РЕШЕНИЕ
№…..…../…….10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
При
участие на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1183 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.С.И.,
чрез процесуален представител против Решение № 2492/05.06.2019 г. на ВРС по
гр.д. № 15647/2018 г. по описа на същия съд, в частта с което
са отхвърлени предявените
искове от И.С.И., гр. Варна, срещу „Частно средно училище мечтатели“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна както следва: 1.
за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 4330,00 лв., представляваща авансово
платена такса при подписване на Договор за обучение и възпитание от
26.01.2018г. в размер на 3250,00 лв.
и платена втора вноска на такса в размер на 1080,00 лв., дължими на отпаднало основание, поради развалянето на
сключения между страните договор, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал.
1 ЗЗД. 2. за осъждане на ответната
страна да заплати на ищцата сумата от 1000,00
лв., частично от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание на И.С.И. от влошеното състояние
на детето – М.В.С., следствие на неизпълнение на поетите от учебното заведение
задължения по Договор за обучение и възпитание от 26.01.2018г. и невъзможността
да бъде намерено ново учебно заведение за учебната 2018/2019г., на осн. чл. 82
от ЗЗД.
Твърди се във жалбата, че решението е
постановено при неправилно приложен материален закон. Според жалбоподателя
фактическата обстановка по делото е в цялост изяснена, включително
правоотношението между страните, отправената нотариана покана за разваляне на
договора за обучение, заплатените от ищцата авансови вноски за съответната
учебна година 2018/2019 г. Твърди, че гласните доказателства са установили
неизпълнение на задълженията от страна на учебното заведение за осигуряване на
условия за възпитание свързани с индивидуалните нужди на детето на ищцата както
и изобщо невъзможност за в бъдеще учебното заведение да изпълни задълженията си
по договора. Освен това първоинстанционният съд не е указал привръзка на чл. 55
ал.1 предл.3 с чл. 87 ал.1 от ЗЗД, нито е указвано на страната да установи
завършен фактически състав. Настоява, че с оглед твърденията и установеното,
всъщност хипотезата на разваляне е тази по чл. 87 ал.2 предл.1 или 3-то от ЗЗД.
След като към началото на учебната година дружеството е било в невъзможност да
изпълнява задълженията си, предоставяне на подходящ срок не е необходимо.
Заявява, че с оглед клаузите по сключения договор, който предвижда индивидуално
договаряне в хипотеза като настоящата при прием на дете със специфични
потребности, а последващо индивидуално договаряне няма, то този договор може и
да се квалифицира като предварителен. А до окончателен не се е стигнало именно
поради невъзможността да се осигурят специфични грижи, което пък е основание за
прилагане разпоредбата на чл. 90 ал.2 от ЗЗД. Това е и основанието ищцата да не
подаде заявление за записване на детето в училището. Счита, че са изяснени и
предпоставките за уважаване на кумулативно предявения иск за неимуществени
вреди по чл. 82 от ЗЗД следствие неизпълнение на договорните задължения като
търпяните вреди са установени с гласни доказателства. Моли за уважаване на
исковите претенции в горезаявената част с жалбата.
Ответникът по жалбата, ЧСУ „Мечтатели“
ООД в отговор, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност. Твърди
се, че ищцата се опитва да „нагласи“ основанието, на което води исковете без
подкрепяща фактология и при отсъствие на доказателства. Настоява, че не се
установява липса на капацитет и
компетентност на персонала на учебното заведение. Моли за потвърждаване на
съдебния акт в атакуваната му част.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа собствените си аргументи. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не се представлява
в съдебно заседание. В
писмена защита поддържа аргументите в отговора като счита, че ищцата не е
доказала твърденията си за невъзможност училището да изпълни договореностите.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
Пред ВРС са предявени искове от И.С.И.,
гр. Варна, срещу „Частно средно училище мечтатели“ ООД, ЕИК *********, гр.
Варна както следва: 1. за осъждане
на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 4330,00 лв., представляваща авансово платена такса при подписване
на Договор за обучение и възпитание от 26.01.2018г. в размер на 3250,00 лв. и платена втора вноска на
такса в размер на 1080,00 лв.,
дължими на отпаднало основание, поради развалянето на сключения между страните
договор, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД. 2. за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 1000,00 лв., частично от 8000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдание на И.С.И. от влошеното състояние на детето – М.В.С., следствие на
неизпълнение на поетите от учебното заведение задължения по Договор за обучение
и възпитание от 26.01.2018г. и невъзможността да бъде намерено ново учебно
заведение за учебната 2018/2019г., на осн. чл. 82 от ЗЗД и 3. Иск за осъждане
на ответното дружеството да заплати сумата от 240 лева – допълнително сторени
разходи за асистент на детето М.С.и преводач, дължими на отпаднало основание.
Решението
в частта по иска по т.3 не се обжалва.
В исковата молба И.И. твърди, че
детето й, диагностицирано със заболяване – идиопатична фокална епилепсия –
атипична роландова, лека умствена изостаналост е със специални образователни
потребности, поради което и ищцата е потърсила училище, което да може да
предложи условия, подходящи за обучението – в първи клас за учебната 2018/2019
г.
С ответното училище „Частно средно
училище Мечтатели“ ООД е сключен договор за обучение и възпитание №
042/26.01.2018 г. срещу дължима годишна такса, по-голямата част от която
заплатена в сроковете по договора – общо 4330 лева. На училището са
предоставени медицински документи, в това число Протокол № 162/14.02.2018 г. на
ЛКК при ДКЦ „Света Марина“ Варна. Твърди се, по-натам че са постигнати
конкретни уговорки за грижите по детето и обучението, а ищцата е подсигурила
асистент-придружител и преводач. Според ищцата ответното дружество не е
изпълнило поетите ангажименти през трите учебни дни, през които е посещавано
училището, не са положени грижи за храненето, детето е пренебрегвано и
игнорирано, което е допринесло допълнително за влошаване състоянието му, т.е.
не са изпълнени договорните задължения за адекватно включване в учебния процес
на детето и за поддържане и укрепване здравето му. Ищцата заявява, че виждайки
проблемите е спряла детето от посещаване на училището, изпратила е нотариална
покана до ответника, че счита договора развален и претендира връщане на
авансово платените вноски. Твърди, че следствие влошеното състояние на детето,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които също подлежат на обезвреда.
Ответникът е заявил неоснователност на
исковете. Не е оспорил сключването на процесния договор и заплатената авансово
сума, както и получаването на нотариалната покана. Заявил е, че за детето е
запазено място като ученичка в първи клас с постоянен придружител и преводач за
първите месеци на обучението. Оспорва посещение на учебното заведение по време
на учебната година като твърди, че детето е посещавало 4-та група на ЧДГ,
където е осигурено самостоятелна маса на детето за хранене и позволено да
консумира домашна храна, детето е допуснато до занятията на градината с цел да се намери най-оптимално съотношение
в комуникацията между педагог, асистент и детето. Освен това според ответника
наличието на асистент и предовач, т.е. присъствие на други две възрастни лица
налагало педагога да извърши разходи, за да разясни / ответникът не сочи на
кого/ защо се налагало присъствието на тези лица.
Твърди ответникът, че детето не е
записвано в училището и не е придобивало статут на ученик по отношение на ЧСУ
“Мечтатели“, но тъй като бройката за него се пазела и тъй като не е записано в
друго училище, ще падежира и последната вноска по договора, с което оспорва
развалянето му. Твърди, че медицинска документация не е представяна на
училището.
По
фактите:
За безспорно е прието по делото:
сключването на договора, заплащането от ищцата към ответното дружество на
претендираните за връщане суми.
От писмените доказателства и
по-специално решение на ЛКК при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр.Варна се установява,
че детето М.С.е с инвалидност 66% и заболяване идиопатична фокална епилепсия –
атипична роландова, лека умствена изостаналост.
На 26.01.2018 г. е сключен договор за
обучение и възпитание № 042, съгласно чл.1 ал.6 от който ответното дружество се
задължава срещу съответна такса да приема деца с особености във физическото и
психическото си развитие след сключване на индивидуален договор, уреждащ задоволяването
на специфичните нужди на детето и специалните му образователни потребности.
Според чл. 2 възложителят има право да получи достоверна информация за
здравословното състояние на детето и навиците му, при приемането му. От друга
страна, освен задължението на възложителя за заплащане на таксите, в чл. 4 ал.1
е включено и това да заяви писмено желанието си детето да посещава училището.
Издаден, нарочно да послужи пред ЦДГ
„Мечтатели“ е Медицински протокол на ЛКК от 14.02.2018 г. /л.9 по делото на
ВРС/, в който са посочени диагнозата на детето и заключението, според което
подходящо обучение може да се проведе в масово детско заведение, но с
ресурсно подпомагане от логопед, психолог и педагог.
Според писмо на
Министерство на образованието /л. 48 по делото/ детето не е записано в учебно
заведение за съответната учебна година.
От гласните
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката на ищцата, а именно В.Г.–
личен ассистент на детето се установява, че при посещенията в училището
свидетелката е установила «смущение» у педагозите, детето е било игнорирано,
свидетелката е трябвало за всичко да пита сама. Психоложката не е провела
диагностика на детето, за да разбере състоянието му, въпреки обещанията от
страна на екипа на учебното заведение, учителите са избягвали детето.
Логопедът, провел разговор със свидетелката е заявил, че нямат подходящи кадри,
които да работят с детето на ищцата. Свидетелката заявява, че ищцата е страдала
от това, което се случва, била е сърдита, че ответникът не е изпълнил
обещанията. Според свидетелката след диагностика от психолог е следвало да се
вземе решение дали детето да учи в първи клас или «по-ранна група» /цитат/.
Другият свидетел,
воден от ищцата - К., сочи, че е присъствал на разговор между страните по спора
за изясняване на появилите се проблеми, в който директорката на училището е
заявила, че ще поговори с учителите и ще «всичко ще бъде разрешено и уредено».
На следващия ден обаче ситуацията не се е променила. Свидетелят счита, че
ищцата е реагирала емоционално тежко – тъмни гръгове около очите, треперещи
ръце и устни, и други.
При установената
фактология, съдът приема следното от
правна страна:
С оглед
разпоредбите на чл. 1 ал.6 от процесния договор № 042/26.01.2018 г., а именно
необходимостта от допълнително сключване на индивидуален договор за обучение на
детето, което е със специални образователни потребности, и факта, че Медицински
протокол за състоянието и заключението на дедето, издаден от ЛКК при
Министерство на здравеопазването е да послужи пред детската градина
«Мечтатели», а не пред училището и като се има предвид, че договор за обучение
индивидуален не е сключен, налага се извода, че настоящият договор, който е с
характеристиките на такъв за изработка /дължи се престиране на резултат/ е предварителен
по чл. 19 от ЗЗД и рамков. Ищцата по него като изправна страна е заплатила
падежиралите към момента на подаване на ИМ вноски.
Ответното
дружество, по никакъв начин не доказва, че има възможност да осигури адекватно
училищно образование за детето М.. Детето е посещавало детската градина,
вероятно с цел да се установи състоянието и конкретните необходимости за
учебния план, а може би и да се прецени, че детето не е достигнало необходимото
развитие за записване в първи клас /както сочи свидетелката/, но е факт, че
след като няма сключен индивидуален договор и ответникът не е доказал
възможността да осигури изпълнението му съобразно разпределената
доказателствена тежест, нито твърди дори, че е поканил ищцата за сключване на
такъв окончателен договор, то за ищцата е възникнало правото да развали
договора. Това е сторила с изпратената нотариална покана до ответното
дружество, получаването на която не се оспорва.
В конкретика: от
Медицински протокол № 162/14.02.2018 г., издаден от ЛКК при ДКЦ «Св. Марина»
ЕООД става ясно какви са специфичните потребности на детето, включително
необходимостта от работа с логопед, психолог и педагог. Дори в решението на ТЕЛК от 19.01.2018 г. /л.
8 по делото на ВРС/ има препоръки за наблюдение от невролог, психиатър и
психолог. От документите очевидно се установява необходимост от грижи спрямо
детето, различни от дължимите към деца без умствени отклонения. Ищцата не
твърди да е медицински компетентно лице. Следователно не тя, а именно ответното
дружество е това, чиито специалисти – психолог, логопед и други трябва да
прегледат детето и да кажат каква е адекватната помощ, която трябва да се
предостави за нормално протичане на учебния процес. Нито ответникът твърди
специалистите му да са прегледали в рамките на трите дни обучение в ЧДГ детето,
нито да е уговорил среща за това с родителите, това не е направил и до датата
на получаване на нотариалната покана – близо 23 дни след последния ден, в който
детето е заведено в детската градина. Затова некоректно и в писмената защита се
твърди, че ищцата не сочела какво очаква според нея да се случва в училището.
Родителят винаги има своите очаквания и дали са изпълними или не е друг въпрос,
но ответникът не доказва какво е предложил, адекватно ли е на предписаното в
медицинската документация с оглед състоянието на детето, прегледано ли е, така
щото да докаже, че може да изпълни задълженията си, а ищцата е неизправната
страна по договор, тъй като очакванията й са несъответни на обективно
установеното от специалисти.
Вярно е, че за
конкретизиране на специфични нужди вероятно са необходими повече от три дни
посещение на детската градина /както сочи ответника/, но никъде в кориците на
делото не се съдържат доказателства дори за намерение на ответника да установи
тези специфични нужди. От гласните доказателства се установява, че единствен
разговор е воден с логопед, който е препоръчал намиране на друго учебно
заведение. Ответникът не доказва, че неговото е подходящо.
