РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Русе, 19.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично съдебно заседание
на първи април, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
724 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба, подадена от „Адакс Рибчеви“ ООД с ЕИК
*********, със седалище в гр.Русе, ул.“Раковска“ №4 , представлявано от И. Ст.Р.,
срещу Заповед за налагане на ПАМ № 367-ФК от 20.11.2020г., издадена от в.и.д.
началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – пункт за пълнене на
газови бутилки, находящ се в гр.Русе, ул.“Чипровци“ СК „Дунав“, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради противоречие с материалноправни норми, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Изтъкват се съображения по наведените основания. Иска
се съдът да отмени оспорената заповед. В с.з. жалбата се поддържа от процесуален
представител адв.С.К. ***, не се представят допълнителни доказателства.
Ответникът по жалбата – в.и.д.началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна към
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №
ЗЦУ-928 от 05.07.2018г. не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите :
От
представените от
оспорващата страна и в административната преписка, приложени писмени
доказателства,
се установява, че на 16.11.2020
г. е извършена проверка на търговски обект – пункт за пълнене на газови
бутилки, находящ се в гр.Русе, ул.“Чипровци“ СК „Дунав“, стопанисван от търговското
дружество жалбоподател „Адакс Рибчеви“ ООД.
По време на проверката контролните органи установили, че
жалбоподателят в качеството на лице по чл. 118, ал.10 от ЗДДС извършва зареждания
на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни, като същите се
регистрират и отчитат в данъчна група „В“, вместо в правилната данъчна група
„Б“. Този извод на контролните органи се потвърждава от фискална касова бележка
с № 0050053 0007 от 16.11.2020г. и изведен КЛЕН от ЕСФП за дата 16.11.2020г. Резултатите
от проверката са отразени в Протокол
за извършена проверка №
0385395 от 16.11.2020г.
/л.7- л.11 от преписката/.
Протоколът сочи, че в обекта има 1 бр. фискално устройство с изградена дистанционна връзка. При
извършена контролна покупка на 10,05кг битова газ за които е заплатено в брой 30,05лв в 09,47ч.
на 16.11.2020г. е издадена фискална касова бележка 00500530007 / 16.11.2020г.
На 01.12.2020г. е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F 581342– л.27-28 от преписката, с
който на оспорващото дружество е вменено извършено административно нарушение на
чл.27, ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 10 от ЗДДС заради това, че дружеството в
дейността си не е изпълнило изискванията
към софтуерите за управлението и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита извършените продажби
на зареждания на пропан – бутан в бутилки за битови нужди от електрони везни в
данъчна група „Б“. От издадената касова бележка е установено, че дружеството
отчита и регистрира извършените продажби
на зареждания на пропан – бутан в
бутилки за битови нужди от електронни везни в данъчна група „В“, вместо в
правилната данъчцна група „Б“. Посочено е в АУАН, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Записаните констатации при проверката и съставеният АУАН за извършено
административно нарушение на чл.27, ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обосновали
издаването на процесната ЗНПАМ № 367-ФК от 20.11.2020г. на
в.и.д. началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ - 928
от 05.07.2018г., упълномощен със Заповед ЗЦУ -1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на
НАП. Двете цитирани
заповеди са приложени по делото и
преписката. С атакуваната заповед, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1,
б „г“
от ЗДДС и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – пункт за пълнене на газови бутилки, находящ се в
гр.Русе, ул.“Чипровци“ СК „Дунав“, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
По правото
Допустимост :
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена с разписка/л.6 от
делото/ на управителя, представляващ дружеството на 01.12.2020г. Дружеството не е упражнило правото си по
чл.81, ал.1 АПК на жалба пред горестоящия административен орган. Жалбата е подадена по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред съда в указания 14дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. При тези данни
съдът намира производството за допустимо.
По същество :
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена в условията на
делегирани правомощия на административния
орган, за компетентността на който са представени необходимите доказателства –
цитираните в оспорвания акт заповеди – Заповед № ЗЦУ -928 от 05.07.2018г. и
Заповед ЗЦУ -1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС предвижда:
“Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.“ В
процесния случай Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от в.и.д. Началник - отдел „Оперативни дейности“ –
Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който не притежава самостоятелна
компетентност за издаване на подобен индивидуален административен акт и
оправомощаването за това е задължително. В атакуваната заповед са цитирани
заповеди, с които Изпълнителният директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК принципно може да
оправомощи Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки. В случая доказателства за
подобно оправомощаване са представени, поради което се налага извода, че
административният орган е компетентен да издава подобен административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0385395 от 16.11.2020г., връчен на работещ в
дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да
отразява правилно извършените продажби – същите се регистрират и отчитат в
данъчна група „Б“, вместо в правилната данъчна група“Б“. В заповедта са изложени и мотиви
относно продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с неспазване на утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата
продажби, тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. В изпълнение на предоставеното му от чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с
която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, според чл. 27, ал.1 от наредбата Лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В
ал.4 изрично е посочено, че при работа с ЕСФП и извършване на зареждания
на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни същите се
регистрират и отчитат в данъчна група "Б", като зареденото количество
гориво се отчита в килограми. Тези продажби се програмират в ЕСФП в отделен
департамент.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установеното по съответния ред неправилно регистриране и отчитане на продажбите на пропан-бутан
в бутилки за битови нужди, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, е установено по безспорен начин. От събраните доказателства се установява,
а и по същество не се оспорва от страните, че на 16.11.2020г. в проверявания
обект неправилно са регистрирани и отчитани продажбите на пропан-бутан в
бутилки за битови нужди от електронни везни, като същите се регистрират и
отчитат в данъчна група "В", вместо в данъчна група „Б“, както и че
дружеството не е спазило реда и начина
за издаване на съответен документ за продажба. Няма спор, че дружеството
жалбоподател е субект на нарушението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл.3, ал.2,
изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП. Санкционираното дружество ползва електронна система
от одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или премахване
на компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в обекта-бензиностанция
се ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен списък на
софтуерите за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с
Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.3 от с.н. По силата на тези
установени факти липсва основание да се постанови извод, че дружеството не е
изпълнило задължението си да отчита извършените от него продажби. Доказателство
за това е представената от административния орган фискална касова бележка, дневни отчети и отчет
на фискална памет.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател
е нарушило съществено реда и начина за подаване на коректни данни в НАП. В
тежест на ответната страна е установяването на фактическите основания,
послужили за издаване на оспорения акт, тъй като не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи тежестта на формалното нарушение и настъпилия
тежък вредоносен резултат, обуславящ продължителността на наложената мярка. Налице
е формално твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване
на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е
запълнено с конкретни факти. По никакъв начин в оспорената заповед не е
отчетено, че допуснатото формално нарушение е отстранено веднага, след два дни,
видно от представените доказателства за това – Сервизен протокол от обслужващия
сервиз/л.7/. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите
основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил
това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за
това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че не
са обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата, при които е
извършено нарушението наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията
по разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание
за предприемане на крайни действия за предотвратяване извършването на нарушения
на фискалната дисциплина.
Определеният
срок от 14дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за това, което е
предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане действията на
търговеца в съответствие с изискванията на Наредбата. Търговецът сам, веднага
след установяване на нарушението е предприел действия по предотвратяване на
негативния ефект от него. При определяне на срока не е съобразен принципа на
съразмерност, не са взети предвид вида и големината на обекта, видовете стоки,
които се предлагат в него и изобщо всички негови особености на обект, в който
се извършва специфична дейност, каквато е доставката и продажбата на пропан –
бутан в населено място, в оживен жилищен квартал, където този обект се явява
единствен за района. Много по-кратък срок е напълно достатъчен, за да се
постигне целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца. Мотивите на административния орган относно срока на ПАМ не
почиват на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта на самата
принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен
характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения.
Съдът
приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта не отговаря на тежестта на
нарушението и не е съобразен с целите
предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част
не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. Неправилното
посочване на данъчната група в издаваните фискални касови бележки и запечатване
на обекта за срок от 14дни е мярка, която е необосновано висока като размер и
съдът не възприема, че в този вид тя има превантивен характер и цел да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни противоправни деяния. С много по-кратък срок на
наложената мярка адекватно би бил
защитен утвърдения ред на данъчна дисциплина за подобни обекти, осъществяващи
тясно специализирна дейност. По изложените съображения съдът намира жалбата
основателна и като такава тя следва да бъде уважена.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен. Съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има
право да му бъдат възстановени разноските от бюджета на органа, издал отменения акт, направени по
настоящото дело, които в случая възлизат на 550 /петстотин и петдесет/ лева, от
които 500лв – адвокатско възнаграждение и 50лв – д.т.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Адакс Рибчеви“ ООД с
ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Раковска“ №4 , представлявано от И.
Ст. Р., Заповед за налагане на ПАМ №
367-ФК от 20.11.2020г., издадена от в.и.д. началника на отдел "Оперативни
дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на
търговски обект" – пункт за пълнене на газови бутилки, находящ се в
гр.Русе, ул.“Чипровци“ СК „Дунав“, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Адакс Рибчеви“ ООД с
ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Раковска“ №4 , представлявано от И.
Ст.Р., сумата от 550 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: