№ 20984
гр. София, 31.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20231100113604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 113501/04.12.2023 г.,
предявена от Т. Н. Т. против Столична дирекция на вътрешните работи.
Ищецът твърди, че на 16.11.2023 г., в гр. София, от Борисовата градина по бул.
„Васил Левски“, по повод срещата на националните отбори по футбол на България и
Унгария, се е състояло шествие, с искане за незабавната оставка на Б.М. и цялата
управа на БФС. Ищецът се намирал на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“ и без да
е сторил каквото и да било, към него се насочили полицейски служители и започнали
да го удрят с палки по главата, а след като паднал на тротоара – да го ритат и удрят с
палки и по краката. Вследствие на това, ищецът претърпял увреждания, които му
причинили неимуществени и имуществени вреди, чието обезщетяване претендира по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба
(посочен като писмени бележки, л. 35), с който оспорва исковете, като неоснователни,
евентуално – като предявени в завишен размер.
Софийски градски съд, след служебна проверка констатира, че предявените
искове не са му подсъдни, тъй като се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника по повод на изпълнение на административна дейност.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Уредбата на така прогласения принцип се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на
1
администрацията (чл. 1) и отговорност за дейност на правозащитни органи (чл. 2).
Отговорността по ЗОДОВ е специална, като в случай, че се твърдят действия,
които изрично не попадат в обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността следва да
се реализира по общия ред на чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на
изпълнение на административна дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „Обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на
съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия
процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически
действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска
след признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на
неговото издаване. В решение № 333 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 1253/2013 г., ІІІ отд.
на ВАС е посочено, че нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не прави разграничение от
какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да
възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание.
Материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените
върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния
нормативен акт.
В настоящия случай, се претендира обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, които се твърди да са причинени от незаконосъобразни
действия (и бездействия) на полицейски служители на ответника Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР), които употребили срещу ищеца физическа сила. С
оглед цитираното ТР, законосъобразността на действията (и бездействията) на
полицейските органи ще бъде установено в производството по обезщетяването.
Полицейските органи са натоварени с провеждането на държавната политика в
областта на опазването на обществения ред и сигурност (чл. 2 от ЗМВР), т.е. това е
упражняване на държавна власт - изпълнителна, което по правното си естество е
проява на административна дейност. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР предписва, че
при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да
използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно
необходимо и са изброени в десет пункта предпоставките за това. На основание чл. 85,
ал. 4 от ЗМВР редът за употреба на физическа сила и помощни средства от
2
полицейските органи е уреден в Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за
употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството
на вътрешните работи издадена от Министъра на вътрешните работи, / обн., ДВ, бр. 25
от 24.03.2017 година.
Полицейските органи са и разследващи органи по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3
НПК и като такива са органи на досъдебното производство. В този смисъл при
извършване на съответните процесуални действия в досъдебното производство, те не
действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и затова
не осъществяват дейност като такива. В случаите, в които полицейските органи от
състава на Министерството на вътрешните работи имат качеството и на разследващи
органи (чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК), те заедно с прокурора, са органи на досъдебното
производство (чл. 193 от НПК) с възложени правомощия по разследване (чл. 194, ал. 4
от НПК). При извършване на процесуални действия в хода на досъдебно производство,
разследващите органи не действат в качеството на административни органи по
смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, поради което, както издаваните от тях актове, така и
извършваните действия, не подлежат на контрол по реда на съдебно-
административното производство.
В случай, че описаните в исковата молба увреждащи действия на полицейските
органи са част от дейността по разследване на престъпления с твърдения същите да са
извършени в рамките на висящо досъдебно производство, независимо дали ищецът е
придобил процесуално качество по това производство, същите не съставляват
„административна дейност“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което
приложното поле на АПК и компетентността на административния съд по чл. 128, ал.
1, т. 6 АПК, са изключени. В този смисъл е константната съдебна практика:
определение № 44/26.07.2024 г. по дело № 30/2024 г. на смесен 5 - членен състав на
ВАС и ВКС, определение № 18/01.04.2024 г. по състав № 13/2024 г. на смесен 5 -
членен състав на ВАС и ВКС, определение № 13/01.03.2024 г. по дело № 9/2024 г. на
смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС, определение № 23 от 13.06.2022 г. по адм. д. № 8/2022
г. по описа на ВАС; определение № 10 от 25.03.2021 г. по адм. д. № 8/2021 г.на ВАС;
определение № 7 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 3/2020 г. по описа на ВАС; определение
№ 45 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 30/2017 г.; определение № 22 от 5.08.2011 г. по гр. д.
№ 17/2011г., определение № 6/31.01.2024г. по а.д. №26/2023г. по описа на ВАС и
цитираната в тях практика. Предявеният иск е правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ,
когато обезщетението се претендира от незаконосъобразни действия на полицейски
органи и тези действия са последвани от вземане на мярка за неотклонение или от
повдигнато обвинение - определение № 11/27.02.2020г. по гр.д.51/2019г. на ВКС, 5-
членен състав. Искът следва да се разглежда от гражданския съд и по реда на ГПК
когато в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са имали за причина
мярка за неотклонение „задържане под стража“ или незаконно обвинение в
3
престъпление, последвали от издадена заповед по чл. 72, ал. ЗМВР и действията на
полицейските служители по задържането на лицата - Определение № 56/17.05.2018г.
по гр.д.57/2018г. на 5-членен състав, на ВКС и ВАС.
Така решаващ за определяне на компетентния съд е отговорът на въпроса дали
дейността на служителите на ответника (от която ищецът твърди, че е претърпял
вреди) по своя характер е била административна или е била свързана с извършването
на процесуално – следствени действия по повод или във връзка с образувано
досъдебно производство (обиск, претърсване, изземване, разпознаване и т.н.), или с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ или незаконно обвинение в
престъпление, последвали от издадена заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и действията на
полицейските служители са по задържането на лицето.
По настоящото дело, обезщетението се претендира от твърдени
незаконосъобразни действия на полицейски органи, които действия не са последвани
нито от вземане на мярка за неотклонение, нито от повдигнато обвинение, нито от
извършване на някакви процесуално – следствени действия или от образуване на
досъдебно производство.
Както беше посочено, действията по чл. 85 ЗМВР са административни по
своята правна природа с оглед вида на извършваната дейност и на осъществяващия я
орган. Актовете и действията на полицейските органи при упражняване на
правомощията им по реда и на основанията в Глава пета „Правомощия“ на Закона за
Министерството на вътрешните работи са в изпълнение на възложените им публични
функции - административни и правоохранителни при осъществяване на превенция,
предотвратяване и пресичане на правонарушенията, поради което не са подчинени на
правилата и режима на Наказателно-процесуалния кодекс - определение № 8877 от
29.06.2018 г. по адм. д. № 7130/2018 г., V отд. на ВАС (налице е обилна съдебна
практика на административните съдилища в кои случаи фактическото действие по
използване на физическа сила е законосъобразно и в кои не е - решение № 9759 от
16.09.2024 г. по адм. д. № 2743/2024 г. на ВАС, ІІІ отд., решение № 13704 от 17.12.2024
г. по адм. д. № 7606/2024 г. на ВАС, ІІІ отд.и много други).
След като описаните в исковата молба действия на полицейските органи
съставляват „административна дейност“, приложим е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а съгласно
чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички
дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Не следва различен извод и от чл. 216 ЗМВР. Съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМВР,
държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили
на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си
задължения. Съгласно ал. 2 за вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1,
4
държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В
тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и
неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
Ал. 2 на чл. 216 ЗМВР прогласява т.нар. функционален имунитет на
държавните служители в МВР. Функционалният имунитет не лишава пострадалите от
действията на служителите на МВР, извършени по повод изпълнение на служебните
им задължения, от възможност да защитят правата си – съгласно и цитирания по –
горе чл. 7 от Конституцията на Република България. Разпоредбите на чл. 216 ЗМВР,
обаче, нито „отменят“ нито установяват различни правила относно
подведомствеността на споровете, съобразно изложеното по-горе и доколкото
уредбата на установения в чл. 7 КРБ принцип се съдържа в специалния закон ЗОДОВ,
а в неуредените в него хипотези – ЗЗД.
Така съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР, за вредите, причинени умишлено или в
резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на
служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя
в съответствие с гражданския закон. В този случай, спорът ще е подведомствен на
гражданските съдилища (Определение № 56/07.11.2024 г. по дело № 53/2024 г. на
смесен 5 - членен състав на ВАС и ВКС), но настоящият случай не е такъв, доколкото
не се твърди нито една от хипотезите на чл. 216, ал. 3 ЗМВР.
Поради изложеното, спорът е подведомствен на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. С оглед на така цитираната разпоредба и
изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че компетентен да разгледа
делото е Административен съд София - град.
По делото, в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2024 г. е даден ход
на устните състезания и делото е обявено за решаване. Поради изложеното, съдът
приема, че следва да се отмени даденият ход на устните състезания и делото да се
изпрати на АССГ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 16.12.2024 г., с което е
даден ход на устните състезания по гр.д. № 13604/2023 г. на СГС.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 13604/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-3 състав.
5
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СОФИЯ - ГРАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6