№ 70
гр. Луковит, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК
Образувано е по подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *****, чрез пълномощника юрк. ****, против О. М. А.,
ЕГН **********, с адрес в ****, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК – с цена на иска 6156,27 лева.
В исковата молба относно допустимостта на исковата претенция са изложени
твърдения, че на 06.03.2019 г., „Банка ДСК“ АД, в качеството си на кредитор, е подала в
Районен съд -гр. Луковит Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД. Образувано е ч.гр.д. № 151/ 2019 г. на Районен съд
гр. Луковит, срещу О. М. А., за което в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.03.2019 г. и
Изпълнителен лист № 133 от 08.03.2019 г. Въз основа на тях на 21.08.2019 г. е образувано
изпълнително дело № 148/ 2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Луковит.
Относно обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са изложени
твърдения, че „Банка ДСК“ АД е предоставила на О. М. А., кредит в размер на 7000 лева,
съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2016 г. Определена е
падежна дата за плащане на вноските по кредита - 14-то число на месеца. Съгласно чл. 1 от
Договора, Банката предоставя кредит в размер на 7000 лева с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на Договора е 10,7 % годишно или 0,03% на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,106 %. При изпълнение на
Условията по програма за обвързана продажба „ДСК Партньори", подробно описани в
Приложение № 2 към договора за кредит, същият започва да се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент чрез намаляване на надбавката съгласно условията.
Твърди се, че при погасяване на кредита са допуснати нередовности при плащането
на погасителните вноски по главница и лихва от страна на ответника, което е довело до
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на 20.02.2019 г., на основание чл. 19.2
1
от Договора за кредит, поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, след което целият кредит става предсрочно изискуем.
Твърди се, че „Банка ДСК“ АД е уведомила съгласно т. 18 от TP № 4/ 2013г. на ОСГК
на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението с уведомление
изх. № 08-20-00277/ 18.02.2019 г. получено на 20.02.2019 г. съгласно приложената разписка.
В тази връзка се сочи, че непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или
главница до датата на изискуемост са 3 броя вноски, съответно: на 14.12.2018 г. - 95,42 лв.;
на 14.01.2019 г. - 95,42 лв.; на 14.02.2019 г. - 95,42 лв.
Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът О. М.
А., дължи на „Банка ДСК“ АД, следните суми: Главница - 5839,41 лева; лихвена надбавка за
забава - 3,26 лв. за периода от 21.12.2018 г. до 04.03.2019 г.; договорна лихва - 193,60 лева за
периода от 14.11.2018 г. до 04.03.2019 г; разходи при изискуем кредит - 120,00 лв., както и
законна лихва върху главницата от 06.03.2019 г.
Като писмени доказателства към исковата молба са представени заверени копия от:
Договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2016 г., общи условия; Тарифа за такси
по кредити за текущо потребление; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 08.03.2019 г.; Изпълнителен лист № 133 от 08.03.2019 г., издаден по ч. гр. д.
№ 151/ 2019 г.; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД; Молба за образуване
на изпълнително дело от 21.08.2019 г.; Уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 08-
20-00277 от 18.02.2019г.
Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване.
С Разпореждане № 211 от 04.03.2022 г., постановено по настоящето дело, на
основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП съдът е предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство в полза на ответника по делото О. М. А., като с Определение
№ 71 от 17.03.2022 г. за негов особен представител е назначен адв. Н. Л. от АК - Ловеч.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Н. Л., назначена
за особен представител на ответника, в който се изразява становище, че така предявеният
иск е допустим. По отношение на основателността му сочи, че ще изрази становище след
провеждане на съдебното дирене, т.к. в момента няма връзка с ответника А. и не може да
соча факти и обстоятелства, касаещи посочения в исковата молба договор за заем.
Отделно от това се твърди, че от представените към исковата молба писмени
доказателства не става ясно по какъв механизъм е изчислен размера на задължението -
главница и лихви. Не става ясно ползвани ли са промоционалните условия в Приложение №
2 по стандартния кредит за текущо потребление, с какъв лихвен процент е изчислен
погасителният план, променян ли е лихвеният процент, кога и по какъв начин и ако е
променян, от кога, на какво основание, както и уведомяван ли е кредитополучателя по
визирания в договора ред.
Твърди се, че не става ясно и с какъв лихвен процент е олихвена сумата след
обявяване на предсрочната изискуемост. В тази връзка се сочи, че договорната клауза,
визирана в чл. 19.2 от Общите условия допускат кумулативно начисляване на
възнаградителна лихва и мораторна неустойка в размер на възнаградителната лихва,
увеличена с 10 пункта, като по този начин се стига до двукратно оскъпяване на кредита,
поради което тези клаузи се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП.
Твърди се, че не са представени доказателства за реално извършени разноски при
обявяване на предсрочна изискуемост, каквито разходи се претендират от ищеца в размер
на 120 лева. В действителност към исковата молба са представени такси по кредити за
2
текущо потребление - Приложение № 3, като съгласно т. 6 от същите са предвидени такси
при изискуем кредит от 120.00 лева, при което счита, че тази клауза е нищожна поради
противоречие с чл.10а, ал. 2 от ЗПК
Не се възразява да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице да даде отговор и на въпросите – 1. С какъв лихвен процент е
олихвяван кредита и дали са действали промоционалните условия по стандартния кредит
Приложение № 2, и докога? 2. Променян ли е лихвеният процент, от кога и на какво
основание и уведомяван ли е кредитополучателя за това?
В съдебно заседание ищецът „Банка ДСК“ АД не се представлява. В писмена молба,
подадена чрез пълномощника Д.М.П. моли съда да се произнесе с решение, с което да
уважи предявените искове.
Ответната страна О. М. А. не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява
назначеният му особен представител адв. Л., която твърди, че начислената от банката такса
в размер на 120 лв. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се явява нищожна.
Моли съда да направи преценка относно законосъобразността на уговорените в договора
лихви, като счита, че те допълнително увеличават размера на кредита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
преценка на становището на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се нужда е от доказване фактът, че въз основа на подадено заявление по чл. 417 от
ГПК е образувано ч.гр.д № 151/ 2019г. по описа на РС – Луковит. В полза на кредитора
„Банка ДСК“ АД на 08.03.2019 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
О. М. А. за сумите от 5839,41 лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; 193,60 лв. – договорна лихва за периода от
14.11.2018 г. до 04.03.2019 г.; 3,26 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2014 г. до
04.03.2019 г.; 120 лв. – разноски за изискуемост на кредита; 173,13 лв. разноски по
заповедното дело.
Вземането на кредитора произтича от сключен на 14.04.2016 г. договор за кредит,
по силата на който банката е предоставила сумата от 7000 лв. на О. М. А.. Страните
уговорили, че отпуснатата сума следва да бъде върната на 120 броя месечни вноски,
размерът на които бил определен съгласно погасителен план, представляващ Приложение
№1 към договора за кредит. Посочено е, че падежната датата за изплащане на всяка вноска е
14-о число на месеца.
Съгласно чл. 8 от Договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на Договора е 10,7 % годишно или 0,03% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,106 %. При изпълнение на
Условията по програма за обвързана продажба „ДСК Партньори", подробно описани в
Приложение № 2 към договора за кредит, същият започва да се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент чрез намаляване на надбавката съгласно условията.
С допълнително споразумение към договора за кредит е направена поправка на
техническа грешка, при което посочената в договора за кредит стойност на Годишния
процент на разходите (ГПР), възлизаща на 12,65%, следва да се чете 12,68%.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които са неразделна част от процесния договор.
За обезпечаване вземанията на кредитора в полза на банката бил учреден залог
върху вземанията на залогодателя-длъжник О. А. за трудово възнаграждение и други
вземания по трудово правоотношение между последния и работодателя „ФАРИ БГ“.
3
Дължимите вноски за заплащани редовно до дата 14.12.2018 г., когато длъжникът
спрял плащанията си по кредита. Поради допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, на основание т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит банката
обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомление изх. № 08-20-00277/18.02.2019 г.
получено от длъжника на 20.02.2019 г.
За изясняване на спорните факти и обстоятелства съдът допусна изготвянето
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, след като се запозна с материалите по делото
даде заключение, че сумата от 7 000,00 лв. по Договор за кредит за текущо потребление от
14.04.2016 г. е усвоена еднократно от кредитополучателя - О. М. А. на 15.04.2016 г. За
погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 2 955,36 лв. Погасената сума за
главница е 1 160,59 лв., за договорна лихва е 1 786,86 лв. и за санкционираща лихва е 7,91
лв. Посочените суми са описани подробно в табличната част на експертното заключение.
Последното плащане постъпило за погасяване на задълженията по Договор за кредит
за текущо потребление от 14.04.2016г. е било на 16.11.2018 г. Първата неплатена вноска
съгласно погасителния план е за дата 14.12.2018 г. в размер на 95,42 лв. След този период не
се установява постъпване на нови плащания по кредита.
Размерът на дължимите суми към датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 06.03.2019 г. е както следва: Главница - 5 839,41 лв.; договорна
лихва - 193,60 лв. за периода от 14.11.2018г. до 04.03.2019 г.; Лихвена надбавка за забава-
3,26 лв. за периода от 21.12.2018 г. до 04.03.2019 г.; Такса изискуемост - 120,00 лв.
Експертът посочва, че размерът на дължимата договорна лихва до датата на
настъпване на предсрочна изискуемост на задължението - 20.02.2019 г. е 157,05 лв.
Размерът на дължимата лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението - 20.02.2019 г. е 1,03 лв.
Посочва се, че от самото начало кредитът е олихвяван с лихвен процент 10,7 %
годишно, тъй като не са били налице условия за ползване на преференциален такъв.
Установява се, че лихвеният процент е променян в следствие на промяната на
Sofibor, същият е променлив коефициент, който участва във формирането на променливия
лихвен процент и чиято промяна не се определя от банката. Променливият лихвен процент
зависещ от 6-месечния SOFIBOR се променя от Банката два пъти в годината на 15 януари и
15 юли. Промяната се извършва съгласно котировката на 6 -месечния SOFIBOR, която се
обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ.
Съгласно т.7.3 от Общите условия към договора за кредит, при промяна на лихвения
процент Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя актуализиран погасителен план на Кредитополучателя при явяването му в
поделение на Кредитора. Новият размер на променливия лихвен процент, от които зависи
размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на Кредитора и на
Интернет страницата му.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е редовна, подадена е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК,
поради което исковете са допустим и съдът следва да ги разгледа.
Безспорно установено е, че между страните по делото е налице облигационно
правоотношение произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление сключен на
14.04.2016 г. По силата на говора кредиторът „Банка ДСК“ АД е отпуснал сума в размер на
4
7000 лв. на кредитополучателя О. М. А., който от своя страна се задължил да я върне в
определен срок.
Процесният договор за кредит попада в обсега на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. От
съдържанието на договора е видно, че е ясно посочен размера на променливия лихвения
процент и методиката за изчисляването му. Налице е подробен погасителен план с описание
на дължимите вноски, техния размер и падеж.
В случая съдът намира, че договорът отговаря на изискванията на закона и няма
основания да се приеме за нищожен.
Не се спори също, че отпуснатата от банката сума в размер на 7000 лв. е усвоена
изцяло на 15.04.2016 г. чрез превод по посочената от кредитополучателя разплащателна
сметка.
Установи се, че длъжникът е извършвал плащания по кредита, в общ размер на 2
955,36 лв., отнесени както следва: за главница 1 160,59 лв., за договорна лихва 1 786,86 лв. и
за наказателна лихва е 7,91 лв. От заключението на вещото лице става ясно, че на 14.12.2018
г. длъжникът е спрял плащанията по кредита. По делото липсват доказателства, от които да
се установяват последващи плащания на дължимите вноски.
При това положение банката е отправила уведомление до длъжника О. А., с което на
основание т.19.2 от Общите условия, е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е получено от длъжника на 20.02.2019 г.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС Предсрочната изискуемост на вземането по договор
за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта
за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се
връща на вноски.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена. От заключението на
вещото лице се установява, че дължимата главница за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на образуване на настоящото дело възлиза в размер на
5 839,41 лв. В хода на съдебния процес не бяха представени доказателства за извършени
плащания след този период.
Поради това в полза на кредитора следва да бъде присъдена сумата от 5839,41 лева
представляваща непогасения остатък от главницата по процесния договор за кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл.8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на Договора е 10,7 % годишно или 0,03% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,106 %.
Видно от т.7.2.1 от ОУ променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечния
5
SOFIBOR, се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и 15 юли. Промяната
се извършва съгласно котировката на 6-месечния SOFIBOR, която се обявява два работни
дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. В този случай съгласно т.7.3
от ОУ кредиторът определя нов размер на месечната вноска лихва и/или главница и
предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в
поделение на кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи
размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и в
интернет страницата му.
От изготвената и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
лихвеният процент е променян вследствие на промяната на Sofibor, същият е променлив
коефициент, който участва във формирането на променливия лихвен процент и чиято
промяна не се определя от банката. Съгласно експертизата размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода от 14.11.2018г. до 04.03.2018 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, е в размер на 193,60 лв.
Съдът намира, че клаузите на т.7.2.1 от Общите условия и чл. 8 от договора за кредит
отговарят на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Ясно е определен дневният и годишният размер на дължимата
възнаградителна лихва, както и метода по който тя ще се променя. Доколкото изменението
на лихвения процент не зависи от кредитодателя, а от изменението на 6-месечния Sofibor,
който се публикува на интернет страницата на БНБ.
Въз основа на горното съдът счита, че тези клаузи не се явяват неравноправни и не са
във вреда на потребителя, поради което в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД следва да
бъде присъдена дължимата за периода от 14.11.2018 г. (датата на предсрочната изискуемост)
до 04.03.2018 г. възнаградителна лихва върху главницата в размер на 193,60 лв.
Съгласно т.19.2 от ОУ – при допусната забава на плащанията на главницата и/или
лихвата над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако
законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД.
Съдът не споделя твърдението на ответната страна, че уговорката в т.19.2 от Общите
условия, предвиждаща кумулативно начисляване на възнаградителна лихва и мораторна
неустойка, води до двукратно оскъпяване на кредита, поради което се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Съдът напомня, че двете задължения преследват
различни цели. Уговорената мораторна неустойка има за цел обезщетяване на вредите
причинени от забавата, без да е необходимо да се доказва техния размер. Същевременно
неустоечното задължение има и санкционна функция, то е неблагоприятна последица за
длъжника поради това, че последният не е изпълнил поетото от него задължение в
уговорения срок. Възнаградителната лихва, от своя страна, представлява цената, която
кредитополучателя заплаща на кредитодателя за това, че му е предоставил за ползване
сумата за срока на договора. И двете задължения са ясно и подробно описани в процесния
договор. Предвидената мораторна неустойката е в размер на 10 процентни пункта, което не
води до прекомерното оскъпяване на кредита.
Поради това съдът намира, че претенцията за заплащане на лихвената надбавка в
размер на 3,26 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. до 04.03.2019 г. следва да бъде
уважена в цялост.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 120
лв., представляваща направени разходи за изискуем кредит. В хода на съдебния процес тези
разходи не бяха доказани от страната, която твърди, че ги е извършила, поради което съдът
6
следва да отхвърли в цялост предявеният иск за 120 лв. като неоснователен и недоказан.
С оглед решението по предявените искове, съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, а именно - в исковото
производство в размер на: 350 лв. - депозит за вещо лице; 637.81 лв. – депозит за особен
представител; 123.13 лв. държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 173.13 лева.
По изложените мотиви съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. М. А., ЕГН **********, с адрес в
****, че дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*****, сумата от 5839,41 лева – главница дължима по Договор за потребителски кредит за
текущо потребление от 14.04.2016 г.; договорна лихва в размер на 193,60 лева, за периода от
14.11.2018 г. до 04.03.2019 г; лихвена надбавка за забава в размер на 3,26 лв., за периода от
21.12.2018 г. до 04.03.2019 г.; както и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 120 лв., представляваща направени
от ищеца разноски при изискуем кредит, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът О. М. А., с горепосочената
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ищеца Банка ДСК“ АД с ЕИК *******, направените
разноски в исковото производство в размер на 1 210.94 лева, и направените разноски в
заповедното производство в размер на 173.13 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7