Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 5068 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 59179, постановено в проведеното на 07.03.2019
г. открито съдебно заседание по гр. д. № 67428/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 62 състав, е прието за установено, че М.на В.Р.
дължи на В.М.Й. сумата от 801, 05 лв., като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 1 137, 27 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 243, 01 лв. - разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС
компенсирани разноски в размер на 316, 96 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника М.НА В.Р., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е
постановено в нарушение на забраната по чл.299, ал.2 ГПК разрешен с влязло в
сила решение спор да не се пререшава, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Твърди, че с влязло в сила на 19.01.2016
г. съдебно решение № 534/15.12.2015 г., постановено п гр. д. № 604/2015 г. по
описа на ОС - гр. Враца, ГО, МВР е осъден да заплати на ищеца сумата от 26 404
лв., представляваща обезщетение по
чл.234, ал.1 ЗМВР, равняващо се на 20 месечни брутни трудови възнаграждения и
дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.26,
ал.1, т.13 ЗМВР - поради навършване на пенсионна възраст, извършено със заповед
№ 8121К-2030 от 10.12.2014 г. на министъра на В.Р., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.09.2015 г. д окончателното й изплащане, сумата
от 1 778, 93 лв. - лихва за забава за периода 30.12.2014 г. - 01.09.2015 г.,
както и сумата от 450 лв., представляваща сторени по делото разноски. Твърди,
че присъдените суми са платени на ищеца изцяло. В издадения на ищеца
изпълнителен лист не е посочена лихвата за забава върху главницата, считано от
01.09.2015 г. до 18.12.2015 г. - датата на плащане. Ищецът не е поискал
допълване на изпълнителния лист, нито е претендирал заплащане на присъдената
лихва. Независимо от това със силата на пресъдено нещо е установено, че МВР дължи
на ищеца законна лихва върху главницата, считано от 01„09.2015 г. до окончателното
й заплащане. В случай, че съдът не възприеме изложените доводи за
недопустимостта обжалваното решение, то същото е неправилно, тъй като ищецът не
е отправил покана до МВР да му заплати законната лихва върху главницата от 26
404 лв., считано от 01.09.2015 г. до 18.12.2015 г. Процесуалното бездействие на
ищеца не може да се вмени във вина на ответника. МВР, като бюджетна
организация, изплаща задължения, които а предявени по надлежния ред, като
всички предявени от ищеца сума са били своевременно заплатени. Моли съда да
обезсили постановеното съдебно решение и да прекрати производството по делото.
В случай, че не уважи това искане, да го отмени и да отхвърли изцяло предявения
иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца
В.М.Й., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. След като е анализирал събраните по делото
доказателства, решаващият съд е достигнал до обоснования извод за частична
основателност на предявения иск. По делото е установено, че присъдените с
решението по гр. д. № 604/2015 г. по описа на ОС - Враца суми и към момента не
са заплатени, съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно -
счетоводна експертиза. Преди завеждане на делото са водени нееднократни устни
разговори с представители на МВР, включително е депозирал писмена покана да
погаси претендираното задължение. Въпреки това и към момента това не е
сторено. С оглед на това счита, че
предявеният иск е допустимо. Постановеното влязло в сила съдебно решение е
задължително за МВР, в качеството му на страна по делото, по което е
постановено. Същевременно по делото е
установено, че това решение не е изпълнено. Моли съда да потвърди обжалваното
съдебно решение, като му присъди сторените по делото разноски за адвокатска
защита във въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 604/2015 г.
по описа на ОС - Враца, ОД МВР - Враца е осъдена да му заплати сумата от 26 404
лв. - обезщетение при пенсиониране, 1 778, 93 лв. - мораторна лихва върху сумата,
до 01.09.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
01.09.2015 г. и 450 лв. - адвокатски хонорар. По гр. д. № 3222/2015 г. по описа на РС - Враца му е присъдена сумата
от 165, 45 лв. - възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.12.2012 г.
- 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; 34, 30 лв. - мораторна лихва от началото на
следващото тримесечие до 01.09.2015 г.; 138, 23 лв. - възнаграждение за положен
труд на официални празници за периода 01.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;
22, 26 лв. - мораторна лихва от началото на следващото тримесечие до 01.09.2015
г.; 44, 82 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015
г. до окончателното изплащане; 12, 18 лв. - мораторна лихва от началото на
следващото тримесечие от до 01.09.2015 г., както и 500 лв. - деловодни
разноски. На 15.02.2016 г. е депозирал заявление при ответника, ведно с
оригиналите на издадените изпълнителни листове, на основание чл.519 ГПК, за
изплащане на присъдените суми. Ответникът е погасил част от задълженията си,
като непогасеният остатък възлиза на 801, 05 лв. - по първото дело и 336, 22
лв. - по второто дело или общо 1 137, 27 лв. по двете горепосочени дела. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че присъдените с влезлите в сила съдебни решения не са плати към
момента в общ размер от 1 137, 27 лв., като му присъди сторените по делото разноски.
Във връзка с указания на въззивния съд ищецът е
депозирал молба – уточнения, с която е заявил, че претендира сумата от 801, 05
лв. – присъдена с решението на ОС – Враца по гр. д. № 604/2015 г. и незаплатена
от ответника лихва върху главницата от 26 404 лв. – обезщетение при
пенсиониране, считано от 01.09.2015 г. до нейното изплащане. Претендира и
сумата от 336, 22 лв. – незаплатена главница в размер на 165, 45 лв.,
представляваща възнаграждение за нощен труд; 138, 23 лв. – възнаграждение за нощен
труд по празнични и 32, 60 лв. – остатък за плащане, след погасяване по реда
разноски, лихва, главница по решение на РС - Враца.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Сумите по издадения на 05.02.2016 г. изпълнителен
лист № 13 са платени изцяло: 450 лв. - разноски пред ОС - Враца, както и 1 778,
93 лв. - мораторна лихва за периода 30.12.2014 г. - 01.09.2015 г. Сумите са
платени на 18.12.2017 г. По издадения на 11.05.2016 г. изпълнителен лист от РС
- Враца също са платени всички суми: 165, 45 лв. - възнаграждение за положен
нощен труд за периода 01.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, което е сторено
на 14.02.2018 г. Сумата от 34, 30 лв. - мораторна лихва от началото на
следващото тримесечие до 01.09.2015 г. е платена на 13.02.2018 г. Сумата от
138, 23 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници
за периода 1.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, което е сторено на
14.02.2018 г. Сумата от 34, 42 лв. - лихва за периода 02.09.2015 г. до датата
на плащането - 13.02.2018 г. Сумата от 22, 26 лв. - мораторна лихва от началото
на следващото тримесечие до 01.09.2015 г. е платена на 13.02.2018 г. Сумата от
12, 18 лв. - мораторна лихва от началото на следващото тримесечие до 01.09.2015
г. е платена на 13.02.2018 г. Сумата от 500 лв. - деловодни разноски, сторени в
производството пред РС - Враца, е платена на 13.02.2018 г. По този начин МВР е
погасил изцяло задълженията си към ищеца. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 534/15.12.2015 г., постановено по гр. д. №
604/2015 г. по описа на ОС - гр. Враца, МВР е осъдено да заплати на В.М.Й.
сумата от 26 404 лв., на основание чл.234, ал.1 ЗМВР, равняващо се на 20
месечни трудови възнаграждения и дължимо при прекратяване на служебното
правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.13 ЗМВР - поради навършване на
пенсионна възраст, извършено със заповед № 8121 К-2930 от 10.12.2014 г. на
министъра на В.Р., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
01.09.2015 г. до окончателното изплащане и лихва за забава по чл.86 ЗЗД вр. с
чл.84, ал.1 ЗЗД в размер на 1 778, 93 лв. за времето от 30.122014 г. до
01.09.2015 г., както и направените съдебни разноски в размер на 450 лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК. МВР е осъдено за заплати по сметка на ОС - гр. Враца
сумата от 1 106, 16 лв. Решението е влязло в сила на 19.01.2016 г.
С решение № 2/04.01.2016 г., постановено по гр. д. №
3222/2015 г. по описа на РС - гр. Враца, VIII граждански
състав, М.на В.Р. да заплати на В.М.Й. сумата от 165, 45 лв. - възнаграждение
за положен нощен труд за периода 01.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;
34, 30 лв. - мораторна лихва от началото на следващото тримесечие до 01.09.2015
г.; 138, 23 лв. - възнаграждение за положен труд на официални празници за
периода 01.12.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 22, 26 лв. - мораторна
лихва от началото на следващото тримесечие до 01.09.2015 г.; 44, 82 лв. -
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2012 г. - 29.12.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015 г. до окончателното
изплащане; 12, 18 лв. - мораторна лихва от началото на следващото тримесечие от
до 01.09.2015 г., както и 500 лв. - деловодни разноски. М.на В.Р. е осъдено да
заплати по сметка на Врачански районен съд 300 лв. - държавни такси. Страните
не спорят, че съдебното решение е влязло в сила.
На 05.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист № 13 въз
основа на влязлото в сила на 19.01.2016 г. съдебно решение № 53415.12.2015 г.
по гр. д. № 604/2015 г. по описа на ОС - гр. Враца, ГО, за сумата от 450 лв. -
разноски, както и 1 778, 93 лв. - лихва за забава по чл.86, ал.1 и чл.84, ал.1,
изр.1 ЗЗД за времето от 30.12.2014 г. до 01.09.2015 г.
На 11.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязлото в сила на 27.04.2016 г. съдебно решение № 2/04.01.2016 г. по
гр. д. № 3222/2015 г. по описа на РС - гр. Враца, за всички присъдени с
решението суми.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебно - счетоводна експертиза се установява, че в издадения на 05.02.2016 г.
изпълнителен лист не е включена законната лихва върху главницата в размер на
801, 05 лв. Главницата в размер на 26 404 лв. е преведена по банков път по
сметка на ищеца. Ответникът е платил всички суми по издадения на 05.02.2016
г. изпълнителен лист, като на 18.12.2017
г. е превел по банков път сумата от 450 лв. - разноски пред ОС - Враца, 1 778,
93 лв. мораторна лихва за периода 30.12.2014 г. - 01.09.2015 г. Във връзка с
издадения на 11.05.2016 г. изпълнителен лист ответникът е превел с 10 броя
бюджетни преводи дължимите суми на ищеца, включително дължимата законна лихва за
съответните периода е правилно изчислена и преведена на ищеца в пълен размер. Не
е изчислена дължимата лихва към момента на превода. Така вместо дължимите 313,
98 лв. са преведени 68, 74 лв. Така ответникът има задължение към ищеца за
мораторна лихва в размер на 245, 24 лв. Също така ищецът не е получил и 801, 05
лв. - законна лихва върху сумата от 01.09.2015 г. - 18.12.2015 г. върху
главницата 26 404 лв. Така общият размер на непогасеното задължение възлиза на
1 046, 29 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните доводи относно допустимостта на
обжалваното решение:
Ищецът основава исковите си претенции на неточно
изпълнение от страна на ответника на постановени влезли в сила съдебни решения,
описани в исковата молба. Наличието на постановени влезли в сила съдебни
решения относно претендираните от ищеца суми е безспорно в отношенията между
страните. Това се установява и от ангажираните по делото преписи от
постановените съдебни решения и издадените въз основа на тях изпълнителни
листове, обсъдени по – горе. Налице е пълна идентичност между страните и
спорните правоотношения, спрямо които са постановени влезлите в сила съдебни
решения.
Съгласно нормата на чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта на спора е
последица от правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо. Тя
погасява правото на иск относно материалното право, което е придобило
качеството „пресъдено нещо”, като същото не може да бъде предмет на
правнорелевантен спор. Ето защо силата на пресъдено нещо се явява абсолютна
процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка), за повторен процес
между същите страни относно същия спор.
По изложените съображения и доколкото спрямо
претендираните от ищеца вземания се разпростират субективните и обективни
предели на силата на пресъдено нещо, предявените искове, предмет на делото, са
процесуално недопустими. Ето защо като е разгледал по същество правния спор,
решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт, поради което и на основание
чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и да се прекрати производството
по делото.
Макар предявеният иск да е уважен частично, въззивният
съд счита, че за ответника е налице правен интерес да обжалва изцяло
първоинстанционното съдебно решение поради неговата процесуална недопустимост.
Ето защо същото следва да се обезсили изцяло, а не само в частта, с която са
уважени предявените искове и съответно производството по делото следва да се
прекрати изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – държавна такса
за въззивно обжалване. Тъй като жалбоподателят е защитаван от юрисконсулт както
в настоящото производство, така и пред СРС, следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка от двете инстанции.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 59179, постановено в проведеното на
07.03.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 67428/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 62 състав, като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл.270, ал.3 ГПК вр. с чл.299, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.НА
В.Р., с адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство; да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.4 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство, както и да заплати
сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.4 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.