Р Е Ш
Е Н И Е № 102
27.03.2018г., гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
На
тринадесети февруари през 2018 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 146 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД, във вр.
с чл.238 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№
810/02.03.2017г. от З.М.С., ЕГН: **********,***, чрез процесуален представител
адв.Е.К. – АК-Силистра, срещу Т.М.Р., ЕГН: **********, З.Д. Наумова, ЕГН: ********** и М.Д.Т., ЕГН: **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Т.М. ***, като моли съда
да постанови решение, с което да бъде развален сключения с нотариален акт №65,
том Х, рег.№ 10674, дело №1414/2013г. по описа на Радомир Александров –
нотариус с район на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 254, двустранен алиаторен договор за издръжка и гледане, с който
ищцата е прехвърлила на сина си Д.Т.Р. с ЕГН: **********, починал на
05.11.2013г. своите 5/8 ид.ч. от следния свой недвижим имот, съставляващ
„Поземлен имот с начин на трайно ползване жилищно застрояване, находящ се в
чертите на град Исперих, ул.“Лом“ №5, община Исперих, област Раград, за който
по скица №473/28.08.2013г. на община Исперих и ЗРП, утвърден със заповед №
25/29.01.2001г., е отреден УПИ ХIII от квартал
21, образуван от имот № 2323 с площ на УПИ XIII 687кв.м, ведно с построените в имота: 1.
Самостоятелен обект с начин на ползване – второстепенна сграда със застроена
площ от 6.00кв.м.; 2. Самостоятелен обект с начин на ползване – жилищна сграда
със застроена площ от 40.00кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ
от 4.00кв.м.; 3. Самостоятелен обект с начин на ползване – двуетажна жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 120.00кв.м., ведно с прилежащото мазе със
застроена площ от 18.00кв.м., и
подобрения, при граници и съседи: УПИ XVIII, УПИ XIV, УПИ XII от квартал
21 и УПИ
XXIX по плана на града“, срещу задължение
на приобретателя Д.Т.Р. да поеме гледането и издръжката на ищцата, като й
осигури докато е жива един нормален и спокоен живот, какъвто била водила
дотогава, поради виновно неизпълнение от страна на наследниците на Д.Р. –
ответниците в настоящото производство.
Твърди, че на 17.010.2013г. сключила със сина си Д.Р.
договор за издръжка и гледане, с който му прехвърлила своите 5/8 ид.ч. от
описания по-горе имот. По същото време Д.Р. бил в сключен брак с ответницата Т.Р.,
поради което прехвърления имот се явявал СИО. Синът й живеел със съпругата и
двете си деца в същия имот. По-малко от месец след прехвърлянето на имота, Д.Р.
починал. Заявява, че след смъртта на сина й, неговите наследници не полагали
необходимите грижи за нея и дори ответницата Т.Р. й била казала нееднократно,
че повече няма да я гледат. На практика се налагало за нея да се грижи
по-големия й син Неждет Т.Р., който живеел в същия имот, но в старата къща. Той
й пазарувал лекарства, хляб и всички необходими продукти за нормално съществуване.
Заедно със сина си посещавали ищцата всеки ден и й оказвали необходимата помощ.
В същото време наследниците на Д.Р. не се интересували от ищцата, не я
посещавали, не й осигурявали необходимите продукти за нормален живот.
Единствените неща, които правели е да заплащат ел.енергията на къщата, като
същевременно ищцата заплащала водата, както и веднъж годишно й осигурявали
дърва за огрев. Това обаче според ищцата не е достатъчно за нейното обгрижване
и счита, че наследниците на сина й не неизпълняват договорните си задължения, с
което обосновава правния си интерес да иска разваляне на договора.
Претендира и за сторените в производството разноски.
В съдебно заседание повереникът на ищцата адв.Е.К. от
АК – Силистра поддържа исковата молба и излага подробни съображения в
приложената писмена защита.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответниците, действащи чрез адв.С.Д., представя такъв като
считат иска за допустим, но неоснователен. Не отрича, че действително е бил
сключен процесния договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот
срещу издръжка и гледане между ищцата и техния наследодател Д.Р.. Твърдят
обаче, че след смъртта на наследодателя си, те са встъпили не само в правата,
но и в задълженията му по договора. Първоначално се разбирали много добре с
ищцата и не са имали разногласия до момента, в който в отношенията им се
намесил другия син на ищцата. Считат че настоящия иск е заведен под негово
давление. Потвърждава, че с ищцата са си делели разходите по къщата – те
заплащали ел.енергията, а тя – водата, веднъж годишно й осигурявали дърва, за
нарязването на които плащали, а след това подреждали. Едва тази зима за първи
път другият син на ищцата нацепил дървата по нейно настояване.
Заявяват, че никога не са й казвали, че няма да я
гледат, напротив – чистели стаята й, боядисвали, готвели й всеки ден, но ищцата
се сърдела, че не й давали повече храна и за сина й. Тъй като била с влошено
здраве, предлагали й да й купуват лекарства, но тя отказвала, като заявявала,
че сина й ще купи. Това поведение на ищцата било отскоро и не било постоянно –
имало действия от страна на ответниците по обгрижването й, които приемала,
имало и такива които отказвала – в зависимост от настроението й. Преди да се
намеси сина на ответницата с претенциите си за имота, именно ответниците водели
ищцата по болници и лекари, купували й лекарства. Твърдят, че си знаят мястото
и задълженията към ищцата и правят всичко необходимо за нея, включително и преглъщали
обидите й и лошото й настроение. Считат, че не е налице виновно поведение от
тяхна страна, а напротив – виновното поведение е у самата ищца. На практика
ищцата отказвала да приеме грижите на ответниците и не им давала необходимото
съдействие за изпълнение на задълженията им, поради което не са налице и
предпоставките за разваляне на договора.
Във връзка с поведението на ищцата предявяват насрещен
иск, с който искат да се постанови решение, с което да се трансформира
задължението им, в качеството на наследници на Д.Р. да гледат и издържат З.М.С.
***, произтичащо от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на
задължението за гледане и издръжка, оформен с НА №65, том Х, рег.№ 10674, дело
№1414/2013г. по описа на Нотариус с рег.№ 254 на НК, в задължение за заплащане
на паричния й еквивалент, считано от датата на подаване на настоящия иск до
отпадане на забавата от страна на кредитора.
В срока за писмен отговор ищцата З.С. представя такъв,
като оспорва изцяло насрещната искова молба., включително и обстоятелствата,
изложени в нея. На първо място заявява, че за да е налице изпадане в забава на
кредитора по смисъла на разпоредбата на чл. 95 ал. 1 ЗДД, следва изпълнението
на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без
осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено задължението на
длъжника. Същевременно кредиторското съдействие е необходимо едва когато
длъжникът завърши изпълнителската си дейност, т.е. при приемане на
изпълнението. В случая според ищцата не била завършена изцяло дейността по
изпълнение на длъжника в съответствие с разпоредбата на чл. 66 ал. 1 ЗЗД. На
второ място посочва, че за да е налице предлагане на изпълнение от страна на
длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора, следва престацията на
длъжника да е предложена точно във всяко отношение, в дължимото количество и
качество, в уговореното място, по уговореното или обичайно време. Предлагането
на нещо различно от договореното изключвала възможността кредитора да изпадне в
забава. В конкретния случай нямало нито изпълнение на задължението, което да е
бил отказано от ищцата, нито било налице осъществено съдействие от страна н
ответниците, след като ищцата ги е помолила за това. Поради изложеното счита,
че насрещния иск следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответниците не се явяват.
Упълномощеният адв.С.Д. *** поддържа писмения отговор и излага подробни
съображения в приложеното писмено становище.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
На 17.10.2013г. между ищцата и нейния син Д.Т.Р. бил сключен двустранен
алеаторен договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №65, том
Х, рег.№ 10674, дело №1414/2013г. по описа на Радомир Александров – нотариус с
район на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
254, с който ищцата прехвърлила на сина си 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.
В договора изрично е било уговорено между страните, че срещу прехвърлянето на
имота приобретателят поема цялостната издръжка и гледане на прехвърлителката до
края на живота й. Към момента на сключване на договора Д.Р. бил в законно
сключен граждански брак с първата ответница Т.Р.. От съвместното си съжителство
Д.Р. и Т.Р. имали родени две деца – ответниците З. Наумова и М.Т..
След сключването на договора, приобретателят Д.Р.
изпълнявал задълженията по същия, които бил поел към своята майка. На 05.11.2013г.
той починал. След смъртта му ищцата и
ответниците продължили да живеят в процесния имот, като ищцата обитавала
приземния етаж, а ответниците – втория етаж на къщата. Първоначално отношенията
им били добри и ответниците изпълнявали задълженията си по договора да се
грижат за ищцата и да я издържат – носели й храна, купували й продукти,
лекарства и дърва, осигурявали нарязването и прибирането на дървата за огрев,
водели я на медицински прегледи, чистели и ремонтирали стаята й, плащали
ел.енергията за цялата къща, а ищцата заплащала потребената вода. Преди около
две години отношенията им започнали постепенно да се влошават поради неизяснени
по делото причини. В резултат ищцата постепенно отказвала да приеме грижите,
които ответниците й предлагали, а ответниците от своя страна спрели да
изпълняват задълженията си по договора за издръжка и гледане.
От заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебно-икономическа и социална експертиза се установява, че общият
размер на ежемесечната парична сума, необходима за храна, медикаменти и лични
нужди на ищцата, имайки предвид възрастта й, е в размер на 336.64лв. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че всички изчисления по експертизата са
направени към 31.08.2017г., като към настоящия момент /датата на съдебно
заседание – 17.01.2018г./ има промяна в минималната работна заплата и съответно
се е увеличил социалния минимум, но тъй като същият се определя всяка година с
постановление на МС в края на месец януари – началото на месец февруари, не
може да даде конкретно заключение за промяната на тази величина по отношение на
ищцата.
Ищцата не е представила писмени доказателства за
размера на получаваната от нея пенсия, нито епикризи или други медицински
документи, удостоверяващи нейни заболявания, въпреки че съдът я е задължил да
стори това с определение от 19.06.2017г. и я е предупредил за последиците от
непредставянето им.
В хода на производството ищцата е направила съдебни и
деловодни разноски в размер на 750.00лв. – 50.00лв. за държавна такса и
700.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответиците са направили разноски в размер на 250.00лв.
– 50.00лв. за държавна такса по насрещния иск и 200.00лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД
- предявен конститутивен иск за разваляне на двустранен договор, уважаването на
който възстановява правното положение на страните отпреди сключването на
договора – прехвърлителят-ищец цели връщане собствеността върху недвижимия имот
до размера на своята част, поради неизпълнение насрещното задължение на ответниците
– наследници на приобретателя, за предоставяне на дължимите грижи и издръжка.
За уважаването на предявения иск е необходимо да се докаже наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за собствеността на процесния недвижим имот срещу
насрещното задължение на приобретателя за гледане и издръжка на прехвърлителя,
необходимостта от полагане на ежедневни обичайни грижи за прехвърлителя, както
и неизпълнение на договора от страна на ответниците, което неизпълнение следва
да е значително.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно по делото се установи, че между ищцата и
нейния син Д.Р. е бил сключен договор за прехвърляне на 5/8 ид.ч. от процесния
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в представения по
делото НА. В резултат на тази сделка, собствеността върху придобитите идеални
части от имота са станали СИО между Д.Р. и ответницата Тезджан Р. по силата на
закона /чл. 21 ал. 1 СК/. До смъртта на Д.Р. задълженията на приобретателите по
договора са били изпълнявани – обстоятелство, по което страните не спорят, а и
се установява от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. Д.Р.
и Т. Рреджеб са живеели при ищцата и са полагали необходимите грижи и издръжка.
Това положение се е запазило и след смъртта на сина. В тази насока са както
показанията на свидетелите на ответниците - Сениха А. и И.А., така и
показанията на свидетелите на ищцата – И.Т. и Юскияр Атеж. Първите двама
свидетели заявяват, че след смъртта на Д.Р. ищцата и ответниците са се
разбирали, заедно са преодолявали мъката от загубата на Джелаледин Р.,
Ответницата Т.Р. правела всичко необходимо за възрастен човек – грижела се за
нея, купувала й лекарства, продукти от пазара, готвела й, купувала дърва,
чистела, ремонтирала, включително и малката внучка помагала. Но от известно
време отношенията им постепенно се влошили и ищцата започнала да недоволства от
грижите, които се полагали за нея, отказвала да разговаря с ответниците и да
приема грижи от тях. Според показанията на св.С.А. това е станало откакто се
била върнала от Турция св.Юскияр Атеж. Особено се влошили отношенията между
страните след като ищцата завела исковата молба по настоящото дело. Св.Ю.Атеж
на свой ред твърди, че от две години насам тя се грижела основно за ищцата –
купувала й лекарства, правела й зимнина, снабдявала я с продукти, къпела я,
перяла, а големият син на ищцата – Неждет й прибирал дървата, цепел ги, носел
ги, купувал и ежедневно хляб. За обстоятелството, че от две години ответниците
не се грижели за ищцата свидетелства и св.И.Т.. Същевременно посочва, че
св.Ю.Атеж се грижела за нея, когато се връщала от Турция.
От така обсъдените гласни доказателства се налага
извода, че след смъртта на Д.Р. ответниците са изпълнявали задълженията си по
алеаторния договор, като са полагали грижи и са издържали ищцата. Преди около
две години отношенията им се влошили, в резултат на което ответниците спрели да
полагат грижи за ищцата. Спорният момент в настоящото производство е дали
ищцата неоправдано отказва да съдейства и да приема изпълнение на задълженията
на ответниците по договора поради влошените им отношения, като по този начин е изпаднала
в забава.
Ответниците възразяват, че ищцата отказвала да приеме
грижите им и не давала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията им.
По делото не се събраха доказателства за причините, довели до влошаване на
отношенията между страните, но от гласните доказателства се установи
категорично, че от две години ищцата и ответниците не се разбирали и за ищцата
полагали грижи други лица. Дори и да се приеме обаче, че тя неоснователно
отказва да приеме издръжка и грижа в натура от ответниците и по този начин се
поставя в забава, законът дава възможност на длъжниците – ответници
задължението за издръжка да се трансформира и да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за
длъжника /чл.97 ЗЗД/. Според трайната
съдебна практика ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие
за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да
продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Неприемането,
съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава
длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява,
според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако се приеме, че до
предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от
страна на длъжниците, но това неизпълнение не е било виновно поради поведението
на кредитора – ищец, с предявяването на иска длъжниците са поставени в забава.
От този момент на тяхно разположение е възможността да предложат изпълнение в
течение на процеса и да поискат от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да им
определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото
неизпълнено в натура задължение за минало време - в парично. Същевременно
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за
издръжка /Виж Решение № 238 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2015 г.,
III г. о., ГК, Решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г.,
IV г. о., ГК и др./.
В настоящия случай по делото не се събраха
доказателства ответниците да са предприели действия за осигуряване на издръжка
за ищцата в пари, след като тя им е отказала съдействие за изпълнение на
задълженията им. Действително те са поискали трансформация на задължението им
за издръжка в пари след завеждане на исковата молба, като са предявили насрещна
искова молба, но междувременно не са направили искане по чл. 87 ал. 3 изр. 2 ЗЗД – да предложат изпълнение в хода на процеса, като съдът да им определи
подходящ срок за това. При това положение се налага извода, че именно
ответниците са неизправната страна по процесния договор – те виновно не са
изпълнявали задълженията си за издръжка и гледане на ищцата и не са предприели
каквито и да било действия за трансформиране на тези си задължения, поради
което и искът на ищцата за разваляне на договора се явява основателен и
доказан.
Следва да се постанови решение, с
което да се развали сключения между ищцата и ответниците /по силата на
наследствено правоприемство/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
По насрещния иск с правно основание чл.
97 ЗЗД
По този иск в тежест на ответниците е да докажат на първо място, че са
налице условията за такава трансформация и на второ място стойността на
месечната издръжка, необходимата за
поддържане на нормален живот, физическото и психическо здраве на едно лице. В
тази връзка ответниците са поискали назначаването на съдебно – икономическа и
социална експертиза, която е дала пълно, точно и обективно заключение относно
необходимата ежемесечна парична сума, необходима за издръжка и поддържане на
нормален живот на ищцата към 31.08.2017г. Съдът изцяло кредитира заключението
на вещото лице, въпреки възраженията на процесуалния представител на ищцата, че
поради настъпили междувременно промени в размера на минималната работна заплата
за страната, тази сума се била променила. Вещото лице е изготвило своевременно
заключението си, като не по негова вина излага същото в с.з. повече от 4 месеца
след представянето му. Видно е от материалите по делото, че още в първото
съдебно заседание на 07.09.2017г. вещото лице се е явило с готовност да изложи
заключението си, но поради направено искане и от двете страни да им се даде
възможност да обсъдят параметрите на евентуална спогодба, вещото лице не е
изслушано. В следващо съдебно заседание на 08.11.2017г. страните са поискали
делото да се отложи за друга дата за събиране на всички допуснати от съда
доказателства и едва в с.з. на 17.01.2018г. това е сторено, включително е
изслушано и заключението на вещото лице. При това положение съдът счита, че
няма пречка заключението да бъде кредитирано изцяло, още повече, че промяната в
размера на минималната работна заплата не е голяма, а и видно от изложението на
вещото лице в с.з. на 17.01.2018г. към тази дата не е бил обнародван съответния
нормативен документ въз основа на който да се направят нови изчисления за
ежемесечната сума, необходима за издръжка на ищцата.
От друга страна съдът счита, че ответниците не успяха
да докажат наличието на предпоставки за трансформация на задължението им за
издръжка. Както вече беше посочено неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за
издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в
натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие
за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да
продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. В
конкретния случай ответниците, чиято е и доказателствената тежест по този иск,
не успяха да докажат нито, че са предоставяли
ежедневно издръжка в натура за ищцата, нито че са предоставяли тази издръжка в
пари. Направеното искане за трансформация на задължението за издръжка след
завеждане на исковата молба не съдържа искане по смисъла на чл. 87 ал. 3 изр. 2 ЗЗД, поради което и съдът не се е произнасял в тази насока. Същевременно
ответниците не са предприели каквито и да било действия, с които да предоставят
на ищцата дължимата й издръжка нито в периода преди завеждане на исковата
молба, нито в периода след като са получили същата. Практиката е категорична, че задължението за издръжка по
договора може да се трансформира в паричен еквивалент само при временни
причини, осуетяващи изпълнението в натура, и докато тези причини са налице. В
случаите, когато се допуска трансформирането на задължението за даване на
издръжка в натура в паричния й еквивалент, договорът не променя своя характер,
не е налице даване вместо изпълнение. Във всички случаи на трансформация
на задължението за издръжка в натура в паричен еквивалент се касае за временни
причини, след отпадането на които страните отново се връщат към изпълнение в
натура. В този ред на мисли следва да се отбележи, че когато не се касае
за временни обективни причини, не може да се извърши трансформация.
В настоящия случай се
установи, че влошаването на отношенията между страните е трайно, от дълго време
ищцата не получава от ответниците необходимите и издръжка и гледане и разчита
на трети лица за това. В тази връзка тя е категорична, че желае да бъде
развален договора, тъй като е убедена, че ответниците не могат да полагат
необходимите грижи за нея. При това положение искът за трансформация на
задължението на ответниците за издръжка се явява неоноавтелен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При горния изход на делото ответниците
дължат направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, а именно 750.00лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения между З.М.С.,
ЕГН: **********,*** от една страна и Т.М.Р., ЕГН: **********, З.Д. Наумова, ЕГН: ********** и М.Д.Т., ЕГН: **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Т.М. ***, като
правоприемници в качеството им на законни наследници на Д.Т.Р. с ЕГН: **********,
починал на 05.11.2013г., двустранен алиаторен договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №65, том Х, рег.№
10674, дело №1414/2013г. по описа на Радомир Александров – нотариус с район на
действие РС – Исперих, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 254, с
който ищцата е прехвърлила на сина си Д.Т.Р. с ЕГН: **********, своите 5/8
ид.ч. от следния свой недвижим имот, съставляващ „Поземлен имот с начин на
трайно ползване жилищно застрояване, находящ се в чертите на град Исперих,
ул.“Лом“ №5, община Исперих, област Раград, за който по скица №473/28.08.2013г.
на община Исперих и ЗРП, утвърден със заповед № 25/29.01.2001г., е отреден УПИ
ХIII от квартал 21, образуван от имот № 2323 с площ на УПИ
XIII 687кв.м, ведно с построените в имота: 1.
Самостоятелен обект с начин на ползване – второстепенна сграда със застроена
площ от 6.00кв.м.; 2. Самостоятелен обект с начин на ползване – жилищна сграда
със застроена площ от 40.00кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ
от 4.00кв.м.; 3. Самостоятелен обект с начин на ползване – двуетажна жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 120.00кв.м., ведно с прилежащото мазе със
застроена площ от 18.00кв.м., и
подобрения, при граници и съседи: УПИ XVIII, УПИ XIV, УПИ XII от квартал
21 и УПИ
XXIX по плана на града“, срещу задължение
на приобретателя Д.Т.Р. да поеме гледането и издръжката на ищцата, като й
осигури докато е жива един нормален и спокоен живот, какъвто била водила
дотогава, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 97 ЗЗД, искът на Т.М.Р., ЕГН: **********, З.Д. Наумова, ЕГН: ********** и М.Д.Т., ЕГН: **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Т.М. ***, срещу З.М.С.,
ЕГН: **********,***, за трансформиране на задължението им, в качеството на
наследници на Д.Р. да гледат и издържат З.М.С. ***, произтичащо от договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължението за гледане и
издръжка, оформен с НА №65, том Х, рег.№ 10674, дело №1414/2013г. по описа на
Нотариус с рег.№ 254 на НК, в задължение за заплащане на паричния й еквивалент,
считано от датата на подаване на настоящия иск до отпадане на забавата от
страна на кредитора, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК , Т.М.Р., ЕГН: **********, З.Д. Наумова, ЕГН: ********** и М.Д.Т., ЕГН: **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Т.М. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на З.М.С., ЕГН: **********,***
за сторените в производството съдебни и деловодни разноски сума в размер на 750.00/седемстотин
и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: