№ 77
гр. Пазарджик, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
като разгледа докладваното от Коста Ст. С. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20255200600171 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI - чл. 318 и сл. НПК.
С присъда№76 , постановена по н.ч.х.д. № 302 по описа за 2024 година
на ПРС, НО, постановена на 17.10.2024 г съдът е признал подсъдимия Т. В.
М.: роден на ****** в гр. П., живущ в гр. П., ул.„П. Г.“ №50,българин,
български гражданин, женен, неосъждан, работещ, със средно образование,
ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.05.2023г. в гр.П., е
причинил на А. С. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“П. Г.“ №50 лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, а именно контузия на горни и долни крайници – болезненост при
активни и пасивни движения в дясна раменна става, кръвонасядания и
охлузвания на десен крак,като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ
изцяло по така повдигнатото обвинение.
ПРИЗНАЛ подсъдимата Ж. П. М.А: родена на
****** в гр.П., живуща в гр. П., ул.„П. Г.“ №50, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, ЕГН:
**********, за ВИНОВНА в това, че на 27.05.2023г. в гр.П. е причинила на А.
1
С. К., ЕГН:
********** от гр.П., ул.“П. Г.“ №50 лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а
именно кръвонасядания на главата и съС.ие след скубане на коса -
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.2
от НК, вр. с чл. 78а, ал.1 от НК Я ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като и наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв., платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
ПРИЗНАЛ подсъдимия Л. Т. М.: роден на
****** в гр.П., живущ в гр. П., ул.„П. Г.“ № 50,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работещ, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
27.05.2023г. в гр.П., е причинил на А. С. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“П.
Г.“ №50 лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания и
травматичен оток по долна устна и дясна буза – престъпление по чл.130, ал.2
от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.2 от НК, вр. с чл. 78а, ал.1 от
НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като му наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв., платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
ОСЪДИЛ подсъдимите Ж. П. М.А с ЕГН:********** и Л. Т. М. с ЕГН:
********** да заплатятна А. С. К., ЕГН: ********** сумата от 1278,67
/хиляда двеста седемдесет и осем лева и 67 ст./лв., представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и внесен
депозит за
вещо лице.
ОСЪДИЛ А. С. К., ЕГН: ********** да заплати на Т. В. М. с ЕГН: ******
сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ подсъдимите Ж. П. М.А с ЕГН: ********** и
Л. Т. М. с ЕГН: ********** да заплатят сумата в размер на 146,57 / сто
2
четиридесет и шест лева и 57 ст./ лв. за изготвяне на СМЕ, платима в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик.
ОСЪДИЛ А. С. К., ЕГН: ********** да заплати сумата в размер на 73,28
/седемдесет и три лева и 28 ст./ лв. за изготвяне на
СМЕ, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пазарджик.
От адвокат В. И. М. повереник на А. С.
К., ЕГН **********, гр.П., ул. „П. Г.“, № 50, е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея срещу Присъда N°
76/17.10.2024г., постановена по НЧХД № 302/2024г. на Районен съд -
Пазарджик, XX нак. състав, в частта, с която съдът е признал за
невиновен Т. В. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П. Г.“, № 50 и го е
оправдал изцяло по повдигнатото обвинение, и в частта за присъдените му
разноски.Иска се постановяване на нова осъдителна и присъждане на
разноски.
От адв.А. У. ,защитник на подсъдимия Л. Т. М. е постъпила въззивна
жалба срещу Присъда №76/17.10. 2024 г. по НЧХД №302/2024 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик и се ИСКАНЕЙНАТА ОТМЯНА, а впоследствие –
се ИСКА постановяване на оправдателна присъда за подсъдимия Л. Т. М. с
ЕГН ********** - или връщане на делото за ново разглеждане.
От подсъдимата и срещу подсъдимата Ж. П. М.А липсва жалба и
спрямо нея присъдата е добила законна сила.
Подсъдимите Л. Т. М. и Т. В. М. редовно призовани не се явяват в
съдебно заседание.Същите се представляват,чрез защитникът им адв.А. У..
В съдебно заседание жалбата на частният тъжител А. С. К. подадена,
чрез повереникът й се поддържа със заявеното в нея искане.Твърди се че
неправилно РС е оправдал подсъдимия Т. В. М.,който според
жалбоподателите дори не бил разбрал че е бил подсъдим по делото.Вземат
становище, че жалбата на подсъдимия Л. Т. М. е неоснователна.
В съдебно заседание жалбата на подсъдимия Л. Т. М. ,подадена чрез
защитникът адв.У. е поддърЖ. със заявеното в нея искане,Правят се
оплаквания пред настоящата истанция,че районният съд го лишил от
3
убедителен отговор по въпросите за виновността и вината му.
Оплакването се аргументира с лични оценки за доказалствената стойност на
свидетелските показания и се настоява ОС да ги сподели и да отмени
присъдата.
Адв.У., като защитник на подсъдимия Т. В. М. вземат становище, че жалбата
на частният тъжител е неоснователна.Застъпват че в тази й част присъдата е
правилна и законосъобразна.
Пред настоящата инстанция доказателства не са събирани.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:
Тъжителката А. К. и подсъдимите Т. М., съпругата
му Ж. М.а и сина им Л. М. са съседи. Всички живеят на
различни етажи в една къща в гр. П. – ул. „П. Г.“ № 50, като
ползват общ двор. Отношенията между семейството на тъжителката и
семейството на подсъдимите били обтегнати поради чести конфликти от битов
характер назад във времето, като според подсъдимия Т. М. дори
ползването на двора било разпределено „по сфери на влияние“. Във връзка с
тези чести конфликти свидетелят С. К. – баща на тъжителката
А. К. - монтирал камера за видеонаблюдение на двора, тъй като
той често пътувал по работа, като според него в негово отсъствие
подсъдимите тормозили семейството му, в резултат на което малката му
дъщеря (сестра на тъжителката А. К.) дори започнала да се
напикава нощем. Подсъдимите не били доволни от поставянето на камерата,
тъй като според Т. М. тя била насочена към „техния двор“.
На 27.05.2023 г., след 17,30 часа възникнал пореден конфликт между
двете семейства. Повод бил паркиран автомобил на улицата от свидетелката
И. З., която била дошла на гости на тъжителката А. К. в дома й. По същото
време подсъдимият Л. М. се
прибирал в дома си с неговия автомобил. Той установил, че автомобилът на
З. му пречи да паркира на мястото пред дома им, където искал да спре.
Влязъл в двора и попитал бащата на тъжителката – свидетеля С. К.
4
– дали знае на кой е автомобила, за да го премести малко. К. му се
сопнал и не му отвърнал нищо конкретно. Тогава Л. М. извикал
своя баща – подсъдимия Т. М. - да му помогне за паркирането,
извършил маневрите, след което слязъл и вдигнал чистачките на автомобила
на З.. Т. М. се прибрал вътре на двора, а Л. М. се
качил нагоре към жилището им. Вдигането на чистачките било възприето от
свидетелката З. и тъжителката К., които се намирали също горе
в дома на последната. А. К. слязла долу на двора да се оплаче за
вдигнатите чистачки на своя баща – свидетеля С. К.. Той й
отвърнал да се разбере с Т. М.. Тъжителката отишла при Т. М.
и започнала да се разправя с него защо са вдигнали чистачките. Т. М. й
отвърнал, че той не е вдигал чистачки и няма смисъл да се разправят, защото
няма повреда на автомобила, а самото вдигане било, за да се покаже, че
автомобилът е спрял неправилно. Тъжителката не се успокоила и продължила
да крещи, като в разправията се включил и нейния баща С. К..
Виковете били чути и от подсъдимите Л. М. и Ж. М.а горе в
техния апартамент. Двамата се показали на терасата, видели ситуация и
решили да слязат надолу. Л. М. се намесил в разправията, като
заявил по отношение на вдигнатите чистачки, че: „по Европа така правят“.
Тъжителката започнала да му крещи защо е вдигнал чистачките на
автомобила. Намесила се Ж. М.а, която заявила на тъжителката да не
крещи на сина й. Към тях тръгнал и С. К. да се саморазправя и
двамата с Л. М. се спречкали. К. хванал през врата М. и
го натиснал надолу, нанесъл му удари в ръка в гърба, след което двамата се
понесли към края на двора, бутайки се. Намесил се Т. М., който ги
разтървал. В това време подсъдимата Ж. М.а на свой ред хванала за
косата тъжителката и започнала да я скубе и дърпа. К. размахала ръце
към нея, за да се предпази, като я избутала в областта на гърдите. На свой ред
М.а също размахала ръце към нея и я ударила с върха на пръстите на
5
едната си ръка в лицето. В другия край на двора С. К. взел едно
дърво и тръгнал към Т. М., като го ударил с дървото в ръката. Т.
М. на свой ред взел намираща се наблизо брадва и я вдигнал нагоре срещу
К.. От удара в брадвата, дървото на К. се счупило. Тъжителката
А. К. видяла, че Т. М. е взел и вдигнал брадва срещу баща
й и се затичала към тях да предотврати по-нататъшна ескалация на конфликта.
Застанала между баща си и подсъдимия Т. М.. Ръцете и на двамата
били във въздуха, М. държал брадвата вдигната високо, но реално не
замахвал да нанася удар с нея. Тъжителката застанала между баща си и Т.
М., под вдигнатите ръце на двамата с лице към Т. М.. С.
К. се опитвал да се предпази от Т. М. да не го удари евентуално с брадвата и се
придвижвал по-близо към него. При движението на двамата
тъжителката била бутната в гръб от баща си, спънала се, загубила опора и
паднала на земята на едната си страна. С. К. решил, че Т.
М. е ударил с брадвата дъщеря му, след което отишъл да вземе също
брадва. Като възприел, че К. се отдалечава, Т. М. тръгнал в
обратна посока, като видял монтираната камера и тъй като отдавана искал тя
да бъде свалена, се насочил с брадвата към камерата и я ударил. Камерата се
счупила. По същото време Л. М. взел едно дърво и го хвърли към
К.. С. К. го хвърлил обратно и счупил един прозорец.
Отдалечавайки се от К., подсъдимият Л. М. видял
тъжителката А. К., която тъкмо се била изправила. Л.
М. я ударил с юмрук в лицето, след което тъжителката паднала отново на
земята. С това нанасянето на удари между двете семейства приключило.
Докато течал конфликта свидетелката И. З. се обадила на
тел.112 и съобщила какво се случва. Малко след това тъжителката А.
К. също позвънила на тел.112. На място пристигнал полицейски
патрул при РУ на МВР П. в състав свидетелите М. Е. и
С. К.. Според Е. на място установили пострадало момиче, а
6
К. помни, че пострадали са били подсъдимите Т. М. и Л.
М., които твърдели, че са ударени от С. К.. Според
полицейските служители никой от присъстващите не е имал видими
наранявания. Полицейските служители съставили протоколи за
предупреждение и на двете страни да не се саморазправят.
На 29.05.2023 г. тъжителката посетила съдебен лекар и е
освидетелствана със Съдебно медицинско удостоверение № 10/2023 г. от
29.05.2023 г. от д-р П. М. - съдебен лекар.
На свой ред подсъдимите Т. М. и Л. М. са посетили
СМП при ФСМП гр. П. още в инкриминирания ден, а на 29.05.2023 г.
също са освидетелствани от съдебен лекар – д-р П..
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от
чието заключение е видно, че на инкриминираната дата тъжителката А.
С. К. е получила следните телесни увреждания: Контузия на
главата - кръвонасядания и оток на меките тъкани; съС.ие след скубане на
коса. Контузия на горни и долни крайници - болезненост при активни и
пасивни движения в дясна раменна става, кръвонасядания и охлузване.
Описаните травматични увреди са причинили страдание по смисъла на чл. 130
ал.2 от НК.
Подсъдимият Т. В. М. е получил следните телесни
увреждания: Контузия на шията - кръвонасядане с охлузване. Контузия на
десен горен крайник кръвонасядания с охлузвания. Описаните травматични
увреди са причинили страдание по смисъла па чл. 130 ал.2 от НК.
Подсъдимият Л. Т. М. е получил следните телесни
увреждания: Контузия на гръдния кош - кръвонасядане на гърба. Контузия на
десен горен крайник - оток на меките тъкани, кръвонасядане и охлузване.
Описаните травматични увреди са причинили страдание по смисъла на чл. 130
ал.2 от НК.
Съгласно заключението на вещото лице гореописаните травматични
7
увреждания на тъжителката А. С. К. са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или
неговото тангенциално действие.
В съдебно заседание вещото лице уточнило, че е възможно част от
нараняванията да са получени от падане на земята и удар в твърда циментова
настилка, тъй като това все пак е тъп твърд предмет с оглед на това, че се
касае
основно за кръвонасядания и охлузвания.
Пак според вещото лице „Механизма на всяко от
нараняванията, както следва - болка в дясна раменна става - възможни са и
двете - и удар, и при падане. При кръвонасядане и травматичен оток по
главата - принципно могат да се получат и при удар и при падане. По горната
повърхност на лява ръка, което практически е малко по-трудно да се получат,
тъй като при падане по инстинкт би трябвало да е по дланта, а не по гърба на
ръката. След това по предна повърхност на дясна подбедрица - могат и от
директен удар и от падане. Охлузването - принципно пак може да се получи и
по двата механизма, но все пак, за да има охлузване, трябва да има
тангенциално действие на силата, т.е. приплъзване. При политане лицето
също има възможност за такова тангенциално движение и причиняване на
охлузване. По принцип трябва да има недиректен удар, а тангенциален ход.
Относно кръвонасядането по долна устна и лек оток по дясна буза - по скоро
при директен удар, защото при падане от ръст от височина пораженията ще са
по-сериозни“.
Тази фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция тъй като е
подкрепена от събраните по делото доказателства-обясненията на
подсъдимите , показанията на свидетелите И. З., С. К., Р. П., М. Е. и С. К.,
проведените очни ставки между свидетелите И. З. и С. К. от една страна и
всеки от подсъдимите поотделно – от друга, писмените такива – фиш за
спешна медицинска помощ, СМУ, 2 бр. фишове за спешна мед помощ, 3 бр.
справки за съдимост от Бюро „Съдимост“ при РС П., писмо от РУ П., 3 бр.
8
характеристични справки по отношение на подсъдимите и постъпило писмо
от РЦ 112 с 2 бр. снимки на ел. картони на приети повиквания, 3 бр. СМУ и
писмо от ТД - Панагюрище към РП Пазарджик с вх. № 3136/06.06.2024 г.,
писмо от РП Пазарджик, ТД - Панагюрище, ведно с копие на материали по
пр. преписка с вх. № 3136/2023 г., както и от веществените такива - 1 бр.
флашка със записи от видеокамера и 1 бр. компактдиск от РЦ 112-Кърджали.
При събиране на доказателствата първоинстанционния съд не е допуснал
нарушение на процесуалните правила. В мотивите си ги е обсъдил. На база на
тях е приел една правилна и обоснована фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка и анализ на доказателства
правилно съдът е приел че удари спрямо тъжителката от страна на
подсъдимия Т. М. не са нанасяни,поради което и правилно го е оправдал по
повдигнато обвинение с тъжбата обвинение по чл.130 ал.2 от НК , за телесни
увреждания изразяващи се в контузия на горни и долни крайници -
болезненост при активни и пасивни движения в дясна раменна става,
кръвонасядания и охлузвания на десен крак .Събраните и правилно
анализирани от съда доказателства сочат че уврежданията на тъжителката не
са получени от директен удар с брадва, както се твърди в тъжбата, тъй като
тъжителката е бутната в гръб от баща си, спънала се и паднала на земята.
Като е оправдал подсъдимият Т. М. по обвинението по чл.130 ал.2 от НК
съдът правилно е приложил материалният закон,поради което и жалбата на
частният тъжител се явява неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и анализ на доказателства
районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Л. М. е осъществил състава начл.130 ал2 от НК тъй като на
27.05.2023г. в гр.П., е причинил на А. С. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“П.
Г.“ №50 лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания и
травматичен оток по долна устна и дясна буза.Прав е в съжденията си
съдът,че при осъществяване на деянията подсъдимият е действал при пряк
умисъл съгласно материално правната характеристика визирана в
разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК,тъй като в съзнанието му е съществувала
ясна представа за признаците от състава на престъплението,че като нанася
удар с юмрук в лицето тъжителката и падането й на земята я уврежда телесно
9
и е искал да й причини повреди.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и
точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за
авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в
обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че
извършител на престъплението е именно подсъдимият Л. М..Тези
обстоятелства се
потвърждават след съвкупна преценка на показанията на свидетелите
очевидци на случилото се, обясненията на самите подсъдими, от видеозаписа
и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Прави впечатление по делото че подсъдимата Ж. М.а не отрича,
напротив, потвърждава, че е дърпала и скубала
тъжителката. Потвърждава и за нанесен лек удар, но за него делото е
прекратено с оглед произнасянето на Окръжен съд Пазарджик. Подсъдимият
Л. М. отрича да е удрял въобще тъжителката. Подобна защитна позиция е
обяснима – ударът е бил след счупването на камерата и липсва на приложения
по делото запис. Именно и защото на записа се вижда нанесения лек удар с
ръка от Ж. М.а спрямо тъжителката, защитата на
подсъдимите застъпва позиция, че именно този удар е довел до уврежданията
на тъжителката по дясната буза и долната устна. Правилно съдът е отбелязал
че извършеното от М.а - удар с върха на пръстите на едната ръка в лицето на
тъжителката –категорично не е довело до установени увреждания на А. К.. В
съдебно заседание ВЛ е заявило, че се касае за увреждания от директен удар.
Този директен удар следва да е с определена достатъчна по сила енергия,
която да доведе до увреждането. При преглед на записа и от настоящата
инстанция ,каквото е сторил и РС се вижда, че стореното от М.а няма нито
силата, нито вложената енергия, нито насочеността да предизвика подобно
увреждане - кръвонасядане по долната устна и оток по дясна буза на
тъжителката, а е по-скоро във вид на докосване, евентуално забърсване на
лицето на тъжителката.
В тази смисъл е правилно и заключението на РС , че подобни увреждания не
са получени от съприкосновението на Ж. М.а с тъжителката, а от доста по-
силен директен удар, за който има доказателства по делото, че именно Л. М. е
10
нанесъл подобен с юмрук.
Предвид на изложеното по-горе, Пазарджишкият окръжен съд намери, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че вината на подсъдимият Л. М. е
установена по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства,
които правилно са преценени от същия. Деянието правилно е квалифицирано.
Като е отчел че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на
НК , както и , че за извършеното от него престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до две години,,а съставомерни и подлежащи
на възстановяване имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата
на чл.78 а ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимият от наказателна
отговорност по чл. 130ал.1 от НК.
Наложеното на подсъдимият административно наказание глоба е в минимален
размер,то е справедливо, ще превъзпита както него така и обществото,а при
определянето на неговият размер съдът е изходил от степента на вината му,
като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила изрязяващи се в това че ПРС навел фактическа
обстановка и изпълнително деяние, които не фигурирали в тъжбата.От нея
става много ясно при какви обстоятелства е извършено престъплението,както
против кого и за какво се тъжи пострадалия.
Производството пред първата истанция е протекло при спазване на
процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от
категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за които въззивната
инстанция следи служебно
Разноските по делото са правилно изчислени.Правилно съдът е процедирал с
разноските по делото ,с изключение в частта им с която съдът с оглед
оправдателна присъда спрямо Т. В. М. е ОСЪДИЛ А. С. К., ЕГН: **********
да заплати на Т. В. М. с ЕГН: ****** сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.В
тази й част присъдата следва да бъде изменена,като се отмени в тази й част,и
същите разноски да бъдат присъдени в полза на адв.У.,който е оказал
безплатна адвокатска помощ на подсъдимия по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на безплатна адвокатска помощ,
11
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата и осъжда другата страна да го
заплати.
С оглед на изложеното А. С. К., ЕГН: ********** следва да бъде осъдена да
заплати на адв.А. С. У. от АК Пазарджик личен адв.№ ********** сумата от
1000 /хиляда/ лв. адвокатски хонорар за оказана безплатна помощ на подс, Т.
В. М. с ЕГН: ******
В останалата й част присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна,
поради което и на основание чл. 338 от НПК Пазарджишкия окръжен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА №76 , постановена по н.ч.х.д. № 302 по описа за
2024 година на ПРС, НО, постановена на 17.10.2024 г в частта и за
присъдените разноските по делото като я
ОТМЕНЯ в частта й с която е ОСЪДИЛ А. С. К., ЕГН: ********** да
заплати на Т. В. М. с ЕГН: ****** сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,вместо което
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН: ********** да заплати на адв.А. С. У. от АК
Пазарджик личен адв.№ ********** сумата от 1000 /хиляда/ лв. адвокатски
хонорар за оказана безплатна помощ на подс, Т. В. М. с ЕГН: ******.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12