменено в
частта му, с която иска по чл.422 от ГПК е отхвърлен относно вземането за
1 904.68 лв. – главница и за законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а вместо него следва да бъде
постановено решение, с което на основание чл.422 от ГПК бъде признато за
установено, че съществува вземане на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД от В.Т.Р. за сумата от 1 904.68 лв.,
явяваща се дължима главница по сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД договор
за потребителски паричен кредит PLUS-10093159 от 19.03.2013 г., което
вземане придобито от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, съгласно сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1 904.68 лв. от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 25.04.2018 г. до окончателното и заплащане, за които
вземания е била издадена заповед №1756 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. №2823/2018
г. по описа на Плевенски Районен съд за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Въззивната жалба се явява
неоснователна в частта и насочена срещу решението в частта му, с която иска по
чл.422 от ГПК е отхвърлен относно вземанията за разликата от 1 904.68 лв.
до 2 023.04 лева главница и за
законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното и заплащане.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта и на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е
направило по ч.гр.д. №2823/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд разноски
за ДТ в размер на 56.06 лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 50 лв. и е
поискало присъждането на тези разноски. Плевенски Окръжен съд намира, че
юриск.възнаграждение е определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
В
първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за ДТ в
размер на 124.87 лв. /при дължими отново 56.06 лв./, за юриск.възнаграждение в
размер на 150 лв., за депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 100 лв. и за
депозит за възнаграждение на особения представител в размер на 300 лв. и е
поискало присъждането на тези разноски. Плевенски Окръжен съд намира, че
юриск.възнаграждение следва да бъде определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 100 лв.
Във
връзка с въззивното обжалване „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е направило разноски за ДТ в размер на 40.46
лв., за юриск.възнаграждение в размер на 300 лв., за депозит за възнаграждение
на особения представител в размер на 300 лв. и е поискало присъждането на тези
разноски. Плевенски Окръжен съд намира, че юриск.възнаграждение следва да бъде
определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП в размер на 150 лв.
При този
изход на спора по същество, В.Т.Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата
от 72.06
лв., явяваща се разноски, направени в заповедното производство,
сумата от 377.82 лв., явяваща се
разноски, направени в първоинстанционното производство на исковия процес и сумата
от 490.46 лв., явяваща се разноски,
направени в настоящата въззивна инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №466 от 11.03.2019
г. по гр.д. №6405/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с
която е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК ******, със съдебен
адрес ***, чрез юрк.К.П., против В.Т.Р., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.******,
***, ***, ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
ищеца сума в размер на 1 904.68 лв.
– главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че съществува следното
вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК ******, със съдебен
адрес ***, чрез юрк.К.П. от В.Т.Р., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.******, ***,
***, ***: за сумата от 1 904.68 лв., явяваща се дължима главница по сключен с „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ****** договор за потребителски
паричен кредит PLUS-10093159 от 19.03.2013 г., което вземане е придобито от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК
******, съгласно
сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ****** договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
1 904.68 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 25.04.2018 г. до окончателното и заплащане, за които вземания е била издадена
заповед №1756 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. №2823/2018 г. по описа на Плевенски
Районен съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение
№466 от 11.03.2019 г. по гр.д. №6405/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Т.Р., с ЕГН **********, от гр.Плевен,
ж.к.******, ***, ***, *** да заплати в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК ******, със съдебен
адрес ***, чрез юрк.К.П. сумата от 72.06 лв., явяваща се разноски, направени в
заповедното производство, сумата от 377.82
лв., явяваща се разноски, направени в първоинстанционното производство на
исковия процес и сумата от 490.46 лв.,
явяваща се разноски, направени в настоящата въззивна инстанция, всички разноски
съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: