ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 14.02.2024 г.
Административен
съд-Ловеч, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-500/08.12.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 241 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.4 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.,***, против мълчаливия
отказ на министъра на правосъдието да му бъде предоставена информацията,
поискана със заявление с рег. изх.№ М-1949/02.06.2023 г. по описа на
деловодството на Затвора гр.Ловеч, а именно копие от инструкцията по чл.250а,
ал.2 от ЗИНЗС на министъра на правосъдието.
Правната квалификация на депозираното от В. заявление
следва да бъде изведена не от посочените в заявлението разпоредби – чл.76 от ЗИНЗС вр. чл.13а и § 8 от ПЗР на АПК вр. със ЗА и чл.10, § 1 от ЕКПЧОС, а от
характера на исканата със същото информация. В случая се иска предоставянето на
копие от посочения подзаконов нормативен акт. Редът и условията за осъществяване
на конвойната дейност от ГД „Изпълнение на наказанията“ , макар и да са
свързани с изпълнението на наказанието, не попадат в приложното поле на
информацията по чл.76, ал.1 от ЗИНЗС, която обхваща въпросите, свързани с изпълнението
на присъдата, размера на изтърпяната част на наказанието и възможностите за
облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и
условно предсрочно освобождаване.
Поради това съдът намира, че със
заявлението по същество се иска предоставяне на достъп до официална информация,
която се съдържа в посочения подзаконов нормативен акт. Според чл.12, ал.1 от
ЗДОИ достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се
осигурява чрез обнародването им. От своя страна разпоредбата на чл.12, ал.4 от
ЗДОИ предвижда, че при искане на достъп до официална информация, която е
обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е
обнародвана, броя и датата на издаване.
От писмо с рег.№ 94-Г-128/23 от
12.01.2024 г. на главния секретар на Министерството на правосъдието става ясно,
че подаденото от В. заявление, с рег. № 94-Г-128/06.06.2023 г. по описа на
Затвора гр.Ловеч, било регистрирано в Министерство на правосъдието с рег.№
94-Г-128/06.06.2023 г. На 08.06.2023 г. то било изпратено по компетентност на
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, където същото е
регистрирано с вх.№ М-523/08.06.2023 г. С определение на съда от 29.01.2024 г.
от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е изискано предоставянето
на информация дали подаденото от В. заявление е било удовлетворено като бъдат
представени заверени преписи от всички издадени по същото заявление
административни актове.
В изпълнение на определението на съда
от ГД „Изпълнение на наказанията“ са представени писмо с вх.№ 3526/19.06.2023
г. по описа на Затвора гр.Ловеч и посоченото заявление на В. с рег. №
94-Г-128/06.06.2023 г. по описа на Министерството на правосъдието.
С писмо рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023 г.
на началник отдел „СДВРП“ в ГД „Изпълнение на наказанията“, регистрирано с
посочения вх.№ 3526/19.06.2023 г. по описа на Затвора гр.Ловеч, на началника на
Затвора гр.Ловеч било разпоредено лишеният от свобода Г.В.В. да бъде уведомен,
че молбата му, адресирана до Министерството на правосъдието, е препратена в ГД
„Изпълнение на наказанията“ и е разгледана. По същество по съдържащото се в
заявлението искане е постановен отказ. Посочено е, че в конкретния случай
исканият от жалбоподателя документ не попада в кръга на изброените в чл.76,
ал.1 от ЗИНЗС случаи, тъй като се касае до подзаконов нормативен акт, с който
се урежда организацията, изпълнението, контролът и отчетността, включително
мерките за изолация и охрана при осъществяването на конвойната дейност в ГДИН и
териториалните й служби от страна на служителите. Изрично е указано лишеният от
свобода да се уведоми срещу подпис като препис се приложи в личното досие.
Както беше посочено, посоченото писмо
на началник отдел „СДВРП“ в ГД „Изпълнение на наказанията“ по своето естество
представлява изричен отказ за предоставяне на поисканата от жалбоподателя
информация чрез предоставянето на копие от инструкцията по чл.250а, ал.2 от ЗИНЗС на министъра на правосъдието. Следователно касае се не до мълчалив, а до
изричен отказ, който е съобщен на жалбоподателя. В съдебната практика няма
спор, че по арг. от чл.58, ал.3 от АПК, когато е подадена жалба срещу мълчалив
отказ, то тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е
последвал такъв. В този смисъл е т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по
гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, според която за административния орган
сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира
възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, а издаденият
по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Поради
това следва да се приеме, че предмет на оспорване е не мълчаливият отказ на
министъра на правосъдието, а изричният такъв, обективиран в писмо с рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023
г. на началник отдел „СДВРП“ в ГД „Изпълнение на наказанията“.
Съдът намира, че се касае именно до
отказ да бъде предоставена поисканата официална информация по отношение на
посочения подзаконов нормативен акт, който е обнародван, тъй като посоченото
писмо не съдържа информацията, която съответният орган, съгласно чл.12, ал.4 от ЗДОИ, е
длъжен да предостави на заявителя – да посочи изданието, в което тя е
обнародвана, броя и датата на издаване.
Жалбата се явява подадена в срок, тъй
като в писмо с рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023 г., в нарушение на чл.38 от ЗДОИ и
чл.59, ал.1, т.7 от АПК, липсват каквито и да било указания относно
възможността за неговото оспорване по реда на АПК пред административния съд съгласно
чл.40, ал.1 от ЗДОИ. По тази причина срокът за обжалване на решението за отказ
за предоставяне на обществена информация, каквото представлява по естеството си
посоченото писмо, се удължава на два месеца съгласно чл.140, ал.1 от АПК. За
изричния отказ жалбоподателят бил лично уведомен на 20.06.2023 г., видно от
саморъчното удостоверяване на това обстоятелство върху самото писмо с изписване
на трите му имена, поставяне на дата и полагане на подпис. Жалбата е подадена
чрез затворническата администрация с изх. № М-2391/06.07.2023 г., т.е. в срока
по чл.140, ал.1 от АПК.
Както обаче беше посочено, според
чл.12, ал.1 от ЗДОИ достъпът до официална информация, която се съдържа в
нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им. Нито ЗДОИ, нито ЗИНЗС
или ППЗИНЗС, нито пък някой друг нормативен акт, изискват от съответните
държавни органи, разполагащи с нормотворческа компетентност, да предоставят на
лишените от свобода лица заверени копия от приетите от тези органи нормативни
актове. Вярно е, че в случая съответният орган не е изпълнил задължението си по
чл.12, ал.4 от ЗДОИ, тъй като в писмо с рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023 г., с което В.
бил запознат, не се съдържа информация в кое издание е обнародвана инструкцията
по чл.250а, ал.2 от ЗИНЗС, нито за броя и датата на неговото издаване.
Само по себе си обаче горното
обстоятелство не обосновава правен интерес от оспорване на акта, ако тази
информация бъде предоставена на жалбоподателя, макар не от органа, а от съда в
мотивите на настоящото определение. След като тя му бъде предоставена В. би
могъл да издири посочения подзаконов нормативен акт, за предоставянето на копия
от който, както беше посочено, не съществува задължение, и сам да се запознае
със съдържанието му.
В тази връзка съдът указва на
жалбоподателя следното:
Инструкция
№ 1 от 22.03.2019 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
е издадена от министъра на правосъдието по законова делегация в чл.250а, ал.2
от ЗИНЗС, съгласно § 2 от ЗР на същата инструкция. Тя представлява подзаконов
нормативен акт и е обнародвана в „Държавен вестник“, брой 27 от 02.04.2019 г.
С предоставянето на горната
информация за жалбоподателя занапред отпада правния интерес от провеждане на
съдебно оспорване на писмо рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023 г. на началник отдел
„СДВРП“ в ГД „Изпълнение на наказанията“, регистрирано с вх.№ 3526/19.06.2023
г. по описа на Затвора гр.Ловеч, тъй като крайният полезен ефект от подобно
оспорване би бил именно предоставянето на същата по вид и обем информация (арг.
от чл.12, ал.4 от ЗДОИ).
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата като отпадането му в хода на
производството е основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на
производството по делото – чл.159, т.4 от АПК.
С оглед данните в представената декларация по чл.83,
ал.2, т.2 от ГПК вр. чл.144 от ГПК жалбоподателят следва да бъде освободен от
заплащането на държавната такса за образуване на производството в размер на 10
лева.
Доколкото настоящото определение не попада в приложното
поле на § 4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС (не се касае до индивидуален административен
акт, издаден от орган по изпълнение на наказанията именно в това му качество),
то подлежи на обжалване по общия ред – с частна жалба пред ВАС, а не пред
тричленен състав на същия съд, т.е. на Административен съд – Ловеч.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В., с ЕГН **********, от
задължението за заплащане на държавна такса по адм.д. № 241 по описа за 2023 г.
на Административен съд – Ловеч.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.В.В., с ЕГН **********,
против писмо с рег.№ ИЗ-6723/19.06.2023 г. на началник отдел „СДВРП“ в ГД
„Изпълнение на наказанията“, регистрирано с вх.№ 3526/19.06.2023 г. по описа на
Затвора гр.Ловеч, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на копие
от инструкцията по чл.250а, ал.2 от ЗИНЗС на министъра на правосъдието.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 241/2023
г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: