ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6743/27.5.2019г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XLIII - ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Стоян Колев
Като разгледа докладваното от районен съдия Стоян
Колев гражданско дело № 13579 по
описа за 2018 година на ВРС за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и
управление:***, представлявано от Валентин Донев Вълканов - управител срещу Х.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане към ответника по заповед за изпълнение №
2947/3.5.2018г. издадена по ч.гр.д. № 6283 по описа на ВРС за 2018 г. за сумата
в размер на 229.54лв. (двеста двадесет и девет лева и 54ст.), представляваща
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 19.06.2017г. до
19.04.2018г. на адрес гр.Варна, жк. Младост бл.123,
вх.1, ап.7; сума в общ размер на 6.94лв. (шест лева и 94ст.), представляваща
обезщетение за забава върху тази главница за периода от 20.08.2017г. до
28.04.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.05.2018г. до окончателното й плащане.
На 22.05.2019 г. е постъпила молба от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, с която заявяват, че ответникът е
изплатил доброволно и изцяло задълженията си за главници и лихви по заповед за
изпълнение № 2947/3.5.2018г. издадена по ч.гр.д. № 6283 по описа на ВРС за 2018
г. с извършени на 02.10.2018 г; на 01.11.2018 г; на 06.12.2018 г; на 01.022019
г и на 04.04.2019 г.. Прави се изявление за оттегляне
на предявения иск на основание чл. 232 ГПС. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 232 ГПК, ищецът може да оттегли исковата
си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по
делото, поради което молбата в тази част се явява основателна.
Частично основателна е молбата на ищеца за присъждане
на направените по делото и в заповедното производство разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение, такова за особен представител и за вещо лице,
както следва:
1. Разноски по заповедното производство:
1 .Платена държавна такса в размер на 25лв. (двадесет и
пет лева)
2. Юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. (петдесет
лева)
II. Разноски по исковото производство:
1 .Платена държавна такса в размер на 75лв. (седемдесет
и пет лева)
2.Внесен депозит за особен представител на ответника на
разноски на ищеца в размер на 180лв. (сто и осемдесет лева)
3.Внесен депозит за вещо лице по ССчет.Е
в размер на 200лв. (двеста лева)
4.Юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. (сто
лева).
В случая, съдът е длъжен да съобрази причината за
прекратяване на производството по делото. Доколко искането за прекратяване и
мотивирано от новонастъпили факти (извършено след
предявяване на исковете плащане на задълженията), съдът съобразява
обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на
делото. Съгласно разясненията дадени с определение № 843/ 17.11.2014 г. по
ч.гр.д.№ 6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и определение № 300/ 20.04.2012 г. по
ч.гр.д.№ 245/ 2012 г., IV г.о., ВКС, в тежест на ответника остават разноските
при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е
обусловен от новонастъпили факти и ответникът с
поведението си е причинил образуването на делото. Прието е, че ответникът с
извършеното плащане е признал иска, и доколкото това плащане е извършено след
предявяване на иска, с поведението си той е дал повод на ищеца за завеждането
на делото.
В случая производството по делото следва да бъде прекратено
по реда на чл. 232 от ГПК, поради настъпил в хода на производството факт,
състоящ се в това, че ответникът е платил изцяло претендираните суми. Съгласно
чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Така за да
бъде освободен ответникът от заплащане на разноски по делото, цитираната
разпоредба предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки – признание на иска
и липса на поведение, дало повод на ищеца да заведе иска си. Поради това и
доколкото ответникът би могъл да се освободи от отговорност за разноски само
при кумулативното наличие на двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, то
ищецът има право на разноските по делото, т.к. ответникът го е признал с
извършеното плащане и заради което се иска прекратяване на производството.
Искането на ищеца, за присъждане на разноски в негова
полза е неоснователно в частта си относно претендираното възнаграждение за вещо
лице, възлизащо на сумата от 200,00 лева. Видно е от съдържанието на молбата му,
че последното окончателно плащане е извършено на 04.04.2019
г. Ищецът не е уведомил съда за извършеното към тази дата пълно погасяване на
вземането и не е оттеглил искането си за допускане на експертиза. В резултат на
това поведение на ищеца с определение №4719/9.4.2019г. и допусната исканата съдебно-дчетоводна експертизата. Същевременно депозитът за
вещо лице е внесен на 19.04.2019 г. Така ищецът не е съобразил, че след
окончателното погасяване на претендираните с иска суми, извършването на ССЕ
вече не е било необходимо и не е сезирал съда за наличието на този факт. С
признаване вземанията на ищеца, чрез извършеното от ответника плащане не е бил
налице интерес за него да прави други разноски за установяване на вземането си.
Същият е следвало да сезира съда с оттегляне искането за допускане на ССЕ,
съответно за отмяна на определението за допускане на експертизата. Това не е
било направено ищеца своевременно, поради което разноски за вещо лице не следва
да се присъждат в негова полза.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 232 от ГПК Варненският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 13579/2018г.
по описа на ВРС, XLIІІ - ти
състав, на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА Х.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.И К. ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 75,00
лева (седемдесет и пет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6283/2017 г. на ВРС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.И К. ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 355,00 лева (триста петдесет и пет лева), на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Е.Т. в размер на 200,00 лв. от внесения
депозит, за което да се издаде РКО.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител на ответника адв. М. Д. в
размер на 180,00 лв. от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: