Решение по дело №44233/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 319
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20211110144233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110144233 по описа за 2021 година
Предявени са от . СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу СТ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.. ...., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 576,09 лв., ведно със законна лихва от 15.3.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 78,08 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г.,
сумата от 10.41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 1.5.2019 г. до 9.3.2021 г., мораторна лихва в размер на 1,08 лв. за периода от
1.7.2019 г. до 9.3.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, УЛ..
...., аб.№ 40383, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните няма договорни
правоотношения. Оспорва претендираните размери на цената на предоставена топлинна
енергия. Оспорва вземането за лихви върху прогнозни сметки. Твърди, че липсвали уреди,
респективно че се претендират суми за неподадена топлинна енергия. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач „.с“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва
исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
1
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 15.3.2021 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 14673/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу двама длъжници, като срещу другия длъжник, който не е възразил срещу заповедта, е
издаден изпълнителен лист. След като С.Д. е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че по силата на
Договор за замяна на жилища, сключен по реда на ведомствената наредба за жилищния
фонд на МВР и чл. 53 от ЗДС, министерство на вътрешните работи е прехвърлило на
Владимир Василиев Спасов и СТ. Д. Д. имот, представляващ ведомствено жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. Изток, ул. Пиер Дегейтър № 9, вх. 1, ет. 18, ап. 70, със
застроена площ от 103.35 кв.м. срещу имот на посочените лица, подробно описан в
Договора.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден
договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма
„.с“ ЕООД /ТЛП/, като последната отчита уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите. През процесния период е отчитало уредите в
имота с изключение на 2018 г., през която не е бил осигурен достъп. Отчетите са били
подписани от потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни от
ТЛП в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела, но има монтирани 2
водомера за топла вода. За периода, когато не е осигурен достъп е начислен служебен
разход. Дължимата сума за отопление възлиза 1032.82 лв. и сума за топла вода – 493.37 лв.,
или общо сумата възлиза на 1526.19 лв. Изводите на вещото лице кореспондират и с
документите, предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница възлиза на 1131.37 лв., таксата за дялово
разпределение възлиза на 20.81 лв., а лихвите върху двете главници – общо 158.32 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан за сумите, установени
от вещите лица. Възраженията на ответната страна са неоснователни. Съгласно Закона за
енергетиката и задължителната съдебна практика, когато едно лице е собственик на
топлоснабдяем имот, независимо дали се ползва топлинна енергия за отопление или само за
горещо битово водоснабдяване, се явява потребител на топлофикационното дружество и
дължи сумите за доставената топлинна енергия в имота. Стойността на последната е
установена чрез техническата експертиза и съответните документи от третото лице-помагач,
2
извършвало годишните отчети, въз основа на които се изготвят изравнителните сметки.
Предвид обстоятелството, че така установените суми са за целия имот, а срещу
ответника е насочен иск само за половината от общото задължение за главници и лихви, то
следва искът да се уважи изцяло и в полза на ищеца да се присъдят сторените в двете
производства /исково и заповедно/ разноски. Така на ищеца му се следва сумата от 38.10 лв.
за заповедното и сумата от 575 лв. за исковото, в това число за държавна такса 25 лв., за
депозити за вещи лица – 400 лв. и юрисисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу СТ.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. ...., по иск с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 576,09 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и девет стотинки/, ведно със
законна лихва от 15.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 78,08
лв. /седемдесет и осем лева и осем стотинки/ за периода от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г., сумата
от 10.41 лв. /десет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 1.5.2019 г. до 9.3.2021 г., мораторна лихва в
размер на 1,08 лв. /един лев и осем стотинки/ за периода от 1.7.2019 г. до 9.3.2021 г.
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. ...., да заплати на „.
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.. №23Б сумата от 613.10 лв. /шестстотин и тринадесет лева и десет стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.с“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3