№ 3909
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110165300 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Й. Ц., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ап. ***, с
присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 1810,07 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 239,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
ТЕ, дължимо за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.; сумата от 52,40 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
10,68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период
от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 21.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41395/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
***, ап. ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 41395/2022 г. по описа на СРС,
164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил допълнителни
доказателствени средства за установяване на твърдения си, в т.ч. изслушване на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите
лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По искане на ищеца към
настоящото исково производство е приложено за послужване ч. гр. дело № 41395/2022 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Ц., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. П. Д., с който оспорва исковите претенции
като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
наличието на облигационни отношения между страните, доколкото ответникът не е
собственик или ползвател на процесния имот, с оглед на което не е бил обвързан от Общите
условия на ищеца. Твърди, че липсва изрично заявление на ответника във формата на
молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество. Оспорва заплащането
на цената за услугата по дялово разпределение да се дължи на ищеца. Твърди, че в
представения от ищеца договор, сключен с дружеството за дялово разпределение, не е
посочено, че последното лице обслужва сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за отправена
покана до ответника за заплащане стойността на услугата за ДР, поради което оспорва
основанието за начисляване на мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява
срещу искането за допускане на СТЕ и ССчЕ.
Конституираното по делото по искане на ищеца трето лице-помагач, в лицето на
фирмата за дялово разпределение - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за
основателност на исковете, като представя и намиращите се у него документи, касаещи
дяловото разпределение и отчетите на уредите, инсталирани в процесния топлоснабден
имот. От ТЛП заявяват, че през целия отоплителен период, достъп до имота не е осигуряван
от страна на клиента, поради което на същия е начисляван разход на топлинна енергия за
2
топлоснабдения имот /за сградна инсталация, отопление и топла вода/ по емпиричен път,
съобразно заложените в Наредбата за топлоснабдяването зависимости, формули и
алгоритми.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и проформа оспорени от ответника писмени
доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/15.04.1999
г., на нотариус при СРС, Обезпечителна заповед от 19.06.2009 г. на СГС, Протокол от
26.12.2001 г. от проведено ОС на ЕС, с адрес в *** и Списък на етажните собственици към
него /на л.14-22 от делото/, в който за ап. *** е вписан Т. И. И., който е декларирал срещу
подпис че пълния отопляем обем на апартамента е 131 куб.м., а в имота има инсталирани 1
радиатор, един разпределител и 1 термостатен вентил, както и че ще се плаща наведнъж,
съдът приема за установено, че ответника по делото М. Ц./ придобил имота в резултат на
покупко-продажба през 1999 г./ притежава правото на собственост върху процесния
апартамент ***, находящ се на горепосочения адрес в гр. София. Това обстоятелство не се и
оспорва от ответника, като се потвърждава категорично и от приетите писмени
доказателства по делото. Приетия по делото нотариален акт от 1999 г., е представен по
делото като въпреки оспорването на особения представител на ответника, че същия не може
да установява собствеността към процесния период, съдът намира, че по делото нито се
твърди, нито се доказва, М. Ц., след придобиването на имота през 1999 г. да се е разпоредил
с него в полза на трето лице, вкл. да е учредил право на ползване върху същия. Няма данни
също, нито заявени твърдения, че в хода на производството, по което е било допуснато
обезпечение от СГС (гр.д. № С-19/2009), установеното като собствено на ответника
недвижимо имущество, част от което е процесния апартамент № *** е било отнето в полза
на Държавата, по предявените от КУИППД искове с правно основание чл.28, ал.1 и ал.3 от
ЗОПДИППД.
Следователно, заявените от ответника оспорвания, че липсват доказателства за
облигационни отношения между страните са бланкетни, проформа заявени и недоказани.
3
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника М. Й. Ц. се явява единствен собственик на
процесния ап. *** с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената
до него топлина енергия за битови нужди. Между страните няма спор, че за процесния
топлоснабден апартамент № *** е открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се
отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота и която партида е
служебно открита на името на ответника, след придобиване на имота през 1999 г.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в
жилищната сграда /на 26.12.2001 г./, находяща се в ***, не е присъствал лично М. Ц., но
същия към този момент все още е малолетен и в отношенията си с другите субекти е бил
представляван от своите законни представители /родители/ или пълномощник. В
представения по делото Протокол от проведено ОС на ЕС от 26.12.2001 г. за имота, на който
е присъединен аб. № ***, т.е. за ап. *** е вписан като присъстващ Т. И. И., за който няма
данни дали е представлявал собственика по пълномощие или е бил към този момент
обитател на апартамента /ползвател, наемател/. Въпреки това, приетото от мнозинството от
присъстващите етажни собственици решение, да се сключи договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки, обвързва и неприсъствалите или непредставляваните такива, поради което съдът
приема, че възражението на ответника в този смисъл, не е основателно.
В резултат на проведеното ОС и взетото решение, е бил сключен първоначалния
Договор № ***/20.09.2002 г., между ЕС и „Техем Сървисис“ EООД за извършване от
последния на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в СЕС съгласно
изискванията на ЗЕ. Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след
изтичане на първоначалния 2 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в
лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД е видно, че именно последното дружество осъществява
дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. *** на ответника. От
становището на третото лице – помагач и представените доказателства по делото се
установява, че в процесния топлофициран имот не е извършван реален отчет на уредите,
поради неосигурен достъп от страна на клиента, поради което и съобразно заключението на
СТЕ, разпределена е ТЕ за отопление на имот с 3 броя радиатори с разпределител, без отчет,
на мощност, разпределена е ТЕ за сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем
обем на апартамента от 131 куб.м. и за сградата от 10641 куб.м., а ТЕ за БГВ е изчислена на
база, без водомер, за 1 потребител по 140 л./денонощие, като количествата ТЕ за подгряване
на топла битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването от 2020 г.
Видно от становището на ТЛП за целия процесен период, клиентите от процесната
СЕС имат сключен договор за ежемесечен отчет на уредите и обработка на данните от тях,
като ответника Ц. е консуматор на количеството ТЕ припадащо се на имота от количеството
4
ТЕ, отдадено от сградната инсталация, количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените кубически метри топла
вода.
При изготвянето на дяловото разпределение всеки месец, дела за отопление на имота
е изчислявано съгласно изискванията в т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за
топлоснабядването, а дела за топла вода е бил изчислен съгласно алгоритмите, заложени в
чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители – един, поради неосигуряван достъп до имота
в края на всеки от отчетните месеци в отоплителния период. За тези си твърдения, ФДР е -
представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.125-129/ като същите не са
оспорени от ответника.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства в т.ч. извлечение от
сметки за аб. № ***, протокол от проведено на 29.12.2001г. общо събрание на етажните
собственици на адрес гр. София, ***, в т.ч. Договор от 20.09.2002г., сключен между ФДР
„Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на
СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на СТЕ и
ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът М. Ц., в качеството
си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент ***, находящ се в гр. София, ***,
през процесния период /2019-2021 г./ да е бил потребител на доставяната до имота му
топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Ц., като собственик
на топлоснабдения имот, е бил обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от
договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот
топлинна енергия, без да е необходимо изрично негово изявление, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така
например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на
ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя,
съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. №
5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на
ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този
въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на
Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на
потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април
1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
5
произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и
множество други определения и решения на ВКС, в които е посочено, че клаузите от ОУ на
ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите
/в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът М. Ц. /а преди 1999 г. и предишните собственици/ да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с тях
допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от
ОС на ЕС от 29.12.2001 г., дялово разпределение за процесния период и протоколи за
неосигурен достъп, относими за периодите от 2019-2021г., всички те неоспорени от
ответника Ц., се установява, че последния не е осигурявал ежегоден достъп до имота за
извършването на реален отчет на индивидуалните разпределители, поради което съдът
счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени при спазване на
законовите изисквания, като за количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост, описана в Приложение
към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота е
разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем и този на ЕС.
Съответно, делът за БГВ е изчислен, на база за 1 потребител, при 140 л. за денонощие разход
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., като количествата ТЕ за погряване на битова вода
са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 на Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и е разпределена между потребителите въз основа на разход на гореща
вода. Видно от заключението на СТЕ, за процесния период за абоната не е осигурявал
достъп за отчет на уредите в жилището си, като фактурираните от ищеца суми са по данни
на ФДР, а годишни изравнявания не са извършвани.
Видно от заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на ответника е
начислена /прогнозно/ ТЕ за топла вода на стойност 905,06 лв.; за отопление на имот и за
сградна инсталация /заедно/ – 1164,96лв. или общо 2070,02 лв. Вещото лице е установило, че
през процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а
дяловото разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна
уредба. По делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 23 бр.
6
индивидуални справки за дялово разпределение, относими към процесните отоплителни
периоди и декларация от ТЛП, че за целия процесен период не му е бил осигурен достъп за
отчет на показанията на топлинните разпределители и водомера за топла вода в апартамента
на ответника.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по Наредба за топлоснабдяването. При кредитиране заключението по СТЕ съдът
приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
са съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия периодичен контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са
били съответни на разпределената от „Техем Сървисис“ ЕООД, при спазване на действащата
към момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в
АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Видно от
приетото без възражения заключение на СТЕ, кредитирано и от съда, пресметнатите
технологични разходи били съгласно методика и формули, приложени в Наредбата за
топлоснабдяването и техническите характеристики на абонатната станция. Не се установи
по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с фактурираните му суми, за
отчетеното количество на топлинната енергия, потребена в имота.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 23 броя
индивидуални справки за дялово разпределение, изготвени през процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общи фактури ***/31.07.2020 г. и №
***/31.07.2021 г., относими към отоплителен сезон 2019/2020 г. и данните на ФДР за
отоплителен сезон 2020/2021 г. /без изготвяни изравнителни сметки/ се установява, че
данните на ФДР са коректно отчетени. Вещото лице е констатирало, че за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. прогнозно изчислени от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени
по партидата на аб. № *** за топлофицирания имот са на обща стойност 2070,02 лв., като
при отчетената разлика в цената на ТЕ /от -103,06 лв./, одобрена през периода от ДКЕВР, и
след приспадане на сумата от изравнителните сметки от 156,89 л. за връщане, общо
начислените и неплатени суми за ТЕ възлизат на 1862,47 лв. Към тази сума, в.л. е
7
установило, че ищеца е начислил и 23 бр. месечни задължения за дялово разпределение по
23 бр. фактури, на обща стойност 52,40 лв., като не са установени данни за извършени от
абоната плащания на суми, относими към процесния период.
Вещото лице по ССчЕ не е установило също и данни за погасени по давност
задължения на абоната, като е съобразило и чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г.
Въпреки, че кредитира изцяло приетите заключения по СТЕ и ССчЕ, съдът не счита, че
претендираните от ищеца суми са дължима в цялост, по следните съображения:
На съдът е служебно известно, че в СРС е водено и друго дело между същите страни,
а именно Гражданско дело № *********45045 по описа за 2022 година, 42 състав, което към
датата на образуване на настоящото производство все още е било висящо /същото е влязло
в сила на 23.05.2024 г./, а в предмета на същото са включени част от претендираните в
настоящото дело суми, в частност тези за главниците за ТЕ и ДР, относими към периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и мораторните лихви върху тях, дължими за периода от
15.09.2020 г. до 15.09.2021 г. Съгласно чл.126, ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Към датата на
образуване на настоящото производство /29.07.2022 г., датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК/ между страните вече е било висящо производството,
образувано като гражданско дело № 20221110145045/ 2022 година, /заявлението по чл.410
от ГПК, с което е започнало същото е входирано на 23.09.2021 г. и съгласно
регламентираната от закона фикция, искът се счита предявен на датата на подаване
на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от
съобщението с указания за предявяване на иск, т.е. искът се счита предявен на
23.09.2021 г./ в предмета на което е бил включен период и стойности на ТЕ и ДР,
мораторните лихви върху тях, част от които са предмет на установяване и в настоящото
исково производство. Към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело
/на 06.12.2024 г./, производството по гр.д. № 45045/2022 г. на СРС, 42 състав вече е било
приключило с влязло в сила решение, с което са признати за установени вземанията на
ищеца за ТЕ, доставена до процесния топлоснабден имот в периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., за стойността на ДР, извършвано в периода от м.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и
мораторните лихви върху ТЕ дължима за периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г. и върху
ДР, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г.
Съгласно чл.299, ал.1 и 2 от ГПК „спор, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. (2) Повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда“.
Предвид установеното от съда, с цел да се предотврати постановяване на недопустимо
решение и доколкото съдът разглеждащ повдигнатия пред него спор, следи за
допустимостта на производството докато същото е висящо пред него, по арг. от разп. на
8
чл.126 и чл.299 от ГПК, производството като частично недопустимо подлежи на
прекратяване, в частта, за която вземанията на ищеца срещу ответника са били установени
от съда, с влязлото в сила решение по гр.д. № 45045/2022 г. по описа на СРС, 42 състав, а
именно за сумата от общо 1111,55 лв., от която 914,07 лв. главница за ТЕ след
изравняването; 24,64 лв. за главницата за ДР и съответно мораторните лихви върху тях от
166,85 лв. върху главницата за ТЕ, и 6,36 лв. мораторни лихви върху главницата за ДР.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните от ищеца суми за плащане
макар правилно да са изчислени и да отговарят на доставеното и потребено количество ТЕ и
извършената услуга по дялово разпределение, не се дължат от ответника, в претендираните
с ИМ размери.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило извършени
плащания от страна на ответника на суми от отчетния период, нито пък служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Ето защо задължението на ответника за останалата част от главницата за ТЕ до
размер от 896,00 лв. и за главницата за ДР до размер на 27,76 лв. са основателни и подлежат
на уважаване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника М. Ц.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към
31.07.2021 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й. В този
смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния
срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
9
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху установените като дължими главници за ТЕ и ДР,
съответно в размери от 72,95 лв. върху ТЕ и 4,32 лв. върху ДР, също са дължими, до които
размери иска се явява основателен и доказан, и следва да се уважат.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се
установява, че действително за апартамента, собствен на ответника М. Ц., е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № *** /на л.28/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните,
кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната
услуга по дялово разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.06.2019г. до
м.04.2021 г. възлиза в размер на 52,40 лв. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 23 бр. месечни
такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размер от 2,57 лв. до 2,91
лв./месечно в различните периоди, като за целта е издавал и месечни фактури/.Същите са
частично дължими до посочените размери от 27,76 лв. и периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., тъй като не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са
заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до посочения размер от 27,76 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР /видно от приетите по делото съобщения към фактури, приложени на л.46-82 от
делото/.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
10
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, но в периода от 31.07.2020 г. до 04.07.2022 г., като за този период
същия дължи обезщетение за забава в размер на 4,32 лв. / установен от заключението на
ССчЕ върху претендираната главница от 27,76 лв., като иска следва да се уважи до този
размер, а за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2020 г. и сумата от 6,36 лв., производството
подлежи на прекратяване.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника М. Ц. сума възлиза на общо 1001,03 лв., от която сума: 896,00 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; 27,76 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г.; 72,95 лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 14.09.2021 г. до
04.07.2022 г. и 4,32 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 27,76 лв., за периода от 31.07.2020 г. до 04.07.2022 г., т.е. за част от
претендираните от ищеца размери, за които в полза на последния е била издадена ЗИ по
чл.410 от ГПК на 21.08.2022 г., по ч.гр.д. № 41395/2022 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 1082,25
лева, от които 82,25 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, 400 лв. –
депозит за особен представител, назначен от съда на ответника. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. Така от общо
претендираните и сторени разноски в размер на 1182,25 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на разноски до размер от
560,67 лв. за настоящото исково производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед частичното уважаване
на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 43,71 лева -
разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 41395/2022г. по описа на СРС, 164-ти
състав.
На ответника, с оглед отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се
следват разноски, но такива не се установява да са извършени по делото, още повече, че
11
ответника е представляван от назначен му от съда особен представител на разноски на
ищеца, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 и 299 от ГПК,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65300 по описа на за 2023 г. на СРС, 164-и
състав, образувано по искова молба вх.№ 342115/29.11.2022 г., подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Й. Ц., ЕГН **********, в частта касателно
предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за ТЕ в
размер на 914,07 лв. и период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; за ДР в размер на 24,64 лв. и
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., както и съществуването на вземанията за
мораторните лихви върху тях, в размери от 166,48 лв. върху ТЕ и периода от 15.09.2020 г. до
15.09.2021 г. и 6,36 лв. върху ДР, дължима за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2020 г., като
недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Й. Ц.,
ЕГН ********** от гр. София, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, сумите от общо 1001,03 лв., от която сума:
896,00 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за доставяна до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ***, ап. ***, с присъединен абонатен № ***, в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до
окончателното плащане на задължението;
27,76 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ***, ап. ***, с присъединен абонатен № *** услуга по дялово
разпределение, в периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението;
72, 95 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима
за периода от 14.09.2021 г. до 04.07.2022 г.;
4,32 лв. – представляваща мораторна лихва върху установената главница за ДР от 27,
76 лв., дължима за периода от 31.07.2020 г. до 04.07.2022 г., за които суми в полза на
ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 21.08.2022 г., по ч.гр.д. № 41395/2022 г. по
описа на СРС,164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Й. Ц., ЕГН ********** от гр. София
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 560,67 лв.
12
– разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, и сумата от 43,71 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 41395/2022г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище в гр. София, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13