Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 03.06.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на деветнадесети април година
2022
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1630 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно и субективно
съединени осъдителни иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.81 от Закона за здравето, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По изложените в
исковата молба обстоятелства А.И., ЕГН **********, представлвана
от нейните родители и законни представители Я.В.И. и М.Е.Б., чрез адв. К.М. – пълномощник е предявила срещу СБАЛИПБ „проф. И.К.“
и срещу У. „Н.“ ЕАД, субективно съединени иска,
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
непоставена правилна диагноза, поради незнание или немърливо изпълнение на
професионалните си задължения, което е причинило тежка телесна повреда - временна опасност за живота и настъпване на
тежки последици за здравето на детето, ведно със законна лихва върху главницата
от 08.02.2013г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в
производството по делото разноски в това число адвокатски хонорар.
В исковата молба
се твърди, че в началото на 2013г. след изкарана 3-дневна хрема с температура
38 градуса детето А.И. започнала да се оплаква от болки в корема. На
08.02.2013г. посетили личен лекар, който заявил, че най-вероятно това е в
следствие изкарания вирус и нещата ще се успокоят до няколко дни. Същата вечер
на 08.02.2013г. около 22.00 ч. ищцата вдигнала температура 40 градуса. Оплаквала
се от силни, нетърпими болките в корема. Твъърди се, че родителите отвели
детето в Дежурния кабинет на Специализирана Болница за Активно Лечение по
Детски болести - София, от където дежурният лекар, чувайки за симптомите, а
именно - болки в корема, треска и висока температура ги насочил към Инфекциозна
болница в гр.София. Същият доктор се е обадил в инфекциозна болница и след
разговор с дежурния педиатър детето е заведено там и е прието около 23.00 часа
на дата 08.02.2013г. Наведени са твърдения, че по време прием в инфекциозна
болница детето получило разстройство, като е взета проба за изследване. Детето
било поставено е на системи, за да не се обезводни и му е дадено
температуропонижаващо лекарство. Сочи се,
че на 09.02.2013г. е взета кръв за изследване по указаншие на лекуващия лекар.
Притеснени родителите попитали от какво е болно детето им и как ще бъде
лекувано, като от болницата отговорили - вирусна инфекция. По повод лечението в
инфекциозна болница на ищцата е взимана кръв за изследване на 10.12.2013г.,
11.02,2013г., 12.02.2013г. и на 13.02.2013г. резултатите от изследванията били
отрицателни за ротавирус, салмонела и дизентерия. Твърди се, че родителите поискали детето да бъде изследвано с ехограф,
като такъв бил отказан, тъй като не било необходимо. Твърди се, че състоянието
на А.И. се е влошавало с всеки изминал ден. Детето почти не ставало от леглото,
нямало сили, денонощно се оплаквало от силни болки в областта на корема.
Отказало да се храни и да пие вода. При това състояние на детето д-р Н.,
заявила на родителите, че детето им е разглезено и затова се оплаква от болки в
корема и не яде и не пие вода. Според д-р Н. всичко се дължало на лигавото
поведение на детето. Твърди се, че през цялото време на пребиваване в болницата
детето имало висока температура, която достигала и до 40 градуса. Това
състояние накарало лекарският екип да бият на детето мускулно 2 или 3 пъти
аналгин и няколко пъти я увивали в мокри чаршафи. При задавани въпроси от
родителите към медицинският екип относно резултатите от изследванията на кръвта
им се отговаряло, че няма нищо обезпокоително. На втория ден от престоя в
болницата - 09.02.2013г. при прегледите на родителите им се съобщава, че детето
е интоксикирано, но не могат да разберат защо детето непрекъснато повръща пяна
и има разстройство. Състоянието на детето се е влошавало с всеки изминал ден.
Твърди се, че главната лекарката обяснявала на родителите, че всичко е под
контрол и че детето ще се оправи. На петия ден вечерта за нощна смяна постъпила
д-р А., която при визитацията казала, че детето изглежда много зле и че според
нея не е за инфекциозна болница, а за коремен хирург. Ивършила е изследване с ехограф, след което силно
притеснена е казала на родителите, че детето има възпален или спукан апендицит
и веднага е извикала линейка, която да откара по спешност детето в болница
„Пирогов". При пристигане на детето в УМБАЛСМ"Н.И.Пирогов",
същото е прегледано от д-рП., който след извършен преглед
на детето е казал на родителите да се връщат в инфекциозна болница, като е
заявил, че нищо и няма. Отново с линейката детето е върнато в инфекциозна
болница с неспиращи болки в коремната област за продължаване на лечението. Сочи
се, че вечерта на 13.02.2013г. около 18:00 часа, след дадената поредна доза
прахчета и системи за „оводняване", коремът на детето се е подул,
ръчичките му също, температурата й достигнала 40 градуса. На същия ден -
13.02.2013г. е била поставена диагноза „Остър колит", като са предписани и
инжекции с антибиотик. Антибиотикът е изписан от д-р Мангъров, предвид
поставената диагноза. След като детето се подува, родителите извикали
лекуващата лекарка д-р Н., и след извършен преглед натискайки я по корема
заявява, че детето задържа газове и затова е подута. Разпоредено било на
сестрата да донесе газова тръбичка. Детето е започнало да пищи от болка и да
повръща пяна, като почти изгубва съзнание. При този развой на нещата родителите
са заявили на медицинският екип, че искат детето да бъде закарано отново в
„Пирогов", но д-р Н. им казала, че си тръгва, защото внучката й била
болна, но ще предаде на доктора, който ще дойде към 20.00 часа на визитация.
Твърди се, че застъпилият дежурен лекар е извършил прегледа на детето около
21:00 часа, като е заявил, че бил виждал и по-тежки вирусни инфекции, но все
пак е склонил да повика линейка, която да откара детето в Пирогов. В болница „Пирогов“
детето пристигнало около 24.00 часа - 01.00 часа, прието по спешност на
УМБАЛСМ"Н.И.Пирогов", като са назначени изследвания на кръв, урина,
рентген, ехограф. След изследванията лекарите са съобщили на родителите на
детето, че то е много зле, в много тежко състояние и не са сигурни за изхода на
лечението, т.е. дали ще оживее. Веднага след съобщението на родителите за
състоянието на детето, лекарите от УМБАЛСМ"Н.И.Пирогов" са започнали
хирургична операцията, която е продължила около 2 часа. След операцията детето
е било в много тежко състояние. Мнението на главния опериращ д-р Д., относно
състоянието, в което е било детето при приемането му е че то е било поне от 4
дни с перитонит. Сочи се, че при приемането в „Пирогов" се оказало, че
детето е било със спукан апендицит, перитонит и ИЛИОС /преплитане на червата/.
По време на първата операция/животоспасяваща/ от коремната кухина на детето са
изтеглени около 300 мл.кръв. След това е проведена реанимация с отворен корем.
След два дни е извършена втора операция, която продължава 4 часа, като на
детето е поставена специална мрежа платно в коремната кухина. След около
седмица детето е започнало да се захранва, да се изхожда и след няколко дни я
изписали. Твърди се, че хирурзите от болница „Пирогов“ споделили с родителите,
че детето е голям късметлия, защото ако е имало забавяне от няколко часа
изходът е щял да бъде фатален. Твърди се, че и към настоящия момент детето е на
строга диета. Отделно от това по тялото на детето има неотстраними белези от
оперативаната намеса, наличието на което причинява срам и притеснения в детето.
Наведен е довод,
че по случая е била назначена проверка от ИАМО, като са съставени Констативен
Протокол за извършена проверка № КП 27-398/11.12.2013г., АУАН № А
27-398/30.01.2014г. Въз основа на проверката на ответника е наложено
административно наказание с влязло в законна сила Наказателно Постановление №
НП 27-398/30.06.2014г. за нарушение на чл. 81, ал.2, т.1 на Закона за здравето
в частта „достатъчност" на медицинската помощ."
Твърди се, че ако не са били настояванията на родителите на детето, че е
налице друг проблем, различен от остра чревна инфекция е щяло да се стигне до
фатален изход. Ако са били предприети необходимите действия нямаше да се стигне
до ПЕРФОРИРАЛ ГАНГРЕНОЗЕН АПЕНДИКС, ДИФУЗЕН ПЕРИТОНИТ, ПЕРИАПЕНДИКУЛАРЕН АБСЦЕС. Сочи се, че ищцата
е преживяла 2 /две/ тежки животоспасяващи хирургически операции.
Ответното У. „Н.“
ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че от приложената ИЗ №
5554/2013 г. се установява, че поставената диагноза, хирургичната интервенция и
последващото лечение са проведени своевременно, правилно и при спазване на
всички медицински изисквания и стандарти. Навежда довод, че от наличната
медицинска документация биха могли да се направят безспорни изводи, че именно в
следствие на проведеното лечение, здравословното състояние, респ. качеството на
живот на А. И. е значително подобрено, сравнено с това към датата на приемането
и в болницата - 13.02.2013 г. Наведен е
довод, че по жалба на ищцата, чрез нейните законни представители е извършена
проверка по повод лечението на А. И.. Проверката обаче обхваща единствено
СБАЛИПБ Проф. И.К." ЕАД. Твърди се, че не са налице нито твърдения от
страна на жалбоподателя за извършени нарушения от страна „УМБАЛСМ Н.И.
ПИРОГОВ" ЕАД, нито за проверяващия орган е имало съмнения, които да
навеждат основания за извършване на проверка в „УМБАЛСМ Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД.
Лечебното заведение поддържа, че липсват каквито и да било индикации лекуващите
лекари в балница „Пирогов“ да са допуснали нарушения на правилата за добра
медицинска практика и медицинските стандарти. В конкретния случай са налице
доказателства именно в обратния смисъл, а именно - че лекуващите лекари са
действали професионално и законосъобразно, в съответствие с медицинските
стандарти и правилата за добра медицинска практика. Оспорени са твърденията, че
от страна на ответното болнично заведение, са налице самостоятелни нарушения,
които са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Ответникът
СБАЛИПБ „проф. И.К.“, представлявано от директора проф.Т.Ч.в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че във връзка с лечението на А.И., няма извършени противоправни, виновни действия /бездействия/ от служители
на лечебното заведение, намиращи се в причинна връзка с твърдения в исковата
молба резултат. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че в
специализираното лечебното заведение е оказана необходимата и достатъчна
медицинска помощ, съобразена с направените изследвания и установената
симптоматика. Сочи се, детето А. е
постъпило в болницата в увредено състояние, било е под постоянно лекарско
наблюдение, състоянието му е било следено и контролирано. Извършени са
множество изследвания, по време на болничния престой в СБАЛИПБ, детето е
наблюдавано постоянно, като констатациите за състоянието му са отразени в
история на заболяването. Още при приемането на детето е поставена вероятна
диагноза /ВЧИ/ и диференциална диагноза/БЧИ/. Поддържа, че в изготвената
история на заболяване са отразени диагнозата на приемния кабинет и
предварителната клинична диагноза при постъпването в болницата. Заявява още, че
в процеса на лечението, нито една възможна диагноза не е била отхвърлена.
Посочва, че лекарите в СБАЛИПБ не са със специалност хирургия, в болницата няма
хирургично отделение и назначен на щат хирург и напълно правилно и основателно,
още при първите съмнения, те са насочили детето за консултации и прегледи в
специализирано хирургично отделение- детска хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Твърди, че оказаната медицинска помощ в СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД е адекватна,
съобразена в всички медицински стандарти, в първият момент, в който е
възникнало съмнение за т.нар. остър корем, детето е било транспортирано до
хирургично отделение в УМБАЛСМ „Пирогов“. Твърди, че не е налице противоправно
поведение от страна на лекар/служител/ в СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД, което
поведение да е в причинна връзка с твърдяния резултат. Наведено е възражение за
изтекла погасителна давност за акцесорната претенция. Направено е искане да
бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД, при
което има застраховка „Професионална отговорност“.
С определение в з.с.з. на 26.10.2018г. на основание чл.219, ал.1 ГПК „Д.З.“
АД е конституирано като като трето лице помагач на страната на ответника
СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД.
В о.с.з. ищцата чрез
адв.К. М. и адв.Я.С.
поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.
В о.с.з. ответното СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД чрез
адв.Л. Ц. оспорва предявените искове. Представя писмена защита и списък на
разноски.
В о.с.з. ответното
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД чрез пълномощника адв.В.П.
оспорва предявените искове.
Третото лице
помагач „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрк.М. с писмено
становище поддържа, че правата по застрахователна полица №130211000866 са
погасени, т.к. същата е със срок 04.12.2012г. до 03.12.2013г. и с ретроактивна
дата 04.12.2009г. Оспорва предявения главен иск, като неоснователен, а
акцесорния иск за лихва, като погасен по давност.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
Ищцата А. И. е
родена на ***г. в гр.Сиена, Италия, като нейни родители са М.Е.Б. и Я.В.И.,
видно от приетото удостоверение за раждане №090858 /26.06.2009г. издадено от
Столична община, р-н Младост./л.22 от делото/
По делото не е
спорно, че в началото на м.февруари 2013г. ищцата А. И. на 3г. и 7 месеца, след
3 дневна хрема, повишила телесната температура до 39,6 градуса и имала
повръщане и болки в корема. Била прегледана от личния лекар, като било
проведено амбулаторно лечение с физиологичен разтвор и Панцеф.
Не се спори, че
поради продължаващи болки в корема и висока телесна температура на 08.02.2013г.
родителите отвели детето А. в дежурния кабинет на СБАЛ на детски болести, от
където дежурния лекар ги насочил към Инфекциозна болница, като издал
Направление за хоспитализация по КП №227./л.23 от
делото/
От приетата
неоспорена История на заболяване №391/2013 г. на СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД и
еприкриза по ИЗ №391/2013 г. се установява, че
на 08.02.2013г. в 23ч. ищцата А. И.
на 3 г. и 7 месеца е приета в ответната инфекциозна болница в увредено общо
състояние – интоксикирано, с данни за дехидратация – 2-ра степен, с
темепература 39,3 градуса, с предварителна диагноза „вирусна чревна инфекция
неуточнена“. Назначени са параклинични изследвания –ПКК, КАС, йонограма от
09.02.2013г. Извършени са микробиологични изследвания - Салмонела, Шигела, ЕЕС, взета е фекална
проба за ротавирус, които са с негативен резултат. В ход на заболяването е
отразено, че по време на болничния престой детето е с персистиращ диариен
синдром, с неколкократни повръщания на стомашно съдържимо. С персистиращ
фебрилитет 38- 39 градуса, с максимална
стойност 39,7 градуса на 13.02.2013г. На 12.02.2013г. детето се е оплакало от
засилващи се болки в корема, по повод на което е консултирано в Детска хирургия
на „Пирогов“ със съмнение за ОХК – отхвърлена е диагнозата. Продължава лечение
в СБАЛИПБ с перорална дехидратация с глюкозно солеви и йонни разтвори,
Квамател, Хидрасек, Бисептол 2х7 мл, Медаксон 2х250мг. На 13.02. майката
съобщава за дизурични оплаквания, по повод на което се изследва стерилна урина.
Провежда се рехидратираща терапия, но състоянието остава тежко, диарииния
синдром персистира. Поради съмнение за антибиотико свързан колит е започната
емпирична терапия с Метронидазол и Цефтриаксон. Около 19.00ч. детето е с
балонинран корем, дифузно болезнен, поради което е поставена газова тръба.
Поради персистиране на оплакванията в 21ч. е повикан екип на ЦСМП за повторна
консултация в Детска хирургия на „Пирогов“ по повод
съмнение за ОХК /остър хирургичен корем/. В 23.30ч. на 13.02.2013г. детето е транспортирано
до Детска хирургия на „Пирогов“, където е хоспитализирано по спешност за
хирургично лечение. В
история на заболяване №391/2013 г. на СБАЛИПБ „Проф. И.К.” ЕАД е отразено, че
пациентката е изсписана с влошаване и усложнение: ОХК./л.189-л.218
от делото/
Във връзка с обстоятелствата по лечението и болничния престой на ищцата
в СБАЛИПБ „Проф. И.К.” са допуснати
двама свидетели - свид. Н.Н. и свид.С.А..
Свидетелката д-р Н. разпитана в о.с.з. на 09.04.2019г. сочи в
показанията си, че работи като лекар във II детско отделение
на Инфекциозна болница. Спомня си случая с ищцата, която постъпило с висока
температура, повръщане, диария. Два дни преди постъпването му детето било
лукувано е дома, включително и с антибиотик. Имало по-тежко изразена диария,
поради което започнали вливания на водно- солеви разтвори, за да не се допусне
дехидратация. Ежедневно бил проверяван коремния статус на детето. Били взети
проби за изследване от изпражненията на детето, за да се търси като причинител
ротавирус, но за микробиологичните посявки са необходими 72 часа. Детето бил
оизпратено на консултация с корем хирург в болница „Пирогов“, за отхвърляне
евентуално като причина ОХК. Свидителката д-р Н. пояснява, че в Инфекциозна болница
нямат хирург, затова ползват детска хирургия на „Пирогов“ за консултация. Сочи,
че по средата на престоя лекуващата д-р А. се е усъмнила за наличието на
хирургическо заболяване, извършила е ехографско изследване и е изпратила детето
за консултатция с хирург.
Свидетелката
д-р С.А. /68г., без родсво/ разпитана в о.с.з. на 16.03.2021г., сочи в
показанията си, че си спомня, че през м.февруари 2013г. е викала линейка за
дете по спешност и го насочила към „Пирогов“, т.к. установила, че детето няма
инфекциозно заболяване, а има остър корем /състояние, в което няма пересталтка/,
имало съмнение за апендицит. При първата конкултация с хирург на която пратила
детето, то било върнато от хирурга, което учудило свидетелката. След това, с
оглед клиниката пак го насочила към детска хирургия на „Пирогов“, където детето
било прието. Свид. А. се обадила на лекарите в „Пирогов“, за да проследи
състоянието и разбрала, че детето е с перитонит.
От приетата ИЗ №5554/13г. и Епикриза по ИЗ №
5554/2013г. на УМБАЛСМ „Пирогов“, Секция по детска хирургия, се установява, че
в периода 13.02.2013г. до 28.02.2013г.
ищцата А. И. на 3 г. и
7 месеца с
диагноза Перитонитис дифуза. Апендицитис акута гангреноза перфоратива и
мезоцекален периапендикуларен абсцес. /л.72-л.86 от
делото/
На 13/14.02.2013г. е извършена операция при обща анестезия. Интраоперативно е
намерен гангренозно измемнен апендикс с перфорация. Извършена е апендектомия.
Съставен е оперативен протокол №265 от 14.02.2013г./л.93/ На 16.02.2013г. е
извършена втора оперативна интервенция - лаваж и санция на коремната кухина.
След операцията детето е настанено в реанимация. Отразен е тежък следоперативен
период. Чревния пасаж е възстановен след петия ден. Конците са свалени на 12
ден. Детето е изписано на 28.02.2013г. в
добро общо състояние, трайно афебрилно, оздравяло с препоръка за спазване на
домашен режим две седмици и щадяща диета – 2 месеца./л.87
от делото/
Не се спори, че след проведеното оперативно лечение при втория ответник,
малолетната ищца е възстановена, като се наложило да спазва диетичен режим в
препоръчания период.
Спорен е въпроса налице ли е
противоправно поведение от страна на служители на ответните болнични заведения
при проведенотото лечение на ищцата.
По жалба на родителите М.Е.Б. и Я.В.И. в вх.№МО-05-519 от 14.11.2013г. в
ИА“Медицински одит“ е извършена проверка в СБАЛИПБ „Проф. И.К.”. Съставени са Констативен
протокол за извършена проверка № КП
27-398/11.12.2013г. и АУАН № А 27- 398/30.01.2014г. за нарушение на чл. 81,
ал.2, т.1 на Закона за здравето в частта „достатъчност" на медицинската
помощ"./л.39-л.45 от делото/ От изпълнителния
директор на СБАЛИПБ „Проф. И.К.” е депозирано възражение срещу АУАН № А 27- 398/30.01.2014г., като са
изложени доводи, че в момента в който са възникнали съмнения за остър корем
детето е изпратено на консултация с детски хирург, който е записал в ИЗ, че
детето няма данни за остър хирургичен корем. Изложено е, че в случая острия
апендисит е в хода на остра чревна инфекция./л.374
от делото/
От прието удостоверение изх.№РД-44-770 от 06.02.2020г. издадено от УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД, се установява, че д-р Н.И.П., лекар в детска хирургия към
12.02.2013г. е бил на трудово правоотношение с ответното УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД.
Видно от становище вх.№МО-05-519-7/21.02.2014г. на д-р В.А.– личен лекар
на ищцата, с абмулаторен лист от 25.10.2013г., детето А. И. към 19.02.2014г. е клинично здраво, няма оплаквания,
кожа –бледорозова, гърло спокойно, корем – мек, неболезнен, има оперативен цикатрикс./л.355, л.356 от делото/
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице проф.
д-р К.К. А. -Г. –специалист по обща и детска хирургия, по конкретно поставени от страна на ищеца и
ответника въпроси. Зключението на КСМЕ е
оспорено от ищцата. След проверка на медицинската документация по
делото, вещото лице сочи, че по писмени
данни от ИЗ 391/2013г. на 08.02.2013г. в
23.10 г. в СБАЛИПБ „Проф. И.К.” е приета
А.И.И., Згод. и 7 месеца, с
ЕГН ********** и приемна диагноза: Вирусна чревна инфекция, неуточнена, след 3
дневна хрема и температура до 39,6 градуса. Проведен преглед преди
хоспитализацията от личен лекар, който успокоява родителите, че състоянието ще
премине. Проведено е амбулаторно лечение с инфузиране на банка физиологичен
разтвор и назначен Панцеф. Поради повишена температура до 40 градуса, треска и
коремни болки, детето е доведено от родителите в Дежурния кабинет на СБАЛ по
Детски болести- София, от където дежурният лекар отпраща родителите към
Инфекциозна болница. В Инфекциозна болница дежурният отбелязва приема на детето
като спешен и отразява в анамнезата, че освен температура 39,6 от два дни има
кашаво-воднисти дефекации с примес на слуз, която персистира. При
хоспитализацията в записа на обективното състояние на детето е отбелязано
средно-тежко увредено общо състояние, интоксикирана и бледа, с фебрилитет 39,6
градуса. Езикът е сух, обложен. Гърлото е хиперемирано, с гноевиден секрет по
задна фарингеална стена. Бял дроб- везикуларно дишане, без хрипове. Сърдечната
дейност е ритмична, без да е отразена тахикардия, с ясни сърдечни тонове.
Коремът е мек, слабо болезнен по хода на възходящото дебело черво, с оживена
чревна перисталтика. Без отразена коремна органомегалия или В ИЗ е отразено: Диагноза: ВИИ /вирусна инфекция/ и диференциална диагноза: БИИ
/бактериална инфекциозна инфекция/. В Лечебно- диагностичнен план е отразено:
План на изследване: ПКК /периферна кръвна картина/, фекална проба и
рота-вирурс. В плана за лечение е записано- симптоматично, медикаментозно.
След изпълнение на отразения план за изследване са взети проби и
лабораторни изследвания са включени вливания на разтвори: 500мл 5% Глюкоза,
Рингер, 10 мл разтвор на калиев хлорат температуропонижаващ медикамент Нурофен
при температура над 38 градуса и диета.Тази рехидратираща терапия е приложена
на 9 и 10 февруари 2013 г. и е добавен Хидрасек на 9.02. Вещото лице е
проследило документираното състояние на детето и хода на лечението, както
следва:
- На 10.02.13г. продължават двукратните за ден декурзуси на лекарите с
данни за интоксикирано, увредено общо състояние, температура 38 градуса и
коремен статус- мек, без данни за перитонеално дразнене и оживена перисталтика,
с интензивен диариен синдром и с примеси на слуз. Кръвната картина- данни за
бактериална инфекция и киселинно-алкално състояние- данни за декомпенсирана
метаболитна ацидоза. На 10.02 е включен Суметролим 2 пъти по 4,5 мл и в 22 часа
има запис за коремна болка,мек корем и вяла чревна перисталтика.
Рехидратирашата терапия продължава,като е коригирана дозата на Бисептол 2 по
7мл.
- На 11.02.13г. температурата е субфебрилна, нерсистира диарийния
синдром, без примеси, езикът е с бял плътен налеп, ясни сърдечни тонове,без
отразена пулсова честота.Коремът отново е мек, болезнен с оживена перисталтика.
В декурзуса в 16.30 коремът е неболезнен, с жива чревна перисталтика.
На 12.02.13г. детето е с умерено изявен диариен синдром,отпуснато и
бледо.Отказва храна и течности пер ос. Бял дроб и сърце-без особености. Коремът
е мек отново, дифузно болезнен с оживена чревна перисталтика. Терапията е същата,
като е добавен Квамател. Взета е повторна проба на фецес за Рота вирусна
инфекция. В декурзуса от 17 часа и 21 ч детето е афебрилно, с продължаваща
диария и двукратно повръщане. Статусът на корем е отбелязан като мек, болезнен
при дълбока палпация, без да е отразена локализация, с жива перисталтика.
Вечерта е с 3 повръщания, персистиращ диариен синдром и вяла чревна
перисталтика. Назначено е за следващия ден чревно изследване на
Салмонела,Шигела .
В 22 часа детето е изпратено за консултация с детски хирург: Дг.Субилеус
и Обс. Апендицитис акута. В консултацията е записано,че детето има от пет дни
болки в корема, диариен синдром и висока температура. Коремът е мек, леко
балониран и макар и трудно допуска дълбока палпация, без данни за перитонеално
дразнене.
-На 13.02.13г. сутринта детето е с температура 38.3 градуса и без
промяна в останалите оплаквания и включени Ефлоран и Медаксон, а в следобедните
часове с влошаване на състоянието с проява ан интензивни тревисто зелени
изпражнения трикратно , двукратно повръщане на жлъчен сок и температура към 15
часа 39.7 с последваща в 20 часа 37.5 градуса. Поставена газова тръба и е
записано детето да бъде за активно наблюдение на коремния статус с молба за
консултация с детски хирург. Отразено е, че детето А. е оперирано след
прием в Детска хирургия на болница „Пирогов“ на 13/14 февруари 2013г. с
диагноза Перитонитис дифуза. Апендицитис акута гангреноза перфоратива и
мезоцекален периапендикуларен абсцес.
Сочи се в заключението, че параклиниката до
постъпване в УМБАЛСМ „Пирогов,“ показва негативни посявки от фецес за Шигела,
Салмонела/ 12/02/ и Рота вирус /09.02/.
В отговор на поставените от ищовата страна въпроси в.л. проф.К.
обосновава, че:
1.
При постъпване на детето в С. “П.К.“ в отбелязания лечебно -диагностичен план е
обсъждано единствено Вирусна и бактериална инфекция. Взети са назначените
микробиологични изследвания.
2.
При проявените болкови симптоми в областта на корема и по линията на дебелото
черво са винаги повод за диференциране с някакво усложнение там Лекарите във
всички свои декурзуси за 4 -те дни са отбелязали „Мек корем“,което е нетипично
за остър хирургичен корем. Симптомът на Блумберг започва да се проявява и
налага изясняване на 12 и 13.02.13г., като параклиниката е с пик на дата 13.02.2013г.
3.
Измерването на ректална и аксиларна температура и разликата между тях би могла
да е спомагателен симптом за верифициране на възпаление в коремната кухина
единствено в много тясна връзка с клиничното изследване. Тази процедура сама по
себе си не е единствено и изчерпателно, като на съвременния ни етап на
диагностика се препоръчват други инструментални и образни методи. По
литературни данни възрастта на пациентката е близка до казуистичната/0-3 год/
за остър апендицит.
4.
На 12.02.13 детето е с умерено изявен диариен синдром, отпуснато и бледо.
Отказва храна и течности пер ос. Бял дроб и сърце-без особености. Коремът е мек
отново, дифузно болезнен с оживена чревна перисталтика. Терапията е същата,
като е добавен Квамател. Взета е повторна проба на фецес за Рота вирусна
инфекция. В декурзуса от 17 часа и 21 ч детето е афебрилно, с продължаваща
диария и двукратно повръщане. Статусът на корем е отбелязан като мек, болезнен
при дълбока палпация, без да е отразена локализация, с жива перисталтика.
Вечерта е с 3 повръщания, персистиращ диариен синдром и персистиращи коремни
болки, балониран корем и вяла чревна перисталтика.Назначено е за следващия ден
чревно изследване на Салмонела, Шигела.В 22 часа детето е изпратено за
консултация с детски хирург: Дг.Субилеус и Обс. Апендицитис акута.
5.
В консултацията е записано, че детето има от пет дни болки в корема, диариен
синдром и висока температура. Коремът е мек, леко балониран и макар и трудно
допускащ дълбока палпация, без данни за перитонеално дразнене. От записа на
консултацията с детски хирург д-р П. на 12.02 е извършил клиничен преглед,
включващ анамнестично запознаване с пациентката, палпация на
корем и обсъждане на лабораторните
изследвания,взети няколко часа преди това. На 12.02.13г. прави впечатление
намалелия брой левкоцити и запис от декурзус за това, че детето е афебрилно в
21 часа. Вещото лице пояснява, че наличието на хирургично възпаление в корема
на едно 3 годишно дете е комбиниране от горепосочената информация и данни от
изследването. При типично протичане на остър апендицит интерпретацията е
по-лесна. Според хирурга д-р П. при консултацията на 12.02.13г. тези симптоми
не са били убедителни за поставяне на диагноза ОХК.
В отговора на въпрос 6, проф.К.
сочи, че от описанието в оперативния протокол на детето на 13/14.02.2013г.
става ясно, че се касае за атипично
разположен апендикс и гангренозното му възпаление с образуване на
периапендикуларен абсцес и перитонит. От
микробиологичното изследване на ексудат от коремната кухина е записано, че
са изолирани
Ешерихия коли и анаеробния Пептострептокок - комбинация, която може да предизвика фулминантно протичане на перфорация на апендикса и усложненията му
- още повече при атипизма на мезоцекално
разположение на апендикса и нарушената имунологична бариера при дете с
протрахирана клиника на маска на острия хирургичен корем.
В заключението на СМЕ е обосновано, че
острият хирургичен корем е синдром, който се манифестира с болки в
корема, гадене, повръщане, нарушен чревен пасаж, влошаващо се общо състояние и
перитонеално дразнене, обективизиращо се с дефанс. Най-общо остър корем може да
се дефинира като силни болки в корема (генерализирани или локализиране) с
ригидност на мускулите на коремната стена.По правило няма остър хирургичен
коремен без дефанс.
Вещото лице пояснява, че основните трудности и проблеми при
разпознаването на коремната болка, се крият в златното правило, според което
клиничните методи на изследване определят диагнозата, а изборът на допълнителни
лабораторни и инструментални такива я допълват и изясняват. Според СМЕ болката
в корема е важна адаптивна реакция на организма, която дава сигнал за опасност
в отговор на действието на вреден фактор. Тя предоставя на тялото възможност да
избере най-оптималното поведение в конкретната ситуация. Точната диагноза е със
своя специфика и връзка с анатомо-физиологични особености в отделните
възрастови групи. Диагностични проблеми при острите коремни заболявания при
деца са свързани с трудността на малките пациенти сами да уточнят оплакванията
си. Бързото развитие на възпалителен процес и тенденцията към генерализиране
води до изявата на съществуващи симптомокомплекси. Усложненията се свързват с
незрелостта на имунната система. Интоксикацията изисква нови обективни
показатели за бързо поставяне н правилната диагноза.
От заключението на СМЕ се установява, че болките при ищцата А. са били
свързани с атипично мезоцекално разположения възпален апендикс, неговото
фулминантно усложнение на предизвикалите го комбинация от бактерии и с начален
период на маска на ОХК с мек корем и неубедителни данни. Отразената ехография
преди операцията показва нормална находка при оскъдно количество на урина в
мехура и наличие на СПТ в малкия таз, без да е ясно колко и обилно ли е това.
Рентгеновото изследване показва параумбиликално вдясно ХА сенки, които могат да
са факти при субилеус при чревна инфекция.Затова в детският хирург вероятно е
разчитал преди всичко на клиничния преглед.
Пояснено е, че медицинският стандарт на клиничната пътека за остър
хирургичен корем изисква, ако детето се хоспитализира, извършване на изследване
на допълнителни лабораторни възпалителни предиктори, отчитайки мястото им в
една оперелена възраст,както и прилагане на образна диагностика: УЗИ, Рентген и
др. Обоснован е извод, че атипичното протичане в конкретния случай на А.,
с нарушена анатомична локализация, имунологичното нарушение на реакциите, хипопротеинемията и вирулентността на
причинителите на възпалението довеждат до добросъвестно заблуждение в
диагностиката на пациент с фулминантно протичащ перитонит с предварителната
маска на ОХК, с развитието на разстройство на здравето с времена опасност за
живота, както е при А. на 13.02.2013г. и след това.
В заключението на СМЕ е обосновано че всички възпаления в коремната
кухина на деца в тази възраст протичат много бързо и имат усложненията,които са
заложени в протичането на атипичните апендицити и са предизвикателство за
лекарите да бъдат разпознати навреме. В приетото заключение е обоснован извод,
че при ищцата претърпяната оперативна намеса е успешна и методът на лапаростома
и като начало превантира усложнения постоперативно-както показва периода от
2013г. досега. По отношение на препоръчания диетичен режим,
вещото лице детски хирург подчертава, че всички деца оперирани с перитонит имат
задължение да спазват диетичен режим и намалена физическа активност за
определен период.
Разпитано в о.с.з. на 19.04.2022г. вещото лице проф. Д-р К. пояснява, че в медицинската документация на СБАЛИПБ „ПРОФ. И.К.“
има лечебно диагностичен план свързан с инфекция, който е отразен в ИЗ и който
е съобразен с естеството на болницата, а не хирургия. Допълва, че всеки
ден от лечението лекуващите в СБАЛИПБ са
проверявали коремния статус на пациентката. Детето е било преглеждано от всички
лекари там и те са отразили, че няма данни за остър хирургичен корем. Коремът е
бил мек. Левкоцитите са падат. Назначения антибиотик и тази замъглена клинична
картина е довело до последващото развитие. Вещото лице пояснява, че има изследвана
микробиология от самата операция на ищцата. Микробиологичната
проба взета при операцията в „Пирогов“ е установила наличие на пептострепток и
ешерихия коли при ищцата, което е много рядка комбинация и може да причини
възпаление. Вещото лице пояснява, че при ищцата случая е медицински и представлява
атипичен апендицит.
Той не е разположен долу, а вътре в корема.
Пояснява, че симптомите
при атипичния апендикс се различават коренно от типичния. Болката не е
разположена точно в дясната област, а е около корема. Симптом е основна болка,
която не е типичното място, която имитира инфекция и други заболявания. Вещото лице обобщава, че не е устновило отклонение
от установените диагностични лечебни алгоритми и от добрата медицинска практика
при оперативното лечение на ищцата в болница „Пирогов“.
След преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема заключението на
приетата СМЕ, изготвена от проф. д-р К.К. като
обективно, компетентно изготвено от специалист със значителен опит и практика в
област „детска хирургия“, кореспондиращо с приетите документи в ИЗ № 5554/2013
г. и ИЗ №391/13г. и свидетелските показания на свид. Н.Н.
и свид.С.А..
За установяване на
неимуществените вреди на ищцата са допуснати двама свидетели - М.Е.Б. /38г.
майка на ищцата/ и Я.И. /39г., баща на ищцата/
В показанията на свидетелката М.Е.Б. се
съдържат данни, че в началото на 2013г. след изкарана 3-дневна хрема с
температура 38 градуса дъщеря и А. започнала да се оплаква от болки в корема. Завели
детето при личния лекар, който казвал, че най- вероятно това е в
следствие изкарания вирус и нещата ще се успокоят до няколко дни. Същата вечер
обаче около 22.00 часа температурата на детето се повишава до 40 градуса и
започнало да се оплаква от силни болки в корема. Детето било отведено в дежурен
кабинет на Специализирана Болница за Активно Лечение по Детски болести - София,
но дежурният лекар, приел че съгласно симптоматиката (болки в корема, треска и
висока температура) детето трябва да бъде насочено в инфекциозна болница, като
дежурния лекар се е обадил по телефона в С. „п.К." за да предупреди за
спешния случай. В инфекциозна болница
приели А., като вечерта свидетелката постъпила като придружител. Престоят там
бил шест дни, като детето било лекувано от неизяснена инфекция. То имало
повръщане, разстройство, не се хранело. Било поставена на системи и на три пъти
изследвано за рота вирус, саламонела и ешерихияколи. Детето поддържало висока
температура. На петия ден една от дежурните лекарки видяла детето, завела ги на
ехограф, казала, че детето не е с инфекциозно заболяване, и го изпратила с линейка в „Пирогов“ на
консултация с хирург. Свид. Б. си
спомня, че доктора в „Пирогов“ се казвалП.. Той
прегледал детето и казал, че е с обикновена вирусна инфекция и да продължат
лечениие в инфекциозна болница. На следващата вечер А. била приета в много
тежко състояние в болница „Пирогов“ и била оперирана. Възстановяването било
много дълго и все още не трябва да носи тежко, както и да избягва определени
храни. На корема наА.останал белег от пъпа до
ячниците, който я притеснявал. По физическо се притеснявала да се съблича, а
съучениците коментирали белега и.
Свидетелят Я.И., сочи в показанията си, че по време на лечението на
дъщеря им в Инфекциозна болница, бил в командировка в чужбина, но постоянно
подържал контакт с жена си. От нея разбрал, че едва на третия ден детето било
откарано до Пирогов, след молби от страна на майката. Свидетелят се върнал в
деня на операцията на детото, което било прието в тежко състояние. След
операцията останал голям белег и А. се притеснявала да се съблече.Налагало се
да спазва хранителен режим. Изпитвала дискомфорт.
Съдът преценява показаниета на свидетелите М.И. и Я.И., които са родители
на ищцата по реда на чл.172 ГПК, като съобразява възможната им заинтерсованост
от изхода на спора.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта: Предвид
поддържаните твърдения в исковата молба за вреди причинени при възлагане на
работа – лечебна и диагностична дейност, предявените деликтни
искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона
за здравето, са допустими, като правото на иск е редовно упражнено.
По същество:
Отговорността на болничните заведения - ответници по предявените главни
искове с правно основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното
заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите
работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска
помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия
телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между
противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова
презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД).
Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило
вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. От своя страна,
правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на основни принципи
като своевременност, достатъчност и качество (чл.81, ал.2, т.1 Закона за
здравето). От изложеното може да се приеме, че противоправно е всяко поведение
на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии
в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.
С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищеца
е било да установи, че лекуващия екип,
който работи в ответното болнично заведение, че виновно е провел лечението неправилно, от което на ищцата са
нанесени неимуществени вреди - болки и страдания, които могат да бъдат оценени
в претендирания размер – 150 000лв. В тежест на ответниците да докажат, че не е
налице виновно поведение от страна на техен служител с оглед презумпцията на
чл.45, ал.2 ЗЗД.
В
практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК е
прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като
основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи
факти от поведението на извършителя (лекаря) - на първо място, да установи
какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ
- да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените
медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични
изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура. /вж. Решение № 103
от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Филип Владимиров/
Настоящият състав на СГС намира, че от доказателствения материал по
делото може да се направи извод, че за ищцата са настъпили негативни промени –
претърпяла е неимуществени вреди (болки
и страдания), вследствие лечение на получено възпаление на апендисит, настъпила
перфорация и извършена е апендектомия, но не се доказа, че тези неимуществени
вреди са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и виновни
противоправни действия или бездействия на служители на ответника, които да са
довели до уврежданията, за които се търси обезщетение. Несъмнено претърпените
болки и преживяната операция представляват разстройство на здравето, временно
опасно за живота, но същите не съставляват тежка телесна повреда по своята
медико- биологично характеристика, както се твърди в исковата молба. Наред с
това в хода на съдебното дирене не беше установено противоправно
поведение на лекарите и/или медицинския персонал в ответните болници при
проведеното лечение на ищцата.
Установи се от заключението приетата по делото съдебно медицинска
експертиз, че проведеното оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ е правилно и ефективно проведено. Същото е съобразено с
изискванията в областта на детската хирургия и е довело до оздлавяване на
малолетната ищцата.
От заключението на СМЕ се установява, че болките при ищцата А. са били
свързани с атипично мезоцекално разположения възпален апендикс, неговото
фулминантно усложнение на предизвикалите го
комбинация от бактерии и с начален период на маска на ОХК с мек корем и
неубедителни данни. Изяснено бе, че медицинският стандарт на клиничната
пътека за остър хирургичен корем изисква, ако детето се хоспитализира,
извършване на изследване на допълнителни лабораторни възпалителни предиктори,
отчитайки мястото им в една оперелена възраст,както и прилагане на образна диагностика:
УЗИ, Рентген и др. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че атипичното протичане в конкретния случай на А.,
с нарушена анатомична локализация, имунологичното
нарушение на реакциите, хипопротеинемията и вирулентността на причинителите на
възпалението са довели до добросъвестно заблуждение в диагностиката на пациент с фулминантно протичащ перитонит
с предварителната маска на ОХК.
От приетото заключение на КСМЕ и приетите писмени доказателства, се
установи, че при диагностиката и лечението на ищцата в С. „п.К."
са били извършени необходими изследвания
- параклинични и микробиологични, съобразени
с естеството и профила на болницата, като специализирана по инфекциозни болести. Установи се,
че коремният статус на детето е проверяван постоянно, от момента на
постъпването, в процеса на целия престой в болницата и е описан в историята на
заболяването като, „мек корем с жива перисталтика“. В процеса на лечението, нито
една възможна диагноза не е била отхвърлена. Индиция за това е установеното
обстоятество, че в момента, в който е възникнало съмнение за остър корем,
детето е изпратено за консултация на 12/02/2013 г. с лекар - хирург от УМБАЛСМ
„Пирогов“. Той обаче е отхвърлил
съмнението за остър хирургичен корем и детето е върнато за лечение в СБАЛИПБ.
На следващият ден, с оглед състоянието му и съмненията за усложнения /остър
хирургичен корем/, детето отново е насочено към УМБАЛСМ „Пирогов“, консултирано
е с хирург и е прието за лечение там. Следва да се отбележи и факта, че
лекарите в СБАЛИПБ не са със специалност хирургия, в болницата няма хирургично
отделение и назначен на щат хирург и логично, при първите съмнения,
инфекционистите са насочили детето за консултации и прегледи в специализирано
хирургично отделение- детска хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“. От приетата по делото
съдебно медицинска експертиза се установи, че при ищцата случая е медицински и
представлява атипичен апендицит. Той не е разположен долу, а вътре в корема.
Изяснено бе, че симптомите при атипичния апендикс /възпален/ се различава
коренно от типичния, като болката не е разположена точно в дясната област, а е
около корема, като симптомите имитират инфекция и други заболявания.
Относно съставомерността на предявените искове за непозволено увреждане.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва няколко елементи, като липсата на който и да е от тях
изключва ангажирането на отговорността на причинителят. Това е възприето в
константната съдебна практика, така Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5739/2007 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова указва
„За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на един от
елементите на ФС на деликта, води до неоснователност на претенцията. Причинната
връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
В същия смисъл са и Решение N9 243 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1398/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията М. И..
В процесният случай не се установи наличие на противоправност на действията на служители на ответните
болнични заведения и причинната връзка като елемент на непозволеното увреждане.
В тежест на ищцата е да докаже
противоправното поведение. В тази насока е и съдебната практика изразена в
Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят С. Ц.: „Когато ищецът основава своите искания на
твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие
или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил
противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите
вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.“
От съвкупната преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява,
че не е налице причинна връзка между твърдяните вреди и оказаната медицинска
помощ в ответните лечебни заведения, нито допуснати противоправни
действия или бездействия от извършителя на работата – изпълнител на лечебна
дейност. Състоянието на ищцата и след втората хоспитализация е било правилно
диагностицирано, проведено е адекватно и правилно лечение. Месеци след успешното лечение, ищцата е
клинично здрава, съгласно становище на личния и лекар./л.355, л.356 от делото/ Не
се установи да са допуснати неправилни и/или погрешни медицински манипулации и
оперативни процедури.
Медицинската практика представлява високоспециализирана дейност,
базирана на научни достижения и насочена към лечение и предпазване на хората.
Преценка за правилното прилагане на лечението в зависимост от спецификата на
всеки случай е на лекуващите лекари.
Не
се доказаха твърденията, че служители на ответните лечебни завединя да са
проявили немарливост, лекарска небрежност в причинно-следствена връзка от което
да са настъпили вредоносните резултати. В хода на съдебното дирене не бяха
ангажирани доказателства в тази насока.
След като не се установи противоправно виновно поведение на служители на
ответните лечебни заведния, не се установи основание за ангажиране на тяхната гаранционно-обезпечителна отговорност за
претърпени от ищеца вреди, поради което предявените главни искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Придвид недоказаност на главните
искове, то и акцесорните искове за обезщетение за забава с правно основние
чл.86 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По разноските:
С оглед изхода
на спора направените от ищеца разноски остават за негова сметка. На основание
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците.
Видно от списъка по чл.80 ГПК, на л.598 от делото, ответникът СБАЛИПБ „проф. И.К.“
претендира присъждане на 4530 лева - адвокатско възнаграждение, за което е
представил договор за правна защита. Възражението на пълномощника на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, се явява
неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е съобразено с минималния
размер по чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, с
оглед материалния интерес по делото. Ответникът У. „Н.“ ЕАД не е представил
списък по чл.80 от ГПК, нито доказателства за сторени разноски, поради което
такива не му се следват, съгласно задължителните указания по т.1 и т.2 от ТР №6
/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.И., ЕГН **********, представлявана от
нейните родители и законни представители Я.В.И. и М.Е.Б., чрез адв. К.М., САК с р е щ у
СБАЛИПБ „проф. И.К.“ ЕАД с ЕИК*********и У.
„Н.“ ЕАД с ЕИК ********* с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, във вр.
с чл.81 от Закона за здравето, за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на непоставена правилна диагноза,
поради незнание или немърливо изпълнение на професионалните си задължения,
което е причинило тежка телесна повреда
- временна опасност за живота и настъпване на тежки последици за
здравето на ищцата, ведно със
законна лихва върху главницата от 08.02.2013г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И., ЕГН **********,
представлявана от нейните родители и законни представители Я.В.И. и М.Е.Б., със
съдебен адрес ***, офис 5, да заплати
на СБАЛИПБ „проф. И.К.“ ЕАД с ЕИК*********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4530 лв. – разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД,
като трето лице помагач на ответника СБАЛИПБ „проф. И.К.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: