Р Е Ш
Е Н И Е
№
21.08.2020 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Балчик граждански
състав
на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело
№ 8
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по
искова молба от Г.А.Ж., с ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т. ***, съдебен
адрес:***, срещу СУ „Х.С.“, с адрес: с. О., ул. „Мусала“ № 1, правно
основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 - 3 от КТ.
Ищецът твърди, че със заповед №
РД07-336/12.12.2019г. работодателят му е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ при
спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 КТ за нарушаване трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1,т. 8 КТ „Злоупотребил с доверието, уронил доброто име и
разпространил поверителни сведения за директора на училище СУ „Х.С.“, с. О.“. Счита
уволнението за незаконно, а заповедта за незаконосъобразна.
Моли съда, след като
се убеди в основателността на твърденията му да постанови решение, по силата,
на което: да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение
извършено със Заповед № РД07-336/12.12.2019 г. на Директора на СУ „Х.С.",
с. О. и да го отмени; да го на заеманата преди уволнението длъжност; да осъди
СУ „Х.С.", с. О., да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа в периода от 13.12.2019 г. до 13.06.2020 г. в размер на
7662,00 лв. Моли присъждане и направените по делото разноски.
Ответникът СУ „Х.С.“, ***, представлявано от директора Р.К.(„Работодателят“ или „Училището“), чрез адв. П.С.С. ***, съдебен адрес:***,
ал. 16, счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заповедта
е мотивирана съгласно чл.195 КТ. Сочи, че задължението за лоялност е основно
трудово задължение на ищеца чл. 126, ал. 1, т. 9 КТ. Нарушен е и Етичния кодекс
с който ищеца е запознат. Оспорва твърденията на ищеца, че не бил наясно с
предмета на исканите от него обяснения, защото зам. директора му е разяснила за
кои негови действия работодателя иска обяснения. Моли да се отхвърлят исковете
претенции и присъдят разноските по делото.
При съобразяване писмените
доказателства и становищата на страните, съдът достига до следните изводи:
Предявените от ищеца при условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2
и 3 от КТ, са процесуално допустими, страните са легитимирани да
участват в процеса. Не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение, прекратено с атакуваната заповед.
Съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест в това производство е
негова. Въпреки тези указания на съда, ищеца също ангажира доказателства в
подкрепа на исковите си претенции. За установяване какво точно се е случило на
дата 06.11.2019 г., конкретно посочена в атакуваната заповед, по искане на
страните бяха разпитани свидетелите Ж.Й.Т. ***, Г.И.- ***, Р.Д.В.-М.- *** и В.С.П.-
***. Свидетел Т. *** посочва, че тази среща не представлявала педагогически
съвет а е неформална среща поради жалба и напрежение в колектива. Посочва, че
на срещата не е присъствала директор К.. Напрежението е било породено от подадени
жалби и сигнали от ищеца и негови колеги до Инспекцията по труда, Община
Балчик, Агенция за финансов контрол и досъдебна производство за финансови
злоупотреби и други неща свързани с г-жа К.. На срещата ищеца е бил афектиран и
е казал някакви думи по адрес на директор К., но св.Т. твърди, че няма спомен
за думата „падишах“, но Ж. бил повторил думите на кмета на Община Балчик на
общоселско събрание, че имат една директорка ….жива и здрава да Ви е ….
„крадла“….злоупотреби….Свидетел И.присъствала на срещата посочва, че обидни
думи Ж. не е използвал към училището като институция, а е повторил думи от
предизборната среща против г-жа К. от рода на „крадла“, че присвоявала пари и
други подобни.Твърди, че два пъти е разпитвана по досъдебно производство на РП -
Балчик, имало е проверка от Инспекцията по труда и е чула от Ж. на срещата
думата „крадла“ по адрес на г-жа К., но е сметнала това като цитирано от
всеобщото мнение в селото и част от колектива им. Свидетел В.-М.присъствала на
срещата посочва, че била твърде емоционална и ищецът е употребил срещу
директорката думите „крадла“, „падишах“, „ние самите сме рая“ и е срам, и
позор, не само като директор, но и като учител и не трябва да упражнява тази професия.
Чувала, че на предизборна среща в с.О., че са употребени думи“…директорката,
която краде…“ срещу директорката, но не била присъствала и не може точно да ги
посочи. Ж. на срещата ги бил казал, и че в селото се носят такива клюки, но тя останала
с впечатлението, че това е неговото собствено мнение. Свидетел П.посочва, че
когато му било връчвано искането за обяснения в присъствие на деловодителя,
завеждащ личен състав и председател на синдикалната организация, първоначално
ищеца казал, „че вместо тази крадла да иска от него писмени обяснения, той
трябва да я съди“. Тя му казала, че вече се чувства засегната от ситуацията с
обидите. Твърди, че ищеца от 4-5 месеца към директора се обръщал с думите
„крадла“, „падишах“ в колектива, навън в обществото. Посочва, че има проверки
от Инспекцията по труда, Прокуратурата, Инспектората и други органи сезирани с
молбите и жалбите на Ж. и част от колектива, като проверяват директора и няма
представа за какво е.
Съдът, за установяване правнорелевантни
факти със свидетелските показания, взе предвид начина, по който свидетелите са
узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от
други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са
правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и
др.), както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. От показанията на
свидетелите няма данни дали името на училището е добро и съответно да е уронено.
В заповедта за „Дисциплинарно
уволнение“, предмет на делото е посочено, че „…служителя е злоупотребил с
доверието, уронил доброто име и разпространил поверителни сведения за
директора…“ По същество - извършил ли е ищецът визираните в заповедта за
уволнение нарушения: Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие и пази доброто име на предприятието. Задължението по чл. 129, т. 9 КТ
за лоялно отношение към работодателя изисква от работника или служителя да
зачита неговите интереси, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да
пази поверителната информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име сред
трети лица и пр. Разпоредбата на т. 8 на чл. 187 КТ, на която се е позовал
работодателя, за да наложи най-тежкото наказание на ищеца Н., съдържа три
нарушения: 1. злоупотреба с доверието 2. уронване на доброто име, както и 3.
разпространяване на поверителни за директора сведения. Следователно, хипотезата
на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава, Решение № 214 от 15.03.2017
г. по гр. д. № 112/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В конкретния случай
работодателят е подвел едно деяние на служителя в трите хипотези на чл. 187,
ал. 1, т. 8 КТ като е смесил трите състава. Злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по
см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага
за себе си или за трето лице. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие. Доброто име на предприятието е нарушение, с което
работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това
се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието. Поверителни за предприятието
сведения са само обявените за такива с надлежен акт - нормативен,
административен, договор между работник и работодател, заповед на работодателя.
Съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени до
знание на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги
съобщи. Първото обстоятелство, което следва да бъде изяснено дали служителят е
допуснал нарушение на длъжностната си характеристика в която фигурира
задължение да спазва Етичния кодекс на училищната общност и поддържането на
положителен авторитет на училището. В тази връзка следва тълкуването на чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ да се извършва и с оглед правата и свободите, прокламирани
в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на РБ и чл. 10, т. 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Правото да се
изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява
информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39,
ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, които не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично
изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на другия. В този смисъл, съдът в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва да извърши преценка, както на правото на работника и служителя да
сигнализира за незаконно поведение или закононарушение от страна на
работодателя, така и на правото на работодателя да защити своята репутация и
интереси, съответно допустима ли е намеса в свободата на изразяване на
работника или служителя - с нея преследва ли се легитимна цел и тя
пропорционална ли е на защитавания интерес. В Решение на ЕСПЧ по делото
Heinisch v. G. (no. 28274/08) са изведени няколко от критериите за преценка
доколко намесата е пропорционална: дали е имало обществен интерес от
сигнала/разкриването на информацията; дали са били използвани алтерантивни
канали от работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на прокуратурата;
дали разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът или служителят
действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя,
съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията.
В конкретния случай с оглед доказателствата,
се установява, че по инициатива на ищеца и други негови колеги, се е провела
срещата на които са обсъждани служебни и лични теми. Целта на тези разговори е
била подобряване на личните отношения в колектива, както и успокояване
настъпилото конфликтно отношение на директора с част от колектива. Срещата е
била „неформална“ се установява и от показанията на н-к РУО - Добрич, както и показанията
на свидетелите, присъствали на тази среща, цитирана в заповедта за уволнение.
Т. нар. „разгласяване“ не се спори, че е станало достояние само на служителите,
присъствали на въпросната „неформална“ среща. Освен това с молбите и жалбите самият
ищец, и част от подкрепилите го колеги, е запознал с проблема РУО, Прокуратура,
Инспекция по труда, Община Балчик, финансови и други общински и държавни
органи. В този смисъл съдът приема, че
ищецът е действал добросъвестно, без намерение да навреди. Проверките не са
приключили и засегнатият директор не оспорва по делото наличието на проверки
спрямо него, а не по отношение училището което представлява. Липсват данни, а и
твърдения от страна на работодателя, че информацията относно употребените от Ж.
думи на срещата, са станали достояние на трети лица неангажирани с проблема,
извън предприятието. Не е доказано да е накърнено доброто име на СУ "Х.С.",
Булстат
*********, с. О.. Относно уронването на престижа на училището, а не това на
директора- работодател е стигнал твърде далеч в изискването си за лоялност.
Подаването на сигнал от Ж. е било насочено към разкриване на злоупотреби.
Действията му са извършени в обществен интерес. От него не може да се изисква
безусловно въздържане от действия, с които може да наруши авторитета на
работодателя, ако чрез това въздържане ще прикрие слабости в работата,
злоупотреби или закононарушения. В разглеждания случай служителят е
сигнализирал за нередности, назначена е проверка.
Директор К. не ангажира, че не са
констатирани нарушенията, описани от Ж.. Основният аргумент на работодателя е,
че изнесеното е невярно, а с разпространяването му е създадено впечатление за
непочтеност на ръководството, а от там е накърнен престижът на училището.
Сезирането на посочените по-горе органи за нарушения не може да се квалифицира
като уронване престижа на работодателя. Тези органи имат компетентност да
разследват нарушения , а други от тях и престъпления, като Ж. е упражнил
гражданското си право да подаде сигнал за закононарушение. В заповедта за
уволнение прави впечатление, че работодателят е наложил наказанието и за това,
че действията на ищеца накърняват личното му достойнство - „..разпространил
поверителни сведения…“. Ако неприсъствалата на срещата г-жа К., чрез предалите ѝ
думите на Ж., ги е възприела, като
употребените изрази са засегнали честта и достойнството и като директора
на училището, то тя е могла да потърси защита по друг ред, като претендира
обезвреда на неимуществените вреди, произтекли лично за нея, но не и да
използва дисциплинарната си власт, за да уволни служителя. Нарушението „уронване
престижа на предприятието“ се отнася до реномето на предприятието, до
създаденото в широк кръг от хора впечатление за качеството на работа/коректността
при изпълнение на задължения спрямо обучаваните деца, служители и потребители
на други услуги, но не и до честта и достойнството на лицето, изпълняващо
ръководна дейност.
Съдът намира, че с действията си Ж.
не представлява нито злоупотреба с доверие, нито уронване престижа на
предприятието, поради което незаконосъобразно е наказан с дисциплинарно
наказание уволнение. Заповед № РД07-336/12.12.2019 г. е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Отмяната на заповедта за
уволнение носи като последица възстановяване на трудовото правоотношение
такова, каквото е било към момента на постановяването ѝ. От това следва,
че искът на Ж. за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност е
основателен. Налице са и условията за уважаване на иска с правно основание чл.
225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, което е останал без
работа.
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски от 1400
лв. - адвокатско възнаграждение за настоящото производство, платими от
ответника. Последният следва да заплати и дължимите държавни такси по исковете
за отмяна, уволнението, възстановяване на предишната работа и по чл. 225, ал. 1 КТ - общо 386.48 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Г.А.Ж., с ЕГН: **********,***, за незаконосъобразно
и ОТМЕНЯ Заповед № РД07-336/12.12.2019
г. на СУ „Х.С.“, ***, представлявано от директора Р.Т.
К., с която на Г.А.Ж.
е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл.
190, ал. 1,т. 4 от КТ, считано от 12.12.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1,т. 2 от КТ Г.А.Ж., с ЕГН: **********,***, на заеманата от
него длъжност преди уволнението - *** в СУ „Х.С.“, ***, представлявано от директора Р.Т.
К..
ОСЪЖДА
СУ „Х.С.“, ***, представлявано от директора Р.Т.
К., да заплати на Г.А.Ж., с ЕГН: **********,***, сумата от 7662 лв.
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето,
през което е останал без работа в периода 13.12.2019 г. - 13.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2020 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
СУ „Х.С.“, ***,
представлявано от директора Р.Т. К., да заплати на Г.А.Ж., с ЕГН: **********,***, сумата
от 1400 лв. - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА
СУ „Х.С.“, ***, представлявано от директора Р.Т.
К., да заплати 386.48 лв. - държавна такса за водене на делото, по
сметка на РС - Балчик.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: