№ 179
гр. Ихтиман, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20231840200274 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от А. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д.град, бул. „Г. С. *“ № * срещу Наказателно постановление №
23-1204-000373 от 09.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, сектор
Пътна полиция, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателят наказателното постановление е неправилно и моли съда да се
отмени. В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като
същият се представлява от адвокат И..
Административно наказващият орган не изпраща представите, като от негово име е
депозирано писмена защита, с която се изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена в срок от
санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 07.01.2023 г., около 15:38 часа, след извършена проверка от полицейски служител
било установено, че на АМ Тракия, 50 км, А. В. Д. управлявал лек автомобил * Ц270 с рег.
№ *, негова собственост, като при извършената проверка се установило, че автомобилът е с
прекратена регистрация на 05.01.2023 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
От полицейски служител, извършил проверката, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Впоследствие, въз основа на акта, е издадено атакуваното наказателно постановление,
с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца, заради допуснатото нарушение по чл. 140
ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР от жалбоподателя
са отнети и 10 контролни точки.
1
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия
за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността
на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на
нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. В същото
време, обаче, наказателното постановление е неправилно. Съображенията на съда за това са
следните:
В наказателното постановление е посочено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е негова собственост. Представена по делото справка от МВР /лист 15 и лист 60
от делото/ също съдържат информация, че превозното средство, което жалбоподателят е
управлявал, е негова собственост.
Като свидетел е разпитан Я. К.– полицейски служител, участва в проверката.
Свидетелят посочва, че не си спомня за случая , като след предявяване на акт за
установяване на административно нарушение заявява, че разпознава своя подпис срещу
актосъставител. Уточнява, че по принцип ако бъде спряно превозно средство без
регистрационни табели, това обстоятелство изрично се описва, а ако не е описано, значи е
имало поставени регистрационни табели.
По делото са постъпили писма от ОДМВР – Хасково, Сектор Пътна полиция /лист 38 и
лист 42/, в които е посочено, че по отношение на лек автомобил * Ц270 с рег. № * е
прекратена регистрацията на 05.01.2023 г. поради неплатена застраховка „Гражданска
отговорност“. В писмата е отразено и че до собственика на автомобила на 03.02.2023 г. е
изпратено уведомление относно прекратяването на регистрацията и че тези уведомления не
се изпращат с обратна разписка и няма данни дали са доставени.
От изложеното дотук се налага извод, че действително към момента на проверката
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което е било с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – прекратяване поради липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. В същото врече става ясно и че не се ангажират
доказателства, от които да е видно, че собственикът е уведомен за прекратяването на
регистрацията. От постъпилите писма от ОДМВР става ясно само, че уведомление е
изпратено до собственика, но не се представя разписка или друг документ, който да
удостоверява обстоятелството връчено ли е уведомлението и ако е връчено – кога е връчено
и на кого. От значение е и фактът, че според посочените писма от ОДМВР уведомлението е
изпратено на 03.02.2023 г., а според наказателното постановление проверката и
нарушението са извършени на 07.01.2023 г.
Въз основа на горното и предвид събраните по делото доказателства, съдебният състав
приема, че жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателна отговорност
за нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е въведено изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи. В същото време в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е предвидена
възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на моторно превозно средство, за
което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането /уведомление за липса на сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“/ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В чл. 18б, ал. 2,
във вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. също е регламентирано изискване в
2
подобни хипотези собственикът да бъде уведомен за прекратяването на регистрацията.
Както вече бе споменато, по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал
процесното превозно средство, докато последното е било със служебно прекратена
регистрация. Наказващият орган не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да
обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на
водача на автомобила за това, че към датата на проверката управляваното от него превозно
средство е с прекратена регистрация.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и трябва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на съдебните разноски, които е
сторил. В случая същите възлизат на 500 лева – заплатен адвокатски хонорар съгласно
договор за правна защита и съдействие /лист 6/. В писмената си защита /лист 63/
наказващият орган е направил възражение срещу адвокатския хонорар. Съдът приема, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е проведено и само едно
открито съдебно заседание. Поради това съдебният състав счита, че претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, а именно – до 400 лева, която сума следва да се репарира на
лицето, подало жалбата.
Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1204-000373 от 09.03.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – София, сектор Пътна полиция, с което на А. В. Д.,
ЕГН ********** са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и с което от водача са отнети 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на А. В. Д., ЕГН ********** сумата от 400
лева /четиристотин лева/ - сторени съдебни разноски.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3