Присъда по дело №157/2020 на Окръжен съд - Монтана

МОТИВИ :

Производството в съдебна фаза е образувано въз основа на повдигнато обвинение
срещу подсъд. Р. Р. от гр. *за това, че на 08.11.2017г. ,около 09,40ч. на път I-1 / Е 79/
км.106+980, в землището на гр. *, при управление на лек автомобил „*“ с рег.№ *, нарушил
правилата за движение по пътищата - движение с несъобразена и с превишена скорост, и
загуба на контрол над управляваното МПС, като допуснал нарушение на следните
разпоредби на ЗДвП: 1/ Чл.20 ал.1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства,които управляват; 2/Чл.20 ал.2 - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоя-нието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато
възникне опасност да движението; /В зоната на произшест-вието се е движел със скорост над
120км/ч, която не е била съобразена с релефа на местност-та - предстоящ завой надясно с
наклон на пътя, със състоянието на пътя - мокро пътно платно, с условията на видимост -
мрачно и облачно време с превалявания, вследствие което загубил контрол над
управляваното превозно средство и предизвикал пътнотранспорт-но произшествие, довело
до смъртта на Ц. П./ 3/Чл.21 ал.1 - При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За
категория В-90км.ч. извън населено място; /В зоната на произшествието се е движел със
скорост над 120км.ч, при въведена забрана за превишаване на скорост на движение от 90
км.ч.за ППС от категория В, вследствие на което загубил контрол над управляваното
превозно средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на
Ц.П./, и по непредпазливост причинил смъртта на Ц.П./80г./ - престъпление по чл.343 ал.1 б.
„в“, вр.чл.342 ал.1 НК.
Съдебното производство се проведе при условията на глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощен защитник. Както
защитникът, така и подсъд. Р. изрично заявиха желанието си делото да протече по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. Подсъдимият депозира обяснения по случая и заяви, че изключително много
съжаля-ва за произшествието, което е причинил и за последиците от него.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Монтана заяви, че
поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в
обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъд. Р. Р.
за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342,ал.1 от НК и
съобразявайки се със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
нарушенията на ЗДвП, му определи наказание в рамките на средното предвиденото в
закона, като същото бъде постановено за ефективно изтърпяване. Поддържа също така и че
в това производство съдът не може да променя квалификацията на деянието и следва да
остане такава каквото подсъдимият я признава.
Частните обвинители по делото - Е. Д. и К. Д. , чрез пълномощника си - адв. Е. П.
поддържат обвинението, така както е повдигнато и молят за постановяване на ефективна
1

присъда в размер около средния.
Защитникът на подсъд. Р.Р. адв. Ш. заявява, че споделя, както очертаната от
прокурора фактическа обстановка, така и правните доводи на обвинението, касаещи
авторството на деянието и вината на неговия подзащитен. Счита, че са налице доказателства
и това е визирано в обвинителния акт за оказана помощ от страна на подсъдимия, поради
което моли съда да преквалифицира деянието по чл.343а, б. „б“ НК и постанови присъда с
наказание към минимума, предвиден в особената разпоредба на закона, като отложи
изтърпяването му дори и с един завишен изпитателен срок.
Съдът, като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
І. Относно установените в производството факти:
Подсъд. Р.Р. живее в гр. *и е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № *,
кат.В и М, издадено на 26.05.2016г., валидно до 26.05.2026г. Като водач има допускани
нарушение на ЗДвП, с наложени административна наказания, без лишаване от право на
управление на МПС, видно от справка рег.№ 953р-7594/23.11.2017г. на Сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР - гр. *.
На 08.11.2017г. подсъд. Р.Р. потеглил със собственият си лек автомобил „*“ с рег.№
*от гр. * за Комплексния онкологичен център гр. *и возел баба си Ц.В. на предната седалка
и пострадалата Ц.П. на задната седалка.
Около 09,40ч. навлязъл и се движел с автомобила си по околовръстния път на гр. *-
път I -1 /Е-79/, км.106+980. Имало лека мъгла, слаб дъжд, като пътното платно било мокро.
Въпреки неблагоприятните пътни условия и предстоящ за извършване десен завой по
посока на движение на автомобила, подсъд. Р. се движел със скорост около 120 км.ч. В този
пътен участък, извън населено място, разрешената скорост за движение за леки автомобили
е до 90 км.ч. Поради движението с превишена скорост, подсъдимият загубил контрол над
управляваното моторно превозно сродство, автомобилът поднесъл в дясно по посоката на
движение и напуснал пътното платно. Последвал удар в крайпътния бетонен отводнителен
канал и напускане на автомобила на платното. Движейки се по затревения участък в дясно
на пътното платно, последвали няколко последователни удара /с въртене около
вертикалната ос/ на автомобила в земната повърхност в този крайпътен участък и
окончателно спиране в крайпътна мантинела, с предната част на автомобила върху
мантинелата, а задната - върху крайпътния банкет. Вследствие на реализираното ПТП
автомобилът получил силни деформации, а пътуващите в автомобила понесли травматични
увреждания. Най-тежко пострадала пътуващата на задната седалка Ц.П.. След
произшествието обвиняемият предприел действия за оказване на помощ на пострадалата
Ц.П. Спрели и други преминаващи автомобили, водачите на които оказали помощ на
пострадалите. Свидетелят Е.В.се обадил на спасителния тел.112, като произшествието било
своевременно посетено от органите на МВР - *и екип на ЦСМП - *. Пострадалата Ц.П. била
транспортирана за лечение в МБАЛ - *, но с оглед тежкия характер на получените при
произшествието увреди и въпреки оказаната медицинска помощ, починала в МБАЛ -*.
Произшествието било посетено от разследващи органи на РУ МВР - гр. *, като с
извършване на първоначалните и неотложни процесуално - следствени действия, започнало
ДП № 1052/2017г. на РУ МВР - гр. *.
На досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза,
която дава обобщаващо заключение, че причина за произшествието е движението
2

/управлението/ на автомобила с превишената скорост от над 120 км.ч ./ преди настъпване на
произшествието/, при разрешена скорост за движене в тази пътен участък до 90 км.ч, и
несъобразяване на скоростта с усложнената пътна обстановка - предстоящ десен завой,
мокър път, частично намалена видимост от наличието на лека мъгла, в следствие на което
водачът загубил контрол над управляваното моторно превозно средство, същото напуснало
пътното платно вдясно, като извършило множество удари по затревения участък, до
окончателното му спиране върху крайпътна мантинела.
Назначена е и е изготвена и съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че
непосредствената причина за смъртта на Ц.П.- 80г, е травматичен шок с остра вътрешна
кръвозагуба, развил се на базата на тежката множествена /съчетана гръдно - коремна, на
главата и на долните крайници /травма със счупване на костите на гръдния кош/, на
гръдната кост и на ребра двустранно / и на двете бедрени кости, и развил се двустранен
хемопневмоторакс, с разкъсването на слезката и кръвоизливи в гръдната и корем-ната
кухини. Нараняванията са получени в условията на ПТП, при травма в автомобил, като
между получените при произшествието увреждания и настъпилата смърт има пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка.
Гореизложената фактическа обстановка е установена по делото, фактите по нея са
признати от подсъдимия и от неговия защитник и се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства. Съдът намира вметката на адв. Ш., че скоростта на движение на автомобила
била не 120 км.ч, а 100км.ч., тъй като това било установено по друго дело за имуществени
вреди, за ирелевантна. Същият изрично заяви, че не се оспорва визираното в обвинителния
акт нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, а именно движението с превишена скорост над
разрешените 90 км.ч. и по настоящето дело няма данни за друга, различна от визираната в
обвинителния акт скорост.
II Правна квалификация на деянието
В обстоятелствената част на обвинителния акт е отбелязано, че подсъд. Р.Р. след
произшествието предприел действия за оказване помощ на пострадалата Ц.П.. От
показанията на свид. Е.В. депозирани на досъдебното производство /л.91, т. II/ е видно, че
същият е пътувал след автомобила на подсъдимия, видял е обърнатата кола и е спрял.
Забелязал е подсъд. Р.и свид. В. да се мъчат да извадят най- тежко пострадалата Ц.П. от
автомобила и също оказал помощ. Жената е била контактна и адекватна и се е оплаквала от
болки в крайниците. Двата с подсъд. Р.извадили одеяло от автомобила и положили
пострадалата на него. При така установените факти, съдът намира, че подсъд. Р. е
осъществил състава на престъпление по чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в,“ пр. 1, във
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата. Пострадалата П. е била жива и с оглед на конкретната
ситуация подсъд. Р. нищо повече не е могъл да направи за оказване помощ, освен
изваждането й от автомобила и полагането на извадено от него одеяло на земята в изчакване
на СМП.
Съдът не споделя становището на прокурора, че в това производство правната
квалификация е неизменима, тъй като подсъдимият признавал и нея. Съгласно чл. 371, т.2
НПК подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а правната квалификация се извежда от тези факти, доколкото разбира се
същите са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства.
Съдът намира и също така, че подсъд. Р.Р. следва да отговаря само за нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
3

средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория В -
90км.ч. извън населено място, т.е. за движение с превишена скорост. Разпоредбата на чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДвП е обща и намира приложение само в случайте когато липсва нарушена
специална разпоредба, какъвто не е настоящия случай. Скоростта на движение на
автомобила на може да бъде едновременно и превишена и несъобразена, поради което и
подсъд. Р. следва да бъде оправдан за нарушение разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
При това разбиране, съдът намира, че от правна страна подсъд. Р. Р. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в,“ пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 08. 11. 2017г., около 09,40ч., на път I-1
/ Е 79/ км. 106 + 980, в землището на гр. *, при управление на лек автомобил „*“ с рег.№*,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1 ЗДвП - При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за категория В - 90км.ч извън населено място, като в зоната
на произшествието се е движел със скорост над 120км.ч, вследствие на което загубил
контрол над управляваното превозно средство и предизвикал пътнотранспортно
произшествие, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
От субективна страна е налице форма на вината непредпазливост в разновидността
небрежност - извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, предвид опита си на водач и право-
способността която има.
Така допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1
ЗДвП е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие и с причинените
съставомерни последици - причиняване на смъртта на пострадалата Ц.П.- 80г.
Причината за извършеното престъпление е несъобразяване с установените в ЗДвП
норми, задължаващи водачите на ППС към дисциплинираност и безопасност на движението.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и
от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключенията на
в.л. по изготвените на досъдебното производство експертизи и вещественото доказателство
по делото по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянието за което е
предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.

ІV. Относно вида и размера на наложеното наказание:
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
четири години.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на подсъдимия и деянието, причините за неговото извършване, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При баланс на смекчаващи /чистото съдебно минало/ и отегчаващи /предишни
4

нарушения по ЗДвП/ обстоятелства съдът определи наказание към средния размер на
предвиденото в закона от две години, което след редукцията по чл.58а, ал.1 НК с една трета,
възлиза на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Няма законна пречка това наказание да бъде отложено за изтърпяване съгласно чл.66
от НК и според този състав на съда това би било напълно справедливо. Изпълнението на
това наказание следва да бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен
срок от три години, който е достатъчен да обезпечи постигане целите и задачите на
наказанието. В случая съда приема, че ефективното изпълнение на това наказание с нищо не
би допринесло, а и не е необходимо нито с оглед най-вече на личната превенция, нито на
генералната за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343г от НК лишава подсъд. Р. Р. , със снета по делото самоличност,
от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.
Предвид изхода на делото, подсъд. Р.Р следва да заплати по бюджета на МВР, по
сметка на ОД на МВР Монтана сумата 621 /шестотин двадесет и един/ лв. разноски на ДП и
по 5.00лв. при издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	1
Дата:	23 октомври 2020 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия:	Олег Софрониев Спиров

Дело:	20201600200157
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 септември 2020 г.

Присъда по дело №157/2020 на Окръжен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите