№ 484
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 901357/12.01.2022г., постановено по търг. дело № /2021 г., Окръжен
съд Благоевград, Търговско отделение е обявил в несъстоятелност „В &ВГД Оранжерии
Петрич“ООД, дейността на дружеството и правомощията на органите му са прекратени,
постановени са обща възбрана и запор на имуществото му и е постановено започване на
осребряване на имуществото му.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „В &ВГД
Оранжерии Петрич“ООД , с която се обжалва първоинстанционното решение, като
неправилно поради съображения, които са изложени във въззивната жалба. Твърди се, че
длъжникът в срока по чл. 698, ал.1 ТЗ е предложил план за оздравяване като актът на съда, с
който е отказано да се приеме за разглеждане плана за оздравяване не е окончателно
стабилизиран поради това, че е обжалван, а това от своя страна според жалбоподателя
представлявало пречка за постановяване на решението по чл.710 ТЗ за обявяването на
длъжника в несъстоятелност. Искането към съда е да се отмени обжалваното решение като
неправилно и производството по делото да се върне обратно на първостепенния съд за
администриране на жалбата срещу отказа да се приеме за разглеждане плана за оздравяване
предприятието на длъжника.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Корпоративна търговска банка“АД/н/, чрез процесуалния
1
представител адв. С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорва същата
като неоснователна.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имащи право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил един
недопустим съдебен акт, който при спазване на ограничението по чл. 269, вр. с чл. 270, ал.3
ГПК подлежи на обезсилване, като съображенията на въззивният съд за това са следните :
Между страните не се спори, а и от преписката по делото се установява, че
производството по несъстоятелност на „В &ВГД Оранжерии Петрич“ООД е открито с
Решение № 860/20.02.2019г., постановено по търг.дело № 252/2016г. на Окръжен съд
Благоевград, както и че на основание чл. 632 от ТЗ дружеството е обявено в
несъстоятелност. С Решение № 498/26.02.2020г. по търг.дело № 3999/2019г. на Апелативен
съд София е потвърдено решението на Окръжен съд Благоевград в частта му, с която е
открито производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност длъжника „В &ВГД
Оранжерии Петрич“ООД. С Определение № 2/04.01.2021г. постановено по търг.дело №
1186/2020г. на Върховния касационен съд на Р България не е допуснато до касационно
обжалване решението на САС, поради което и следва да се счита, че решението на Окръжен
съд Благоевград, с което е открито производство и е обявен в несъстоятелност при
условията на чл. 632 ТЗ е влязло в сила и представлява окончателно стабилизиран съдебен
акт.
Така постановеното при условията на чл.632, ал.1 ТЗ решение за откриване на
производство и с пристъпване направо към обявяване в несъстоятелност на длъжника не
представлява решение по чл. 710 от ТЗ, за да е необходимо развитие на предходна
процедура по предложен план за оздравяване с нейното приключване с влязъл в сила
съдебен акт, а се касае за констатирана още в началния етап на производството липса на
достатъчно средства, които да обезпечат нормалния ход на производството – напр. за
2
възнаграждение на синдика, оценител и пр. разходи необходими за осребряване и
последващо разпределение на имуществото на длъжника, която липса именно е обусловило
приложението на нормите на чл.632 и следв. от ТЗ в хода на това производство.
При разпоредбите на чл. 632, ал.1, респ. ал. 5 от ТЗ/която визира констатирана липса
на достатъчно средства не в начален, а в последващ етап на производството/ съдът не
проверява формално доколко са налице предпоставките за обявяване на длъжника в
несъстоятелност, а преминава направо в производство по чл. 632, ал. 1 от ТЗ с
постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност с всички последици
от това – прекратяване правомощията на органите на длъжника, налагане на общ запор и
възбрана, респ. пристъпване към осребряване на имуществото на длъжника,разбира се след
отпадане на пречките за движението на производството по несъстоятелност. Тези последици
настъпват Ipso jure, като отбелязването им в диспозитива в съдебния акт има само
констативен, а не конститутивен характер, тъй като настъпването им е обусловено от самото
обявяване на длъжника в несъстоятелност. В случай, че все пак съдът по несъстоятелността
намери, че с оглед по-голяма яснота и прецизност е необходимо тези последици да намерят
отражение в диспозитива на постановения съдебен акт, няма пречка да стори това по пътя на
отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението, с което вече веднъж е обявен в
несъстоятелност длъжника, поради това, че в диспозитива не са намерили отражение
становища личащи от мотивите му, но не и да постановява повторно обявяване в
несъстоятелност, както е процедирал съдът в настоящия случай.
Предвид горното САС намира, че след като с предходно решение длъжникът е бил
обявен в несъстоятелност и е била прекратена дейността на търговското предприятие, няма
как да се разисква въпросът за продължаване на дейността чрез план за оздравяване. Във
възобновеното по чл.632, ал.2 ТЗ производство могат да продължат единствено действията
по същинско принудително изпълнение, изразяващи се в осребряване имуществото на
длъжника като оздравяването няма приложение. При това положение предложеният от
длъжника оздравителен план изобщо не е следвало да бъде допускан за разглеждане, съотв.
не е следвало след приключване на производството по разглеждане на плана, да се
постановява повторно решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Предвид изложеното следва да се направи извода, че така постановеното съдебно
решение по чл.710 ТЗ е недопустимо. В съдебната практика и правна доктрина не
съществува спор, че съдебното решение е процесуално недопустимо, когато съдът е
нарушил важните процесуални норми, които уреждат процесуалните условия, при
наличието на които има право да постанови съдебния си акт, като настоящия случай е
именно такъв. Затова, когато решението на първоинстанционния съд е прието за
недопустимо, въззивната инстанция, въобще няма право да пристъпи към проверка на
правилността му, като същото подлежи на обезсилване и така следва да се процедира и в
настоящия случай.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 901357/12.01.2022г., постановено по търг. дело №
/2021 г., с което на основание чл.710 ТЗ Окръжен съд Благоевград, Търговско отделение е
обявил в несъстоятелност „В &ВГД Оранжерии Петрич“ООД, дейността на дружеството и
правомощията на органите му са прекратени, постановени са обща възбрана и запор на
имуществото му и е постановено започване на осребряване на имуществото му, като
процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4