Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2069 / 10.6.2010г. , гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, брачно отделение, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и десета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

            при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11384 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е образувано по повод искова молба от Й.Н.М. ЕГН ********** срещу М.Д.М. ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал.3 вр. с ал.1, чл.59 вр. с чл.143, ал.1 и чл.53  от СК,  да бъде прекратен сключения между страните на  31.08.1997г.  в гр. Варна граждански брак с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника, за предоставяне на родителските права по отношение родените от брака деца Д. М.Д. и И. М. Д. на майката; за определяне режим на лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 09,00ч. до 19,00ч., със задължението след вземането да ги връща в дома на майката; да бъде осъден ответника да заплаща в полза на децата издръжка в размер на по 120лв. месечно за всяко дете; за установяване от ищцата на предбрачното фамилно име В..  В молбата се излага, че отношенията между съпрузите се влошили с течение на времето, поради несходство в характерите. Многократно ответника изоставял семейството си, без да се интересува за децата и проблемите; упражнявал  физическо насилие над съпругата си в присъствието на децата и чужди на семейството хора. От началото на м.12.2008г. съпрузите са във фактическа раздяла.

         В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор,  с който се изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен, Сочи се, че действително с ищцата никога не са били съпрузи. Той се е грижил финансово за ищцата и децата, ищцата обаче никога не е работила. Заявява, че все още обича съпругата си и желае да лази семейството си. Не отговаря на истината факта на раздялата на съпрузите. Твърди, че под натиска на съпругата си е напуснал работа, изоставил частния бизнес и болния си баща и заминали цялото семейство в чужбина. Решили да се върнат от там, но ищцата го изпратила сам у дома с уговорката да могат децата да завършат училище. Четири дни по-късно обаче ищцата заживяла ведно с децата с друг мъж. Така той бил изоставен, излъган, поруган и унижен. Настоява с оглед на това за прекратяване на брака по вина на ищцата, за предоставяне родителските права на децата за упражняване от него, за определяне режим на личен контакт между децата и тяхната майка, за осъждане на ищцата да заплаща в полза на децата месечна издръжка в размер на по 120 лв. за всяко едно от тях.

В съдебно заседание, проведено на 28.05.2010г., страните се явяват лично и представят писмено споразумение, подписано и от двете страни, като излагат желание съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и да утвърди постигнатото помежду им споразумение относно личните и имуществени отношения между съпрузите, както и по отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака. Постигнатото между страните споразумение е в следния смисъл:   упражняването на родителските права върху родените от брака деца Д. М.Д. и И. М. Д. се предоставя на майката, като местоживеенето на децата също ще бъде при майката; бащата ще осъществява режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота от месеца, от 9,00ч. до 19,00ч., както и два месеца през лятото/юли и август/, когато майката не ползва платения си годишен отпуск; бащата ще заплаща на всяко от децата си издръжка в размер на 60лв. месечно, чрез тяхната майка и законен представител, считано от  влизане в сила на съдебното решение, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката; семейното жилище, находящо се в с.***, общ.***, обл.Варненска ще се ползва от съпругата Й.Н. след прекратяване на брак; по време на брака страните не са придобивали имущество, нямат фирми и дялове в търговски дружества, нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки; движимите вещи, придобити по време на брака са поделени между съпрузите извънсъдебно, като същите нямат взаимни претенции от имуществен характер; след прекратяване на брака   съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг; съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име В. след прекратяване на брака;  разноските се поемат от страните по равно.

              СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

              Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 31.08.1997г. , за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1098/31.08.1997г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна.

             От Удостоверение за раждане рег. № 452389 от 30.05.2001г., издадено въз основа на Акт за раждане № І-716/30.05.2001г. се установява, че съпрузите са родители на роденото на ***г.  дете Д. М.Д. ЕГН **********.

             От Удостоверение за раждане рег. № 18691 от 29.07.2002г., издадено въз основа на Акт за раждане № І-991/29.07.2002г. се установява, че съпрузите са родители на роденото на ***г.  дете МИ. М. Д. ЕГН **********.

            Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

             Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, като намира, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между съпрузите не съществува вече взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите.

            Ето защо, съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде прекратен на основание чл.50 от СК, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

            Постигнатото споразумение урежда всички лични и имуществени отношения между страните след прекратяване на брака и не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено.

 На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., която следва да се внесе от страните по равно. М.Д.М. следва да внесе и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 86,40лв.   

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

 ПРЕКРАТЯВА брака между Й.Н.М. ЕГН ********** срещу М.Д.М. ЕГН **********, сключен на 31.08.1997г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак   № 1098/31.08.1997г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по взаимно съгласие, на основание  чл. 50 от СК.

 

  УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по реда на чл.51 от СК както следва:

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права  върху родените от брака деца Д. М.Д. ЕГН ********** и МИ. М. Д. ЕГН ********** на майката Й.Н.М. ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата при майката.

 

            ОСЪЖДА М.Д.М. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАЩА на  децата Д. М.Д. ЕГН ********** и МИ. М. Д. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Й.Н.М. ЕГН **********       месечна издръжка в размер на по 60,00лв./шестдесет лева/ за всяко от тях, начиная от влизане в сила на съдебното решение, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 от СК.    

 

            ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на бащата М.Д.М. ЕГН ********** с децата Д. М.Д. ЕГН ********** и МИ. М. Д. ЕГН **********, като му дава възможност да ги вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 9,00ч. до 19,00ч., както и два месеца през лятото/юли и август/, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име В..

 

 ОБЯВЯВА, че  след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

 

 ОБЯВЯВА, че  съпрузите не са придобивали имущество, нямат фирми и дялове в търговски дружества, нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки; движимите вещи, придобити по време на брака са поделени между съпрузите извънсъдебно и същите нямат взаимни претенции от имуществен характер.

 

            ОСЪЖДА М.Д.М. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00лв./двадесет лева/, държавна такса по издръжката в размер на  86,40лв./осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.   

 

ОСЪЖДА Й.Н.М. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

              РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                   /НЕЛА КРЪСТЕВА/