№ 1132
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203334 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба от „ АНДРИ 91”ООД, против НП №
03-013729/20.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева , за
нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.
В подадената до съда жалба не се оспорва фактическата обстановка, визирана в
обжалваното НП, но се адресира до съда искане наложената административна санкция
да бъде изменена до минималния, предвиден в закона размер. Излага се твърдение, че
нарушението е извършено вследствие на допусната грешка от счетоводителя,
обслужващ дейността на дружеството-жалбоподател.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от
управителя А.Ж., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по
същество пледира НП да бъде изменено като се наложи административна санкция в
минимален размер.
В хода на съдебното производство, въззиваемата страна изпраща представител –
юк Ошавкова , която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде потвърдено.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 09.04.2021 г., служители на ДИТ – Варна – гл.инспектор Н.И. и ст.
инспектор М.Ж. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
дружеството-жалбоподател в качеството му на подизпълнител на строителен обект:
„обновяване на междублоковото пространство“, находящ се в жк „Младост“, между бл.
104 и бл. 107. В хода на проверката било установено на място да престира трудови
функции на общ работник лицето Г.М.Р. с ЕГН: **********. В съставен за целта
констативен протокол същият посочил, че полага труд на обекта в качеството на общ
работник с дата на наемане – 09.04.2021 г., работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. при
уговорено трудово възнаграждение от 50 лева на ден, без да е налице сключен трудов
договор с „Андри 91“ ЕООД. След като въз основа на представените и изискани
документи, било установено, че между „Андри 91“ ЕООД и лицето Г.М. няма сключен
трудов договор, гл. инспектор Н.И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на
чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, като му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП № 03-013729/20.05.2021 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно
от приложеното по делото заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира, че в АУАН и НП са посочени съставомерните признаци на
2
извършеното нарушение, като е посочена и трудовата дейност, която лицето е
допуснато да изпълнява, а именно – трудовите функции в качеството на „общ
работник” .
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установи, че на 09.04.2021 г. , в гр. Варна, на
строителен обект с подизпълнител – дружеството-жалбоподател, лицето Г.Р. е
престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността „общ работник”,
при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и
при определено работно място. За формиране на своите правни и фактически изводи
съдът съобрази приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в АНП,
като установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Безспорно установено е по делото и че към момента на извършване на
проверката, към който момент Русев е заварен от контролните органи да осъществява
трудови функции, трудов договор с лицето не е бил сключен, съответно същшят е
полагал труд във връзка с възникнали трудови правоотношения с дружеството-
жалбоподател при наличието на елементите на такова правоотношение – уговорено
трудово възнаграждение, трудова функция, работно време и при наличието на
определено работно място, което е видно от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта и приобщеното по делото копие на декларация.
Съгласно нормата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Същевременно нормата на чл. 1 ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Анализът на цитираната нормативна уредба, сочи, че в случая въззивникът е
нарушил всяка от посочените норми, като не е сключил трудов договор в писмена
форма преди постъпване на работа на съответния работник при наличие на
правоотношения, свързани с престиране на работна сила.
Поради изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 414 ал.3 от КТ, доколкото конкретното
нарушение е предвидено в диспозицията на посочената правна норма.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции,
към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП,
се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения
трудов стаж.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. По
3
делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни
за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би
изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
4
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100
/сто/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалено пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция съотв. размера на присъденото в полза на страната, а именно юрисконсултско
възнаграждение за сумата за сумата от 30 /тридесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013729/20.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „АНДРИ 91”ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
5000 /пет хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от
КТ, като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АНДРИ 91”ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 30/тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5