Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №425 по
описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане и чл.
4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Административното дело е образувано въз основа на жалба с
вх.№ 3542/10.12.2018 г. подадена от З.М.А. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018 г. издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Тетевен, с която е отказано отпускането на целева помощ за
отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г. Заповедта е потвърдена с Решение
№11-РД04-0884/20.11.2018 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция
„Социално подпомагане” /РДСП/ град Ловеч.
Към жалбата административният орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно. Навежда доводи, че съпругът й е представил пред
административния орган декларация, от която се установява, че е безработен.
Ответната страна, Дирекция „Социално подпомагане” гр. Тетевен,
редовно призована, се представлява от ю.к. Илиева, оспорва подадената жалба.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно
и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането,
изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на целевите социални помощи
за отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление определя условията,
при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление. Освен
изискването за наличието на доходи в размера на диференциран минимален
доход за отопление в предходните 6 месеца, разпоредбата въвежда и
допълнително условие лицата да отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и
чл. 4 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. целевите социалните помощи за
отопление се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена
от лицето до Дирекция "Социално подпомагане". В декларацията лицата
посочват изпълнението на условията за получаване на помощта, за която
кандидатстват, и прилагат писмени доказателства към нея. Във всички образци е
включено изрично предупреждение, че при вписване на неверни данни се носи
наказателна и гражданска отговорност.
Съдът, след като се запозна с преписката по делото,
установи следното от фактическа страна:
На 27.09.2018 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /лист 18/. В
декларацията е посочила, че съпругът й Щ.А.е безработен. Към декларацията не е приложен
документ за регистрация на съпруга й като безработен в Дирекция „Бюро по труда“
за период от 6 месеца преди подаване на заявлението.
Въз основа заявление-декларацията е изготвен социален
доклад /лист 19/ от един социален работник на ДСП-Тетевен. С доклада е
направено предложение по подадената декларация да се откаже отпускането на
целева помощ, поради неотговаряне на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП,
тъй като съпругът на заявителката не е регистриран като безработен в Дирекция
„Бюро по труда“ поне 6 месеца преди подаване на заявление - декларацията. Щ.А.е
регистриран на 13.07.2018 г., само два месеца преди подаване на
заявление-декларацията.
Със Заповед
№ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018
г. /лист 17/ като се позовава на
подадената декларация и изготвения социален доклад, директорът на Д”СП” гр.Тетевен отказва да отпусне на
жалбоподателката целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г.
Мотивът за отказ е, че съпругът на заявителката Щ.А.не е регистриран като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ поне 6 месеца преди подаване на заявление
–декларацията, а е регистриран на 13.07.2018 г., само два месеца преди подаване
на заявление-декларацията, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал.
1, т. 7 от ППЗСП.
Заповедта е връчена на жалбоподателката по пощата на
07.11.2018 г.
С жалба от 05.11.2018 г. /лист 15/ заповедта за отказ е
обжалвана по административен ред пред Директора на РД”СП” гр. Ловеч. Към жалбата е приложена
декларация по чл. 43 от АПК от Щерьо А., с която декларира, че и в периода
01.04.2018 г. – 13.07.2018 г. е бил безработен, без да е регистриран в Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Тетевен /лист 16/. Представената от А. декларация по чл. 43
от АПК в случая е недопустима и неотносима, тъй като хипотезата, при която
могат да се приемат декларации в административното производство, е те да са за
установяване факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда
доказване по определен начин или с определени средства, или когато такъв
документ не е издаден в определения за това срок след направено искане, когато
такъв е поискан от страната. Очевидно е, че не са налице предпоставки за
второто предложение на закона – няма данни А. да е искал издаване на
удостоверения от Д“БТ“ и/или НАП, които да не са му издадени в срока. От друга
страна фактът, че поради липсата на трудово правоотношение или самоосигуряване лицето
е фактически безработно въпреки липсата на регистрация в Д“БТ“, се доказва с
надлежни удостоверения от органите на НАП, а не с декларация. Изискването на
чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП е лицето да е регистрирано в Д“БТ“ 6 месеца преди
подаване на заявлението, а регистрирането в Дирекция „Бюро по труда“ също не се
доказва с декларация.
С Решение №
11-РД04-0884/20.11.2018 г. /лист 13/
директор на Дирекция РДСП гр.Ловеч отхвърля жалбата, като потвърждава заповедта
за отказ като законосъобразна.
Няма представени доказателства за датата на връчване на
решението на жалбоподателката. В писмо от 05.12.2018 г. ответникът твърди, че
решението е връчено на 23.11.2018 г. /лист 11/, но няма приложено заверено
копие от разписка, доказваща твърдението.
Видно от придружителното писмо №1103-11-00-1529/07.12.2018
г. жалбата до съда против Заповед
№ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018
г. е подадена чрез административния
орган, но върху нея не е поставен входящ номер и дата. С оглед липсата на
доказателства кога е връчено решението на жалбоподателката, липсата на входящ
номер и дата върху подадената чрез административния орган жалба до съда, и
датата на придружителното писмо 07.12.2018 г., съдът счита, че жалбата е
допустима и подадена в срок.
Оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Постановен е след изготвен социален доклад от един служител в Д "СП"
– Тетевен, с който е направено предложение да не се отпуска целева помощ на А.,
поради обстоятелството, че не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като съпругът
на жалбоподателката не е регистриран като безработен в Д"БТ"
най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за отпускане на
целева социална помощ.
От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите
на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други
констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този
закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се
уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази
законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и
социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление, и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП.
Едно от условията, на които трябва да отговарят лицата за
отпускане на целева помощ за отопление е това по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - безработните
лица да са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди
подаване на молбата за социална помощ, и да не са отказвали предлаганата им
работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална
квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми
и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
Съгласно чл. 10, ал.11 от ППЗСП в случаите, когато
безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция
"Бюро по труда", месечна помощ се отпуска след преценка на
обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници,
като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за
неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право
на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация
е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят
на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
Административният орган не оспорва обстоятелството, че
средномесечният доход на жалбоподателката е по-нисък от диференцрания минимален
доход за отопление.
Отпускането на помощта е отказано поради неспазване на
условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1 от ППЗСП са въведени
допълнителни условия, на които лицата, които искат получаване на социални
помощи следва да отговарят. Административният орган е приел, че заявителката не
отговаря на едно от изброените в цитираната разпоредба условия, а именно, че съпругът
й не е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" като безработен
най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ, което счита за
задължително. Административният орган е направил справка, при която е
установил, че А. е регистриран в Д“БТ“ на 13.07.2018 г. / лист 21/.
Липсата на регистрация на членове на семейството на
заявителката в Дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди подаване на
заявлението за отпускане на социална помощ не е абсолютно основание за отказ да
се отпусне помощта. В чл. 10, ал. 11 от ППЗСП е предвидено, че
случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в
дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска след преценка на
обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници,
като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП.
В конкретната хипотеза, преди да се постанови отказ,
такава преценка от комисия от двама социални работници не е била извършена,
както изисква цитираната разпоредба. Представеният социален доклад е изготвен
не от комисия, а от един социален работник /лист 19/. Не са преценени всички
обстоятелства, относими за изясняване на обективната обстановка: не са изискани
доказателства от заявителката, че съпругът й не е бил страна по трудов договор
в процесния период от 01.04.2018 г. до 13.07.2018 г. – представяне на
удостоверение от НАП за липса на регистрирани трудови договори на лицето, липса
на внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и/или липса на декларирани
доходи и внесени авансово осигуровки и данъци върху тях в процесния период. Не
е било изследвано твърдението, че съпругът на заявителката е бил безработен.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като не са установени всички
факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта, в нарушение на чл. 10, ал. 11 от ППЗСП, и то с изготвяне
на социален доклад от един социален работник, а не от комисия след проведена
социална анкета. Законът и ППЗСП задължават административният орган преди да
отпусне /логично или преди да откаже отпускане на помощта/, да изследва
подробно обстоятелствата, като, преди вземане на решение, в изготвен от комисия
от двама социални работници доклад се изложат изчерпателно причините за
неизпълнение на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП.
Административният орган е приложил неправилно материалния
закон и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е
тълкувал систематично разпоредбите на чл. 10, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 10, ал. 11 от ППЗСП, и не е извършил необходимата
пълна проверка на декларираните обстоятелства. Преди издаване на заповедта не е
била назначена комисия от двама социални работници, не са били изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая, и е постановен необоснован отказ
при допуснати съществени процесуални нарушения. Не е предоставена и възможност
на заявителката по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК да отстрани недостатъци на
заявлението си, като представи доказателства, че съпругът й фактически е бил
безработен - не е реализирал доходи по трудово правоотношение или не е бил
самоосигуряващ се в процесния период, както и не е изпълнено задължението на
административния орган по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
относими доказателства.
Преценката на административния орган за основателността
на заявлението следва да почива на установените обстоятелства при извършената
от социалните работници социална анкета при проверка на място в дома на лицето,
в проучване на документация и събиране на информация - § 1, т. 11 от ЗСП.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП при извършване на
социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства
от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за
самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка,
както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Във всеки
конкретен случай е необходимо да се направи преценка с оглед констатираните
обстоятелства.
В рамките на проведената социална анкета по чл. 27, ал. 1 и 2 ППЗСП по смисъла на това понятие, даден в
определението по § 1, т. 11 ДР ЗСП, административният орган, чрез съответните
социални работници, разполага с обективна възможност и е длъжен да установи и
да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за
социалното подпомагане - както за отпускане на помощта, така и за отказ да бъде
отпусната.
След като при проверката е установено, че съпругът на
заявителката не е бил регистриран като безработен в Д“БТ“ през предходните 6
месеца, но се твърди, че е бил фактически безработен, за да спази принципите по
чл. 4, 7, 9 от АПК - за законност, истинност и
служебно начало, административният орган е бил длъжен да изпълни изискванията
на чл. 10, ал. 11 от ППЗСП, като извърши
анкета от комисия от двама социални работници, които да установят всички
обстоятелства, включително и чрез събиране на информация от органите на НАП.
Това задължение на административния орган не е изпълнено,
и е довело до постановяване на отказ при неизяснена фактическа обстановка, и при
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
необходимата писмена форма, но в нарушение на процесуалните правила, без
предварително изясняване на фактите по случая, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и до противоречие с целта му, поради което
следва да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне на органа
за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение по
приложението на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/09.10.2018 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Тетевен, с която на З.М.А. ЕГН**********,***, е отказано отпускането
на целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г.
по Заявление вх.№ЗСП/Д-ОВ-ТН/1919/27.09.2018 г., потвърдена с Решение
№11-РД04-0884/20.11.2018 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция
„Социално подпомагане” /РДСП/ град Ловеч.
ВРЪЩА преписката на административния орган Директор на
Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен за ново произнасяне по подаденото
заявление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението.
Решението
подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: