№ 8017
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110100216
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 5 920 лв., представляваща неплатена цена за
предоставени в полза на .... и .... дентални услуги, за което са издадени 5 броя фактури, а
именно: № **********/25.07.2022 г. на стойност от 3 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на
стойност от 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност от 360 лв., №
**********/29.06.2022 г. на стойност от 500 лв. и № **********/20.06.2022 г. на стойност от
1 060 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г.
до окончателното плащане, както и 281,50 лв., представляваща лихва за забава върху сумите
по всяка от фактурите считано от деня, следващ датата на издаването им, до 03.01.2023 г., а
именно: 157,50 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № **********/25.07.2022 г.,
начислена за периода от 26.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 23,19 лв. – лихва за забава върху
сумата по фактура № **********/20.07.2022 г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до
03.01.2023 г., 16,70 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № **********/20.07.2022
г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 26,11 лв. – лихва за забава върху
сумата по фактура № **********/29.06.2022 г., начислена за периода от 30.06.2022 г. до
03.01.2023 г. и 58 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура № **********/20.06.2022 г.,
начислена за периода от 21.06.2022 г. до 03.01.2023 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответника „.... е постигната уговорка за
осъществяване на дентални услуги в полза на управителя на дружеството .... и сина му ....,
позовавайки се на 5 броя амбулаторни листи, а именно: № 000190/25.07.2022 г. и №
000189/20.07.2022 г., отнасящи се за .... и № 000188/20.07.2022 г., № 000187/29.06.2022 г. и
№ 000186/20.06.2022 г., отнасящи се за ...., удостоверяващи извършените в полза на всяко
едно от посочените лица медицински манипулации. Сочи, че на пациента .... е предоставен
индивидуален план за лечение, като същият е подписал и декларация за информирано
съгласие относно осъществяването на дентална диагностична и лечебна дейност. Твърди, че
за осъществяване на отделните медицински манипулации са съставени 5 броя фактури, а
именно: № **********/25.07.2022 г. на стойност от 3 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на
стойност от 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност от 360 лв., №
**********/29.06.2022 г. на стойност от 500 лв. и № **********/20.06.2022 г. на стойност от
1
1 060 лв., като уговорката с пациентите е била същите да бъдат издадени в полза на
ответното юридическо лице, чийто законен представител е един от тях - ...., но въпреки това
сумите по тях са останали незаплатени, поради което претендира тяхното заплащане, или
сумата от общо 5 920 лв., ведно с лихва за забава върху тях считано от деня, следващ датата
на издаването им, до 03.01.2023 г., в размер на сумата от общо 281,50 лв. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва пасивната си легитимация да
отговаря по исковете, доколкото се твърди, че денталните услуги, чието заплащане се
претендира, са предоставени на физически лица, а не на самото дружество. Не оспорва, че ...
и ... са ползвали медицинските услугите на ищеца, като на 14.06.2022 г. са отишли на
преглед и са подписали 2 броя декларации – за информирано съгласие и обработване на
лични данни, както и, че на ... са му били поставени брекети. Сочи, че същите са останали
недоволни от получения индивидуален план за лечение и услуги, поради което са заплатили
извършеното до момента /в брой/, след което на 20.07.2022 г. са преустановили по-
нататъшното си лечение, обръщайки се към други специалисти. Допълва, че се е наложило
поставените от ищеца брекети на ... да бъдат свалени, тъй като той е бил в невъзможност да
се храни и е изпитвал силни болки, като въпреки многократно отправените сигнали в тази
насока, от страна на ищеца не са предприети никакви мерки. Твърди, че извършените от
него действия се изчерпват единствено с поставяне на брекетите на детето, след което не са
му правени други прегледи и манипулации, тъй като взаимоотношенията с ищеца са били
преустановени. Допълва, че към датите на съставяне на приложените към исковата молба
амбулаторни листи двамата пациенти не са посещавали клиниката на ищеца, а освен това
част от тях са изготвени след преустановяване на взаимоотношенията с него. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените в заверен препис по делото 5 броя фактури, а именно: №
**********/25.07.2022 г., № **********/20.07.2022 г., № **********/20.07.2022 г., №
**********/29.06.2022 г. и № **********/20.06.2022 г. се установява, че ищецът .... е
отразил като данъчно събитие предоставянето в периода от 20.06.2022 г. до 25.07.2022 г. на
дентални услуги в полза на ответника „...., като всяка една от тях посочва единичната
стойност на извършените такива.
Съставени са 5 броя амбулаторни листи, издадени от .... и ..., а именно: №
000186/20.06.2022 г., № 000187/29.06.2022 г. и № 00188/20.07.2022 г., отнасящи се до ....,
както и № 000189/20.07.2022 г. и № 000190/25.07.2022 г., отнасящи се до ...., с посочени в
тях статус на пациента, диагноза, както и конкретните медицински дейности, които следва
да им бъдат извършени.
Установява се още, че .... е дал своето информирано съгласие относно осъществяването
на дентална диагностична лечебна дейност, за което същият е подписал декларация от
14.06.2022 г., като същият пациент се е съгласил и за обработване на личните му данни от
страна на .....
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесните 5 броя фактури са надлежно
осчетоводени от .... по сметка 411 – „Клиенти“ – „...., като върху сумите по тях не е начислен
ДДС, тъй като дружеството не е регистрирано в НАП по ЗДДС. Според счетоводните данни
на ищеца по процесните фактури няма осчетоводено плащане, като неплатеният размер на
сумите по тях възлиза на 5 920 лв., от която: 1 060 лв. – по фактура №
**********/20.06.2022 г., 500 лв. – по фактура № **********/29.06.2022 г., 360 лв. – по
2
фактура № **********/20.07.2022 г., 500 лв. – по фактура № **********/20.07.2022 г. и
3 500 лв. – по фактура № **********/25.07.2022 г. Съблюдавайки данните в аналитичната
оборотна ведомост на сметка 401 - „Доставчици“ за периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г.,
вещото лице е установило, че ищецът не е отразен като доставчик в счетоводството на
ответника, поради което процесните фактури не са осчетоводени при него и не са отразени в
дневниците на покупките към подадени в НАП месечни справки – декларации по ЗДДС. С
категоричност експертът заявява, че в счетоводството на „.... не се водят задължения към
ищеца .... и не са осчетоводявани плащания към него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .... и ...
Свидетелят .... разказва, че през м. юни и м. юли 2022 г. ... и ... са били пациенти на
денталната клиника, в която работи, спомняйки си и конкретните дейности, които той лично
е извършвал спрямо единия от тях – ..., а именно: преглед, почистване на зъбен камък,
избелване, екстракция на зъбите, протеза местопазител с цел поставяне на имплант.
Уточнява, че услугите са извършени в рамките на около месец, а по отношение на ...
посочва, че само го е прегледал, като на него му е назначено ортодонтско лечение, което е
провеждано от друг специалист в клиниката. Заявява, че ... е заплатил само услугите при
първото му посещение, но не и другите, извършени при последващите такива. Свидетелят си
спомня, че пациентът е поискал фактурите да се издават на името на фирмата му, за да може
да ги осчетоводи като разход. Уточнява, че не се занимава с финансови въпроси, но след
извършване на съответната медицинска услуга изпраща клиента до регистратурата, за да се
оформят документите и съобщи какво точно е изпълнил, където е чул, че пациентът е
изразил желание фактурите да се издават на името на фирмата му. Допълва, че сумите по
фактурите са останали неплатени, тъй като той не е получил своята комисионна за
извършената медицинска услуга. Уточнява, че през м. юни и м. юли 2022 г. е лекувал ..., а на
... е правил само преглед.
Свидетелката ...а, че в качеството си на служител на външна фирма, която води
счетоводството на „..., знае за процесните фактури, които е получила по имейл, отказвайки
да ги осчетоводи, тъй като е установила, че отразените в тях услуги не са свързани с
предмета на дейност на дружеството, още повече, че част от тях касаят дете, което няма
връзка със самата фирма. Сочи, че е уведомила управителя на фирмата за причината да
откаже да осчетоводи фактурите, без да е формирала впечатления относно лечението на ... и
... в клиниката на ищеца.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на
процесния неформален договор за предоставяне на дентални услуги в полза на трети
ползващи се лица; 2/ размера на договореното възнаграждение за извършените услуги; 3/
изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на съответната услуга в
съответствие с уговореното.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото, че страните по него са били
обвързани от действието на валидно възникнало между тях облигационно правоотношение с
предмет: предоставянето на дентални услуги, обективирани в процесните 5 броя фактури, а
именно: № **********/25.07.2022 г., № **********/20.07.2022 г., № **********/20.07.2022
г., № **********/29.06.2022 г. и № **********/20.06.2022 г., в изпълнение на което ищецът
.... надлежно ги е предоставил в полза на третите ползващи се физически лица .... и ..... За да
достигне до този извод съдът съобрази най-напред съдържанието на представените по
делото фактури, доколкото същите съдържат описание на съществените елементи на
договора – наименованието на страните, вида на обективираната в тях услуга, както и
3
времето и мястото на издаването им, които обстоятелства изцяло съответстват на тези,
удостоверени в представените от ищеца амбулаторни листи, съдържащи информация
относно конкретния пациент, зъбния му статус и поставената диагноза, като видно е, че
удостоверените в тях дати на провеждане на прегледите изцяло съвпадат с датите на
съставяне на процесните 5 броя фактури. Що се отнася обаче до доказателствената сила на
фактурите и амбулаторните листи да установят извършването от страна на ищеца .... на
отразените в тях дентални услуги в полза на пациентите .... и ...., това обстоятелство следва
да бъде анализирано с оглед останалите доказателства по делото, тъй като сами по себе си те
представляват едностранно съставени частни документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила. Този факт обаче не прави тези частни документи (фактури и
амбулаторни листи) лишени от доказателствена стойност, тъй като те също са доказателства
и подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други обстоятелства по делото. В
контекста на изложеното, съдът анализира удостоверените в тях обстоятелства най-напред с
оглед липсата на оспорване от страна на ответника, че всяко едно от посочените физически
лица действително е било пациент на ищцовата клиника, който факт същите са потвърдили,
подписвайки декларациите – за информирано съгласие и обработване на лични данни от
14.06.2022 г., на които се позовава ищецът. Отделно от посоченото, съдът анализира
удостоверените в обсъдените по-горе фактури и амбулаторни листи обстоятелства, свързани
с реалното осъществяване на описаните в тях дентални услуги в полза на посочените
физически лица, както и периода на предоставяне на същите, с оглед данните по делото за
извършено осчетоводяване от страна на ищеца на самите фактури, отразени във воденото от
него счетоводство като неплатени от „...., което при липсата на оспорване относно
редовността на същото, съдът приема, че представлява годно доказателство в подкрепа на
удостоверените във фактурите и амбулаторните листи към тях данни – арг. чл. 182 ГПК.
Нещо повече, следва да се отбележи, че в тяхна подкрепа са и обстоятелствата, които се
извличат от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ...
Димитров, който лично е обслужил единия от двамата пациенти – ..., спомняйки си с
конкретика извършените спрямо него медицински манипулации – преглед, почистване на
зъбен камък, избелване, естракция на зъбите и др., а по отношение на другия заявява, че е
работил с ортодонта на клиниката, тъй като се е нуждаел от ортодонтско лечение. Изрично
свидетелят посочва периода от време, в рамките на който са се осъществили събитията, за
които разказва - месеците юни и юли 2022 г., който съвпада както с периода на издаване на
всяка една от процесните фактури, така и с удостоверените в амбулаторните листи към тях
дати на извършване на отделните медицински манипулации. На следващо място
показанията на разпитания свидетел съдът възприема като достоверен източник и в частта, в
която се описва начинът на уреждане на финансовите въпроси между ищеца и двамата
пациенти, доколкото изрично Димитров посочва, че управителят на ответното дружество е
поискал фактурите за извършените дентални услуги да се издават на името на фирмата му,
като в тази част показанията му отразяват непосредствените му възприятия, доколкото той
лично е придружавал пациента до регистратурата, за да съобщи конкретните услуги, които
следва да се заплатят. Действително, понастоящем свидетелят все още е служител на ищеца,
поради което разказаното от него следва да се анализира със завишена критичност като се
отчита евентуалната му заинтересованост – арг. чл. 172 ГПК, но в същото време по делото
не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи изтъкнатото от него в частта
относно съдържанието на постигната уговорка за издаване на фактурите за предоставените
дентални услуги на името на представляваното от ... дружество, както и относно периода от
време, в който са се осъществили събитията, за които Димитров разказва. Точно обратното,
следва да се отбележи, че в тази част свидетелят споделя свои непосредствени възприятия,
доколкото е бил участник в събитията, за които споделя, а освен това разказаното от него
във връзка с отношенията между страните изцяло съответства на данните, удостоверени в
обсъдените по-горе писмени доказателства – фактури и амбулаторни листи. В случая, за
4
опровергаването им не способстват и показанията на свидетелката .... която не е формирала
непосредствени впечатления относно конкретните уговорки между страните във връзка с
начина на заплащане на денталните услуги, а единствено е изтъкнала причината да откаже
да осчетоводи процесните фактури при ответника. В контекста на изложеното от нея, прави
впечатление, че причината те да не бъдат осчетоводени от „...., в който случай това
обстоятелство би следвало да се цени от съда като извънсъдебно признание относно
извършването на удостоверените в тях услуги, не се дължи на оспорването от страна на
ответника, че произтичащите от тях задължения не съществуват, а че описаните в тях
дейности не съответстват на предмета на дейност на дружеството.
Представените по делото фактури са първични счетоводни документи по смисъла на
чл. 6 ЗСч, които отразяват едностранно счетоводно записване като обективират изгодни за
издалия на тези документи факти. При преценка на доказателственото значение на
фактурите обаче съдът съобрази констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза относно тяхното реално осчетоводяване в счетоводството на ищеца, но също
така и данните, удостоверените в съставените към всяка една тях амбулаторни листи, които
изцяло се подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел ...., който независимо
от служебната си обвързаност с ищеца, непосредствено е възприел и участвал в събитията,
за които разказва, като при липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да
опровергават разказаното от него, съдът изцяло възприема показанията му при формиране
на крайния правен извод относно осъществяването на съответните дентални услуги, периода
от време, през който е станало това, както и относно съдържанието на конкретните уговорки
във връзка с начина на заплащане на възнаграждението за всяка една от тях. В тази връзка
следва да се отбележи, че от страна на ответника е заявено единствено общо оспорване
относно пасивната си легитимация да отговаря по предявените искове, без обаче той да е
възразил изрично, че волята на законния му представител е била получател на услугите по
процесните фактури, респ. задължено лице по тях да бъде именно представляваното от него
дружество „..... Също така прави впечатление, че ответникът не ангажира доказателства и
във връзка със заявеното от него оспорване относно качеството на предоставените дентални
услуги в полза на някое от ползващите се от тях физически лице, а още по-малко той
своевременно да е възразил пред ищеца в тази насока. От негова страна не са ангажирани и
никакви доказателства относно твърдяното плащане в брой на извършените в периода до
20.07.2022 г. дентални услуги, когато според него договорните отношения между страните
са били преустановени.
Ето защо, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на всички
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото на ищеца да получи
дължимите му от ответника възнаграждения за извършените дентални услуги в общ размер
на 5 920 лв., за което са издадени процесните 5 броя фактури, а именно: №
**********/25.07.2022 г. на стойност от 3 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност
от 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност от 360 лв., № **********/29.06.2022 г.
на стойност от 500 лв. и № **********/20.06.2022 г. на стойност от 1 060 лв.
При това положение, предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от общо 5 920 лв. се явяват основателни и следва да бъдат уважени в
пълните заявени размер.
Посочената по-горе сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения по всяка една
от процесните 5 броя фактури в полза на ищеца са възникнали и акцесорните такива,
5
изразяващи се в заплащането на парично обезщетение за претърпените вреди вследствие
неточно изпълнение в темпорално отношение на тези парични задължения. От страна на
ответника не са релевирани оспорвания относно падежа на всяко едно от процесните
вземания за главница, поради което съдът приема, че считано от деня, следващ този на
издаването на всяка една от отделните фактури, той е изпаднал в забава. Нещо повече,
доколкото в съдържанието на отделните фактури не е предвиден изричен падеж за
заплащане на сумите по тях, съдът намира, че приложима в случая е разпоредбата на чл.
309а, ал. 1 ТЗ, според която кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, без да е необходима покана. Що се отнася до размера на всяко
едно от акцесорните вземания за лихва, изчислявайки ги по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на електронен онлайн калкулатор, съдът приема, че същите са, както следва: 157,50 лв. –
върху сумата по фактура № **********/25.07.2022 г., начислена за периода от 26.07.2022 г.
до 03.01.2023 г., 23,19 лв. – върху сумата по фактура № **********/20.07.2022 г., начислена
за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 16,70 лв. – върху сумата по фактура №
**********/20.07.2022 г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 26,11 лв. –
върху сумата по фактура № **********/29.06.2022 г., начислена за периода от 30.06.2022 г.
до 03.01.2023 г. и 58 лв. –върху сумата по фактура № **********/20.06.2022 г., начислена за
периода от 21.06.2022 г. до 03.01.2023 г., на колкото се равняват е претендираните от ищеца
такива.
Ето защо, предявените акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от общо 281,50 лв. също се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълните заявени размери.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. При определяне на сторените от
него разноски следва да бъдат взети предвид и тези, направени от него в хода на
обезпечителното производство по ч. гр. дело № 66162/2022 г. по описа на СРС, 62 състав,
във връзка с искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, с настоящия съдебен акт в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 40 лв. – платена държавна такса в производството по ч. гр. дело №
66162/2022 г. по описа на СРС, 62 състав, както и сумата от 1 352,06 лв., от която: 248,06 лв.
– платена държавна такса и 1 104 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. С оглед изхода на спора, сторените от ответника разноски следва да останат
за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК .... с адрес: ...., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 5 920 лв., представляваща неплатена цена за предоставени
в полза на .... и .... дентални услуги, за което са издадени 5 броя фактури, а именно: №
**********/25.07.2022 г. на стойност от 3 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност
от 500 лв., № **********/20.07.2022 г. на стойност от 360 лв., № **********/29.06.2022 г.
на стойност от 500 лв. и № **********/20.06.2022 г. на стойност от 1 060 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 281,50 лв., представляваща лихва
за забава върху сумите по всяка от фактурите считано от деня, следващ датата на издаването
им, до 03.01.2023 г., а именно: 157,50 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура №
**********/25.07.2022 г., начислена за периода от 26.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 23,19 лв. –
6
лихва за забава върху сумата по фактура № **********/20.07.2022 г., начислена за периода
от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 16,70 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура №
**********/20.07.2022 г., начислена за периода от 21.07.2022 г. до 03.01.2023 г., 26,11 лв. –
лихва за забава върху сумата по фактура № **********/29.06.2022 г., начислена за периода
от 30.06.2022 г. до 03.01.2023 г. и 58 лв. – лихва за забава върху сумата по фактура №
**********/20.06.2022 г., начислена за периода от 21.06.2022 г. до 03.01.2023 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК .... с адрес: ...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 40 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело
№ 66162/2022 г. по описа на СРС, 62 състав, както и сумата от 1 352,06 лв., представляваща
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7