Р Е Ш
Е Н И Е № 121
гр. София, 13.10.2014г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в съдебно заседание, проведено
при закрити врата на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от
съдията т.д.н. № 54 по описа за 2014 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е молба от М. А.М. с ЕГН ********** и адрес
в гр.Е.П. за откриване на основание чл.625 от ТЗ на производство по
несъстоятелност за „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК., седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. И.Г. с ЕГН **********.
С
молбата се сочи, че молителят е кредитор на длъжника-ответник по четири
договора за паричен заем, по които „Д.Е.Д.И.” ЕООД има непогасени задължения в
общ размер на 65 500.00 евро и 30 000.00 лева. Изложено е още, че длъжникът-ответник
не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения. Поддържа се,
че ответното дружество е спряло плащанията си около 01.04.2011г., когато било
първото просрочие на дължимо плащане по първия договор за паричен заем.
Молителят твърди, че дружеството ответник е в състояние на неплатежоспособност
по смисъла на чл.608 от ТЗ, както и че са налице данни за свръхзадълженост на
ответника по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ, тъй като не разполагал с достатъчно
имущество, за да покрие паричните си задължения. Сочи се още в молбата, че
затрудненията на длъжника не са временни.
С молбата на М.М. са представени писмени доказателства
– заверени фотокопия на четири броя договори за заем от 04.01.2008г., от
09.04.2008г. – 2 броя и от 17.04.2008г. и банково извлечение за превеждане на част
от заетите суми.
С оглед разпоредбата на чл.628, ал.3 от ТЗ молителят е
уведомил НАП на основание чл.78, ал.2 от ДОПК за депозираната в съда молба по
чл.625 от ТЗ с предмет претенция за откриване на производство по
несъстоятелност на „Д.Е.Д.И.” ЕООД.
В проведените по делото съдебни заседания ответното
търговско дружество, редовно призовано при условията на чл.619, ал.1 от ТЗ не
изпрати представител и не изрази писмено становище по молбата с правно
основание чл.625 от ТЗ.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на молителя - кредитор, приема за установено следното от фактическа страна:
Единствените писмени
доказателства, представени с молбата на молителя и установяващи задължения на
длъжника - ответник към кредитора – молител в настоящото съдебно производство
са представените с молбата по чл.625 от ТЗ – заверени фотокопия на четири броя договори за заем от 04.01.2008г., от
09.04.2008г. – 2 броя и от 17.04.2008г. и банково извлечение за превеждане на
част от заетите суми.
.
От тях се установява, че молителят е предоставил
реално на ответното дружество, на 09.04.2008г. и на 17.04.2008г. общо сумата от
64 870 евро. Условията, които страните по четирите договора за заем са
договорили са абсолютно идентични, а именно че срока на връщане на заетата сума
е 3 години, че се дължи от заемополучателя годишна лихва в размер на
10.50% върху заетата сума, която се
заплаща на третата година, ведно с главницата, както и че се дължи от
заемополучателя неустойка в размер на 10 % от размера на заема за всеки шест
месеца просрочие на задължението му за връщане на заетата сума.
До края на първото по делото заседание не се
присъедини редовно в производството друг кредитор освен молителя, чието вземане
да произтича от търговска сделка /чл.629, ал.4 от ТЗ/.
Към
молбата не са представени доказателства за наличието на публичноправни
задължения на ответното търговско дружество, а и не са изложени твърдения, че има
такива възникнали задължения, свързани с осъществявана търговска дейност на
длъжника.
По делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която
установява, че вещото лице не е допуснато до счетоводството на длъжника, поради
което е анализирало финансовото му състояние по обявените в ТР ГФО до 2011г.
Установява се от обясненията на вещото лице, че длъжника е създал пречки за
изследване на счетоводните му документи, поради което експертизата е работила
само по доказателствата в делото и общодостъпни документи. В тази връзка
експертизата не е анализирала в период от 2011г. до настоящия момент,
финансовото състояние на длъжника, който период е от съществено значение за
изводите на съда в настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Изпълнени са условията за разглеждане на молбата и
образуване на дело по несъстоятелност съгласно изискванията на чл.628, ал.3 от ТЗ, като са представени доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК за уведомяване на Националната
агенция за приходите за внасяне на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника.
Разгледана по същество, молбата е основателна и следва
да се уважи.
Съгласно чл.607а от ТЗ производство по несъстоятелност
се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и за търговец, който е
свърхзадължен, ако е капиталово дружество.
Неплатежоспособен – според легалната дефиниция на
чл.608, ал.1 от ТЗ, е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът e спрял плащанията – чл.608, ал.2 от ТЗ.
Свръхзадължено - според легалната дефиниция на чл.742,
ал.1 от ТЗ, е търговско дружество, когато неговото имущество не е достатъчно,
за да покрие паричните му задължения.
За да постанови решение, с което да открие
производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на
твърдените материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от
ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже
фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът следва да установи
наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, а длъжникът следва
да установи, че затрудненията му са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите /чл.631 ТЗ/.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че молителят е кредитор на Д.Е.Д.И.”
ЕООД, тъй като длъжникът не е изпълнил изискуеми парични задължения към него по
търговски сделки – договори за заем. Общият размер на вземанията на кредитора,
установен по делото възлиза на 64 870 евро главница. В този смисъл по
делото се установи наличието на предпоставките на чл.607а, ал.1 във вр. с
чл.608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на „Д.Е.Д.И.” ЕООД. Действително, установено бе изискуемо парично задължение
към молителя в съдебното производство – М.М. /длъжникът не посочи никакви
доказателства за плащане на задълженията си по договора на заем/, и с оглед
необорването на презумпцията на чл.286, ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че същото
произтича от търговска сделка. Релевантни за неплатежоспособността по смисъла
на закона са правното качеството на длъжника като търговец и търговския
характер на сделката, от която произтича вземането. Тези изисквания
съответстват на същността и основните цели на търговското право като система от
норми, уреждащи правното положение на търговците в стопанския оборот и
сделките, които те сключват в това си качество. В случая безспорно е налице качеството
на длъжника като търговец, установи се и парично задължение на ответника към
молителя. Поставя се единствено под съмнение отговора на въпроса, дали вземането
на молителя към ответното дружество произтича от търговска сделка. Нашият
законодател си служи с два алтернативно дадени критерии при определяне на една
сделка като търговска: обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от
вида на сделките, обявени от закона за търговски - чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ - тези сделки са
търговски, независимо от качеството на лицето, което ги извършва. А когато
физическо или юридическо лице, извършва по занятие сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, това лице се счита от
закона за търговец. Субективният критерий определя сделката като търговска
съобразно обстоятелството дали е извършена от търговец в това му качество. При
тази хипотеза, за да се определи една сделка като търговска, тя трябва да е
извършена от търговеца при осъществяване на неговата дейност по занятие. При
съмнение законодателят регламентира оборимата презумпция по чл. 286, ал. 3 ТЗ. Процесните договори за
заем, на които се позовава молителят, могат да бъдат определени като търговски
сделки. Вярно е, че договорът за заем не е измежду посочените сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но би могъл да има и
търговски характер в определени случаи, ако се вмества в посочените по-горе
критерии за търговска сделка. В конкретния случай това е така, защото по делото
не беше оборена презумпцията на чл.286, ал.3 от ТЗ, а именно не беше доказано
/нито се твърди/, че договорите за заем не са свързани със занятието на
ответника, като търговец.
С оглед на изложеното и тъй като длъжникът не оспорва,
че не е платил сочените суми на кредитора и не ангажира доказателства за
горното, с оглед презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността му се
предполага. В хода на производството по делото горната презумпция не бе
опровергана, а обстоятелството, че длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки, съдът приема за установено,
предвид разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ, както и предвид
на факта, че длъжникът е създал пречки, назначеното по делото вещо лице да
изготви експертно заключение по поставените му задачи. По същата причина следва
да бъдат приети за установени и обстоятелствата, че ответното търговско
дружество няма стабилен стопански оборот, че коефициентите му за ликвидност не
са в границите на препоръчителните величини, че затрудненията му не са
временни, както и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
С оглед на изложеното и тъй като по делото неплатежоспособността
на търговеца бе установена по несъмнен начин, съдът на основание чл.607а, ал.1
от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК . и да
открие производство по несъстоятелност на длъжника.
Съдът следва да определи датата 01.04.2011 год. за начална дата на неплатежоспособността /това е
датата, до която длъжникът е следвало да извърши плащане към кредитора –
молител и не го е направил/, тъй като по делото бе установено, че това е
датата, на която длъжникът е спрял плащанията, което въвежда презумпцията на
чл.608, ал.1 от ТЗ за невъзможността му да изпълни изискуемо парично задължение
по търговска сделка. Посочената дата, съставлява най-ранната дата на спиране на
плащанията на длъжника към кредитора М.М..
С оглед липсата на данни по делото,
че длъжникът не разполага със свободни парични средства в достатъчен размер за
покриване на началните разноски по несъстоятелността, не е налице основание за
спиране на производството по
несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съдът следва на осн. чл.630, ал.1,
т.3 от ТЗ да назначи за временен синдик на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК., а именно Й.
С. Т. с ЕГН **********,***, телефон
0888 33 01 01, e-mail: **************@***.**, тъй като същият отговаря на изискванията на чл.655
от ТЗ, включен е в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици и е дал писмено съгласие по реда на
чл.666 от ТЗ. Съдът следва да определи дата за встъпване на временния синдик в
длъжност - 15.10.2014год. и текущо възнаграждение – в размер на 1000 лева месечно, за сметка на масата на
несъстоятелността.
На основание чл.630, ал.1, т.4 от ТЗ съдът следва да
допусне обезпечение, чрез налагане на
общ запор и възбрана върху цялото имущество на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК .
На осн. чл.630, ал.1, т.5 от ТЗ съдът следва да
насрочи за 25.11.2014 год. от 13.30
часа първо събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред по чл.672, ал.1
от ТЗ.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА,
на основание чл.607а, ал.1 от ТЗ, неплатежоспособността
на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление ***, с начална
дата 01.04.2011 год.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на „Д.Е.Д.И.”
ЕООД с ЕИК .
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК .- Й. С.Т.с ЕГН **********,***, телефон 0888 33 01 01, e-mail: **************@***.**.
ОПРЕДЕЛЯ
дата за встъпване на временния синдик в длъжност - 15.10.2014год.
ОПРЕДЕЛЯ текущо
възнаграждение на назначения временен синдик в размер на 1000 (хиляда) лева месечно, за сметка на масата на
несъстоятелността.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на
общ запор и възбрана върху цялото
имущество на „Д.Е.Д.И.” ЕООД с ЕИК .
НАСРОЧВА първо
събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред по чл.672, ал.1 от ТЗ,
както следва : 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик; 3.
Избор на комитет на кредиторите. Събранието ще се състои на 25.11.2014 год. от 13.30 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, Софийски
окръжен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и на
вписване в Търговския регистър.
На основание чл.624 от ТЗ, служебно изготвен препис от
решението незабавно да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския
регистър.
Да се уведоми за решението
назначения временен синдик.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
СЪДИЯ :