Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2022 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на девети май 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдия Милачков
административно дело № 1202 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп“ №58, представлявано от управителя Е.Д.Т. срещу Уведомително писмо
изх. № 02-030-2600/203/02.06.2020 г. на зам.изпълнителния директор ДФЗ, за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-202 г.
за кампания 2018 издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателят счита обжалвания акт
за неправилен и незаконосъобразен.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на писмото само в частта
му относно „наспазени базови и други изисквания“ на различни парцели при изчислявана
на минималния период на преход съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 24.02.2015
г. Твърди, че неправилно заявени от него парцели не са признати от
административния орган, като „Биологично растениевъдство в преход /БРП/, а е
възприето като „Биологично растениевъдство“ /БР/, което се подпомага по мярка
12, а не както е заявил жалбоподателя по мярка 11. В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становише, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, предвид представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподетеля
е подал до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 03/130618/79703 за кампания 2018
г. за финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ от
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., като е заявил четири
парцела с обща площ от 5.51 ха. с код на дейност БР 12 – за биологично
растениевъдство – трайни насаждения лозя
и маслодайна роза. Заявил е и 15 парцела с обща площ 17.05 ха. с код на дейност
БРП 3 – за биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лоза и
маслодайна роза, съгласно Приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020
г.
След
извършване на необходимите кръстосани проверки от Интегрираната Система за
Администриране и Контрол (ИСАК) на заявление за плащане с УИН 03/130618/79703
административният орган е оторизирал плащания, респективно е отказал плащания и
е наложил санкции на три отделни основания.
На
първо място са били установени площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин, при което е приложен чл. 17. ал. 7 и ал. 8 (отм. ДВ бр. 20 от
08.03.2019 г., но действал и приложим по отношение на реда за изясняване
ползването на застъпените площи по подадените заявления за кампания 2018) от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления но
схеми и мерки за директни плащания. За тези площи кандидатът е информиран с
Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с изх. №
02-030-2600/ 1909 or 14.08.2018 г. връчено на 28.08.2018 г.
След
установяване на застъпванията бенефициентите са поканени да се явят в
съответната Областна дирекция към ДФЗ в регламентирания двадесетдневен срок
(съгласно уведомително писмо за изясняване принадлежността на площи, заявени от
повече от един земеделски стопанин), за да предоставят документи, доказващи
правото на ползване на застъпените имоти. Застъпването се решава в полза на
този, който докаже правото си на ползване на спорните имоти. При условие че
предоставените документи (и от двете страни) не доказват еднозначно правното
основание за ползване на спорните имоти, същите остават застъпени за двете
страни.
Данните
за допустимите площи, след прилагане на процедурата за разрешаване двойно
заявени площи, са описани в колона 4 от таблицата на страница 2 от обжалваното
писмо.
На
следващо място е отказана оторизация за декларирани за подпомагане площи, които
са приети от административния орган за недопустими за подпомагане площи, тъй като
не са били включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018 г. Във връзка с това е установено, че на 12.12.2018 г. министъра
на земеделието и храните издал Заповед №РД 46-504, с която на основание чл.16б,
ал.1 от Наредба №105/2006 г., е одобрил проект на специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. Срещу този проект жалбоподателя е
депозирал възражения, чрез ОД“Земеделие“ гр. Варна, на 02.01.2019 г.
На
01.03.2019 г. министъра на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД
09-229, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за Кампания 2018 г.
Въз
основа на последната заповед, зам.изпълнителният директор на ДФЗ е установил
недопустима за подпомагане площ за код на дейност БРП 3 в размер на 1.33
ха. което се явява 8.46 % наддекларирана спрямо установената допустима площ
(15.72 ха). Съгласно разпоредбите чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014
г,. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ с
повече от 3% или повече от 2 ха. но не повече от 20% от установената площ за
подпомагане, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ
намалена с двойния размер на установената разлика за код на дейност БРП 3. Въз
основа на горното е наложена санкция в размер на 5743,48 лв., посочена в колона
14, стр.7 от уведомителното писмо.
В
резултат на извършените административни проверки, установената недопустима за
подпомагане площ за код на дейност БР 12 е в размер на 2,27 ха. което се
явява 70.06 % наддекларирана спрямо установената допустима за подпомагане площ
(3.24 ха). Съгласно разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 г., когато разликата между общата установена площ и общата декларирана
площ, при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ е над
50 % - не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период
/3 години/, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и
установената площ /недекларираната площ/. Ето защо по заявените по код БР 12
5,51 ха., на заявителя не е изплатена субсидия, но е наложена санкция в размер на 6002,49 лв. посочена в колона 14, стр.7 от уведомителното писмо.
На
трето място.
В резултат на извършените административни
проверки по направление ..Биологично растениевъдство" е установено, че са
изтекли минималните периоди на преход за следните парцели:
-
парцели с № 10135-261-2-2; № 10135-261-4-2; № 10135-263-1-1; № 10135-3782-1-2;
№ 10135-570-2-1; № 10135-577-1-1; № 10135-579-1-1; № 10135-581-2-1;
№10135-586-2-1; и № 10135-586-3-1 с обща площ 10.63 ха. код на дейност БРП 3 и
култура „винени лозя" /код: 211000/.
За
кампания 2018 парцелите се явяват четвърта година в преход от първоначално
поетия петгодишен ангажимент.
Данните
са отразен и в к. 11 от таблицата на стр.5 и 6 от обжалваното писмо. Въз основа
на горното административният орган е приел, че въпросните 10.63 ха., не
отговарят на базовите изисквания за подпомагане посочил ги е в колона 9 на
страница 7 от писмото и е наложил санкция в размер на 15301.55 лв.
В
хода на съдебното следствие беше установено, че Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. на министъра на земеделието, храните и горите е била публикувана в ДВ бр. 20
от 08.03.2019 г., и не е била обжалвана от Т. .
При така изложената фактическа
обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно
която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания
посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването,
но разгледана по същество се явява неоснователна, въз основа на следните
съображения:
Оспореното
Уведомително писмо е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за
форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не
е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК.
Съгласно
чл.30 и сл. от ЗПЗП заявленията за подпомагане се разглеждат чрез Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. За условията
и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол, министъра на земеделието и храните е издал Наредба №105 от 22.08.2006
г. В глава трета от наредбата са разписани подробно условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на системата за идентификация на
земеделските парцели. Съгласно чл.14 от Наредбата Министерството на
земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на
земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане", който включва площите в рамките на всеки физически блок,
отговарящи на критериите за подпомагане, определени в наредбата, издадена на
основание чл. 40 ЗПЗП. На основание чл.16 от Наредба №105/2006 г.
специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими
за подпомагане" се обновяват ежегодно. Обновяването се обективира с
издаване на заповед от министъра на земеделието, храните и горите на основание
чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006 г.
Аналогични
са и разпоредбите на чл.33а от ЗПЗП. В алинея първа е посочено, че
Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за
идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими
за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките
на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по
чл. 40., а в алинея втора се казва, че Данните в Системата за идентификация на
земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в
наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в "Държавен
вестник". В чл.33а, ал.6 от ЗПЗП е предвидена възможност за
заинтересованите лица да обжалват тази заповед по реда на АПК. Както беше
посочено по-горе, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите,
определяща окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2018 г. е № РД
09-229/01.03.2019 г. Била е публикувана в ДВ бр. 20 от 08.03.2019 г., и не е
била обжалвана от Т..
Съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане.
При
тази законодателна уредба, съдът намира, че Разплащателната агенция, която в
случая е ДФЗ, действа при условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на
площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в
заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В настоящия случай Т. не е
обжалвал заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните
и горите, поради което последната е влязла в сила по отношение на заявените от
него имоти.
Съдът
намира, че са извън предмета на доказване по настоящото дело въпросите относно
законосъобразността на процедурата по издаване на заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, досежно
необсъждане на възраженията на жалбоподателя срещу Заповед №РД 46-504, с която
на основание чл.16б, ал.1 от Наредба №105/2006 г. министъра е одобрил проект на
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. Тези
възражения, както и твърденията за „неизвършени“ теренни проверки, касаят
спазване на процедурата разписана в чл.16б-16г от Наредба №105/2006 г., но са
могли да бъдат разглеждани в производство инициирано на основание чл.33а, ал.6
от ЗПЗП, а не в настоящото производство.
След
като извършената с процесното уведомително писмо, оторизация за финансово
подпомагане е съобразена със Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., то съдът намира
този административен акт, в тази му част за правилен и законосъобразен.
По
тези установявания в хода на производството и жалбоподателя не изложи конкретни
възражения.
Основният
спор в настоящото производство се концентрира около непризнатите 10.63 ха.,
заявени от Т., като „Биологично растениевъдство в преход /БРП/. Тезата на
жалбоподателя е, че административният орган не се е съобразил с датите на които
процесните парцели са включени в стопанството му, като биологични за контрол. В
тази връзка са представени договори с контролиращи фирми „Австрия Био Гаранти“
и „Био Елас“, от които е видно, че процесните парцели са включени за контрол на
12.06.2015 г. Тезата на Т. е, че третата година на преход за тези парцели
изтича на 12.06.2018 г., а той е подал заявлението си за подпомагане на
14.05.2018 г., тоест в рамките на тези три години и има право на подпомагане по
мярка БРП 3.
Съдът
не споделя тезата на жалбоподателя.
Релевантните
разпоредби за прехода на растенията и растителните продукти са разписани в
чл.36 от Регламент ЕО №889/2008 г.
В
§1 на чл.36 от Регламент ЕО №889/2008 г., ясно е
посочено, че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични,
разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент…трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период … при многогодишни култури, различни от
фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
Тоест,
съдът приема, че релевантна за определяне на срока на преход е не датата на включването
за контрол /в конкретния казус 12.06.2015 г. и изтичането на три години от тази
дата/, а определянето на обстоятелството, кога е получена първата реколта от
биологични продукти. Когато се определи, кога е добита първата реколта от
биологични продукти, може да се изчисли периода на преход, който е най-малко
три години назад. По друг начин казано. Съдът приема, че в годината в която е
добита реколта от биологични продукти, не би следвало земеделския производител
да получава субсидия за „Биологично растениевъдство в преход“, защото преходът
вече е завършил.
За
да установи по безпротиворечив начин, кога от процесните парцели е получена
първата реколта от биологични продукти, съдът изиска информация от „Институт за
контрол на биологични продукти“ АД – БИОХЕЛАС, което дружество е осъществявало
контрола върху прехода на процесните лозови масиви.
По
делото е получен сертификат BG-60596/E3
/л.126 от делото/, от който е видно, че през 2018 г. от контролираните от
дружеството масиви са добити 36600 кг. винени сортове грозде, които са отчетени
като биологичен продукт и 10800 кг. винени сортове грозде, отчетени като
продукт в преходен период. Тъй като от представения сертификат не беше възможно
да се установят парцелите от които е добито гроздето, от БИОХЕЛАС беше изискана
идентификация на парцелите от които е добит биологичен продукт и тези от които
е добит продукт в преход.
На
страници 135-139 от делото е приложена таблицата изпратена от сертифициращата
организация в която са посочени всички парцели в системата за контрол на
оператора с датата на включване в системата на контрол и статус на парцелите /в
преход или биологичен/. След направено уточнение от страна на ответника и
жалбоподателя, беше установено, че посочените от БИОХЕЛАС парцели, които към
2018 г. са били все още в преход /от №28 до №38 в таблицата/, не са били
подадени за подпомагане от страна на жалбоподателя.
При
така приетите доказателства, съдът намира, че правилно и законосъобразно
административния орган е приел, че посочените от жалбоподателя, 10.36 ха.,
лозови масиви в преход по БРП 3 не отговарят на базовите изисквания за
„Биологично растениевъдство в преход“, тъй като през 2018 г. от тях е добит
биологичен продукт. В този смисъл не отговарят на изискването на чл.36 от Регламент ЕО №889/2008 г., за растения в преход.
По така изложените правни аргументи
и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен
извод за неоснователност на жалбата.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 150 лв. при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК, с адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ №58, представлявано от управителя Е.Д.Т.
срещу Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/203/02.06.2020 г. на
зам.изпълнителния директор ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-202 г. за кампания 2018 издадено от зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК, с адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ №58, представлявано от управителя Е.Д.Т.
да запати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 150 лева (сто и петдесет
лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: