О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 23.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1390 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 260449/01.09.2020 г.,
подадена от „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД
против С.Д.К., в която се твърди, че
ответникът е работил при ищцовото дружество на
длъжността „оператор, пътно-строителни машини“ по силата на трудов договор № 1002/20.06.2018
г. за неопределен срок с уговорено брутно трудово месечно възнаграждение в
размер на 605.00 лв. Ответникът извършил тежко нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 27.05.2020 г. до
29.05.2020 г. На 03.06.2020 г., чрез телепоща, работодателят – ищецът изпратил
до работника – ответника искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.
193 от КТ за излагане на причините, поради които не е в състояние да изпълнява
трудовите си задължения, което било получено от майката на ответника. Със
Заповед № 751/08.06.2020 г. на управителя на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на ответника
било наложено дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение и на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
трудовото правоотношение между страните било прекратено. Заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание била връчена лично на ответника на 11.06.2020 г.
чрез телепоща. Предвид дисциплинарното уволнение ответникът дължал на ищеца
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, равняващо се на 605.00 лв.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника С.Д.К. да заплати на ищеца „ВЕНКОВ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, сумата в размер на 605.00 лв., представляваща обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ангажира писмени
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
С.К., чрез назначения му особен представител адв. В.К., оспорва исковата
претенция по основание. Не оспорва предявения иск по размер. На първо място, изтъква,
че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка ***ндираната
сума. На следващо място, релевира възражение за незаконосъобразност на
уволнението. Сочи, че ответникът е ненадлежно уведомен за даване на обяснения
по чл. 193 от КТ, заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение не му е
връчена надлежно, респ. не е надлежно уведомен за прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание. Процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание „дисциплинарно уволнение“ е опорочена. Доколкото не е налице надлежно
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, то същата не е
влязла в сила и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.
При условията на евентуалност, ответникът прави
възражение за прихващане – сочи, че в случай че исковата претенция бъде приета
за основателна, то следва да се извърши прихващане между претендираното
обезщетение в размер на 605.00 лв. и дължимото,
но неизплатено от страна на ищцовото дружество, трудово възнаграждение на
ответника за месеца, предхождащ този на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно дължимото за месец май 2020 г. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено на 08.06.2020 г. като е останало дължимо от страна
на ищеца трудовото възнаграждение на ответника за месец май 2020 г.
Моли на основание чл. 190 от ГПК ищецът да
бъде задължен да представи фишове за работна заплата (трудово възнаграждение) на ответника С.К. за месец май
2020 г. и за месец юни 2020 г., както и справка извлечение от счетоводната
документация на дружеството за начислени и изплатени трудови възнаграждения на
ответника за месец май 2020 г. и за месец юни 2020 г. с оглед направеното
възражение за прихващане.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
На
първо място, съдът намира за необходимо да се произнесе относно наведеното от
ответника, чрез назначения му особен представител адв. К., възражение за
нередовност на исковата молба, доколкото в нея не е посочена банкова сметка ***ндираната
сума:
Действително, съгласно разпоредбата на
чл. 127, ал. 4 от ГПК, по осъдителен иск за парично вземане ищецът трябва да
посочи в исковата молба банкова сметка ***.
В чл. 129, ал. 2 от ГПК обаче като
основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на
искова молба е посочено само несъответствие на исковата молба с изискванията за
редовност, визирани в чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК.
При отсъствие на изрично препращане в
чл. 129, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 4 от ГПК пропускът на ищеца да посочи
банкова сметка ***ифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване
би обусловило връщането на молбата или недопустимост на постановеното по нея
съдебно решение.
Следователно непосочването в исковата
молба по осъдителен иск за парично вземане на банкова сметка ***а молба
нередовна, съответно не е основание за даване на срок за отстраняване на
подобен пропуск по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Следва обаче да се дадат указания на
ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да посочи банкова сметка ***,
съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
За да бъде уважен иска по чл. 221, ал. 2
от КТ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, следните предпоставки: наличието на безсрочно трудово
правоотношение между страните; надлежно прекратяване на трудовото
правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ; че заповедта за наложеното
дисциплинарно наказание е влязла в сила; размера на последното брутно трудово
възнаграждение на ответника и срока на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение, уговорен между страните.
При установяване на горното, ответникът
следва да докаже положителния факт на изпълнението.
Във връзка с възражението за прихващане,
ответникът следва да докаже, че ищецът не му е заплатил трудовото
възнаграждение за месец май 2020 г.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО, че на 20.06.2018 г. между
ищеца „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в качеството на работодател, и ответника С.Д.К.,
като работник, е сключен безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
вр. чл. 70, ал. 1 от КТ,
като ответникът е бил назначен на длъжността
„оператор, пътно-строителни машини“ с
основно месечно трудово възнаграждение от 605.00 лв.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 751/08.06.2020 г. на
управителя на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
Представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и
необходими.
На основание
чл. 190 от ГПК следва да се задължи ищеца да представи в срок до първото по
делото съдебно заседание фишовете за работна заплата (трудово възнаграждение) на ответника С.К. за месец май
2020 г. и за месец юни 2020 г., както и справка-извлечение от счетоводната
документация на дружеството за начислени и изплатени трудови възнаграждения на
ответника за месец май 2020 г. и за месец юни 2020 г.
Съдът приканва страните към постигане на
спогодба, като им разяснява,
че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор
помежду си по начин, който удовлетворява и двете страни.
Мотивиран от горното и на чл. 140 вр.
146 от ГПК, Районен съд - Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 28.01.2021 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА
на страните проекта на
доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОБЯВЯВА, на
основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, за БЕЗСПОРНО
по делото, че на 20.06.2018 г. между ищеца „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в
качеството на работодател, и ответника С.Д.К., като работник, е сключен
безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, като
ответникът е бил назначен на длъжността „оператор,
пътно-строителни машини“ с основно месечно трудово възнаграждение от
605.00 лв
ПРИЕМА представените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, в срок до първото по делото съдебно заседание
да представи фишовете за работна заплата (трудово възнаграждение) на ответника С.Д.К. за месец май
2020 г. и за месец юни 2020 г., както и справка-извлечение от счетоводната
документация на дружеството за начислени и изплатени трудови възнаграждения на
ответника за месец май 2020 г. и за месец юни 2020 г., като на основание чл.
190, ал. 2 от ГПК му указва, че непредставянето на документа ще се преценява
съгласно чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА
на
ищеца в срок до първото по делото заседание да посочи банкова сметка ***,
съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
УКАЗВА
на
ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
751/08.06.2020 г. на управителя на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
ПРИКАНВА
страните
към постигане на спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис от определението да
се връчи на страните.
На ищеца да се връчи препис
от отговора на исковата молба, а на ответника, чрез назначения му особен
представител, да се връчи препис от молба с вх. №
260449/01.09.2020 г.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: