№ 05.07.2021г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
31 май 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Деница Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
281, по описа за 2021 година.
Производството е образувано
по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът С.Х.У. твърди в исковата си молба, че на 31.03.2017г., в гр.
Стара Загора водачът В.К.В., ЕГН **********, управлявал моторно
превозно средство марка „СЕДДОН АТКИНСОН“, модел „М. 18.245Ц”, с peг. № СТ 6790 АН, като по време на движение на ул. „Стойно Черногорски“ срещу
закусвалня „Кольо Фичето“, при излизането настрани на десен страничен
стабилизатор на МПС-то, удря собственото на ищеца паркирано на пътното платно
МПС марка „СУЗУКИ‘, модел „ВИТАРА“, с peг. № СТ6049ВК.
От удара МПС /СУЗУКИ, модел „ВИТАРА/ се завъртяло и блъснало трети участник в
движението, който е бил паркиран до него. В резултат на
настъпилото произшествие, собственото на ищеца МПС, е увредено до степен, че е било негодно за
употреба по предназначение, като било налице „тотална щета“, по смисъла на КЗ.
От съставения за случая Констативен протокол за ПТП №
1643420/31.03.2017г., било видно, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
МПС „СЕДДОН АТКИНСОН“, модел „М. 18.245 Ц”, с peг. № СТ6790АН, който представил
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по
застрахователна полица № BG/22/117000604772,
валидна от 21.02.2017 г. до 20.02.2018 г. Собственик на МПС „СЕДДОН
АТКИНСОН“, модел „М. 18.245Ц”, с peг. № СТ6790АН е
„Строителна компания Загора“ ЕАД.
Във връзка с настъпилото ПТП, при дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била
заведена щета № 0023-5000-17-301984, като били извършени огледи на увреденото
имущество и съставени описи - заключения.
Ищецът твърди, че не са му
били предоставяни копия от застрахователната преписка, а в това число и преписи
от документите, изготвени във връзка с настъпилата щета. След негово настояване
в офис на ответника, му било предоставено единствено копие от Опис—заключение
от 04.04.2017г., чието съдържание се виждало частично, тъй като служителят
закрил част от документа в процеса на неговото снимане, а съответният
опис-заключение материализирал допълнителен оглед на увреденото МПС, което било
индикация, че е имало предходен такъв.
Между страните била водена
кореспонденция за определяне на справедлив размер на обезщетението. С писмо с
изх. № 3912 от 04.05.2017г., ответникът го уведомил, че във връзка с претърпяно
ПТП и с оглед събраните документи, снимков материал и др., е определил дължимо
обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекс на
застраховането.
Според ищеца ответникът е
определил изключително занижен размер на обезщетението, като с писмо с изх. №
6428/15.07.2017 г. бил уведомен, че не са налице основания за преразглеждане и
промяна размера на обезщетението.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 8000 лв. по щета № 0023-5000-17-301984,
в резултат на претърпяното от него ПТП на 17.03.2017г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските по делото.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, чрез пълномощника си, е депозирал в
законоопределения срок писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
и размера на иска. Оспорва твърдението, че ищецът е бил собственик на л.а.
„Сузуки“, модел „Витара“, с peг. № СТ6049ВК, към 31.03.2017 г., както и
твърдението за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
Оспорва претенцията и по размер,
като счита, че съгласно чл. 499, ал. 2 от Кодекса за застраховането
обезщетението не може да надвиши размера на действително претърпяната вреда към
деня на събитието. Счита, че се претендира сума, която е над икономическия
тотал за този автомобил - ищецът не може
да претендира повече от 70 % от цената на автомобила към датата на събитието, а този размер обезщетение може
да получи, само в случай, че е налице дерегистрация на автомобила, съгласно чл.
390 от КЗ
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и причинно следствената връзка
между ПТП и настъпилите щети. Тъй като се търси високо обезщетение, над цената
на автомобила, застрахователят е поискал документ за дерегистрация на МПС-то,
какъвто ищецът не е представил. Ищецът е възстановил автомобила със собствени
средства и в случая претендира обезщетение с печалба. Твърди, че по
ликвидационната преписка са изготвени всички нужни документи, при спазване на
всички изисквания на Кодекса на застраховането и Методиката за уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, причинени на МПС. С оглед годината на
производство на увредения автомобил - 1998г., при изчисляване размера на
обезщетението следвало да се вземе предвид коефициент на овехтяване върху
новите части, корекционен коефициент в размер на 0.4.
Прави възражение за съпричиняване на
вредите при настъпилото ПТП от страна на водача на „Сузуки Витара“, с peг. № СТ 6049 ВК, като е паркирал на място, което не е обособено за това;
автомобилът не е бил прибран възможно най- дясно на пътното платно на улица с
двупосочно движение.
Моли съдът да отхвърли предявения иск,
като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
По делото е привлечено трето лице помагач на
страната на ответника В.К.В..
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощникът си, който поддържа
предявения иск и претендира за разноски по делото. Ответното дружество не
изпраща представител. Депозирало е молба, с която моли съдът да отхвърли
предявения иск.Третото лице помагач се явява лично в съдебно заседание, като не
взема становище по предявения иск.
На осн. чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал увеличение в размера на предявения от С.Х.У. против Застрахователна
компания „Лев инс“ АД гр. София иск, като е приел че същият е предявен
окончателно за сумата от 3975 лв.,
вместо първоначално предявената сума от 1000 лв., предявена
частично от общо дължимо обезщетение от
8000лв., по щета № 0023-5000-17-301984.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от Констативен протокол за ПТП № 1643420/31.03.2017г. на същата дата, около 11.00
ч, в гр. Стара Загора, на ул. Стойно Черногорски срещу закусвалня „Кольо
Фичето“, е настъпило ПТП с участието на автомобил м. „СЕДДОН
АТКИНСОН“, модел „М. 18.245Ц”, с peг. №
СТ6790АН,собственост на „Строителна компания Загора“ ЕАД – Стара Загора,
управлявано от В.В., който е причинил ПТП с МПС марка „СУЗУКИ‘, модел „ВИТАРА“,
с peг. № СТ6049ВК, собственост на ищеца С.У.. Посочено е, че по време на
движението на управлявания от В.В.
автомобил м.„СЕДДОН АТКИНСОН“,
излиза настрани десен страничен стабилизатор и блъска паркирания на пътното
платно лек автомобил марка „СУЗУКИ‘, модел „ВИТАРА“, с peг. № СТ6049ВК, който вследствие на удара се завърта и блъска паркирания до
него лек автомобил, като настъпилите
щети по увредения автомобил са: задна пета врата със стъкло, задна броня, заден
ляв стоп, леви предна и задна врати, заден ляв калник, задна лява колонка.
За
автомобила м. „СЕДДОН АТКИНСОН“, модел „М. 18.245Ц”, с peг. № СТ6790АН, към датата на
настъпилото ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
BG
22/117000604772/20.02.2017г., представена по делото.
С
уведомление от 31.03.2017г. за настъпило застрахователно събитие, ищецът е
поискал от ответното застрахователно дружество оглед и оценка на щета на
увредения му лек автомобил. По заявена
претенция за обезщетяване на увредения лек автомобил е образувана ликвидационна преписка по щета №
0023 – 5000-17-301984/1, по която са изготвени сравнителна експертиза и опис –
заключения. Видно от доклад по щета № 0023-5000-17-301984/1 тотална щета 75%, застрахователят
е определил вредите като „тотална щета“
и е определил 75% обезщетение от застрахователната стойност на МПС, в размер на
2 326.67 лв., което следвало да се
изплати след представяне на документ за прекратяване регистрацията на
автомобила. На 16.05.2017г. ищецът е депозирал пред застрахователя възражение, с
което моли да му бъдат изплатени 69% от застрахователната стойност на
автомобила, както и същият да остане в негова собственост. По повод депозирано
от ищеца възражение, на 17.05.2017г. е изготвено становище от експерт
Гражданска отговорност „ОАЗ“, с което е предложено щетата да си остане в същия
вид.
По
делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице е
констатирало, че вследствие настъпилото ПТП на л.а. марка
„СУЗУКИ‘, модел „ВИТАРА“, с peг. № СТ6049ВК, са нанесени щети, подробно посочени в табличен вид, които по
своята форма и степен съответстват на механизма на настъпилото ПТП. Вещото лице
изчислява размера вредите – 4 225.20 лв., като при сравнението между
стойността на щетите и 70% от действителната стойност на автомобила –
5 300 лв., се установява, че щетата е тотална, по см. на КЗ. Съобразно
направени изчисления по чл.22, ал.2 от Методика към Наредба 24/08.03.2006г.,
вещото лице заключава, че размера на нанесената вреда на автомобила е
3 975 лв. Вещото лице твърди, че на мястото на произшествието паркираният
л.а. „Сузуки“ не е представлявал пречка за свободно двупосочно преминаване на
леки и товарни автомобили по улицата. В близост до мястото на удара, няма по-
подходящо място за паркиране.
По
делото е изслушан свидетеля Хубен У. – баща на ищеца. Към датата на настъпилото
ПТП свидетелят се е намирал на около 5 метра от автомобила, когато видял движейки
се по улицата товарен автомобил - кран, чиято странична греда не е била
прибрана. Така, минавайки покрай паркираните автомобили, товарният автомобил „удари
всички паркирани коли“.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля, като същите са в съответствие с доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Нормата
на чл. 498, ал.
3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". По делото безспорно се установява, че е налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за т.а. „СЕДДОН
АТКИНСОН“, модел „М. 18.245Ц”, с peг. № СТ6790АН, обективирана в полица № BG 22/117000604772/20.02.2017г. при ответното
застрахователно акционерно дружество „ЗК Лев Инс“ АД, със срок на действие 21.02.2017г.
– 20.02.2018г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие –
31.03.2017 г. В случая се установява, че по повод заявена от ищеца претенция в
дружеството – ответник, е образувана преписка по щета № 0023 – 5000-17-301984, по
която застрахователят е определил като обезщетение сумата от 2 326.67 лв.
Ищецът изразява несъгласие с така определеното обезщетение. При това положение, съдът намира, че са налице
кумулативно необходимите условия въведени с чл. 498,
ал.3, предл. последно от КЗ, поради което предявената по съдебен ред
претенция се явява допустима.
Предявен
е осъдителен иск с правно осн.чл. 432, ал.1
от КЗ. Разпоредбата намира приложение в случай, в който ищецът твърди, че е претърпял вреди, вследствие
ПТП, и насочва вземането си за възмездяването им срещу застрахователя на
гражданската отговорност на водача, виновно причинил инцидента. За успешното
провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2)
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както
и 4) вида и размера на претърпените вреди.
Едно от възраженията на ответника касае
оспорване твърдението на ищеца, че увреденият лек автомобил е негова
собственост. Възражението е неоснователно. Безспорно по делото се установява,
че по депозираното от ищеца уведомление за настъпили вреди, е образувана щета №
№ 0023 – 5000-17-301984, по която има определено обезщетение. С предприетите от
застрахователя действия по оглед и оценка на увреденото МПС, всъщност
последният извънсъдебно е признал факта на
увреждане на собствения на ищеца
лек автомобил.
При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /виж решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. По
образуваната при застрахователя щета, а и в заключението на вещото лице, е прието, че уврежданията на л.а. марка „СУЗУКИ‘, модел
„ВИТАРА“, с peг. № СТ6049ВК, са
„тотална щета“ по см. на КЗ, поради което дължимото обезщетение възлиза
на 75 % от тази стойност. Вещото лице посочва, че действителната стойност на
увредения автомобил възлиза на 5 300 лв., поради което 75% от същата се равнява
на 3975 лв. Тази стойност вещото лице е изчислило, след като от действителната
стойност на автомобила е приспаднало стойността на запазените части, по реда на
чл.22, ал.2 от Методиката към Наредба 24/08.03.2006г. Т.е., налице е разлика
между определения от вещото лице размер и определеното такова от
застрахователя. Поради това съдът следва да кредитира определния от вещото лице
размер на дължимото застрахователно обезщетение, която подлежи на плащане от
страна на застрахователя. За пълнота следва да се посочи, че не събраха
доказателства, установяващи, че увреденият автомобил е с десен волан, в каквато
насока са възраженията на ответника, с оглед по – ниската пазарна стойност на
увредения автомобил. Поради това, съдът възприема заключението на вещото лице,
касаещо направени изчисления за автомобила с ляв волан.
Ответникът прави възражение, че обезщетението
се дължи след представяне на доказателства за дерегистрация на
автомобила.Възражението е неоснователно.Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ТЗ при изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС, регистрирано
в Република България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС,
поради тотална щета. Съгласно безпротиворечивата практика на ВКС,
неизпълнението на задължението за дерегистрация
и представянето на доказателства за това пред застрахователя е ирелевантно обстоятелство
за основателността на претенцията за главница за застрахователно обезщетение.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено единствено при определяне на
началния срок на изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), каквато претенция в случая не е предявена.
Следва да
се посочи, по възраженията на ответника, че по делото безспорно се установява
причинно следствена връзка между увреждането на лекия автомобил и настъпилото
ПТП. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства – протокол
за ПТП от 31.03.2017г., събраните гласни доказателства и заключението на САТЕ.
Видно от Протокол за ПТП от 31.03.2017г., надлежно подписан за всеки от
участниците, се установяват обстоятелствата при възникналото ПТП, както и съгласието
на виновния водач на
т.а. „СЕДДОН АТКИНСОН“, модел
„М. 18.245Ц”, с peг. № СТ6790АН, касателно вината му за настъпилото ПТП. В
заключението си вещото лице посочва, че констатираните вреди на автомобила
отговарят на механизма на настъпилото ПТП.
По
делото не се събраха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза,
на мястото на произшествието, паркираният лек автомобил не е представлявал
пречка за свободно двупосочно преминаване на леки и товарни автомобили, като в
близост до мястото на удара няма по- подходящо място за паркиране.
Следва да се посочи също, че ирелевнтно се
явява обстоятелството дали ищецът с изрична молба е заявил пред застрахователя,
че се отказва да получи обезщетение по щета № 0023-5000-17301984 и от бъдещи
претенции по същата щета. Законодателят дава възможност във всички случаи на
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ да се търси обезщетение за
вреди, дори и в случаите, когато такова обезщетение е получено, но е налице
несъгласие с размера му.
С оглед на
това предявеният иск се явява
основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи изцяло.Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираното застрахователно обезщетение в
размер на 3 975 лв. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска – 18.01.2021г. /както е поискано/ до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски.
Ищецът прави искане
да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т3 от ЗА. На
ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението
следва да е съгласно чл. 38, ал.1,
т.3 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1
ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в производството процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие /какъвто в случая е налице/, в който да
посочи, че такава се предоставя безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв.
Съобразено чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
С оглед на горното, и съобразно приложения списък на
разноски, дължимите разноски възлизат на 927.25 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, да заплати на С.Х.У., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. К., сумата
от 3 975 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения му л.а. марка
„СУЗУКИ‘, модел „ВИТАРА“, с peг. № СТ6049ВК, настъпили в резултат на реализирано на 31.03.2017г. ПТП, по
образувана щета № 0023 – 5000-17-301984г., ведно
със законната лихва, считано от 18.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 927.25 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Плащането на сумите в полза на ищеца може да
бъде извършено по следната банкова сметка:
*** *** „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Делото е разгледано и решено при участието на
трето лице помагач за ответника В.К.В., ЕГН **********, с адрес ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: