РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Т. Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20232100500200 по описа за 2023 година
С Решение № 2364/26.10.2022г., постановено по гр. дело
№5237/2022г. по описа на Районен съд –Бургас е изменен размера на
издръжката, дължима от М. Х. Н. от гр. Ч. на М. М. Н. от гр. Я., който размер
е определен с Решение по гр.д. № 8310/2014г. по описа на РС - Бургас, като е
увеличен от 100 лева на 250 лева месечно. С цитираното решение, съдът е
осъдил М. Х. Н. да заплаща на * си дъщеря М. М. Н., действаща чрез своята
майка и законен представител – К. И. П., издръжка в размер на 250 лева
месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2022г. до
настъпване на законна причина, водеща до изменението на размера или
отпадане на дължимостта на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяко закъсняло плащане до окончателното му издължаване.
Бургаският районен съд е постановил, на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.
Х. Н., чрез адв. Юли Страшимиров, с която претендира атакуваното решение
1
да бъде отменено в частта, в която е определена издръжка над минимално
определения размер в чл. 142, ал. 2 от СК и са възложени разноски по делото
и вместо него да бъде постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с
който предявените искови претенции за изменение на издръжката в
претендирания размер от 250 лева, да бъдат отхвърлени.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на
постановеното решение. Навеждат се доводи във връзка с разпределената от
съда доказателствена тежест. Посочва се, че по делото не са били налице
доказателства за установяване възможността на въззивника да заплаща
издръжка в размер над определения минимум. Твърди се, че с оглед
влошеното здравословно състояние и прекратено трудово правоотношение,
жалбоподателят не би могъл да изпълнява задължението си в определения от
съда размер. Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваната
част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат
отхвърлени предявените искови претенции в претендирания размер.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на сторените в производството по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, депозира писмено
становище чрез своя процесуален представител, в което изразява становище
по основателността на депозираната въззивна жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – ** дете М. М. Н., действаща
чрез своята майка и законен представител К. И. П. депозира по делото писмен
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и изразява несъгласие с
наведените от въззивника доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
В депозирания отговор се твърди, че с доклада по делото,
първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК и е указал на страните подлежащите на
доказване факти. Излага се становище във връзка с извода на съда за
безусловност на задължението за издръжка, независещо от трудовата заетост.
Посочва се, че в производството по делото, правилно са съпоставени нуждите
на детето с възможностите на родителя. Отбелязва се, че предвид
трудоспособната възраст на въззивника, оставането му без работа има
2
временен характер, както и че заболяването (д.) не се отразява върху неговата
работоспособност. В отговора се оспорват изложените в жалбата твърдения
за липса на финансови възможности за изпълнение задължението за издръжка
в претендирания размер. Подчертава се, че след постановяване на съдебното
решение, въззивникът е изплатил присъдената издръжка в размер на 250 лева
за периода от подаване на исковата молба до настоящия момент.
С отговора се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно и въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М. М. Н. - * – действаща чрез своята майка и
законен представител – К. И. П., с който се претендира да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде изменена заплащаната до този момент
издръжка на малолетното дете от неговия баща – М. Х. Н. от сума в размер на
100 лева на сума в размер от 250 лева, считано от датата на предявяването на
иска – 15.08.2022г. В исковата молба се посочва, че е изминал значителен
период от време, изменени са социално-икономическите и инфлационни
отношения в страната. Посочва се, че нуждите на детето са нараснали и за
неговото отглеждане и осигуряване на добър жизнен стандарт, обучение и
битови потребности е необходима сума, значително по-голяма от
присъдената издръжка. В исковата молба се посочва, че детето е израснало
физически много бързо и нуждите й от облекло, обувки и храна рязко да се
увеличили, нуждае се от надежден компютър и интернет, а от една година е
започнала да посещава уроци по **, за които нейната майка заплаща месечна
такса.
Ответната страна по предявения иск – М. Х. Н. депозира по реда на
чл. 131 от ГПК писмен отговор, в който посочва, че признава предявената
3
претенция до размера, определен в чл. 142 от СК, като в останалата му част
искът е неоснователен. Посочва, че е материално затруднен, тъй като към
настоящия момент е безработен, тъй като в началото на месеца отново е
загубил работата си, а от друга страда от лека форма на д., което
допълнително затруднява възможността му да полага физически труд, както
до сега. Посочва, че майката на детето разполага с много имоти и притежава
строителен бизнес, но въпреки това той самият прави всичко възможно да
заплаща издръжка за отглеждането на детето М.. В писмения отговор,
депозиран пред първоинстанционния съд, М. Н. посочва, че не оспорва
нуждата от издръжка на детето, но твърди, че към настоящия момент му е
абсолютно невъзможно да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно,
тъй като на този етап той не разполага с такива финансови възможности, а
отделно и заведеното съдебно производство го натоварва допълнително
финансово.
За да уважи претенцията на малолетния ищец, първоинстанционният
съд е съобразил, че минималният законоустановен размер на издръжката
значително надвишава преждеопределения. Съдът е приел, че считано от
определяне на размер на издръжката през 2014г. детето е пораснало с **
години и е във възраст, която е характерна с интензивно израстване, а това
предполага завишена необходимост от средства за дрехи, храна, учебни
пособия и ежедневни разходи. Съдът е приел, че първоначалния размер на
издръжката е определен при други икономически условия, а са ноторни
постоянно протичащите инфлационни процеси, довели до увеличаване цените
на стоките от първа необходимост.
Съдът в своето решение е приел, че бащата на детето е в
трудоспособна възраст и липсват доказателства за причини от обективен
порядък и с траен характер, поставящи го в невъзможност да дава на своето
дете издръжка.
Първоинстанционният съд е приел, че размерът на необходимата
издръжка на детето М. е сума в размер от 450 месечно, като е посочил, че този
размер се явява достатъчен за покриване на базовите потребности на детето, а
същевременно не би позволил луксозни разходи, като от тази сума, съдът е
приел, че 200 лева ще бъдат поети от страна на майката на детето, а
останалата част от сумата – 250 лева ще бъде поета от страна на бащата.
4
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото не се спори, а и видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане от ***г., изд. от Община Б. е видно, че детето М.
М. Н. е родена на ***г. в гр. Б. от майка – К. И. П. и от баща – М. Х. Н. и е
съставен Акт за раждане № * от ***г. от Община Б. По делото не се спори и
относно обстоятелството, че понастоящем М. М. Н. е навършила * години и е
ученичка във ** клас.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на
влязло в законна сила на 26.03.2015г. - Решение № VІІІ-371 от 06.03.2015г.,
постановено по гр. дело № 8310/2014г. по описа на Районен съд – Бургас е
осъден М. Х. Н. да заплаща издръжка в полза на своето дете М. М. Н. чрез
нейната майка и законен представител К. И. П. сума в размер на 100 лева
месечно, считано от 27.11.2014г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
По делото се установява, че майката на ** дете – М. Н. – К. П. има и
друга дъщеря – Д. И. И., родена на ***г. в гр. Я., която понастоящем е **. По
делото са представени доказателства, че Д. И. продължава своето обучение
във висше учебно заведение и нейната майка - К. Н. заплаща дължимата
семестриална такса за нейното обучение. По делото е представена Годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, от която единствено може да се
направи извод, че майката на малолетното дете М. – К. И. П. е
самоосигуряващо се лице, но няма данни за нейната трудова заетост и за
реализирани от нейна страна ежемесечни приходи от трудовата й дейност.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на
детето М. – М. Х. Н. се е установил да живее в гр. Ч., понастоящем е
безработен – видно от представената в първоинстанционното производство
Регистрационна карта, изд. от Дирекция „Бюро по труда“ – Созопол с начална
дата на регистрацията – 05.09.2022г. По са представени доказателства, от
5
които е видно, че на М. Х. Н. са му отпуснати лекарства, свързани с
лечението на д.. Представени са и доказателства, че същият притежава
недвижим имот, находящ се в гр. Ч., представляващ застроено дворно място с
площ от 410 кв.м.
По делото няма данни бащата на детето да реализира други доходи,
както и няма данни да има и други задължения, както и други задължения за
заплащане на издръжка.
На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Безспорно е, че задължението за издържане на детето до навършване
на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от СК. Необходимо е да
се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с
техните нужди, които се преценяват с оглед на правилното им отглеждане,
здравословно състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване
на техните потребности. Именно по тези причини родителите са длъжни да
осигуряват съответната част от необходимата за децата си издръжка,
съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за
живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да
бъдат защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
6
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя.
В конкретния случай, безспорно се установява, че детето – М. М. Н.
е родена на ***г. от майка – К. И. П. и от баща – М. Х. Н. и понастоящем е на
** години, като й предстои през месец * 2023г. да навърши ** години. По
делото не се спори, че детето посещава училище, понастоящем е във ** клас и
има интерес към уроци по **, които посещава като извънкласни занимания.
По делото не се установява детето да има особени здравословни проблеми,
които да налагат специфични грижи, различни от обичайните, свързани с
нормалното му израстване.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че майката на детето – К. И. П. има и друго дете – Д. И.,
която понастоящем е пълнолетна и не може да се приеме, че майката е
задължена да заплаща издръжка на своето дете. Установява се и
обстоятелството, че майката е в трудоспособна възраст и няма данни за
пречки да реализира трудово възнаграждение.
По делото се установява и обстоятелството, че бащата на детето – М.
Х. Н. понастоящем е безработен и няма данни да получава възнаграждение от
трудово правоотношение. По делото няма данни за недобро здравословно
състояние на бащата, което да не му позволява да реализира трудови доходи,
няма данни за наличие на други задължения, които той следва да реализира, а
отделно от това същият е в трудоспособна възраст, което би могло да му даде
възможност да реализира доходи, достатъчни му да изпълнява своето
задължение да заплаща издръжка на своето малолетно дете. По делото
единство е представено доказателство, че на бащата на детето – М. Х. Н. се
предписват лекарства за нормализиране нивата на кръвната захар -
обстоятелство, което кореспондира с твърденията на лицето, че страда от лека
форма на д., но не са представени каквито и да е доказателства, от които да е
видно, че това му състояние води до ограничаване в каквато и да е степен
неговата трудоспособност, поради което и съдът намира, че тези му
твърдения остават недоказани.
7
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предявеният иск по
основание е доказан и следва да бъде уважен – безспорно е, че от момента на
определяне на издръжката на *та М. са изминали повече от ** години и през
това време предвид нарастване на възрастта на детето са нараснали и нейните
нужди и безспорно е налице изменение на обстоятелствата. Детето е
започнало да посещава училище и разходите за нейното отглеждане са
нараснали значително. С оглед на изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, в която детето живее
съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат
възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 450 лева,
като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. От друга
страна този размер издръжка е необходим на детето предвид обстоятелството,
че с оглед обстоятелството, че М. Н. е започнала своя обучителен процес и са
налице разходи, които следва да бъдат правени непрекъснато. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата, с оглед обстоятелството, че е в
трудоспособна възраст и е в състояние да реализира трудови доходи намира,
че следва да осигурява 250 лева месечна издръжка на детето, а останалите 200
лева следва да се поемат от майката, която полага ежедневни и
непосредствени грижи за своето дете.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено,
като на основание чл. 272 от ГПК и препраща към изложените мотиви на
първоинстанционния съд.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира, че следва да бъде
уважено искането на ответната страна по въззивната жалба и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция. По
делото са представени доказателства за платени разноски в размер на 500
лева, представляващи възнаграждение за адвокат въз основа на представения
Договор за правна защита и съдействие – лист от въззивното производство.
По делото е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за
8
адвокат от страна на въззивника чрез неговия процесуален представител (лист
8 от първоначално образуваното въззивно производство – въззивно гр. дело
№ 2268/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас), но на основание чл. 7, ал.
1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция счита, че договореното
и платено възнаграждение за адвокат е в миним. размер съобразно цитираната
наредба, не е прекомерно и не следва да бъде уважавано направеното
възражение за прекомерност от страна на адвокат Юли Страшимиров –
процесуален представител на въззивната страна. В този смисъл, съдът намира,
че в полза на ответната страна по въззивната жалба следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, поради което и
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2364/26.10.2022г., постановено по гр.
дело № 5237/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. Х. Н., ЕГН ********** от гр. Ч., ул. А. С. № * да
заплати на М. М. Н. – * чрез нейната майка и законен представител К. И. П.,
ЕГН ********** – двете от гр. Я., ул. „Г. И.“ № *, ап. * сума в размер на 500
(петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9