В конкретната
хипотеза не се налага даване на подходящ на ответника срок за изпълнение по
смисъла на чл. 87 ал.1 от ЗЗД, защото ответникът не заявява, че има възможност
за изпълнение. Всъщност цялата му защитна теза е в отричане твърденията на
ищцата, но не и в доказване на собствената си изправност. Следва извода, че
същият доказано е неизправна страна. Така заявеното от ответника, че «пази»
място на детето в училище не се установява от доказателствата, а и това е
ирелевантно обстоятелство, защото пазенето на място не означава възможност да
се възпитава дете със специални образователни потребности. Друг е въпроса, че
неизпълнението на задължението по чл. 210 ал.1 т.2 от ЗПУО /родителят да запише
детето в първи клас/ влече административно наказателна отговорност само за
родителя.
Развалянето на
договора като последица води до задължение на ответното дружество да възстанови
заплатените от ищцата суми, поради което и осъдителният иск по чл. 55 ал.1
предл.3 от ЗЗД е доказан и ще бъде уважен в цялост.
Предявеният иск
за осъждане на ответника да заплати на ищцата претърпени неимуществени вреди е
неоснователен в цялост. Самото неизпълнение на договора с оглед вида му не сочи
на преки вреди, причиняващи негативни емоции, при възможност за развалянето му
каквато ищцата е използвала. От разпита на свидетелката Г. всъщност се
установява, че ищцата е била «сърдита» /цитат/, че не са й изпълнили
обещанията, а според другия свидетел ищцата е имала тъмни кръгове под очите,
треперещи ръце и устни. Показанията обаче свидетелите привръзват към
неизпълнение на договора от страна на ответника. Обезщетими са неимуществени
вреди следствие болки и страдания от влошаване състоянието на детето, каквито
се претендират, но не са доказани по делото.
Решението на ВРС,
ще бъде отменено частично.
Разноски се
следват при този изход на спора пред въззивната инстанция и на двете страни.
По въпроса за адвокатското
възнаграждение за процесуална защита на ищцата. В първата инстанция разписка за
получена от адвоката сума не е представена. Пред въззивната инстанция се
представя такава за 1000 лева, като уточнението направено в съдебно заседание
от процесуалния представител е, че възнаграждението е за всички инстанции. При
това и доколкото със списъка по чл. 80 от ГПК се претендират само 391.50 лева,
спрямо тази сума съобразно изхода от спора ще се присъдят разноски.
Вероятно за първа инстанция е
предвиден остатъкът до 1000 лева, но това не се съобразява, доколкото разходите
следва да бъдат заявени и доказани най-късно в съдебното заседание по същество.
Т.е. за първа инстанция съдът няма да присъжда адвокатско възнаграждение в
полза на ищеца.
Пред въззивната
инстанция общият материален интерес е 5330 лева, в уважената част 4330 лева, в
отхвърлената част – 1000 лева. Въззиваемата страна не представя доказателства
за извършен разход.
Въззивникът е
направил общо разходи 531.37 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение
за втора инстанция, респективно присъждат се 431.68 лева.
В първата
инстанция – разходите на ищцата са в размер на 449.93 лева за държавна такса и
нотариална покана, а тези на ответника 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Общият материален интерес в първа инстанция е 5570 лева, а в отхвърлената част
по исковете 1240 лева, респективно в уважената – 4330 лева. На ищцата се
следват 349.77 лева, а на ответника 133.57 лева.
След съдебна
компенсация, ответното дружество дължи заплащане на ищцата на разходи за две
инстанции в общ размер на 647.88 лева.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2492/05.06.2019 г. на ВРС по гр.д. №
15647/2018 г. по описа на същия съд, в частта с което
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният
иск от И.С.И., гр. Варна, срещу „Частно средно училище мечтатели“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата
сумата от 4330,00 лв.,
представляваща авансово платена такса при подписване на Договор за обучение и
възпитание от 26.01.2018г. в размер на 3250,00
лв. и платена втора вноска на такса в размер на 1080,00 лв., дължими на отпаднало основание, поради развалянето на
сключения между страните договор, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал.
1 ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Частно средно училище мечтатели“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на И.С.И., ЕГН **********, гр. Варна сумата
от 4330,00 /четири хиляди триста и
тридесет/ лв., представляваща сбор от авансово платена такса при подписване
на Договор за обучение и възпитание от 26.01.2018г. в размер на 3250,00 лв. и платена втора вноска на
такса в размер на 1080,00 лв.,
дължими на отпаднало основание, поради развалянето на сключения между страните
договор, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 647.88 /шестстотин четиридесет и седем и
0.88/ лева разноски в производството пред първа и въззивна инстанция, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
В необжалваната част е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.