№ 206
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600547 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от
осъдения Д. А. В. чрез упълномощения му защитник адв. М. за
възобновяване на НОХД 618/2018 г. на Дупнишки РС и ВНОХД 558/2019 г.
на КОС, в което са релевирани доводи по чл.348,ал.1,ал.1-3 от НПК.
Заявено е искане за възобновяване и отмяна на двата съдебни акта,
признаване на осъдения за невиновен поради липса на субективна страна на
деянието, за приложение на чл.9,ал.2 НК, алтернативно за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на
всички посочени в него основания. Осъденото лице в лична защита, моли за
отмяна на присъдата и решението на въззивната инстанция и постановяване
на оправдателна присъда в рамките на фактическите положения.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните, материалите по делата намира ,че предмет на искането е акт
попадащ в категорията на визираните в чл.419, чл.422,ал.1,т.5 от НПК,
същото е процесуално допустимо , разгледано по същество е частично
основателно във връзка с явната несправедливост на наказанието.
Доводите по релевираните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК не
1
са нови, били са поставяни пред двете инстанции разгледали делата и са
получили правилно разрешение в изготвените мотиви.
по довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния
закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. В случая същественото е, че при събиране,
проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен
обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. Въз основа на направената оценъчна
дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите
фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.
Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от
първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната
жалба, КОС е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че
са спорни. Основното възражение в искането на осъдения е във връзка с
твърдението, че липсва субективната страна на престъплението. Въпросът за
доказаността на обвинението е била обсъдена и от двете инстанции, подробно
са анализирани показанията на разпитаните свидетели, (в това число и
показанията на св.Г. и Х. ,като е конкретизирано в коя част не са кредитирани,
а именно за общата обработваема площ на имот № 53,че същата е 2 400 дка,а
не 3 500 дка, както и че св.Г. не е наблюдавал жътвата на процесния имот),
обсъдени са писмените доказателства, включително договора за отдаване под
аренда на имот №53 на св.Х., констативен протокол от 24.07.17 г., Договор за
отдаване под наем на зем.земя от 25.07.16 г. (л.22 от ДП), скица от 14.12.2017
г. на имот № 53 (л.46 от ДП), извлечение с данни от Държавен фонд
„Земеделие” от заявени от св.Х. кадастрални имоти, сред които и имот № 53,
доклад за проверка на площи, вкл. и на имот № 53 , карта на кадастрален имот
№53, обсъдени са изготвените агрооценителна и техническа експертизи. При
това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти
свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от В., е анализирана
подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в
мотивите, приложените гласни и писмени доказателства, чрез които е
установено точно поведението и действията му на инкриминираната дата.
След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил
състава на вмененото с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това.
Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила
направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на
2
престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова
възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е
неоснователно. Освен, че не са допуснати нарушения от решаващите
съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ
на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно
изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно
съставомерността на деянието.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на В.. По реда на чл.
313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от
приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка,
обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба и
точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална
равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно
изложение по направените доводи.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се
подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по
този довод се свеждат до твърденията, че В. не е осъществил състава на
инкриминираното с обвинението деяние.
При приетите за установени и от въззивния окръжен съд
фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е
приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в
съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице, правилно е било
квалифицирано по чл.195,ал.1,т.4 от НК. Правните съображения и на този съд
в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с
предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна
квалификация на инкриминираното деяние - по чл. 195, ал. 1,т.4 от НК.
Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от обективна и
субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от
приложените по делото доказателства подробно изброени в мотивите.
Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти
и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на осъдения и за
правната квалификация, са напълно законосъобразни. В тази връзка,
настоящата инстанция намира за напълно обосновани изложените в мотивите
на двете съдебни инстанции съображения, че осъденият е извършил кражба
квалифицирана по чл.195,ал.1,т.4 НК. Настоящата инстанция споделя
изводите на решаващия и въззивния окръжен съд, относно постановяване на
осъдителната присъда. Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна
подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
3
доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки
от инкриминираните факти. Със своя съдебен акт, констатирайки очевидната
техническа грешка, окръжният съд правилно е изменил първоинстанционната
присъда прецизирайки размера на гражданскитя иск, на количеството и
стойността на предмета на престъплението (отнетата пшеница) и частично е
оправдал Д.В. за разликите над 720 кг жито и сумата от 99.20лв.
представляваща разликата над 201.60 лв. до 300.80 лв.
По довода за явна несправедливост на наказанието: По отношение
на наказанието, задълбочената преценка на всички обстоятелства, имащи
относимост към индивидуализацията на санкцията на подсъдимия налагат
извода, че определеното при условията на чл.54 НК е прекомерно завишено
и явно несправедливо. Аргументацията във връзка с доводите за явна
несправедливост на наказанието е основателна.
Вярно е, че престъпленията визирани в глава пета от наказателния
кодекс са с висока степен на обществена опасност, но не всички престъпления
от този вид се характеризират с посочената степен на обществена опасност и
затова законодателят е възприел диференциран подход при определяне
съставите и санкциите за отделните престъпления, като начина на
извършеното от подсъдимия престъпление , личността му факта,че това
поведение е инцидентно и сравнено с обикновените случай на престъпления
от този вид , определено водят до извода ,че степента му на обществена
опасност се явява значително по-ниска. Това обаче от своя страна в никакъв
случай не оневинява поведението му и същият следва да понесе своята
отговорност. До момента подсъдимият е живеел в нормална социална среда, с
чисто съдебно минало, с положителни характеристики, упражнявал е
определена професия, същият е дългогодишен земеделски производител,
деянието е извършено преди повече от три години,не е без значение и
стойността на предмета на престъплението,която е в нисък размер и под
стойността на минималната работна заплата за 2017 год. и с оглед
възможностите за поправително възпитателното въздействие на наказанието,
целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати с приложение разпоредбата на
чл.55,ал.1,т.1 от НК(наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало прекомерно тежко).
Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме,
че са налице основания за възобновяване на наказателното производство,
проведено срещу осъдения и наказанието да бъде определено при условията
на чл.55,ал.1,т.1 от НК и намалено от една година на четири месеца лишаване
от свобода при условията на чл.66,ал.1 НК за срок от три години.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
4
РЕШИ:
Възобновява производството по НОХД 618/2018 г. на РС-
Дупница.
Изменя присъдата в частта относно наказанието, като на
основание на чл.55,ал.1,т.1 НК намалява наказанието от една година на
четири месеца лишаване от свобода,като на осн. чл.66,ал.1 НК отлага
изпълнението за срок от три години.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5