№ 84
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600080 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на зам.окръжен прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Силистра против присъда №2 от 25.01.2023г. по НОХД
№214/2022г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това,
че на 23.06.2021г., в с.Ситово, обл. Силистра, причинил по непредпазливост
смъртта на П. Симеонов П. от с.с., вследствие на умишлено нанесена на
20.06.2021г. средна телесна повреда, причинена чрез нанасяне на удари с ръце
в областта на главата, с последващо падане и удряне в земната повърхност,
удар в лявата слепоочна или тилна област с кръвонасядания на меките
черепни обвивки, с подлежащ субдурален хематом, изразяваща се в
субдурален мозъчен кръвоизлив, довел до притискане на мозъка и
повишаване на вътречерепното налягане с развитие на мозъчен оток, с
фронтално и малкомозъчно вклиняване, от която е настъпила смъртта
-[1]престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл.129, ал.2 от НК, за което и при
условията на чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, отложено
по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Подсъдимият е
осъден да заплати на Димитра И. П. сумата от 20000лв. и на И. Й. П. сумата
1
от 20000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие деянието, ведно със законната лихва, от датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата
част е отхвърлен като неоснователен. С присъдата съдът се е произнесъл по
направените по делото разноски и държавна такса върху уважените
граждански искове.
В протеста се излагат съображения за нарушения на материалния закон
при определяне размера и начина на изтърпяване на наказанието. Счита се, че
не е налице „съпричиняване“ на престъпния резултат от страна на
пострадалия, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Според прокурора са останали недооценени редица
обстоятелства, завишаващи обществената опасност на деянието и дееца, като
начина на извършването му, упоритостта в нанасяне на ударите, значителната
им сила и тяхната многобройност. Не е оценено и беззащитното състояние на
пострадалия, който бил значително алкохолно повлиян. Предлага се да бъде
изменена протестираната присъда, като се определи наказанието, поискано от
прокуратурата пред първата инстанция.
В съдебно заседание въззивния прокурор поддържа частично протеста и
наведените с него основания. Счита, че съда е недооценил отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно демонстративния начин и упоритостта
на извършване на деянието, употребата на алкохол и предходно
освобождаване от наказателна отговорност. Предлага се да бъде определено
наказание малко над законовия минимум, при максималния изпитателен срок.
Подсъдимият и неговия защитник оспорват протеста. Поставя се
акцент върху провокативното поведение на пострадалия, което е продължило
дълъг период от време, вкл.непосредствено преди деянието. Излагат се
съображения за нарушение на материалния закон при квалифициране на
деянието, като се счита, че същото следва да бъде подведено под нормата на
чл.124, ал.1 предл.3 от НК.
В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява, че
съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314
от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият П. и подсъдимия К. живеели на една улица в с.Ситово,
като къщите им били една срещу друга. Пострадалият П. живеел със
съпругата си. В същият двор, но в отделна къща живеели родителите му.
С експертно решение от 26.03.2020г. П. бил освидетелстван, като му е
била определена 71% трайно намалена работоспособност. Водещата диагноза
била дисекция на всяка част на аортата. Същият е получавал пенсия и не е
работел. Преди години е бил борец. През 2010г. пострадалия е претърпял
операция на сърцето, при която било извършено клапно протезиране с
механична протеза и протезиране на възходящата аорта със съдова протеза.
2
След този период била забелязана промяна в поведението му, като често
избухване, редовна употреба на алкохол и заяждане с хората от селото без
причина.
По жалба на подсъдимия в РП-Силистра е била образувана преписка
№1710/2021г.. В хода на същата било установено, че на 23.05.2021г.
пострадалия П. нападнал К., като посегнал с вдигната брадва към него, докато
последния е чистел риба на селската чешма. Викът на съседка е накарал
подсъдимия да се обърне и да избегне удара, а след това е бил подгонен от
нападателя си. На 01.09.2021г. прокуратурата е постановила отказ от
образуване на ДП, на основание чл.24,ал.1,т.4 НПК. Установени били и други
случаи на заплахи с убийство от страна на П. към още две лица от селото.
Подсъдимият К. е разведен, работи като общ работник, музикант.
Същият често се събирал с други мъже пред магазина на РПК-Бъдеще и
черпел пострадалия. Подсъдимият не е бил конфликтен.
На 20.06.2021г., около 17 часа, подс.К. и свидетелите И.Д., Пл.И., Г.К.,
В.Е. и Р.Й. се намирали пред магазина на РПК-Бъдеще. Подсъдимият пиел
бира. Впоследствие дошъл постр.П., във видимо нетрезво състояние.
Последният започнал да се заканва на К., че ще го убие, ще го пребие и го
предизвиквал към бой с думите “ади чакам тъ“. Подсъдимият станал, запътил
се към него, разменили няколко реплики и след това го ударил в лявата част
на лицето и в областта на устата. Двамата се сдърпали, като пострадалия
паднал на земята по гръб. След това били разтървани от св.Р.Й.. Докато
подсъдимия и пострадалия разговаряли един срещу друг, св.Р.Й. си тръгнал.
Последвала нова схватка, при която след удар от подсъдимия в лявата част на
лицето на пострадалия, последния бил прехвърлен встрани от бетоновата
пътека пред магазина- в затревена площ. Там пострадалия паднал на земята,
подсъдимия му нанесъл удар с ръка в лицето, ритнал в корема и в рамото.
Нанесени са му били и удари с юмрук в лицето – в лява и в дясна част и по
гърба. Пострадалият застанал на колене, като обхванал с ръце краката на
подсъдимия. При това боричкане двамата се придвижили към пътеката, като
пострадалия ударил главата си в теменната й част в тротоарните плочки.
След това били разтървани, а подсъдимия издърпан встрани, към магазина. С
разкървавен нос П. отново тръгнал към К., но до нов физически сблъсък не се
е стигнало. Подсъдимият взел парче тротоарна плочка и се запътил към
пострадалия, но бил възпрян, а плочката изхвърлена встрани.
Пострадалият съблякъл окървавената от носа си тениска, облякъл якето
си и след като купил бутилка бира тръгнал с тениска в ръка. Преди да
напусне казал на подсъдимия, че ще го чака на моста.
Пострадалият минал по пътеката пред магазина и слязъл по стълбите
без да пада. В селото се намирал мост с пряка видимост от магазина.
Пострадалият се спрял на моста и седнал. След известно време подсъдимият
отишъл при него, разговаряли помежду си, след което подсъдимия отново се
върнал при останалите мъже пред магазина. Споделил с тях за намерението си
3
да купи и занесе бира на П., но бил разубеден от присъстващите. След като
подсъдимия се върнал пред магазина, П. изхвърлил тениската си през моста.
Същият бил видян от св.И.П.-негова майка, която отишла при него, за да го
прибере в къщи. Пострадалият избягал и тръгнал в посока гробищата, след
това се върнал и тръгнал по пътя към с.Слатина. Майка му го викала да се
прибере, но той не знаел „кой път да хване“. Св.П. слязла от моста, за да
прибере неговата дреха.
След като постр.П. се прибрал в дома си, влязъл да се изкъпе. Същият
отказал да разговаря със съпругата си-св.П.. При срещата им последната
забелязала, че подсъдимия е окървавен. П. се затворил в стаята си, която
обитавал сам и не е излизал навън. Държал се неадекватно, отказвал да
разговаря, „влизал-излизал“, ходил „напред-назад“, не употребявал алкохол и
не приемал храна. В първите два дни отказвал медицинска помощ. Вечерта
преди да почине слязъл за вечеря. Тогава съпругата му забелязала, че заваля
говора, а с единия крак „изобщо не стъпва“. Тъй като бил облечен само с
боксерки, тя за първи път видяла, че той има синини по краката, стомаха и по
гърба.
На 22.06.2022г. майката на подсъдимия-св.П. посетила полицейския
участък и съобщила, че синът й е бит на 20.06.2022г. от К. и два дни лежал в
тях. Св.Мл.Д.- полицейски инспектор в с.Ситово посетил пострадалия и го
заварил във „видимо добро здравословно състояние“. Същият лежал завит на
леглото и гледал телевизия, стаята била с приглушена светлина и дръпнати
пердета. Свидетелят не забелязал наранявания по лицето на пострадалия.
Същият го уведомил, че ако е имало сбиване трябва да посети съдебен лекар
и да подаде сигнал до органите на реда. П. отрекъл да е имало сбиване и
твърдял, че нищо не е станало, че е здрав, нищо му няма и никъде няма да
ходи. На 23.06.2021г. сутринта св.П. се приготвила за работа, като решила да
провери съпруга си. Тогава установила, че той е починал. Съобщила за това
на полицейските органи.
Същият ден били извършени оглед на местопроизшествие и оглед на
труп. От съставените за тези действия протоколи е видно, че трупът на
постр.П. е открит в дома му, в хола, върху канапе, покрит с бял чаршаф.
Констатирано било, че костите на гръден кош, череп и крайници се опипват
здрави. Установени били кръвонасядания и ожулвания в областта на лява
мишница и предмишница, предна коремна стена, ляв лакът и лява гривнена
става, ляво коляно, дясна подбедрица, дясно коляно, както и разкъсно-
контузна рана на десен лакът. Иззети били нокти и поднокътно вещество от
лява и дясна ръка, както и отпечатъци от пръсти.
С протокол за доброволно предаване е приобщено като веществено
доказателство по делото СД-диск със записи от видеокамерите на магазин
РПК-Бъдеще от 20.06.2021г., който бил експертно проверен за намеса и
манипулации.
ДНК изследването установило, че по нокътните изрезки от лява и дясна
4
ръка, иззети от трупа на П. Симеонов П. е намерен клетъчен материал, който
най-вероятно изхожда от лицето, от което са иззети.
От химическата експертиза е видно, че в кръвната проба, иззета при
аутопсията от трупа на П. П., не е открит етилов алкохол.
В хода на ДП е била изготвена СМЕ на труп /л.167,том1 от ДП/, която
установила:
Субдурален кръвоизлив в ляво челно - слепоочно - базално,
субарахноидален кръвоизлив в същата зона, кръвонасядания на меките
черепни покривки в същитe области, кръв във вентрикулната система, оток на
мозъка с челно и малкомозъчно вкливяване, остър кръвен застой във
вътрешните органи, цианоза на кожата по лицето и шията, подути шийни
вени, масивни сраствания в медиастинума и на перикардната торбичка,
аортна клапна протеза, съдова протеза на възходяща аорта, множество следи
от механични увреждания. Като непосредствена причина за смъртта е
определен субдуралният мозъчен кръвозлив с компресия върху мозъчното
вещество, поР. повишаване на натиска и вътречерпното налягане с остро
развитие на мозъчен оток с челно и малкомозъчно вклиняване. Според
вещото лице, уврежданията са причинени по механизмът на удари с или
върху твърди тъпи предмети и повърхности, за което свидетелстват
мекотъканните увреждания по кожата и меките черепни покривки.
Кръвоизливите в посочената област на мозъка в черепната кухина, са
резултат от разкъсване на малки пиални съдове в зоната на нанесени удари,
което е довело до постепенното натрупване на значителна кръвна колекция, с
последваща ексцесивна компресия върху мозъчното вещество и подтискане
на центровете на дишане и сърдечна дейност. Непосредствено преди смъртта
си П. не е употребил алкохол. Трупната картина отговаря на смърт от първо
денонощие.
Изготвена била тройна СМЕ/л.126,том2 от ДП/, чиито медицински
констатации са следните:
На пострадалия са причинени следните увреждания:
1.Видими външни увреждания: петнисти синкави кръвонасядания в
предно-външната повърхност на лявата мишница; кафеникави ожулвания по
лявата предмишница; петнисти синкави кръвонасядания по левия лакът и
лявата гривнена става /външна повърхност/; разкъсно-контузна некървяща
рана с размери около 0,5 см на десния лакът външно; три петнисти синкави
кръвонасядания, завършващи във вътрешния си край с кафеникави
ожулвания- на предната коремна стена, в ляво, под нивото на пъпа; две
кафеникаво- жълтеникави ожулвания по предна и външна повърхност на
лявото коляно; две синкави кръвонасядания по външна и задна повърхност на
дясната подбедрица в горната й част; три кафеникави ожулвания и едно
синкаво кръвонасядане по предна повърхност на дясното коляно.
2.Вътрешни, подлежащи увреждания: кръвонасядания на меките
черепни покривки в лявата челна, слепоочна и тилна област; субдурален
5
хематом /под твърдата мозъчна обвивка/ в ляво слепоочно-тилно-базално;
субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/ в ляво челно-
слепоочно-базално; няма счупвания на кости, няма контузионни зони в
мозъка.
Установените външни механични увреждания са обусловили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК /временно
разстройство на здравето, неопасно за живота/. Субдуралният хематом е
обусловил разстройство на здравето временно опасно за живата. ПоР.
неоказването на медицинска помощ, П. е починал около 2,5 денонощия след
битовия инцидент.
Според вещите лица, нанесения от подсъдимия побой не може да се
определи като тежък, с нанасяне на множество сериозни удари. Доказателство
за това са и нетежките външни травми, които са описани при аутопсията му.
Вещите лица приемат, че между настъпването на смъртта и
субдуралният хематом следва да се приеме пряка причинна връзка, но с
уговорката за предхождащите инцидента благоприятстващи фактори за
склонност към по-лесно кървене: лошо контролирана антикоагулантна
терапия с хроничен алкохолизъм. Според експертите, ако този терен
отсъства, подобни нетежки удари в главата е възможно да не причинят
хематом.
Като непосредствената причина за смъртта е определен субдуралният
мозъчен кръвоизлив, довел до притискане на мозъка и повишаване на
вътречерепното налягане с развитие на мозъчен оток, с фронтално и
малкомозъчно вклиняване. В конкретния случай благоприятстващи фактори
за развитието на хематома са коагулационните нарушения, вследствие на
непрекъснатия прием на антикоагуланти с недобър контрол, както и
хроничният алкохолизъм. Това е довело до „прекомерно разреждане“ на
кръвта, което пречи на спонтанното съсирване на кървящия съд и натрупване
на по-голямо количество от нея в посоченото пространство.
Според вещите лица, описаните механични травми, вкл. и тези на
главата, могат да се получат по начина, описан в материалите по делото:
удари с ръце /длани, юмрук, блъскане, стискане, дърпане и др./, с последващо
падане и удряне върху земната повърхност. Травмата в областта на главата е в
лявата челно- слепоочна или в тилната област, където има кръвонасядания на
меките черепни обвивки с подлежащия субдурален хематом.
Вещите лица подробно са обсъдили и предхождащо здравословно
състояние на пострадалия, като са пояснили, че провежданата антикоакулатна
терапия в последните години е с не добър контрол и носи повишен риск от
спонтанни кръвоизливи. Появата на субдурален хематом в хода на лечението
с такива лекарства може да бъде както спонтанно, както и след травма, вкл. и
минимална.
От медицинските документи вещите лица са установили, че приживе
Пл. П. е страдал и от други сериозни хронични телесни /соматични/
6
заболявания и хроничен алкохолизъм, който сам по себе си, дори и без
антикоагулантна терапия, има значение за развитието на субдурален хематом,
тъй като увеличава риска от неконтролирано кървене. Неадекватното му
ментално /психично/ поведение и зачестилите агресивни инциденти /заплаха
за убийство с брадва, данни за побой над жена му/ са основание да се приеме,
че той вече е имал органични мозъчни, а оттам и характерови личностови
промени от хроничната алкохолна интоксикация. Според експертите, всеки
един фактор/състояние, влияе негативно върху останалите и ги задълбочава.
При Пл.П. първите белези на повишено вътречерепно налягане са се
появили на втория ден —начална слабост /пареза/ на крака. Съществен
предразполагащ момент е бил приемът на антикоагуланти с лошо
контролирани стойности на INR и протромбиново време. Вещите лица
поясняват, че при нормални функции на кръвосъсирването в повечето случаи
настъпва спонтанно образуване на хемостатична запушалка на увредения съд
и се получава малък кръвоизлив, но не и кръвна колекция. В случаите с
коагулационни нарушения, това не става. Този случай следва да се разбира
като атипично протичане на субдуралния хематом- има по-отдалечен във
времето полу светъл период, без свидетелски данни за загуба на съзнание, а
само „дезориентираност“ според майка му /на моста, на 20.06.21г./.
Обяснението за този атипизъм е здравословният статус на П.: хроничен
алкохолизъм, хронични соматични заболявания и лош контрол на
антикоагулантната терапия.
На ДП е била изготвена и Комплексна психиатрична и психологична
експертиза /л.171,том1 от ДП/, която е дала следното заключение:
Към момента на деянието /20.06.2021г./ подс.Г. К. е бил най- вероятно
в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване, експлозивната
му разновидност, което не го лишава от възможността да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни
подбуди, но е постъпвал недооценъчно на базата на занижения от алкохола
самоконтрол. Подсъдимият не страда от психично заболяване, няма
физически недъг, не е бил в променено състояние на съзнанието, не е в
някакво особено емоционално състояние. К. не е действал в състояние на
физиологичен или патологичен афект. Подсъдимият и пострадалия са
навлезли в конфликта със снижен от алкохола самоконтрол. По време на
нападението на П. П., К. е изпитал основателен страх за живота и здравето си.
За това е повлияло нападението на потърпевшия над К. с брадва на
23.05.2021г.. Същото е изиграло значителна роля в мобилизирането му за
активна себезащита, при нисък старт рефлекс на отключване на агресия, при
провокацията на П..
От заключението на видео-техническата и идентификационна
експертиза /л.130,том1 от ДП/ е видно, че изследвания диск съдържа записи
от камери за видеонаблюдение, записали конфликта между двете лица.
Установени са 68 бр. снимкови кадри, които са разпечатани и приложени.
7
При направената оценка на снимковите кадри е установено, че те са с
качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи заснетото лице, като тези фотокопия са негодни за
провеждане на лицево- идентификационно изследване, но са годни за
провеждане на разпознаване от очевидец, свидетел и др. В хода на съдебното
следствие пред първата инстанция е извършен оглед на вещественото
доказателство- СД диск, като е установено, че то съдържа папка с файлове с
надпис „23.06.2021 – РУ“, с дата промяна 23.06.2021 11:13. Папката съдържа
14 файла във формат mp4, с различна продължителност. Съдържанието на
всеки от видеофайловете е било възпроизведено в с.з., където свидетелите
В.Е. и Р.Й. по предявеният им снимков материал- стр.136, сн.1,2,3, изготвен
от видео-техническата експертиза, категорично разпознали и посочили
подс.К., като „лицето със сив пуловер/блуза и бяла коса“ и П. П.-като „мъжът
с якето“.
Видно от изложеното, въззивния състав възприема сходна с
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата се
извлича от показанията на свидетелите Д.П., И.Д., Пл.И., Мл.Д., Г.К. Р.Й.,
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св.В.Е., И.П., Д.Ц.;
от съдържанието на приобщените видеофайлове; от заключенията на
приобщените видео-техническа и идентификационна експертиза, комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, ДНК експертиза,
химическа експертиза, СМЕ, Тройна СМЕ, както и от други приобщени по
реда на чл.283 писмени доказателства.
По отношение автентичността на вещественото доказателство
/диск/,настоящия състав изслуша вещото лице Л., който в съдебно заседание
заяви, че не е открил компрометиране на записа и неговия носител.
Правилно проверявания съд не е дал вяра на показанията на св.В.Е. в
частта, в която посочва, че на снимките лицето с шапката е самият той. Това
се опровергава както от показанията на св.Й., който разпознава в него лицето
„Г.“, така и от показанията на св.Г.К. и св.Пл.И., които свидетелстват, че
плочката в ръцете на подсъдимия е издърпана от К.. От записите е видно, че
св.Е. се намесва в разтърваването след този момент. Тази извод се налага и по
отношение показанията на св.И.П., в частта, в която твърди, че на моста
подсъдимия „Г.“ е удрял пострадалия „П.“. Същите остават изолирани от
останалата доказателствена съвкупност: показанията на свидетелите Г.К.,
св.И.Д., св.Пл.И.. Последните са имали пряка видимост към моста и са ги
наблюдавали, като според тях, двамата само са разговаряли, не са се били и
„сякаш“ се сдобрили. Правилно съдът не е кредитирал нейните показания и в
частта, в която заявява, че главата на пострадалия П. била „надута“. Такива
данни не се съдържат в показанията на св.Д.П. и св.Мл.Д., възприели
пострадалия непосредствено след инцидента.
Правилно съдът не се е доверил на показанията св.Д.Ц. в частта, в която
същата твърди, че П. при тръгването си от магазина е вървял назад и паднал
8
по гръб, като си ударил главата. Видно от видеозаписите, пострадалия се е
движел на ход и е минал по стълбите без да падне. Същият извод се налага и
по отношение показанията й в частта, досежно облеклото на П. и връщането
на моста на подсъдимия с бира за пострадалия. Последните са били подробно
мотивирани от проверявания съд, като настоящия състав се солидаризира
напълно и не следва да ги преповтаря.
В останалата част, свидетелските показания са подробни и
непротиворечиви, поР. което правилно са били кредитирани от съда.
Настоящият състав констатира, че в заключението на комплексната
експертиза липсва конкретика по отношение механизма на причинените
травматични увреждания, в т.ч. на главата. Тъй като последните са от
съществено значение за определяне на причинно следствената връзка между
действията на подсъдимия и причинения субдурален хематом и по-далечния
резултат-смъртта на пострадалия, респ. за характера и силата на ударите от
подсъдимия, неговото субективно отношения към причинените травматични
увреждания и крайния резултат, съдът изслуша повторно вещите лица.
На същите беше предявено вещественото доказателство-диск, със
записи от охранителни камери. По повод последното, вещите лица изразиха
становище, че това не води до промяна на достигнатите изводи. В своите
разяснения, дадени пред въззивния съд, вещите лица потвърдиха, че няма
„много сериозни, много тежки и множествени удари.Ако имаше такива, се
очакваше да има много по-сериозни травми, още повече, че смъртта не е
настъпила час- два след инцидента, а след две денонощия“ /вж разяснения на
в.л. Р. на л.43 и сл. от въззивното дело/. Този извод, според вещите лица, се
потвърждава и от обективните находки: „В случая на ЧМТ нямаме счупване
на черепа, нямаме масивно кръвонасядане на меката черепна обвивка на
скалпа, имаме един голям едностранен кръвоизлив, една кръвна колекция под
твърдата мозъчна обвивка, която се е събирала в продължение на около две
денонощия и половина и която е причинила смъртта“. Експертите
потвърждават своя извод, че няколко слаби и не задължително в областта на
лявото слепоочие удари могат да доведат до малко разкъсване на такава
мозъчна вена, като подробно изясняват този процес. По отношение механизма
на причиняване на мозъчната травма вещите лица се обединяват около
становището, че същия е комплексен:от удари и падане върху терена. По-
подробно диференциране, според вещите лица, не може да бъде направено
професионално и според тях не би издържано от медицинска гледна точка.
На въпрос на какво се дължи падането на пострадалия върху терена,
вещите лица не се ангажират с конкретен отговор, имайки предвид, че
пострадалия е бил значително алкохолно повлиян: „ Един пиян човек не е
необходимо да бъде ударен с голяма сила за да падне. Достатъчно е да бъде
разклатено равновесието му, за да падне. Оттам той пада по силата на
собственото си тегло и се удря, дори без да е придадена голяма кинетична
енергия/вж разяснения на в.л.Р. в с.з./.
9
По отношение крайния изход при проведено адекватно лечение, вещите
лица дават добра прогноза. Според тях, ако пострадалия веднага е постъпил в
болница, шансът да бъде спасен е значителен, т.к. СХ се лекува оперативно. С
времето, имайки предвид настъпващите промени в мозъка, прогнозата става
по-лоша.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че изводите
на Окръжен съд Силистра относно правната квалификация на деянието по
чл.124,ал.1,пр.2 от НК е незаконосъобразна.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че
причиняването на смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда
съставлява специфичен състав на убийство при смесена форма на вината,
който съчетава умисъл към по-близкия резултат- телесната повреда и
непредпазливост към по-далечния резултат- смъртта на пострадалия.
Практиката на ВКС е постоянна за това, че квалификацията на
престъплението по чл.124, ал. 1 от НК зависи от вида на умишлено
нанесената телесна повреда. Когато обективно е причинена по-лека по степен
телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или смърт, деецът
следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във
връзка с по-лекото телесно увреждане, защото само то е причинено
умишлено.
Видно от заключението на тройната комплексна експертиза,
пострадалия е претърпял аортно клапно протезиране, което е налагало
доживотна антикоагулантна терапия, която да намалява съсирваемостта на
кръвта. Последната от своя страна, носи повишен риск от спонтанни
кръвоизливи, включително и риск от образуване на нетравматичен
/спонтанен/, или травматичен субдурален хематом /вж експертиза на
л.145,том 2 от ДП/. По делото беше установено, че подсъдимия не е бил
запознат със здравословното състояние на пострадалия. По принцип,
специфичното заболяване и лечение на пострадалия с антикоагуланти не
могат да бъдат съзнавани при едно обичайно ниво на познания и житейски
опит. За същите се изискват специализирани познания в областта на
медицината, каквито подсъдимия не е притежавал. Ето защо, при обективните
действия на подсъдимия- удряне с юмруци в областта на тялото и главата на
пострадалия, нанесени с НЕГОЛЯМА СИЛА и падане на последния на
земята с последващ удар на главата, не може обосновано да се приеме, че
деецът е могъл съзнателно да предвижда като реална възможност, или
неизбежност, настъпване на по-тежкото увреждане- субдурален хематом.
Този извод следва и от установената пряка връзка между лечението с
антикоагуланти и причинения субдурален хематом/СХ/. Допълнителни
разяснения по този въпрос дава в.л.К. и в с.з. пред настоящата инстанция.
Според същия, при разкъсване на този много тънък венозен съд /мостова
вена/, при нормални условия обикновено се образува тромб и впоследствие
тази кръв се резорбира. В конкретния случай, това не се е случило именно
поР. неконтролирания прием на антикоагуланти. Последните са попречили да
10
се запуши този кръвоносен съд, да се образува тромб, като постепенно в това
пространство е започнало да се натрупва кръв. „Когато е малка колекцията,
тази капсула се ограничава и е без последици, но когото, както е в този
случай, колекцията е по-голяма, започва един процес на разпадане на
кръвните елементи в нея“ /вж обяснения на в.л.К./. Според вещите лица,
всеки един удар, включително и падането върху терен, самостоятелно е могъл
да доведе до този резултат, в контекста на здравословното състояние на
пострадалия. “Ако този терен отсъстваше, подобни нетежки удари в
главата е възможно да не причинят хематом“/вж КСМЕ/.
При анализиране на субективната страна на деянието, съдът съобрази
и принципните постановки в т.3 от Постановление № 2 от 16.12.1957г. на
ПВС, че за формата на вината може да се съди от средствата, с които е
извършено деянието, насоката и силата на ударите, от разстоянието, от което
се посяга на жертвата и от други обстоятелства. От значение са и обективните
действия на подсъдимия, който е нанасял нетежки удари с ръце в областта на
тялото и главата, които заедно с падане и удар на главата в терена са
причинили разкъсване на мостова мозъчна вена, довела впоследствие до
субдурален хематом и субдурален кръвоизлив, причинил смъртта на
пострадалия. Невисоката интензивност на насилието, липсата на тежки удари,
характеристиката и мястото на нараняванията обуславят извода за
непредпазливо отношение към средната телесна повреда и смъртта, и пряк
умисъл за причиняване на лека телесна повреда, каквато се явява
кръвонасядания на меките черепни покривки /досежно характеристиката на
телесната повреда виж т.15 от Постановление №3/1079г. на Пленума на ВС/.
С тези действия на подсъдимия се поставя началото на причинно-следствения
процес, довел до скъсване на мостова вена и образуване на субдурален
хематом, съставляващ средна телесна повреда. Този общественоопасен
резултат не е бил съзнаван от подсъдимия, макар същия да е могъл и е бил
длъжен да го предвиди. Последният извод обективно се извежда и от пияното
състояние, в което се е намирал пострадалият, което е било възприето от
подсъдимия /както и от всички присъстващи/. Същото е изисквало от него да
предвиди и последващо тежко нараняване, с летален изход, като възможна
последица от ударите в главата и падането върху терена.
В този смисъл не може да се приеме обосновано, че умисълът на
подсъдимия е обхващал абстрактната възможност от разкъсване на
кръвоносен съд, който хипотетично да доведе до кръвоизлив и натрупване на
кръвна колекция, поР. провежданата от пострадалия антикоагулантна
11
терапия, за която няма спор, че подсъдимия не е знаел.
Не може да се приеме, че подсъдимия е действал и при условията на
евентуален умисъл към причиняване на средна телесна повреда. За да бъде
наличен такъв, е необходимо да бъде установено, че в съзнанието на
подсъдимия е съществувала представа за средната телесна повреда като
възможен резултат, че го е допускал, но се е отнасял с безразличие към него.
От изложените по-горе обстоятелства се установява, че подсъдимия не е бил
запознат със здравословното състояние на пострадалия и че нанесените удари
не са били със значителна сила. Ето защо същия не е могъл съзнателно да
предвижда реална възможност за настъпване на по-тежкото увреждане, т.е.
умисълът му не е обхващала причиняването на средна телесна повреда.
По изложените съображения настоящия състав намира, че подсъдимия е
действал с умисъл за причиняване на лека телесна повреда, а по отношение на
междинния резултат-средна телесна повреда и на причиняването на смъртта
на пострадалия е действал непредпазливо. Ето защо, правилното приложение
на материалния закон към установените по делото факти налага
преквалификация на престъпното деяние с оглед непосредствено
преследвания от дееца резултат, в престъпление по чл.124,ал.1,пр.3 от НК.
По основанието на протеста за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне вида и размера на наказанието.
При индивидуализацията на наказанието, проверявания съд е отчел като
отегчаващи обстоятелства единствено употребата на алкохол и частично
лошите характеристични данни. Видно от СППЕ, към момента на деянието
подсъдимия вероятно се е намирал в лека степен на обикновено алкохолно
опиване,което не го е лишило от възможността да разбира свойството и
значението на извършеното, като е могъл да ръководи постъпките си, но е
постъпвал недооценъчно на базата на снижения от алкохола самоконтрол.
Освен че алкохолното повлияване не е конкретно установено по делото,
същото може единствено да хвърли светлина върху генезиса на
престъплението и има отношение към изясняване на мотивите за извършване
на престъплението, но не следва да има съществено значение при определяне
на наказанието. Ето защо същото не може да се третира нито като
смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство /в този смисъл вж. Решение № 202 от 12.05.2010 г. на ВКС по
н. д. № 108/2010г., II н.о., НК, докладчик съдията Е.А., Решение №7 от
7.03.2016 г. на ВКС по н.д. №1562/2015г., III н. о., НК, докладчик съдията
Красимир Шекерджиев и др./.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
чистото му съдебно минало и провокативното поведение на пострадалия.
Наред с това поведение непосредствено преди инцидента, следва да се отчете
и поведението на пострадалия в предхождащ период- нападението с брадва.
Вещите лица от СППЕ дават заключение, че същото е изиграло значителна
12
роля в мобилизирането на подсъдимия за активна себезащита при нисък
старт, рефлекс на отключване на агресия при провокацията на П.. Към
момента на деянието, подсъдимия е изпитвал основателен страх за здравето и
живота си.
Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена и трудовата
ангажираност на подсъдимия.
Настоящият състав не констатира възприети от проверявания съд
„частично положителни характеристични данни, съдържащи се в показанията
на свидетелите.
По отношение възприетото от проверявания съд „съпричиняване“ на
престъпните последици от страна на пострадалия.
Съдът е обвързал приетото от пострадалия "съпричиняване" с неговия
здравословен статус и отказа му за лечение. Този извод по мнение на
настоящия състав е незаконосъобразен.
„Съгласно чл.51 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите. Законът не поставя ограничение
към начините, това да бъде сторено, поР. което следва да се приеме, че са
валидни общите критерии – виновно противоправно поведение на
извършителя, настъпила вреда и причинна връзка между двете“/вж Решение
№ ЗЗ от 03.02.1993 г. по НД №852/1992г. на І н.о./.
По отношение на здравословното състояние на пострадалия преди
инцидента беше коментирано, че същото се явява допринасящ фактор, но не
и първопричина за резултата. За да е налице съпричиняване е необходимо
определено поведение/въздействие на пострадалия, като същото може да бъде
както физическо, така и психологическо/пак там/.
Не се спори по делото, че пострадалия е отказал да постъпи на
лечение в болница. Видно от поясненията на вещите лица от комплексната
СМЕ в съдебно заседание пред настоящата инстанция,същите не се ангажират
с категорично становище по въпроса дали при своевременно хоспитализиране
на пострадалия и оказване на медицинска помощ, смъртния резултат е могъл
да бъде предотвратен. Според експертите, когато субдуралните хематоми се
интервират адекватно, смъртността е малка, т.е. ако пострадалия е отишъл в
болница, шансът му да бъде спасен е бил значителен. Това обстоятелство, по
преценка на настоящия състав, не прекъсва причинно-следствената връзка.
Важно е единствено това, дали подсъдимият с поведението си е създал
13
предпоставки за смъртен резултат, без което поведение този резултат не би
настъпил. В случая, обосновано може да се приеме, че причинната връзка
между поведението на подсъдимия, свързано с нанасяне на удари в областта
на главата, падането на пострадалия върху терена и фаталния за живота на
пострадалия резултат е доказана безспорно, като изводите почиват на
доказателствата и експертните заключения. В същия смисъл е т.2 от ППВС
№ от 16.12.1957 г. на ВС на РБ, в която е прието, че невземането на
своевременни мерки за спасяване на живота на пострадалия или неуспешната
медицинска интервенция не изключват причинна връзка между деянието и
настъпилата смърт.
От друга страна, поведението на пострадалия преди инцидента може
да се определи само като "провокативно", но не и като "противозаконно
действие" увредило или застрашило извършителя или негови ближни, нито
като такова, афектирало подсъдимия в достатъчна степен, че да предприеме
фактическа агресия.
По изложените съображения настоящия състав намира, че посочените
обстоятелства следва да бъдат възприети като смекчаващи отговорността на
подсъдимия, но не и като съпричиняване, поР. липсата на елементите
„виновност“ и „противоправност“.
Не могат да бъдат споделени възраженията на представителя на
обвинението, че предходно освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство с голяма тежест, което да рефлектира върху обществената
опасност на дееца. На първо място, деянието е отдалечено във
времето/2015г./, а от друга, няма данни за други престъпни прояви на
подсъдимия.
Видно е, че така установените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства са многобройни. За да бъдат преценени като
изключителни, смекчаващите обстоятелства трябва съществено да отличават
казуса от типичните случаи. Настоящият състав намира, че нито едно от
смекчаващите обстоятелства не притежава изискуемата се от закона
изключителност, извънредност и необичайност. В същото време, макар
наистина да са значителни като брой, смекчаващите обстоятелства не
обосновават извод за несъразмерна тежест на най-лекото наказание,
предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление, имайки предвид
новата правна квалификация. Липсата на законен минимум прави
14
неприложима нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, тъй като предвиденото
наказание „пробация“ не би изпълнило целите на наказанието.
Следва частично да бъдат споделени аргументите на обвинението,
изложени във въззивния протест за фактори, водещи до извода за завишена
обществена опасност на деянието и дееца. Вън от преценката на
проверявания съд за определящите отговорността на подсъдимия са останали
и редица обстоятелства, обуславящи завишена степен на обществена опасност
на деянието и дееца, изразени в начина на извършване на деянието,
упоритостта в нанасяне на ударите, тяхната многобройност, както и
използваните средства-ритници и юмруци. Съдът не е оценил и
обстоятелството, че провокацията на пострадалия към упражненото спрямо
него насилие е извършена със средства и по начин, който с нищо не оправдава
многостранни и безразборни удари с юмруци и ритници по тялото и главата
му, дори когато е бил повален на земята.
Преквалификацията на деянието като престъпление по чл.124, ал.1,
пр.3 от НК, чиято наказуемост е значително смекчена по силата на закона,
налага произнасяне и за обема на наказателната принуда, която подсъдимия
следва да търпи. Санкционните рамки на престъплението по чл.124, ал.1, пр.3
от НК предвиждат лишаване от свобода до пет години. В тези рамки, съдът
подложи на внимателна преценка относителната тежест на всички
обстоятелства по чл.54 от НК, които имат значение за индивидуализацията на
наказанието и прие, че наказание от две години и два месеца съответства на
конкретните обстоятелства на престъплението и личната обществена
опасност на дееца, като позволява ефективно да бъдат постигнати целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Проверяваният съд е направил обстойна преценка на предпоставките,
визирани в чл.66, ал.1 от НК, както и отражението на условното осъждане
върху постигането на целите по чл.36 от НК. Разсъжденията в тази връзка са
базирани върху поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства,
относими към личността на подсъдимия, за който деянието се явява изолиран
инцидент в живота му. На тяхна база е достигнал до заключението, че целите
на наказателната репресия и преди всичко поправянето на подсъдимия могат
да се постигнат без да е наложителна изолацията му в затворническо
заведение. Настоящият състав се солидаризира с този извод.
Продължителността на изпитателния срок, отмерен в размер от четири
години, притежава потенциал и позволява да се реализира предупредителната
и възпираща функция на наказанието върху подсъдимия, защото през този
период е налице реална заплаха да се изтърпи наложеното наказание, ако не
се мотивира поведение към стриктно спазване на закона. Определената
санкция и възможността да бъде изтърпяна ефективно в хипотезата на чл.68
от НК гарантира нейното възпитателно и предупредително въздействие върху
другите членове на обществото, поР. което и ще осигури необходимия баланс
между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната
функция на наказанието.
15
При извършената служебна проверка съдът констатира, че за да
определи размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
съдът е отчел „съпричиняване“ в „значителна степен“ от страна на
пострадалия. Действително поведението на пострадалия по съпричиняване на
вредоносния резултат винаги се отчита в насока намаляване претенцията за
обезвреда, с цел да се постигне определяне на справедливо обезщетение на
вредите от деянието. Имайки предвид приетата липса на съпричиняване,
определения размер е несправедлив, което обаче е непоправимо в настоящата
инстанция, поР. забрана за влошаване положението на подсъдимия.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
протестът, с който се иска утежняване положението на подсъдимия се явява
частично основателен.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.2, ал.2,т.1 и чл.338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №2 от 25.01.2023г. по НОХД №214/2022г. по
описа на Окръжен съд– Силистра,като прилага закон за по-леко наказуемо
престъпление и ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Г. К. от
престъпление по чл.124,ал.1,пр.2 от НК в престъпление по чл.124,ал.1,пр.3 от
НК и го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение.
ИЗМЕНЯВА присъдата, като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното
наказание от една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“ на ДВЕ
ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16