Р Е Ш Е Н И Е №..
гр.Козлодуй, 16 август 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в съдебно заседание на 17.07.2019г. /седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело № 352 описа за 2019 г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е трудов спор.
Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** и адрес за призоваване в град Враца, ул.“Лукашов“ № 14, офис 4 чрез пълномощника си адв.П.Т. е предявил против ДП „Радиоактивни отпадъци“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52, етаж 6, район Изгрев иск по чл. 357, ал.1, КТ и цена на иска в общ размер на 6930,00 лева, от които 6050,00 лева – обезщетение по чл.50 от КТД на предприятието и 880,00 лева – обезщетение по чл. 52, ал.4 от КТД на предприятието от 13.03.2017г. Претендира и законната лихва върху главницата от 15.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите и направените разноски по водене на делото.
Ищецът Л.Х. твърди, че е работил при ответника Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” /ДП „РАО”/ гр.София на длъжност Главен експерт „Управление на остатъчния ресурс” направление „Инженерно осигуряване“ към управление „Инженерно – производствена дейност“ на ДП „РАО“ и място на работа в Специално поделение „Изваждане от експлоатация 1-4 блок“, площадка на АЕЦ – Козлодуй – І-ви – ІV-ти блок. Твърди, че със заповед № ТП-173 от 28.11.2018г. на изпълнителния директор на ответното предприятие, връчена му на 14.12.2018г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира социални плащания по силата на чл.50 от действащите КТД на ДП „РАО“ от 2015г. и от 13.03.2017г. за периода 2016г. и 2017г. обезщетение от фонд СБКО, както следва: - за Велик ден – 1000,00 лева; за почивно дело – 3000,00 лева; за Ден на енергетика – 1000,00 лева; за Коледа и Нова година – 1050,00 лева, които твърди, че не е получил до настоящия момент, както и 880,00 лева – обезщетение по чл. 52, ал.4 от КТД на предприятието от 13.03.2017г.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва твърденията на ищеца, че е работил при него по силата на трудов договор на длъжността Главен експерт „Управление на остатъчния ресурс” направление „Инженерно осигуряване“ към управление „Инженерно – производствена дейност“ на ДП „РАО“. Твърди, че ищецът първоначално е бил назначен в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, а на 01.03.2013г. е преминал по реда на чл. 123 от Кодекса на труда в ДП „РАО" /в изпълнение на Решение № 1038/19.12.2012г. на Министерски съвет/.
Подробно описва, че със заповед № ТП-284/21.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", считано от 31.12.2015г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, като с Определение № 509/12.05.2016 по гр. дело № 284/201бг. по описа на Районен съд - град Козлодуй, влязло в законна сила на 12.05.2016г., съдът е одобрил споразумение между Л.Х. и ДП „РАО", като ищецът бил възстановен, считано от 17.05.2016г. на заеманата длъжност на която е бил преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Със заповед № ТП-156/17.05.2016г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", считано от 19.05.2016г., трудовото правоотношение на Х. с Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, вр. чл. 40, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност". С влязло в сила на 23.11.2017г. Решение № 298/20.12.2016г. по гр. дело № 889/2016г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, Л.Х. е възстановен, считано от 12.12.2017г. на предишната работа при работодателя Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци".
Със заповед № ТП-173/28.11.2018г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", трудовото правоотношение на Х. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Оспорва твърденията на ищеца, че му се дължат средства по Колективен трудов договор на ДП „РАО" за времето от уволнението до отмяната му, по-конкретно за периода 2016-2017г., представляващи обезщетение по фонд СБКО за 2016г. и 2017г., както следва: за Великден - общо 1000 лева; за Почивно дело - общо 3000 лева; за ден на Енергетика - общо 1000 лева; за Коледа и Нова година - общо 1050 лева, както и, че му се дължат работодателски вноски от месец януари 2016г. до месец декември 2017г., включително, които са в общ размер на 880 лева (24 вноски по 40 лева), като счита претенцията му за присъждане на горепосочените суми за неоснователна, като излага подробни съображения.
Съгласно разпоредбите на чл. 292 и сл. от Кодекса на труда, средствата за социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се отделят от работодателя, който определя и техният размер. Единствено разпределението и ползването на средствата е въпрос от компетентността на Общото събрание на работниците и служителите, като по този въпрос Общото събрание следва да се произнесе едва на база взето решение на работодателя за отпускането на средствата. Този извод се налага от обстоятелството, че отделянето на средства и определянето на техния размер съставлява дискреционно право на работодателя, поради което и само ако то е упражнено, възниква и последващото право на общото събрание на работниците и служителите да разпредели тези средства.
Сочи, че в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда, Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В алинея 2 е предвидена възможност работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, да могат да се присъединяват към сключения от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по КТД, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Твърди че, след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът Л.Х. не е бил член на двете синдикални организации, страни по КТД, а също така не е бил и присъединен към КТД на предприятието, действащи през процесният период.
За периода от прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 31.12.2015г. до възстановяването му на 17.05.2016г., в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" е било проведено едно общо събрание на 21.04.2016г. на работниците и служителите, което е било за разпределение на средства за социални разходи и за стимулиране на годишния отдих и възстановяване на персонала (фонд СБКО) за 2016 година. Във връзка с решението на общото събрание, Изпълнителния директор на ДП „РАО" е издал заповед № АД- 172/22.04.2016г. за изплащане сума за социални разходи „Великден" в размер на 500.00 лева на работниците и служителите, наети по трудово правоотношение към 30.04.2016г., включително, но към този момент ищецът не е бил в трудови правоотношения с предприятието. Това води до извода на ответното дружество за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на сума по СБКО за „Великден" за календарната 2016г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, периодът на безработица от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа, се признава за трудов стаж, но законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на получаване на социални плащания, в настоящия случай обезщетение по фонд СБКО за „Великден" за календарната 2016 година.
По отношение на претенцията за заплащане на другите суми описани в исковата молба на ищеца, посочва, че след последващото прекратяване на трудовото правоотношение с Л.Х., считано от датата на връчване на заповедта - 18.05.2016г., общи събрания на работниците и служителите за разпределение на средства за социални разходи и за средства за стимулиране на годишния отдих и възстановяване на персонала за календарната 2016г. са били проведени, както следва: за календарната 2016г. на 17.11.2016г. и за календарната 2017г. на 27.04.2017г., и на 23.11.2017 година.
С отговора ответното дружество представя заповед № АД-234/01.06.2016г.,
заповед№ АД-235/01.06.2016г. и заповед № АД-586/29.11.2016г., както и заповед № АД-127/28.03.2017г., заповед № АД-184/28.04.2017г., заповед № АД-263/12.06.2017г. и заповед № АД-559/30.11.2017г., определящи лимитите и условията за изплащане на средствата по фонд СБКО за 2016 и 2017г., същите са издадени от Изпълнителния директор на ДП „РАО" след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца - считано от 19.05.2016 година. Сочи също че, видно от горепосочените заповеди № АД-234/01.06.2016г. и № АД-184/28.04.2017г., ищецът не е отговарял и на условията за изплащане на социални средствата по фонд СБКО за „Почивно дело" за двете календарни години, тъй като след 31.12.2015г. до възстановяването му на 17.05.201бг., а и след 18.05.2016г. не е имал надлежно оформено заявление/заповед за разрешено ползване на полагаем платен отпуск за не по-малко от 10 (десет) последователни работни дни през календарната 2016г., считано от 01.05.2016г. и съответно 10 (десет) последователни работни дни през календарната 2017г., считано от 10.04.2017г.. Тези изисквания са били определени от работодателя в т. 2.1 на заповед № АД-234/01.06.2016г. и в т. 3.1 на заповед № АД-184/28.04.2017 година. По изложените по-горе съображения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, счита за неоснователни и претенциите на ищеца за заплащане на другите суми по фонд СБКО за календарните 2016г. и 2017г . описани в исковата молба, както и сумата за обезщетението по чл. 50, ал. 4 от КТД, отнасяща се за периода от месец януари 2016г. до месец декември 2017 година.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с пълномощник адвокат П.Т. *** и поддържат исковете.
Ответникът се представлява от пълномощник юрисконсулт Коста Пендаров, който оспорва исковете.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства – копие на
заповед № ТП-173/28.11.2018г., заповед № ТП-203/12.12.2017г., съобщение № 934/05.12.2017г. от Районен съд град Козлодуй, заявление от Л.Х. до ДП „РАО“ за изплащане на обезщетение от КТД, обратна разписка, извлечение от индивидуална партида към доброволен фонд „Съгласие“, КТД, писмо изх.№ 94-00-302/04.02.2019г. на ДП „РАО“, заповед № ТП-284/21.12.2015г., заповед № ТП-155/16.05.2016г., заповед № ТП-156/17.05.2016г., Заповед № АД-165/18.04.2016г., извлечение от Протокол от 21.04.2016г. за проведено Общо събрание, заповед АД-172/22.04.2016г., заповед № АД-234/01.06.2016г., заповед № АД-235/01.0в.2016г., заповед № АД-563/14.11.2016г., извлечение от Протокол от 17.11.201бг. за проведено Общо събрание, заповед № АД-58б/29.11.2016г., заповед № АД-127/28.03.2017г., заповед № АД-172/26.04.2017г., извлечение от Протокол от 27.04.2017г. за проведено Общо събрание, Заповед № АД-184/28.04.2017г., заповед № АД-263/12.06.2017г., заповед № АД-534/20.11.2017г., извлечение от Протокол от 23.11.2017г. за проведено Общо събрание, заповед № АД-559/30.11.2017г., КТД 2015-2017г., КТД 2017-2019г.
По делото се установи от фактическа страна
следното.
Безспорно е и страните не спорят за това, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор на длъжността Главен експерт „Управление на остатъчния ресурс” направление „Инженерно осигуряване“ към управление „Инженерно – производствена дейност“ на ДП „РАО“. Твърди, че ищецът първоначално е бил назначен в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, а на 01.03.2013г. е преминал по реда на чл. 123 от Кодекса на труда в ДП „РАО" /в изпълнение на Решение № 1038/19.12.2012г. на Министерски съвет/.
Безспорно е, че със заповед № ТП-284/21.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", считано от 31.12.2015г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, като с Определение № 509/12.05.2016 по гр. дело № 284/201бг. по описа на Районен съд - град Козлодуй, влязло в законна сила на 12.05.2016г., съдът е одобрил споразумение между Л.Х. и ДП „РАО", като ищецът бил възстановен, считано от 17.05.2016г. на заеманата длъжност на която е бил преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Безспорно е, че със заповед № ТП-156/17.05.2016г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", считано от 19.05.2016г., трудовото правоотношение на Х. с Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, вр. чл. 40, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност". С влязло в сила на 23.11.2017г. Решение № 298/20.12.2016г. по гр. дело № 889/2016г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, Л.Х. е възстановен, считано от 12.12.2017г. на предишната работа при работодателя Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци".
Безспорно е, че със заповед № ТП-173/28.11.2018г. на Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", трудовото правоотношение на Х. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст..
От правно страна съдът
намира следното.
Правното основание на исковата претенция е чл. 357, ал.1, КТ, вр.чл.293 от ГПК.
По отношение иска за заплащане на средства от фонд СБКО за социални плащания по силата на чл.50 от действащите КТД на ДП „РАО“ от 2015г. и от 13.03.2017г. за периода 2016г. и 2017г. обезщетение от фонд СБКО, както следва: - за Велик ден – 1000,00 лева; за почивно дело – 3000,00 лева; за Ден на енергетика – 1000,00 лева; за Коледа и Нова година – 1050,00 лева, които твърди, че не е получил до настоящия момент съдът намира, че той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.9, ал.3, т.2 /в редакцията до 31.12.2010г./ от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Видно от цитираната разпоредба, законодателят е предвидил задължение за работодателя, извършил незаконното уволнение, да определи и внесе осигурителните вноски в следните две хипотези: - когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа, лицето не е било осигурявано и когато за периода от датата на уволнението до възстановяване на работа, лицето е било осигурявано и осигурителния доход е по-малък от последното брутно възнаграждение.
От приложените по делото заповеди № АД-234/01.06.2016г., заповед№ АД-235/01.06.2016г. и заповед № АД-586/29.11.2016г., както и заповед № АД-127/28.03.2017г., заповед № АД-184/28.04.2017г., заповед № АД-263/12.06.2017г. и заповед № АД-559/30.11.2017г., определящи лимитите и условията за изплащане на средствата по фонд СБКО за 2016 и 2017г., се установява, че същите са издадени от Изпълнителния директор на ДП „РАО" след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца - считано от 19.05.2016 година. Видно от горепосочените заповеди № АД-234/01.06.2016г. и № АД-184/28.04.2017г., ищецът не е отговарял и на условията за изплащане на социални средствата по фонд СБКО за „Почивно дело" за двете календарни години, тъй като след 31.12.2015г. до възстановяването му на 17.05.2016г., а и след 18.05.2016г. не е имал надлежно оформено заявление/заповед за разрешено ползване на полагаем платен отпуск за не по-малко от 10 (десет) последователни работни дни през календарната 2016г., считано от 01.05.2016г. и съответно 10 (десет) последователни работни дни през календарната 2017г., считано от 10.04.2017г.. Тези изисквания са били определени от работодателя в т. 2.1 на заповед № АД-234/01.06.2016г. и в т. 3.1 на заповед № АД-184/28.04.2017 година. По изложените по-горе съображения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, счита за неоснователни и претенциите на ищеца за заплащане на другите суми по фонд СБКО за календарните 2016г. и 2017г . описани в исковата молба, както и сумата за обезщетението по чл. 50, ал. 4 от КТД, отнасяща се за периода от месец януари 2016г. до месец декември 2017 година.
Съгласно разпоредбите на чл. 292 и сл. от Кодекса на труда, средствата за социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се отделят от работодателя, който определя и техният размер. Единствено разпределението и ползването на средствата е въпрос от компетентността на Общото събрание на работниците и служителите, като по този въпрос Общото събрание следва да се произнесе едва на база взето решение на работодателя за отпускането на средствата. Този извод се налага от обстоятелството, че отделянето на средства и определянето на техния размер съставлява дискреционно право на работодателя, поради което и само ако то е упражнено, възниква и последващото право на общото събрание на работниците и служителите да разпредели тези средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда, Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В алинея 2 е предвидена възможност работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, да могат да се присъединяват към сключения от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по КТД, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Не се събраха доказателства, след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът Л.Х. да е бил член на двете синдикални организации, страни по КТД, а също така да е бил и присъединен към КТД на предприятието, действащи през процесният период.
За периода от прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 31.12.2015г. до възстановяването му на 17.05.2016г., в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" е било проведено едно общо събрание на 21.04.2016г. на работниците и служителите, което е било за разпределение на средства за социални разходи и за стимулиране на годишния отдих и възстановяване на персонала (фонд СБКО) за 2016 година. Във връзка с решението на общото събрание, Изпълнителния директор на ДП „РАО" е издал заповед № АД- 172/22.04.2016г. за изплащане сума за социални разходи „Великден" в размер на 500.00 лева на работниците и служителите, наети по трудово правоотношение към 30.04.2016г., включително, но към този момент ищецът не е бил в трудови правоотношения с предприятието. Това води до извода за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на сума по СБКО за „Великден" за календарната 2016г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, периодът на безработица от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа, се признава за трудов стаж, но законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на получаване на социални плащания, в настоящия случай обезщетение по фонд СБКО за „Великден" за календарната 2016 година.
По отношение на претенцията за заплащане на другите суми описани в исковата молба на ищеца, след последващото прекратяване на трудовото правоотношение с Л.Х., считано от датата на връчване на заповедта - 18.05.2016г., общи събрания на работниците и служителите за разпределение на средства за социални разходи и за средства за стимулиране на годишния отдих и възстановяване на персонала за календарната 2016г. са били проведени, както следва:за календарната 2016г. на 17.11.2016г. и за календарната 2017г. на 27.04.2017г., и на 23.11.2017 година.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл. 52, ал.4 от КТД на предприятието от 13.03.2017г. в размер на 880,00 лева, съдът намира същият за основателен и следва да бъде уважен при следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3, т.2 от КСО за осигуряване във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се правят осигурителни вноски от работодатели, които са осигурители - за своите работници и служители.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.1, т.1 от КСО договорът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване урежда отношенията по доброволното пенсионно осигуряване и се сключва между пенсионноосигурителното дружество, от една страна, и осигуреното лице, осигурителя или другия осигурител, от друга страна - за осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване. В ал.2 на същия член се предвижда, че когато осигурителният договор е сключен между осигурител и пенсионноосигурително дружество, той е в полза на осигурените лица. Съгласно ал.3 при осигуряване въз основа на договор по ал. 1, т. 1 с осигурител или друг осигурител се изисква предварително писмено съгласие на лицето, в чиято полза е сключен договорът. Писменото съгласие на всяко лице се предоставя на пенсионноосигурителното дружество преди или едновременно с превода на първата осигурителна вноска за него. Когато липсва предварително съгласие от конкретно лице, пенсионноосигурителното дружество връща осигурителната вноска за него на осигурителя или на другия осигурител. Видно от приложеното към делото извлечение от индивидуалната партида на ищеца в Доброволен пенсионен фонд „Съгласие“ е, че ответникът е превеждал вноски, като за претендирания период няма данни да е превеждал такива вноски. Ето защо съдът намира искането за основателно и доказано и следва да го уважи.
По разноските в процеса
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса, от която ищецът е освободен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева /триста лева и 00ст./.
Водим от изложените прави съображения, Козлодуйският районен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков Петров – Изпълнителен директор за заплащане на социални плащания по силата на чл.50 от действащите КТД на ДП „РАО“ от 2015г. и от 13.03.2017г. за периода 2016г. и 2017г. обезщетение от фонд СБКО, както следва: - за Велик ден – 1000,00 лева; за почивно дело – 3000,00 лева; за Ден на енергетика – 1000,00 лева; за Коледа и Нова година – 1050,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков Петров – Изпълнителен директор да заплати на Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** работодателски вноски от месец януари 2016г. до месец декември 2017г. включително, които са в общ размер на (24 вноски по 40 лева) или 880,00 лева /осемстотин и осемдесет лева и 00ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков Петров – Изпълнителен директор да заплати на Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева /съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков Петров – Изпълнителен директор направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева /триста лева и 00ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков Петров – Изпълнителен директор да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер на 50,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в РС –
Козлодуй.
Районен съдия:
/Цв.Трифонов/