№ 242
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110125104 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл.250 от ГПК и е по молба от
16.03.2023г. на П. И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. с адрес за
призоваване и съобщения: гр. /адрес/, чрез адв. А., с която се желае решение
за допълване на постановеното по гр.дело № 25104/2021г. по описа на СРС
съдебно решение с № 2314/16.02.2023г. Излага се, че съдът е бил сезиран и с
претенция на ищеца с основание по чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване
недействителност на клаузи по споразумения от 10.04.2018г., 19.07.2019г. и
29.04.2020г. към трудов договор от 13.04.2010г., по които няма произнасяне.
Желае се решение в този смисъл.
Ищецът П. И. И. е предявил искове срещу „Уи..............“ (WIZZ Air
Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгария (Orszagos
Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със
седалище и адрес на управление 1103 Byganewa, Коег utca 2/А В. ер. I1-V,
представлявано от Иозеф Янош Варади, извършващо търговска дейност в РБ
чрез клон с фирма „Уи.............. - клон България“, вписан в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес гр. София, п. к. 1540, ж.к. зона Летище
София, сграда ИВТ, с правно основание чл.121 от КТ, чл. 128, ал. 1, т. 2 от
КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 и 3 от КТ, чл.224 от
КТ, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като с молба (л. 376 и сл. от делото)
ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание чл.
212 ГПК за прогласяване за недействителни, поради противоречие със закона
– чл. 16, ал. 2, респективно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, на следните клаузи от допълнителните
споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключения
1
между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: 1. „плащането за
разстояние няма да бъде включено при изчисляване на каквото и да е
възнаграждение, което следва да бъде заплатено на служителя по отношение
на който и да е период, през който служителят не изпълнява полети“; 2.
„плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото и да е
възнаграждение, което следва да се изплати на служителя, във връзка с който
и да е период, през който служителят не изпълнява полети“; 3. „Брутният
размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в
съответствие с приложимото законодателство, дневни пари би следвало да
бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е
включено в размера на плащането за кацане“.
С протоколно определение от 22.02.2022 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявеният инцидентен установителен иск.
По делото е постъпил отговор по инцидентен установителен иск, с
който същият се оспорва, като се твърди, че оспорените клаузи не са
нищожни и валидно обвързват страните.
С Решение с № 7922/17.05.2023 г. по гр.д. № 25104/2021 г. по описа
на СРС, 144 с-в, съдът е прекратил производството по гр.д. № 25104/2021 г.
по описа на СРС, 144 с-в в частта, в която е сезиран на основание чл. 212
ГПК, като е счел този иск за недопустим, поради липса на правен интерес за
ищеца за предявяването му, тъй като на тези основания с първоначалната
искова молба съдът е сезиран за присъждане на суми за плащания за кацане и
за плащане на разстояние и обявяването на същите клаузи за нищожни би
довело до липса на основание за присъждане на тези суми, които се търсят от
ищеца с първоначално заявения иск.
С Определение № 8227 от 06.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7468/2023 г. по
описа на СГС, ЧЖ – Г състав, съдът е отменил Решение с № 7922/17.05.2023
г. по гр.д. № 25104/2021 г. по описа на СРС, 144 с-в, в частта, имаща характер
на определение, с която е прекратено производството по предявения иск по
чл. 74, ал. 4 КТ и е върнал делото на СРС, 144 с-в за продължаване на
съдопроизводствените действия, указани в мотивната част на определението.
В открито о.с.з от 05.12.2023 г. процесуалният представител на ищеца
прави отказ от иска за обявяване за недействителна на следната клауза от
допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г.
към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно:
„Брутният размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако
в съответствие с приложимото законодателство, дневни пари би следвало да
бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е
включено в размера на плащането за кацане“. Поради което и на основание
чл. 233 ГПК съдът следва да се десезира в тази част, като производството по
делото следва да бъде прекратено в посочената част.
Съдът като взе е предвид искането на ищеца и постановеното по
делото съдебно решение намира, че молбата е допустима, а досежно нейната
основателност съдът намира следното:
2
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, месечната основна работна заплата се изчислява в
съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в
индивидуалния трудов договор, а ал. 2 предвижда, че при изчисляване на
брутната работна заплата на работниците и служителите се включват:
основната работна заплата; възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата,
както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда;
възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
възнаграждението при престой или поради производствена необходимост,
изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението
по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от Наредбата постановява, че в брутното трудово възнаграждение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на
обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: основната
работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с
друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259
от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на
труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по
реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, които
изрично са посочени в чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ, са тези за образователна степен
"доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов
стаж и професионален опит. Допълнителни възнаграждения с постоянен
характер са и тези възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време /чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/.
Според договора, анексите и правилата за организация на работната
заплата при ответника служителят има право на брутна заплата в посочения в
договора и анексите размер с включени в нея основни, годишно определени
обезщетения. Има право и на допълнителни пари, бонуси за заплащане на
сума за разстояние и за кацане. Съгласно общия преглед на възнагражденията
за пилоти служителите – пилоти, имат право на основна заплата и някои
променливи елементи на възнаграждението като заплащане за разстояние,
заплащане при приземяване и пр. такива добавки. Заплащането на “плащане
за разстояние” и “плащане при приземяване” се определят от изминати
километри за сектор, както и на брой завършени излитания и кацания. Тези
допълнителни възнаграждения за брой осъществени излитания - кацания,
както и обем на изминатите километри, настоящият състав намира, че не
представляват допълнително възнаграждение с постоянен характер по
3
смисъла на чл.17, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като те не са в зависимост само от
отработеното време от ищеца, а и от обема летателни часове и осъществени
кацания и излитания, които са променливи величини вкл. и такива, които
въобще може да не бъдат осъществени през работния месец. Ето защо тези
възнаграждения по трудовия договор не следва да се включват в базата за
изчисляване на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск.
Ето защо съдът намира оспорените клаузи за валидни и
непротиворечащи на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ,
поради което предявеният инцидентен установителен иск за недействителност
на клаузите от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и
29.04.2020 г. към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
При горното, съдът на основание чл.250 от ГПК
РЕШИ:
ДОПЪЛВА съдебно решение № 2314/16.02.2023г. по гр.дело № 25104/
2021г. по описа на СРС в следния смисъл:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.дело с
№ 25104/2021г. по описа на СРС в частта, в която съдът е сезиран на
основание чл. 212 от ГПК с иск на П. И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/
чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. /адрес/ за прогласяване
за недействителна поради противоречие със закона – чл.16, ал.2, респективно
чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
на следната клауза от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г.,
19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключения между страните трудов договор
от 13.04.2020 г., а именно: „Брутният размер на плащането за кацане е в
размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото
законодателство, дневни пари би следвало да бъдат платени по отношение на
такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането
за кацане“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/
чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. /адрес/, против
„Уи..............“ (WIZZ Air Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно
дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в ТР
на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер
01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103 Byganewa, Коег utca
2/А В. ер. I1-V, представлявано от Иозеф Янош Варади, извършващо
търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „Уи.............. - клон България“,
вписан в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, п. к. 1540,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 212 ГПК за прогласяване за недействителни, поради
противоречие със закона – чл. 16, ал. 2, респективно чл. 17, ал. 1 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, на следните клаузи от
допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г.
4
към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: 1.
„плащането за разстояние няма да бъде включено при изчисляване на каквото
и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на служителя по
отношение на който и да е период, през който служителят не изпълнява
полети“; 2. „плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото
и да е възнаграждение, което следва да се изплати на служителя, във връзка с
който и да е период, през който служителят не изпълнява полети“, като
неоснователен.
Настоящото съдебно решение е неразделна част от постановеното
съдебно решение с № 2314/16.02.2023г. по гр.дело № 25104/ 2021г. по описа
на СРС и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в срок от една
седмица от връчването му в прекратителната част и в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните в останалата му част.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5