РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2510 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Министерство на земеделието, храните и горите,
твърди,че е сключил с ответника ЕТ „Венелин Петров- охрана“, гр. Ветово договор
за аренда № АР-763-п/30.08.2013г. за срок от 5 стопански години на земеделска
земя от ДПФ в общ размер 700,684 декара в землището на гр. Ветово и в землището
на гр. Глоджево. Договорът за аренда е вписан, а впоследствие е прекратен
считано от 01.02.2017г. поради неизпълнение от арендатора на законовите
изисквания на пар. 15 ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и прекратяването е извършено
по специалния законов ред уреден в пар.
15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Прекратяването е вписано и земята е върната на
собственика, за което е съставен приемопредавателен протокол от 02.02.2017г.
Ищеца твърди, че с изменения на ЗСПЗЗ от
11.08.2015г. е въведено задължение за арендаторите на държавни или общински
земи с начин на трайно ползване- пасища, мери и ливади, като арендаторите са
длъжни в срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. Поради неизпълнение на това
задължение договорът е развален.
Съгласно договора за аренда била договорена арендна
цена от 7 лева на декар за земята в землището на гр. Ветово и 17 лева на декар
за земите в землището на гр. Глоджево или общо 11740,17 лева общо за година.
Било договорено също така, че арендната цена се индексира ежегодно с процента
на инфлацията определен от НСИ за съответния 12 месечен период.
За времето на действие на договора до неговото
прекратяване на 01.02.2017г. и връщането на вещта обратно ответникът не
заплатил дължимите арендни плащания за стопанската 2015/2016 и 2016/2017г. до
прекратяването на договора.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1857/2017г. за задълженията на ответника както следва- главница в
размер на 13696,87 лева представляваща сбор от арендните вноски до датата на
прекратяване на договора плюс лихви за забава и разноски. ЕТ „Венелин Петров-
охрана“, гр. Ветово подал възражение срещу заповедта за изпълнение поради което
ищецът инициирал настоящото дело за да установи вземането си.
Ответникът оспорва иска. Счита, че юрисконсултът
подал исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма
правомощие да го направи. Признава сключването на процесният договор за аренда.
Навежда твърдения за претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на
прекратяване на действието на договора. Навежда доводи че изменението на
закона- пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ противоречи на Закона за нормативните актове
и на Регламент № 1307/2013г. на ЕС. Счита, че договорът е прекратен по право на
01.02.2016г. Навежда множество противоречиви доводи, за които съдът не може да
установи да имат връзка с делото.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК-
за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, а
материалноправното основание на иска е по чл. 2 ал.1 от Закона за арендата в
земеделието- за арендно плащане по договор. Претенцията за мораторна лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният иск е основателен.
Ответникът признава, че договорът за аренда посочен
в исковата молба и приложен по делото е бил сключен между страните и че земите
предмет на договора са му били предадени (л.134). Ответникът признава също така
(л.134), че е подписал приемопредавателния протокол от 02.02.2017г. (л.49) с
който земите са върнати на арендодателя. Ответникът лично твърди (л.134, гръб):
„договорът е прекратен едностранно на
01.02.2017г. Не дължа арендни вноски за 2015 и 2016 година, защото на мен не ми
е дадена възможност да работя или да стопанисвам тези земи до 2017г. до
прекратяване на договора. До м. октомври 2015 година съм стопанисвал земите.
След нея дата не съм стопанисвал и не съм ползвал защото не мога да спазя
условията , които е приело народното събрание и договорът ми на 01.02.2016г.
трябва да се прекрати“
Адвокатът на ответника обаче е на друго мнение: „Ние
считаме правно, че договорът е прекратен по силата на закона на 02.02.2016г. и
за това ние след 02.02.2016г. не дължим рента.
Относно момента и начина на прекратяване на договора
съдът намира следното:
Безспорно е че договорът е прекратен на основание §
15 от ЗСПЗЗ съгласно който:
㤠15. (1)
Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок
до 1 февруари 2016 г. да приведат
договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.
1 и 4.
(2) …..
(3)
Договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския
поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се
прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция
"Земеделие".
(4)
Кмет на община, съответно директор на областна дирекция "Земеделие",
който не прекрати договорите при условията на ал. 3, се наказва с глоба от 5000
до 10 000 лв.“
Очевидно е от цитирания текст, че договорите не се
прекратяват по силата на закона а с акт на кмета на общината, съответно
директора на областната дирекция "Земеделие“. Ако съответното длъжностно
лице не направи изявление за прекратяване на договора, то той няма да бъде прекратен
независимо от законовото задължение за това и тогава длъжностното лице ще носи
административнонаказателна отговорност.
Договорът за аренда е прекратен едностранно от
арендодателя с уведомление до арендатора на основание § 15 от ЗСПЗЗ и съответно
земята е върната на арендодателя на 02.02.2017г. до която дата се дължат
арендните вноски по договора, за които не се спори, че са в размерите по
исковата молба и заповедта за изпълнение.
По възраженията на ответника:
Възражението за недадлежно упълномощаване на процесуалния
представител на ищеца е неоснователно. По делото са представени надлежни
пълномощни изхождащи от Министъра на земеделието, храните и горите, като
фактът, че лицето, което изпълнява тази длъжност е променено, не прекратява
правомощията на представляващия, доколкото представителната власт се дава не от
физическото лице, а от качеството му на министър.
По делото не се събраха доказателства за това
арендодателя да е пречил на арендатора да ползва земите предмет на договора.
Съгласно чл. 2 от Закона за арендата в земеделието:
„С договора за аренда
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване
обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.“
Вън от съмнение арендаторът е изпълнил задължението
си по чл. 2 от ЗАЗ и следователно има право да получи арендните плащания.
Ответникът прави множество възражения за действия и
бездействия на ищеца, които твърди, че са му причинили вреди. Тези действия и
бездействия на арендатора обаче не са свързани със задълженията му по договора,
а с настъпилите междувременно законови изменения. Арендаторът ако счита, че е
претърпял вреди би следвало да ги предяви с насрещен иск или с възражение за
прихващане, тъй като това са насрещни права, които не кореспондират на договорни задължения на
арендодателя и съответно арендатора не може да се позове на неизпълнение на
договора от насрещната страна. В случая държавата има двойствено положение- от
една страна е страна по договор чрез Министъра на земеделието, храните и горите,
а от друга страна е публично тяло, със законодателна власт (чрез Народното
събрание), което променя правилата по същия този договор, по който има
задължения. Промяната на правилата, която засяга и вече сключените договори не
допринася за правната сигурност, но въпросът следва ли лицата, които са
претърпели вреди по договори сключени с държавата поради промяна на закона
(отново от държавата) е сложен и не беше надлежно поставен в настоящото
производство- чрез предявяване на насрещен иск или възражение за прихващане със
твърдяните вреди. Ако вреди въобще са настъпили то те са в резултат на
законовите промени, а не са резултат на нарушаване на договора, който се е
развил в съответствие със закона.
Всички възраженията за неизпълнение на задължения на
арендодателя по договора останаха недоказани.
За това задължението на ответника по договора
съществува и искът следва да се уважи изцяло. Сумата се дължи с лихва за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД в
посочените в исковата молба размери.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът е направил разноски в настоящото производство
в размер на 299,47 лева за държавна такса и поради уважаване на исковете му се
дължи юрисконсултско възнаграждание в размер на 300 лева или общо 599,47
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските в заповедното производство- 299,47 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува
вземането на Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат *********
със седалище гр. София бул. „Христо Ботев“ № 55 срещу ЕТ „Венелин Петров-
охрана“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Ветово, ул.
„Чипровци“ № 4 за следните суми:
-
13696,87 лева- главница от
арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя № АР-763-п/30.08.2013г.
за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година до датата на прекратяване на
договора- 01.02.2017г. със законна лихва върху тази сума от 28.03.2017г. до окончателното изплащане,
-
881,81 лева лихва за периода 02.10.2015г. до 28.03.2017г. и 387,76 лева лихва за периода 02.10.2016г. до 28.03.2017г. за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело 1857/2017г. на РРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Венелин Петров- охрана“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Ветово, ул. „Чипровци“ № 4 да заплати на Министерство
на земеделието, храните и горите, Булстат ********* със седалище гр. София бул.
„Христо Ботев“ № 55 сумата 599,47 лева разноски
в настоящото производство както и разноски по ч.гр.дело 1857/2017г. на РРС в
размер на 449,47 лева.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/